Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 203
04.12.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав
На единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
Секретар: СТЕФКА ТОШЕВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №289 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №79 от 12.03.2019г., постановено по гр.дело №311/2018г. по описа на Окръжен съд-П, И.Н.Р. с ЕГН:**********,***, е осъден да заплати на С.А.А. с ЕГН:**********,***, на основание чл.240 от ЗЗД, сумата от 100000лв. по договор за заем от 06.01.2014г., както и разноски по производството в размер на 7751,28лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят И.Н.Р., който го обжалва с доводи за неправилна преценка на събраните доказателства и допуснати процесуални нарушения във връзка с поискани за събиране от него такива, довело до формиране на неправилни фактически и правни изводи относно твърдения факт на връщане на заемната сума и погасяване на задължението по договора за заем. Претендира за отмяна на решението, отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна С.А.А. е депозирала писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ответника; касае неблагоприятното за него осъдително първоинстанционно решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
В исковата молба и уточняващата я молба вх.№2333/24.01.2018г. ищецът С.А. твърди преди няколко години да спечелила от лотарията голяма печалба от над 3 000 000лв. и да разполагала с добри парични възможности в началото на 2014г., когато към нея се обърнал за помощ ответникът И.Р. – неин познат, занимаващ се с ресторантски и хотелски бизнес в гр.С., с молба да му предостави паричен заем в размер на 100 000лв., за да подпомогне бизнеса си, тъй като към този момент извършвал СМР по стопанисван от него хотел в гр.С. и имал нужда от пари, обещавайки й, че до средата на 2014г. щял да получи държавна субсидия и да й върне заетата сума. На 06.01.2014г. тя му превела по банков път сумата от 100000лв. като паричен заем за покриване на разходи по бизнес дейности с уговорката, че сумата ще й бъде върната до шест месеца от превода, т.е. до 07.07.2014г. Същата не й била върната и до момента, въпреки многократните разговори помежду им, при които първоначално Р. се оправдавал със забавяне на очакваните субсидии, а впоследствие заявявал, че няма пари и дори да го осъди ще трябва да чака 20 години да й се изплати обратно сумата, като най-вероятно това нямало да стане, с което отношенията им се влошили, а междувременно К.АД фалирала и тя загубила повече от 2 000 000лв. и останала без парични средства. Договореният между страните заем бил безлихвен, като ответникът дължал единствено лихва за забава, за което му била отправена писмена покана. При така изложените обстоятелства ищецът А. претендира за осъждане на ответника Р. да й заплати сумата от 100000лв. като дължима по сключен помежду им на 06.01.2014г. договор за заем, евентуално като получена без основание чрез извършен на 06.01.2014г. банков превод.
Предявените в условията на евентуалност искове са с правно основание чл.240,ал.1 и чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД.
С отговора на исковата молба ответникът И.Р. признава да е получил процесната сума от 100 000лв. като заем. Твърди, обаче, да е върнал същата на ищеца изцяло и в брой, ведно с договорената лихва, с две плащания, за които са подписани разписки. Излага с А. да се запознали случайно и по-късно тя разбрала за осъществяваната от него хотелиерска дейност в хотел „...“-гр.С., който много харесвала и му предложила да помогне за реализиране на идеите по неговото разширяване и участие по европейски програми, като на 06.01.2014г. превела по личната му банкова сметка ***., а по-късно договорили и лихва – по-ниска от банковите лихви. Същата година тя го посетила и му разказала, че банка К.фалирала, а всичките й пари били там, както и, че водела дела и нямала средства да живее спокойно, като го помолила да й върне дадената сума с лихвите на два-три пъти. Настояла парите да й бъдат върнати в брой на ръка, тъй като вече не вярвала на банки. По тази причина той й изплатил на два пъти в брой парите с договорената лихва, за което тя подписала документи – ПКО от 10.09.2014г. за сумата от 60 000лв. и ПКО от 08.11.2014г. за сумата от 57000лв.
Безспорно е за страните и прието за такова с изрично протоколно определение от 19.06.2018г. в първото редовно проведено по делото открито съдебно заседание обстоятелството, че помежду им е валидно сключен на 06.01.2014г. договор за заем, по силата на който А. е предоставила на Р. по банков път сумата от 100 000лв. за покриване на разходи по бизнес дейности в хотела, в който той упражнява търговска дейност.
Спорен и във въззивното производство е своевременно наведеният от ответника с отговора на исковата молба факт на връщане на заетата сума, на който той основава правопогасяващото си възражение.
