Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 12.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
г.о., 8-ми състав, в открито заседание на дванадесети декември, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 14429 по
описа на състава за 2018 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и с правно
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 409 от КЗ.
Ищцата Р.Н.Ф., твърди, че претърпяла значителни
неимуществени вреди, в резултат от настъпването на пътно- транспортно
произшествие, на 31.05.2018г. в гр. София, на ул. „Стария войн“. Пътният
инцидент настъпил, когато в качеството си на пешеходец, движещ се плътно вдясно
по края на пътното платно, ищцата била ударена от задната част на корпуса на
движещ се на заден ход лек автомобил „Мазда3“ с рег.№ *******. Според ищцата,
настъпването на пътния инцидент било предизвикано от виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил „Мазда3“
с рег.№ ******* - В.Г.. Това заключение било отразено в съдържанието на
съставения Констативен протокол за пътно-транспортно произшествие и било
установено от органите на досъдебното производство, в рамките на образуваното
ДП 11205/2018г. по описа на СРТП-ОДП- СДВР. Непосредствено след инцидента
ищцата била приета в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където й била диагностицирана с пертрохантерно
счупване на бедрената кост, а тази травма наложила извършването на оперативна
интервенция. В следствие на получената травма, ищцата изпитала значителни болки
и страдания, както и необходимост от чужда помощ при ежедневно обслужване.
Придвижването й било затруднено, била
принудена да проведе рехабилитация и да направи непредвидени, но необходими
разходи за възстановяване на своето здраве. За закупуване медицински
консумативи ищцата заплатила 1 666 лева, а за набавяне на копия от
медицинска документация, тя заплатила 70 лв. Доколкото към момента на
настъпване на произшествието - отговорността на водача В.Г. била застрахована
по валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобилистите с ответното дружество, ищцата била легитимирана да получи от
ответника застрахователно обезщетение за имуществените и неимуществени вреди. За
целта на 18.07.2018г. ищцата отправила към ответното застрахователно дружество извънсъдебна
писмена претенция чл. 380 от КЗ, но ответникът не се произнесъл. При изложените
фактически твърдения, ищцата претендира за осъждане на ответното дружество да й
заплати застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на сумата от 40 000 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 18.07.2018г. – датата на отправяне на писмената
претенция по чл. 380 от КЗ към
застрахователя, до деня на окончателното изплащане. Ищцата претендира и за
осъждане на ответното дружество да й заплати застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 1736 лева, включващи разходи
за закупуване на медицински консумативи в размер 1666 лева и разходи за
набавяне на копия от медицинска документация в размер на 70 лева, заедно със законната
лихва върху претендираното обезщетение, считано от
18.07.2018г. – датата на отправяне на писмената претенция по чл. 380 от КЗ към застрахователя. Предвид очаквания
положителен изход от спора ищцата претендира и за сторените съдебни и деловодни
разноски.
Ответното дружество З. „Л.И.“ АД оспорва предявените
искове. Без да отрича факта на настъпване на процесното
ПТП, ответникът оспорва механизма на настъпване на пътния инцидент с
твърдението, че е осъществено в резултат от съпричиняване
на вредоносния резултат, от страна на ищцата, която се движела в нарушение на
разпоредбите на ЗДвП - върху пътното платно - и с това допринесла значително за
причиняването на вредите. Оспорва размера на предявената искова претенция за
присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, като поддържа
становище, че обезщетението е прекомерно и несъответно на обема на понесените
болки и страдания. Моли с оглед принципа на справедливостта, да бъде определен
по – нисък от претендирания от ищцата размер на
обезщетението. С оглед очаквания благоприятен за него изход от процеса,
ответникът претендира за осъждане на ищцата да му заплати направените съдебни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Приетият като
доказателство Протокол за оглед на ПТП № К-359 на СДВР- Отдел „Пътна полиция“, установява
констатациите на разследващите органи за настъпване на процесното
пътно произшествие, при което е пострадала ищцата, за участниците в него и
механизма на неговото настъпване. В протокола се съдържат данни за това, че на на 31.05.2018г. в гр.
София, на ул. „Стария войн“, в района на бл. 25 е настъпило ПТП между
пешеходеца Р.Н.Ф. и движещ се на заден ход лек автомобил, правляван
от водача В.С.Г..
Приетите като доказателства преписи от Протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум и скица, като част от преписката по ДП №
11205/2018г. по описа на ПП при СДВР съответно на пр. пр. 20688/2018г. по описа
на СРП съдържат данни за механизма на настъпване на пътния инцидент. Съдържанието
на споменатите документи не се обсъжда подробно, доколкото е обект на анализ от
допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.
Приетият като доказателство препис от Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 21.11.2018г. на прокурор при СРП установява, че
досъдебното производство по по ДП № 11205/2018г. по
описа на ПП при СДВР съответно на пр. пр. 20688/2018г. по описа на СРП е било
прекратено.
Като доказателства по делото са приети медицински документи: епикриза, резултати от медицински изследвания /стр.8-48 от
делото/, които съдържат специализирана медицинска информация относно
здравословното състояние на ищцата след настъпването на процесното
ПТП и по време на лечебно- възстановителния период. Съдържанието на споменатите
документи не се обсъжда подробно, доколкото е обект на анализ от допуснатата
съдебно- медицинска експертиза.
Заключението на
изслушаната съдебна авто- техническа експертиза, което е изготвено въз основа
на данните за огледа на процесното местопроизшествие,
от вещо лице Х.И. (технология и безопасност в автомобилния транспорт),
анализира механизма на настъпване на произшествието и предлага следните
отговори на подлежащите на установяване факти:
·
След анализ на данните от протокола за оглед и останалите
данни от досъдебното производство, експертизата приема, че процесния
лек автомобил е предприел маневра за движение на заден ход и със задната си
част е ударил движещата се по в дясно по пътното платно пешеходка (ищцата);
·
Няма данни пострадалата да е предприела пресичане на
пътното платно или да се е намирала на място, обозначено за пресичане, респ. за
движение на пешеходци.
·
Скоростта на автомобила преди удара може да се характеризира
условно като сравнително ниска. Вещото лице е категорично в преценката си,
според която определя тази скорост приблизително на 8 км/ч., мотивирайки се с
факта, че по корпуса на автомобила след удара не са установени никакви (дори
минимални) деформации. По сравнителни аналитични и научни данни, с оглед
възрастта на пешеходката, вещото лице приема, че нейната скорост на движение
най- вероятно е била около 3, 2 км/ч.
·
Според изчисленията на вещото лице при тази скорост,
ударът с пешеходката е бил предотвратим за водача на автомобила, независимо от
други обстоятелства, ако предприетата маневра за движение на заден ход е била
обезопасена, а водачът е бил внимателен и бдителен.
В дадените пред
съда показания, свидетелят В.С.Г. заявява, че е участник в процесния
пътен инцидент, тъй като у управлявал лекия автомобил „Мазда 3“ с рег.№ *******. Според свидетеля,
улицата на която станал инцидентът била твърде тясна и на нея не могли да се
разминат два автомобила – неговият и движещия се в обратна посока. На пътното
платно имало дупка в асфалта, която в съчетание с приближаващия друг автомобил
мотивирали водача Г. да предприеме маневра за движение на заден ход. Маневрата
била предприета от момента, в който автомобилът бил в покой. Според свидетеля,
скоростта му при движението назад била около 5 км/ч, а страничните огледала на
автомобила осигурявали видимост от двете страни. Свидетелят не е сигурен, дал
страничните му огледала са осигурявали пълна видимост назад, но той бил
внимателен и въпреки това, не забелязал пешеходката. Понеже радиото в
автомобилното купе било изключено, той чул удар и незабавно задействал
спирачната система, след което излязъл от автомобила и възприел жена,
коленичила върху асфалта, с гръб към централната част на задната броня. Според
показанията на свидетеля, това била пострадалата и той незабавно й оказал
помощ.
Заключението на
изслушаната съдебно- медицинска експертиза, която е изготвена от д-р Б.Б. (ортопедия и травматология) анализира данните за
здравословното състояние на ищцата след настъпване на произшествието и предлага
следните отговори на подлежащите на установяване факти:
·
Обективните данни от приложената медицинска документация установява,
че в следствие на претърпяното пътно – транспортно произшествие, ищцата е
получила закрито пертрохантерно счупване на дясната
бедрена кост.
