№ 13578
гр. София, 28.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20241110115161 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от ***. против «***» ЕАД, с
която са предявени отрицателни установителни искове за недължимост на суми, за
които е налице влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 7869/2023 г. по описа на СРС, 140-ти състав и е издаден изпълнителен
лист.
С определение № 11744/18.03.2024 г. съдът е отхвърлил обективираното в
исковата молба искане за допускане на обезпечение и е дал указания на ищцата да
обоснове правния си интерес от предявените искове, при изложени твърдения, че в
срока по чл.414, ал.2 ГПК не е подала възражение.
В изпълнение на дадените указания по делото е постъпила молба, в която се
излагат доводи, че ищцата не живее в жилището, за което е начислена и претендирана
топлинна енергия, поради което не дължи нейното плащане. В условията на
евентуалност, моли съда да приеме, че исковата молба представлява възражение по
чл.423 ГПК.
Настоящият съд намира предявените искове за недопустими. Това е така, тъй
като отрицателният иск за установяване, че едно парично вземане не съществува е
допустим винаги, когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното
производство, но до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК . В
конкретния случай ищцата признава, че не е подала възражение, издадената заповед и
влязла в сила и е издаден изпълнителен лист.
Неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК има за последица създаване на
стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата,
относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не
са налице специалните хипотези по чл.424 ГПК или чл.439 ГПК. В разглеждания
случай изложените в исковата молба и последваща уточнителна молба факти, не са от
1
категорията на предвидените в чл.424 ГПК и чл.439 ГПК, тъй като нямат качеството
на новооткрити обстоятелства или доказателства, или на новонастъпили /настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ факти.
Направеното „в условията на евентуалност“ за първи път в уточнителната молба
искане съдът да приеме, че исковата молба представлява възражение по чл.423 ГПК, е
неоснователно. Това е така, тъй като възражението по чл.423 ГПК следва да се подаде
в производството, по което е издадена заповедта за изпълнение на парично
задължение, а не да се предявява като самостоятелен иск.
По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са
недопустими, поради което исковата молба следва да бъде върната на подателя й.
Водим от горното и на основание чл.130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл.130 ГПК искова молба с вх.№ 87278/15.03.2024 г.
подадена от ***., поради недопустимост на предявените искове.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 15161/2024г. по описа на Софийски
районен съд, I Гражданско отделение, 43-ти състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2