За установяването му ответникът е представил в оригинал приходен касов ордер от 10.09.2014г. за сумата от 60000лв. и приходен касов ордер от 08.11.2014г. за сумата от 57000лв., двата издадени от Р. за извършено плащане на А., удостоверено с подписа й, с посочено основание „изплащане на заем“.
Ищецът А. своевременно е оспорила авторството на двата ордера с твърдение те да не са подписани от нея, както и достоверността на отразените в тях дати.
С производството по чл.193 от ГПК се цели преодоляване на обвързващата съда формална и/или материална доказателствена сила на писмен документ. Частните свидетелстващи писмени документи, каквито са въпросните ордери, за разлика от официалните, не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила относно съдържащите се в тях факти и датата на издаването им. Те се ползват единствено с обвързваща съда формална доказателствена сила, съгласно чл.180 от ГПК, относно това, че материализираните в тях изявления изхождат от лицето, подписало се като техен издател, а в случая ищецът А. оспорва да ги е подписала. Ордерите са с характер на разписки, удостоверяващи неизгодни за ищеца като техен издател факти на получаване на сумите на посочените дати, за чиято достоверност по смисъла на чл.181 от ГПК не се поставя въпрос, доколкото не се противопоставят на трето лице, при което и за тези факти изявленията имат характера на извънсъдебни признания и притежават материална доказателствена сила, която като необвързваща за съда се преценява наред с всички останали обстоятелства и доказателства по делото.
В тази връзка в първоинстанционното производство по искане на ищеца, в чиято тежест е, съгласно чл.193,ал.3 от ГПК, доказването на неавтентичността на ордерите, е прието заключение от 16.10.2018г. на съдебно-почеркова експертиза, изготвено от вещото лице инсп.И. Н. въз основа на следния сравнителен материал: протокол от 10.01.2018г. с положени в присъствието на експерта образци от подписа на А.; копие от договор за правна защита и съдействие от 10.01.2018г.; копие от пълномощно от 10.01.2018г.; копие от преводно нареждане за кредитен превод от 06.01.2014г.; заявления за издаване на документи за самоличност от 2001г., 2003г., 2011г. и 2016г.; положени върху 15 броя ПКО от 15.10.2018г. сравнителни образци от подписа на А.. Вещото лице е констатирало, че подписите в двата оспорени ордера са положени от едно и също лице, като те се характеризират с висока степен на обработеност, с над средна степен на сложност, транскрипцията им е смесена, степента на свързаност средна, наклона десен, а размера им среден, като същите са разтегнати по вертикал и хоризонтал. Подписите в ползвания сравнителен материал се характеризират с над средна степен на обработеност, с над средна степен на сложност, смесена транскрипция, средна степен на свързаност, десен наклон, размера им варира от среден до голям, като същите са разтегнати предимно по хоризонтала. Констатирани са съвпадения по общи признаци – транскрипция, степен на сложност, степен на свързаност и наклон, както и по частни признаци – относително месторазположение на: точка начало при изписване на буквата „С“ – вътре в полуовала на буквата; на горните части на букви „А“ – горната част на първата е по-ниско от горната част на втората буква; на точка начало при изписване на втората буква „А“ – вляво от първата буква, и идентичност в последователността на движенията при изписване на елемента, наподобяващ буква „в“. Констатирани са и различия по общи признаци: разтегливост – в обектите е увеличена по вертикала спрямо тази по хоризонтала, а в сравнителните образци е увеличена по хоризонтала спрямо тази по вертикала; степен на обработеност – в обекта е висока, а в сравнителните образци е над средната; темп на изпълнение – в обектите е над средният, а в сравнителните образци е бърз; координация на движенията – в обекта е висока, а в сравнителните образци е добра, както и различия по частни признаци по 8 пункта, само по два от които те касаят и двата ордера – формите на движение при изписване възходящите и низходящите част на букви „А“ в обектите са с по-праволинейни форми, а в сравнителните образци са с по-дъговидни, и точката на пресичане по оста на вертикала на горната част на първата буква „А“ с втората буква „А“ в обектите е в долната част на втората буква, а в сравнителните образци е в горната част на втората буква, като по останалите шест посочени частни признака е констатирано различие между подписа само в единия от двата ордера и тези в сравнителните образци. Въз основа на това изследване експертизата е формирала извод подписите за „получил сумата“ в двата ордера да не са положени от С.А..
Заключението е било своевременно оспорено като необосновано от ответника, който е заявил искане за допускане на повторна експертиза в разширен състав. Неправилно искането е било оставено без уважение от първоинстанционния съд, поради което и в хипотезата на чл.266,ал.3 от ГПК такава експертиза е допусната във въззивното производство. За целите на същата в проведеното на 01.07.2019г. съдебно заседание са снети образци от подписа на въззиваемата и е изискана и приложена преписка №7967/2017г. по описа на Районна прокуратура-П, образувана по сигнал на С.А., съдържаща официално снети в хода на проверката нейни обяснения и образци от подписа й. Прието е заключение от 02.09.2019г., изготвено от вещите лица Е.Ч., И.Ч. и Д.К.. Експертите са констатирали, че изследваните подписи в двата ордера се характеризират със смесена транскрипция, състояща се от „С“, „А“ и „А“, щрихи и параф, средни са по размер, степента на обработеност е средна, темпът на движенията е среден, подписите са с десен наклон и преобладаващата посока на движение е лявоокръжна, които общи признаци съвпадат с установените по отношение на подписите в сравнителните образци, като единственото различие е в темпът на движенията, който в последните е среден към бърз. Посочени са съвпадения в по-характерните частни идентификационни признаци: относно формата на движението при изписване/свързване на елемента на втората главна буква „А“ – овална, и началната част на парафа – елипсовидна; относно продължителността на движението при изписване на двете главни букви „А“ спрямо главна буква „С“ – увеличена по вертикала; относно вида на движението при изписване на гл.б.“С“ с гл.б.“А“ – интервално, и на 2 с 3 елемент на гл.б.“А“ – интервално; относно относителното разместване /разположение/ на движението при изписване на 2ел. на гл.б.“А“ – наляво към или през 1 ел. на гл.б.“А“, на оста на първия щрих спрямо останалите – наляво, на оста на последния щрих спрямо предходните – наляво, на всеки щрих спрямо предходния – нагоре, и на завършващата част на парафа – над щрихите и през втората гл.б.“А“. Посочено е, че установените идентификационни признаци са характерни и устойчиви и образуват индивидуална съвкупност, достатъчна за категоричен извод, че изследваните подписи в двата ордера са изпълнени от С.А..
С оглед оспорването на това заключение от въззиваемата и предвид обстоятелството, че в производството пред двете инстанции са приети заключения с противоречиви изводи, е допусната повторна тройна съдебно-графологична експертиза. Прието е заключение от 24.10.2019г., изготвено от вещите лица К.С., С.С. и Н.Н.. Експертите са констатирали, че и двата изследвани подписа в оспорените ордери са изпълнени със смесена транскрипция, състояща се от гл.б.“С“ с пресичаща горната й част вертикална права, разтегнати по вертикала главни букви „А“, „А“, щрихи и параф, със средно обработен почерк, бърз темп и добра координация на движенията, с усложнена структура, средни по размер, разтегнати по вертикала главни букви „А“, наклон десен и средна степен на свързаност, като преобладаващата посока на движение е лявоокръжна, а натискът при изпълнение на подписите е среден и диференциран – възходящите щрихи са изпълнени с намален натиск, които съвпадения дават основание да се заключи, че двата изследвани подписа са изпълнени от едно и също лице. Вещите лица са констатирали същите общи признаци при подписите в сравнителния материал, в който е наблюдавана многовариантност при изпълнението им. Установили са пълни съвпадения между изследваните и сравнителните подписи и по следните посочени частни признаци: форма на движението при изпълнение на началната част на първия елемент на втората гл.б.“А“ – дъговидна, ъгловидна, на началната част на първия щрих в щриховата част в ПКО от 08.11.2014г. – ъгловидна, на допълнителния елемент в гл.б.“С“ – праволинейна, на началната част на гл.б.“С“ – спираловидна, както и при съединението на щриховата част с парафа – примковидна, и на щрихите помежду си – примковидна; направлението на движението при изпълнение на парафа – от лявоокръжно в дясноокръжно, и на началната част на първия щрих в щриховата част на подписа в ПКО от 10.09.2014г. – лявоокръжно; разтегнатост на движението при изпълнение на главни букви „А“ – разтегнати по вертикала, на втората гл.б.“А“ спрямо първата – разтегната по вертикала, на гл.б. „С“ спрямо гл.б.“А“/“А“ – намалена по вертикала; количеството на движението при изпълнение на допълнителния елемент на гл.б.“С“ – наличие на рефлексен щрих; относително разместване на движението при изпълнение на щриховата част спрямо линията на писане – над линията на писане надясно и нагоре, и на завършващата част на втория елемент на втората гл.б.