·
Посоченото увреждане може да бъде последица от удар на
пешеходец в бронята на лек автомобил а причината за настъпването й кореспондира
пряко с конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП. По своята медико-
биологична характеристика, счупването може да бъде определено като средна
телесна повреда.
·
След настъпване на процесното ПТП пострадалата е била подложена
на оперативно лечение, амбулаторно лечение и последваща
рехабилитация.
·
Според становището на вещото лице, счупената бедрена кост
е зараснала за около 4 месеца, а общата продължителност на лечебния и
възстановителен период е осъществен в рамките на не повече от 1 година. Състоянието на пострадалата е възстановено,
без обективни данни за настъпването на някакви усложнения, но фактът, че
металната остеосинтеза все още не е отстранена,
създава на пострадалата затруднения в движението /накуцваща походка/ и намалена
абдукция /отвеждане на крака встрани/. Вещото лице
изразява становище, че отстраняването на остеосинтезата
не се препоръчва, предвид напредналата възраст на пострадалата.
·
При изслушване на експертното заключение, вещото лице
съобщава за оплакванията на ищцата от влошен сън, страх при излизане от дома и
усещане, че заради травмата - дължината на травмирания долен крайник е станала
различна (последното от обективна страна се опровергава от становището на
вещото лице).
В дадените пред
съда показания, свидетелят Т.Т.М.заявява, че е дъщеря
на ищцата и поради близките си социални контакти, могла да възприеме лично и да
формира впечатления за състоянието на пострадалата - както непосредствено след настъпване
на пътния инцидент и по време на лечебния и възстановителен период. След като
била приета за оказване на спешна медицинска помощ, ищцата се оплаквала от
болки и нямала спомен за настъпването на инцидента. Десният й крак бил видимо
контузен, но тя не си спомняла нищо от момента на инцидента. Пътният инцидент се отразил много негативно
на здравословното състояние, на социалните контакти и на психологическия статус на пострадалата,
която променила навиците си. Тя не могла да се обслужва сама първоначално, била
в безпомощно състояние, а в последствие прехвърлила обичайните си битовите
задължение по поддържане на жилището и на домакинството- на своята внучка. Престанала
да се движи активно, да осъществява социални контакти. Към момента на
показанията според свидетеля пострадалата
продължавала да се оплаква от спорадични болки в крака и да изпитва затруднения
в придвижването и обслужването.
Приетите като
доказателства разходно- оправдателни документи: фактура № **********/06.06.2018г. и фактура № **********/13.07.2018г. установяват
извършените от ищцата разходи за закупуване на
медицински консумативи в размер 1666 лева и разходи за набавяне на копия от
медицинска документация в размер на 70 лева.
Като
доказателство по делото /на стр. 49-50/ са приети писмено волеизявление-
претенция по чл. 380 от КЗ, подадено от името на ищцата и адресирано до
ответното дружество, заедно с известие- обратна разписка, удостоверяваща факта
на връчването на 16.07.2018г. В съдържанието на претенцията, подписана от
упълномощен представител на ищцата, е отправено искане за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер
от 50 000 лева, за неимуществени вреди в размер на 1 736 лева, но в самото съдържание на документа не е
посочена банкова сметка (*** „приложение“, чието съдържание не може да се
установи, тъй като не е представено като доказателство).
Като
доказателство по делото е приета стравка- извлечение
от публичния регистър на застрахователните полици в Гаранционен фонд, от чието
съдържание се установява, че при настъпване на пътния инцидент, гражданската
отговорност на собственика и водача на лек автомобил е била застрахована от ответното дружество.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са предявени
надлежно, пред компетентен да разгледа спора съд, при спазване на правилата на
родовата и местна подсъдност, включително и при наличието на предвидената в чл.
380, ал.1 от КЗ особена процесуална предпоставка.
Съдът е сезиран
с искови претенции, които се основават на твърдението, че в качеството на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, ответникът дължи изплащане на застрахователно обезщетение, за
причинените на ищцата неимуществени и имуществени вреди.
Анализът на
събраните в хода на съдебното дирене доказателства обосновава по категоричен
начин извода за проявлението на всички нормативно установени предпоставки за
ангажиране на деликтната гражданска отговорност на
водача на процесния лек автомобил „Мазда 3“ с рег.№ *******.
Съдът, след
като обсъди в съвкупност събраните в хода на съдебното дирене доказателства,
намира за установени посочения в протокола за ПТП механизъм на настъпването му,
а също и настъпването на релевираните в исковата
молба травми, както и наличието на пряка причинно- следствена връзка между тези
два елемента от фактическия състав на непозволеното увреждане. В тази насока,
съдът счита възраженията на ответника в споменатата насока за неоснователни, по
следните съображения.
Противоправния характер в поведението на водача на лекия автомобил „Мазда 3“ с рег.№ ******* се изразява в нарушение
на разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗДвП, която вменява задължение на водача - преди да започне
движение назад, да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението. По време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство за опасности. Показанията
на водача Г., разпитан като свидетел в настоящия процес, както и изводите на
приетата без оспорване съдебно - автотехническа
експертиза (основно и допълнително), категорично подкрепят извода, че противоправното поведение на водача на процесното
МПС е изключителна причина за настъпване на произшествието.
Събраните доказателства категорично изключват възможността, да бъдат
възприети за основателни доводите на ответника, за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Действително, в момента на
удара, пешеходката се е намирала върху пътното платно и този факт сочи за
формално нарушение на дължимото поведение по чл. 113, ал.1, т.1 от ЗДвП, респ.
на чл. 108, ал.1 от ЗДвП.
Довода за съпричиняване на вредите от пострадалата
пешеходката би бил възприет за основателен, ако ударът бе настъпил при типично
движение на автомобила- напред. В конкретния случай обаче, ударът е настъпил
при движение на автомобила в нетипична и обективно непредвидима за останалите
участници в движението посока- извършване на маневра – движение назад. Именно
по тази причина, цитираната вече разпоредба на чл. 40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП,
вменява изключителна отговорност на предприелия
маневрата водач - да следи непрекъснато поведението на останалите участници
в движението и на обектите на терена, за да осигури пътната безопасност, при
необходимост – дори да осигури лице, което да му сигнализира за възникнали опасности.
Ако водачът на лекия автомобил би спазил прецизно регламентираните от чл.
40 ЗДВП свои задължения, то със сигурност може да се очаква, ударът между
задната част на лекия автомобил и тялото на
пешеходката не би настъпил- независимо от поведението на последната, защото се
изясни, че скоростта на движещия се на заден ход автомобил, е била съвсем ниска
и следователно опасната зона на спиране при тази скорост е съвсем кратка. Ако в
конкретната ситуация на пътя, водачът на лекия автомобил би проявил изискващата
се от чл. 40 ЗДвП грижа и внимание - той би осигурил пълна видимост на задното панорамно
стъкло на автомобила, а това би му позволило обективно да възприеме пешеходката
и да спре преди удара, независимо от факта, дали пешеходката се е намирала на
пътното платно или е навлязла там след началото на маневрата.
По претенцията за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди;
Като взе
предвид характера и обема на претърпените вреди, съобразно установения от чл.
52 ЗЗД принцип на справедливостта, в контекста на социално икономическите
условия в страната, към момента на настъпването на вредите 2018г. и следващите
до приключване на съдебното дирене,
(вкл. данните за жизнения стандарт, определен от размера на минималната и на
средната работна заплата за страната по данни на НСИ за този период и нивата на
застрахователно покритие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“) - съдът приема че компенсирането на вредните последици от
травматичното увреждане, понесено от ищцата, в периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо на сумата от 18 000 лева.
В тази връзка
съдът съобрази, че ищцата е понесла болки, страдания, битови неудобства,
ограничения в социалните контакти в период от четири месеца до една година. От
друга страна обаче, следва да се отчита, че причиняването на травмата не е
допринесло за толкова значително засягане на социалните и професионални
ангажираности на пострадалата, каквото би било при травмиране на лице в активна
трудоспособна възраст
В контекста на дефинирания от закона принцип на справедливостта при
определяне на размера на обезщетението, освен лимитите на застрахователните обезщетения по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, значение
имат и размерите на минимална и средната работна заплата, средната месечна
издръжка на членовете на домакинствата и социално- икономическите критерии за справедливост, които се явяват
правно значимата граница между адекватния размер на обезщетението и неговата
прекомерност, в каквато насока са доводите на ответника. Страданията от една
травма никога не могат да бъдат обективно съизмерими с пари, но тъй като обезщетението има компенсаторна функция - размерите на
обезщетенията трябва да бъдат съответни и на обществените разбирания за
справедливост.
Ето защо, в хипотезата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира за основателен релевирания от ответника
довод за прекомерност на общата сума на претендираното
застрахователно обезщетение, като се отчита обема на доказаните неимуществени вреди. В заключение, съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищата общо сумата от 18 000 лева, като застрахователно
обезщетение за действително понесените от нея неимуществени вреди, породени от
установените в процеса травматични увреждания, а за разликата – над посочената
сума и до пълния размер на претендираното обезщетение
за 40 000 лева – претенцията следва да бъде отхвърлена, като прекомерна и неоснователна.
По претенцията за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди;
По претенцията за присъждане на обезщетение за имуществените вреди
/медицински разходи/, съдът допусна и прие два отделни платежни документа, които установиха, че
доказаните разходи, които са направени от ищцата след настъпването на процесния пътен инцидент възлизат общо на
сумата от 1736 лева. Заключението на изготвената
съдебно- медицинска експертиза, която съдът кредитира,
както и записаното в платежните документи основание на извършване на разходите
доказа тезата
на ищеца, че споменатите разходи за сумата от 1666
лева са били
необходими и са направени в пряка връзка с необходимостта от лечението на
получените
при ПТП травматични увреждания.
При това обаче,
разходите в размер на 70 лева, които са били направени за придобиване на
преписи от медицинската документация, не са пряко свързани с необходимостта от
лечение на получената травма. Без съмнение, тези разходи са полезни, но не
обуславят пряко настъпването на оздравителен ефект, поради което заплащането им
не се дължи от страна на застрахователя.
В заключение,
съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищата
общо сумата от 1666 лева, като
застрахователно обезщетение за понесените от нея имуществени вреди,
породени от установените в процеса травматични увреждания, а за разликата – над
посочената сума и до пълния размер на претендираното
обезщетение за 1736 лева – претенцията следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
По исковете с правно
основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане на лихва за забава върху сумите на
застрахователните обезщетения за неимуществени и имуществени вреди;
Претенцията на ищцата се основават на разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ,
предвиждаща, че лихва за забава се дължи от
застрахователя, считано от по- ранната от двете възможни дати - датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл. 430, ал. 1, т.2 КЗ или датата на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото
лице.
При това обаче, императивната разпоредба на чл. 380, ал.1 от КЗ предвижда
изрично още едно задължение на предявилия претенция за доброволно изплащане на
обезщетение - да посочи на
застрахователя номер на своята банкова сметка – ***, по която желае да бъде изплатено обезщетението. Според ал. 3 на чл. 380 от КЗ непосочването на банковата сметка на ищеца има последици в
института на забава на кредитора и
в такава хипотеза - застрахователят не дължи лихвата, която иначе би бил длъжен да плати,
според чл.
409
КЗ.
Текстовото
съдържание на приетата като доказателство писмена претенция на ищцата,
отправена по реда на чл. 380 от КЗ и достигнала до ответника на 18.07.2018г.,
не оставя никакво съмнение, че ищцата е пропуснала да посочи изрично номер на
своя банкова сметка ***, както ясно изисква законът.
Във всеки
случай, предоставянето на някаква отделна от заявлението по чл. 380 КЗ
„справка“ (доколкото изобщо е била фактически предоставена, след като не е
представена като доказателство по делото) не
осъществява дължимото надлежно изпълнение,
на ясно установеното в закона задължение – данни за банковата сметка да бъде
посочена от претендиращия в съдържанието
на самата претенция. За сравнение, същото задължение е изпълнено напълно
коректно, но едва в съдържанието на исковата молба.
При това
положение, застрахователят не би могъл да изпадне в забава, до момента на
посочване на банкова сметка ***, каквато се съдържа в исковата молба, която поставя
началото на настоящия съдебен процес пред Софийски градски съд, защото ненадлежното
изпълнение на задължението на ищцата, освобождава ответника- застраховател от
последиците на собствената му забава и лишава ищцата от материална легитимация
да получи претендираната лихва, за период- преди
датата на предявяването на иска.
На това
самостоятелно основание, свързано със забава на кредитора в хипотезата на чл.
380, ал.3 от КЗ - претенциите за присъждане на лихва върху присъдените
застрахователни обезщетения, следва да бъдат изцяло отхвърлени, като
неоснователни, за периода преди 30.10.2018г. и законната лихва следва да бъде
присъдена именно от тази дата, до деня на окончателното плащане.
По претенциите на страните за съдебни разноски;
С оглед изхода
на спора при условията на чл. 78, ал.1 от ГПК съдът намира, че ищцата има право
да получи направените от нея съдебни разноски, съразмерно с уважената част от
иска и съгласно съдържанието на представения списък по чл. 80 от ГПК /стр.107
от делото/. Разноските следва да бъдат изчислени на
база действително направените разходи и възлизат на сумата от 1019 лева.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38 от
ЗА, процесуалният представител на ищцата има право да получи от ответника
сумата на минималното адвокатско възнаграждение, което се дължи за процесуално
представителство, изчислено според цената на иска в уважената му част.
Споменатата сума, която ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. В.Н., за процесуално представителство по всеки от
предявените искове възлиза общо на 1370
лева.
Ответното дружество също има право да получи претендираните
съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК. В случая, размерът на разноските, които е направил ответника,
според представените списъци по чл. 80 от ГПК (на стр. 108 от делото) възлиза
общо на 320 лева, представляващи разноски за събиране на доказателства и отделно
се дължат разноски в размер на 300 лева за процесуално представителство от юрисконсулт. Извършването на претендираните разноски от ответника бе надлежно доказано и
в заключение, съразмерно с отхвърлената част от иска, ищцата следва да бъде
осъден да заплати на ответника общо
сумата 470 лева съдебни разноски.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Застрахователна компания Л. и.“ АД с ЕИК *******и адрес- гр. София,
бел. „*******, да заплати на Р.Н.Ф. с ЕГН ********** и съдебен
адресат - адвокат В.Н.,***, на
основание чл. 432, ал.1 от КЗ – сумата от 18
000 лева (осемнадесет хиляди
лева), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 1666
лева (хиляда шестстотин
шестдесет
и шест лева), представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, настъпили в следствие телесни увреждания при ПТП от 31.05.2018г., което
е причинено от водача на лек автомобил „Мазда3“ с рег.№ *******, заедно със законната лихва
върху посочените по- горе
суми на застрахователно обезщетение, считано от предявяването на иска - 30.10.2018г. до
деня на окончателното
плащане на присъдените суми, като отхвърля
претенцията за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
в частта за разликата, над размера
на присъдената сума на обезщетението
и до пълния претендиран размер от 40 000 лева и
претенцията
за присъждане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди, в частта над
размера на присъдената сума на обезщетението и до пълния претендиран размер
от 1730
лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Н.Ф. с ЕГН ********** и съдебен
адресат - адвокат В.Н.,***, срещу „Застрахователна
компания Л.
и.“ АД с ЕИК *******и адрес- гр. София,
бел. „******* претенции
с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД
вр. с чл. 409 от КЗ,
за присъждане
на лихва за забава, върху
присъдените застрахователни
обезщетения, изчислена за периода от 18.07.2018г.
до предявяването на иска – на 12.04.2018г.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Л.и.“ АД с ЕИК *******, да заплати на
адвокат В.Н.,***,,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 38 от
ЗА - сумата от 1370 лева (хиляда триста и
седемдесет лева), представляваща разноски за процесуално
представителство на Р.Н.Ф. в производството
пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Л.
и.“ АД да
заплати на Р.Н.Ф., на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК - сумата от 1019
лева (хиляда и деветнадесет лева), представляваща разноски в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Р.Н.Ф., да
заплати на „Застрахователна компания Л. и.“ АД, на основание чл. 78,
ал.3 вр. ал.8 от ГПК - сумата от 470 лева
(четиристотин и
седемдесет лева) за съдебни разноски
пред Софийски градски съд.
Задължението
към ищцата може да бъде платено доброволно по банкова сметка ***: ***, открита
при „Банка ДСК“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски Апелативен съд, с въззивна жалба, която
следва да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: