РЕШЕНИЕ
18.06.2020 г
Номер 33 Година 2020 Град Велики Преслав
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Велики Преслав Първи състав
На 18 (осемнадесети) май Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател: Ненка Цветанкова
Секретар Женя Проданова
Прокурор............................. ,
като разгледа докладваното от съдия Цветанкова
АН дело номер 30 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И.Д.В., ЕГН **********, с адрес *** против Наказателно постановление №46-0000342/04.12.2019 г., издадено от Началник Областен отдел "Автомобилна администрация"- гр. Шумен в И.А. „А.А.", с което му е наложено административно наказание „глоба" в размер на 500 лв. на основание чл. 178в, ал. 5, предл. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Изтъква съображения за наличие на предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Вьззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Р.П.Ш.Т.О.В.П. редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните но делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа страна:
На 21.11.2019 г. инспектори в Областен отдел „Автомобилна администрация"-гр. Шумен- свидетелите К.Л.К. и И.С.С., изпълнявали служебните си задължения в района на Община Смядово. Около 14:00 часа, на път П-73, км 23+000, до бензиностанция „Петрол" в посока гр. Бургас, спрели за проверка товарен автомобил от категория N3. марка "Форд Карго" с рег. №А 6098 НК, с прикачено полуремарке от категория 04, марка „Витон НВЗ", с рег. №А 2162 ЕМ, управляван от жалбоподателя, и двете собственост на ..***" ***, притежаващ Лиценз №13243 за международен автомобилен превоз на товари. При проверката от представените им документи- Заповед от 21.11.2019 г. на ръководител транспорт в „***" *** и поставената табела с надпис „Превоз за собствена сметка", проверяващите установили, че водачът извършва превоз за собствена сметка по маршрут гр. Бургас- с. Гарван, обл. Силистра- гр. Бургас, с товар- пшеница. При проверката жалбоподателят не представил удостоверение за психологическа годност. При извършената справка в ИС "Регистър на психологическите изследвания на водачите"' на ИА ,,АА" било установено, че водачът на товарния автомобил не притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Въз основа на тези констатации на жалбоподателя бил съставен АУАН, Серия А-2012, №266319 за това, че извършва превоз за собствена сметка с товарен автомобил с рег. №А 6098 НК и полуремарке с рег. №А 2162 ЕМ, без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Актът бил предявен на В. без възражения като такива не последвали и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на акта и като възприел изцяло, както фактическите констатации на актосъставителя. така и правната квалификация на нарушението, административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на И.Д.В. е наложено административно наказание „глоба" в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 178в, ал. 5, пр. 2 от Закона за движение по пътищата.
Изложената фактическа обстановка се установява въз основа събраните по делото доказателства: от показанията на разпитаните свидетели К.Л.К. и И.С.С., както и от писмените доказателства, съдържащи се в приложената административнонаказателна преписка и приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.Л.К. и И.С.С. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло като подробни, задълбочени и вътрешно балансирани. Всеки един от тях пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства относно извършената проверка, доколкото се явяват и преки участници в нея, респ. очевидци на установеното по случая. Свидетелите К. и С. последователно излагат констатираните в хода на контролната дейност пропуски от страна на водача на състава на ППС, начина на установяването им и съставянето на АУАН за тях. Освен това показанията им са еднопосочни, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. В тази връзка и доколкото посочените свидетели не се намират в никакви особени отношения с нарушителя, същите не може да се считат за заинтересовани или предубедени, поради което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
Съдът кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите спомагат за пълното и обективно изясняване на релевантните обстоятелства по делото. Те кореспондират, както помежду си. така и с показанията на разпитаните свидетели К. и С., затова съдът основава и на тях фактическите си констатации като предвид, че същите се намират в унисон помежду си съдът намира, че не е необходимо тяхното отделно обсъждане.
При така установеното от фактическа страната, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че АУАН и НП са съставени от компетентни лица. В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1- годишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжапваното наказателното постановление е постановено в 6- месечния давностен срок. Ето защо са спазени всички срокове,
визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, накърняващи правото на защита на жалбоподателя. Не е ограничено правото на нарушителя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Както в АУАН, така и в НП е налице описание на констатираното нарушение като са посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и на относимите към него обстоятелства. Отразени са достатъчно факти относно дата, място и начин, при които е извършено нарушението. Нарушението и участието на нарушителя в него са описани достатъчно ясно, индивидуализирани са в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по 178в, ал. 5, пр. 2 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба в размер 500 лв. водач, който извършва превози за собствена сметка на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност към датата на проверката- 21.11.2019 г.. Безспорно е също така, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил, с който е извършвал превоз на товар за собствена сметка. В тази връзка съдът намира, че водачът действително не е изпълнил задължението си да притежава валидно удостоверение за психологическа годност при извършване на превоз на товари за собствена сметка, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП. Посочената разпоредба, освен санкционна, е и материалноправна, предписваща дължимото поведение на санкционираното лице, а именно, че водачите, които извършват таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари, са задължени да притежават валидно удостоверение за психологическа годност. Наказанието е определено във фиксирания размер, предвиден в закона, като няма възможност същото да бъде индивидуализирано.
Не са налице и основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. С деянието, обявено за наказуемо, се засягат обществени отношения, касаещи законово регламентирания ред за извършване на таксиметров, превоз за собствена сметка и обществени превоз и конкретно изискването за наличие на валидно удостоверение за психологическа годност, което има за цел да гарантира сигурността на пътя с управление на МПС от водачи, които са с психологическа годност. Това от своя страна е една от гаранциите за безопасност на живота и здравето на участниците в движението по пътищата и следователно определя значимостта на защитените от закона обществени отношения, респ. високата степен на обществена опасност на деянието. Същевременно деянието не е резултатно- не е свързано с настъпване на вреди, за да е възможно тяхната липса или незначителност да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН. Квалификацията му като маловажно изисква установяване наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито в настоящия случай не са налице.
С
оглед гореизложеното, настоящата инстанция приема, че процесното НП е законосъобразно, тъй
като при неговото
издаване не са
допуснати съществени процесуални нарушения, безспорно е
осъществен съставът на административно нарушение от санкционираното лице на разпоредбата на чл.
178в, ал. 5, предл. 2 от ЗДвП, както и не са налице
основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.63, ал.1 от ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №46-0000342/04.12.2019 г.. издадено от Началник Областен отдел "Автомобилна администрация"- гр. Шумен, с което на И.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание „глоба" в размер 500 /петстотин/ лева на основание чл.178в, ал. 5, предл. 2 от Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Шумен по реда на глава дванадесета от АПК. на касационните основания, предвидени в НПК.
Районен съдия;