“А“ – под линията на писане. При проведените изследвания на косо падаща светлина, насочена под различни ъгли, проходяща светлина /просвет/ - визуално и с помощта на увеличителни измерителни лупи и микроскоп, както и при проведено изследване в ултравиолетовия и инфрачервения спектър с видеоспектрален компаратор, експертите не са установили признаци за техническо подправяне чрез изтриване, с отделяне на частици от хартията или с използване на химични разтвори, пренасяне с техническо средство и предварителна подготовка при изпълнението на подписите, както и моливни или неомастилени щрихи паралелно с омастилените. При изследване на последователността на нанасяне на щрихите на подписите и ръкописния текст в двата ордера вещите лица са установили, че подписите са положени след полагането ръкописния текст, а главната буква „С“ е изписана след праволинейния вертикален щрих, като в съдебно заседание на 11.11.2019г. са пояснили, че последователността на поставяне на елементите е признак, за който са констатирали съвпадение, а евентуалното различие в последователността би било достатъчен признак за различие в автора на подписите. Пояснили са още, че само един елемент не може да бъде показателен за темпа на изпълнение на целия подпис и по-конкретно да сочи на забавяне, тъй като външни фактори и емоционално състояние могат да повлияят на определен щрих, но като цяло подписът се изпълнява с нормален за изпълнителя темп. На база установеното заключителният извод на експертизата е, че подписите в двата ПКО са изпълнени от С.А..
Настоящата инстанция не възприема приетото в първоинстанционното производство заключение на единична съдебно-почеркова експертиза. Същото е изготвено въз основа на сравнителен материал, който в по-голямата си част не е безспорен, с изключение на заявленията за издаване на документи за самоличност. То е и вътрешно противоречиво, тъй като от една страна се сочи, че подписите в двата ордера са изпълнени от едно и също лице, а от друга са констатирани различия по посочени частни признаци между подписа в един от двата ордера, а не и двата, и тези в сравнителните образци, при което изводът изследваните подписи да не са положени от А. не е обоснован. Възприемат се приетите във въззивното производство две заключения на тройни съдебно-почеркови експертизи. Те са изготвени въз основа и на допълнително ангажиран във въззивното производство безспорен сравнителен материал – официално снети пред съда и в рамките на проверката по приложената прокурорска преписка образци от подписа на А.. Противно на възраженията на въззиваемата, същите са обосновани. С тях са констатирани съвпадения по общите и посочени конкретни характерни частни признаци както между двата изследвани подписа, така и между тях и тези по сравнителните образци. Вещите лица от втората тройна експертиза изрично са посочили и, че при извършените по посочените методика и технически средства изследвания не са констатирали признаци за техническо подправяне на подписите в ордерите, нито такива за имитация във връзка с коментираните общи и частни признаци. Заключителният извод на експертите от двете тройни експертизи е идентичен досежно авторството на изследваните подписи като изпълнени от А.. Той се подкрепя и от събраните от жалбоподателя пред двете инстанции гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. В. и Д.К., съставляващ допустимо, съгласно чл.194,ал.1 от ГПК, доказателствено средство в производството по оспорване авторството на двата ордера, както и от други обстоятелства по делото. Така, св.В. твърди лично да е видял как А. подписва ордера от 08.11.2014г. през витрината на офиса в хотела в гр.С., в който преди тя да пристигне той предоставил на Р. по негова молба 7000лв. назаем, които заедно с другите събрани от него пари да й предаде на ръка, което сторил при срещата с нея пред офиса. Св.К., работила в хотела като комплексен управител за времето от 2000г. до 2005г., твърди да е виждала С.А. да идва доста пъти в заведението „***“ в гр.С., включително на двете дати, на които по поръка на Р. свидетелката изготвила ордерите и му ги предала написани, след което той й ги върнал подписани и тя ги прибрала, като не е присъствала лично на предаване на парите по тях и на подписването им. Св.К. потвърждава, че св.В. е посещавал заведението като клиент. Показанията на цитираните свидетели не са взаимно противоречиви, противно на поддържаното от въззиваемата. Те се отнасят до различни обстоятелства. Св.К. е участвала в изготвянето на ордерите и съхраняването им след тяхното подписване, на което, както и на предаването на парите по тях, не е присъствала. Св.В. от своя страна е присъствал при подписването от А. на изготвения вече от св.К. и находящ се у Р. ордер от 08.11.2014г. и предаването на парите във връзка с него. Касае се за настъпили по различно време, а не в един и същ момент, събития, участието в които на всеки от двамата свидетели е било и в различно качество, за да се приеме, че не е било възможно единият свидетел да не знае за участието на другия в действията на Р. по предаването на парите на А., както неоснователно настоява въззиваемата. Показанията на двамата свидетели не се опровергават от тези на ангажирания от ищеца в първоинстанционното производство св.М. Г., според които той не е чувал нито от А., нито от Р., да са оформяни документи във връзка с връщане на заема, при което очевидно няма впечатления за обстоятелствата около съставянето на представените по делото в оригинал ордери. В останалата им част показанията на свидетеля не касаят авторството на ордерите, а връщането на заемната сума. Не без значение е факта, че двата ордера са общо за сумата от 117000лв. или със 17000лв. в повече от заемната сума от 100000лв., което потвърждава тезата на ответника във връзка с обстоятелствата около предоставяне на заема – по предложение на ищеца с по-ниска от банковата лихва, а не по негова молба като безлихвен, както твърди А., и опровергава същностната й позиция ордерите да не са подписани от нея и да са съставени за целите на процеса, с оглед заявеното оспорване и на отразените в същите дати. При това положение и доколкото е в тежест на ищеца да установи по несъмнен начин твърдяната неистинност на оспорените от нея досежно авторството им ордери, настоящата инстанция намира, че категорични доказателства от нейна страна в тази насока не са ангажирани, а събраните и кредитирани от съда в своята съвкупност потвърждават подписването им от А.. Издаденият от заемодателя по договор за заем частен документ, свидетелстващ за връщане на заемната сума от заемателя, каквито в случая са ордерите, е с характер на разписка по смисъла на чл.77,ал.1 от ЗЗД, съставляваща сигурно доказателство за факта на предоставяне на сумата, тъй като тя е подписана точно с тази цел като нарочен документ, с който е снабдена противната страна. Именно поради това и за да не бъде поставен заемателя в положение на правна несигурност, разпоредбата на чл.164,ал.1,т.6 от ГПК, не допуска опровергаване съдържанието на частния документ, какъвто е разписката, от издалата го страна – заемодателя, освен когато страните изрично се съгласят за изслушване на свидетелски показания, според чл.164,ал.2 от ГПК, каквото тяхно съгласие в случая не е заявено конкретно за опровергаване на удостоверения с ордерите факт на предаване на сумите по тях от Р., съответно получаването им от А.. По изложените съображения следва да се приеме, че ордерите надлежно установяват връщане на заемната сума, с което задължението по сключения между страните договор за заем е изпълнено и исковата претенция за реалното му изпълнение чрез присъждане на тази сума се явява неоснователна, която като такава следва да се отхвърли след отмяна на обжалваното първоинстанционно решение, с което е уважена, като неправилно.
С отхвърлянето на главния иск по чл.240,ал.1 от ЗЗД след отмяната на първоинстанционното решение, с което е уважен, се сбъдва вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД, по който въззивният съд дължи произнасяне, съгласно чл.271,ал.2 от ГПК. Тъй като се установи сумата от 100000лв. да е предадена от ищеца А. на ответника Р. по банков път на основание сключения помежду им договор за заем от 06.01.2014г., същата не е получена от него без основание, поради което той не дължи връщането й на плоскостта на неоснователното обогатяване и евентуалния иск за ангажиране на извъндоговорната му отговорност в посочената хипотеза следва да се отхвърли.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на жалбоподателя-ответник за присъждане на направените от него разноски, за каквито са представени доказателства и списък, въззиваемата-ищец следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 3850лв. като разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и сумата от 5934,20лв. като разноски за държавна такса, депозит за вещи лица и адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение №79 от 12.03.2019г., постановено по гр.дело №311/2018г. по описа на Окръжен съд-П, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.А.А. с ЕГН:**********,***, против И.Н.Р. с ЕГН:**********,***, иск за заплащане на сумата от 100000лв. като дължима по договор за заем от 06.01.2014г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.А.А. с ЕГН:**********,***, против И.Н.Р. с ЕГН:**********,***, иск за заплащане на сумата от 100000лв. като преведена му от нея по банков път на 06.01.2014г. без основание.
ОСЪЖДА С.А.А. с ЕГН:**********,***, да заплати на И.Н.Р. с ЕГН:**********,***, сумата от 3850лв. /три хиляди осемстотин и петдесет лева/, представляваща разноски за първоинстанционното производство, и сумата от 5934,20лв. /пет хиляди деветстотин тридесет и четири лева и двадесет стотинки/, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: