Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр.В., 18.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
34-ти
състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА
ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3454 по описа на ВРС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съдениени искове с правно основание чл.
45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Пюър
чойс Европа” ЕООД твърди в исковата си молба, че е
собственик на заведение за обществено хранене „Моби
Дик“, находящо се в гр. В., м. „***“, ул. „***“, в
непосредствена близост до автобусна спирка „Параклис Света Марина“. Излага, че
на 16.09.2018г., работник в заведението установил, че стъклото на външната
врата е счупено, а около нея има пръснати стъкла. Излага, че управителят на
заведението е депозирал жалба в Районна прокуратура – В., като е предоставен
видеозапис от монтираната в близост до заведението камера. От последния се
установило, че около 02.15ч. на посочената дата, пред заведението рязко спира
таксиметров автомобил, от който слиза непознато лице, което се насочило към
заведението и нанесло удари с крак и ръце по входната врата на същото. След
извършване на разследване е установена самоличността на лицето, счупило
входната врата. С постановление от 31.10.2018г. по преписка № 14211/2018г.
районният прокурор, въпреки че констатирал състав на престъпление по чл. 216,
ал. 4 НК, поради маловажност на случая, с оглед стойността на увреденото
имущество, отказал образуването на досъдебно производство и прекратил
преписката. Твърди, че от действията на Д. дружеството е претърпяло вреди,
изразяващи се във възстановения на наемателя на обект разход за отстраняване на
щетите, а именно: 60 лева за смяна на счупеното стъкло, 25 лева за ремонт на
брава, 30 лева за ремонт на каса и 15 лева транспорт на материали. С оглед
горното и сезира съда с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от
130 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
както и сумата от 6.03 лева – лихва за забава върху горното обезщетение от
датата на деянието 16.09.2018г. до 28.02.2019г., включително. Претендира и
лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба, както и сторените по
делото разноски.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът Д.Г.Д., депозира отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва да е имал хулиганско
поведение, както и че е причинил описаните в исковата молба вреди. Оспорва
връзката между поведението си и твърдяния вреденосен резултат. Оспорва и че ищецът е собственик на
заведението, като излага че в хода на производството пред ВРП е установено, че
собственик на заведението е Катя Христова, а не ищцовото
дружество. Вън от горното се излага, че заведението е застраховано за вреди в
ЗК „Булстрад“ и е издадено удостоверение, което да
послужи пред застрахователя за получаване на застрахователно обезщетение. По
изложените съображения моли за отхвърляне на исковете, ведно с присъждане на
сторените по делото разноски.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по
приобщената към доказателствения материал по делото
преписка № 14211/2018г. по описа на РП-В., че в рамките на производството по
същата е разпитан ответникът Д.Г.Д. /л. 36/, който в писменото сведение от
03.10.2018г. е изложил, че на 16.09.2018г., около 05.15ч., се прибирал с такси
към дома си. Влизайки в м. „***“ таксиметровият шофьор го подсетил за случилото
се на 14.09.2018г., от което Д. отново се афектирал. Казал на водача да спре
таксито пред заведение „Моби Дик“. Таксиметровият
шофьор отказал да спре, поради което Д. отворил вратата и слязъл в движение.
Отишъл до заведението и ритнал вратата, при което се счупил стъклото. Изказал е
съжаление за случилото се и е заявил готовност да заплати всички нанесени от
него щети. Така съставеното от органа на досъдебното производство документ носи
подписа на ответника Д.Д..
Представена по делото е
фактура № 93/06.11.2018г. относно извършването на следните услуги: смяна стъкло
на дървена врата (6мм дебелина) на стойност 60 лева, ремонт на брава на
стойност 25 лева, ремонт на каса на стойност 30 лева и транспорт на стойност 15
лева, или общо за сумата от 130 лева. Задължено лице по фактурата е „Клас фууд“ ЕООД. Така фактурираната стойност на услугите е
заплатена на датата на издаване на фактурата, видно от приложеното на л. 45 от
делото копие от фискален бон.
От своя страна „Клас фууд“ ЕООД е с фактура № 3/07.11.2018г. е префактурирало стойността на заплатените услуги, като
задълженото по същата лице „Пюър чойс
Европа“ ЕООД е заплатило стойността от 130 лева на 07.11.2018г., последното
видно от приложения на л. 44 от делото фискален бон.
Видно от приложения на
л. 41-43 от делото договор за покупко-продажба от 25.01.2018г., че „Пюър чойс Европа“ ЕООД е
придобило собствеността върху подробно описани временни търговски обекти –
павилиони за бърза закуска и продажба на пакетирани стоки, наховящи
се в гр. В., м. „***“.
С договор за наем от
01.03.2018г. „Пюър чойс
Европа“ ЕООД е отдало за временно и възмездно ползване на „Клас фууд“ ЕООД заведение за обществено хранене „Моби Дик“, находящо се в гр. В.,
м. „***“, ул. „Първа“ 60.
Видно от приложеното на
л 38 от делото удостоверение № 442000-15914/15.10.2018г., че същото е издадено
във връзка със счупеното стъкло на външна врата на заведение „Миби Дик“, находящо се в гр. В.,
м. „***“, ул. „Първа“ и за да послужи пред ЗАД „Булстрад“.
От приложената на л. 40 от делото служебна бележка изх. № 105/24.08.2019г.,
издадена от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ се установява, че по застрахователна полица „Булстрад
Бизнес Решение“, със застрахован „Пюър чойс Европа“ ЕООД, няма заведени застрахователни претенции
за настъпили събития.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму.
За да бъде ангажирана
отговорността на ответника необходимо е да са налице едновременно няколко
предпоставки: наличие на причинена вреда на ищеца, противоправно
поведение на ответника, причинна връзка между вредата и противоправното
поведение и виновно поведение на деликвента. Липсата
на който и да е от тези елементи води до недоказаност на продявения
иск и отхвърлянето му като неоснователен. В тежест на ищеца е да докаже противоправното действие, вредата и причинната връзка между
тях, а вината се предполага – до доказване на противното.
В настоящият случай, ищецът претендира да е претърпял вреди от извършено противоправно деяние от Д., изразяваща се в нанесен удар с крак по входна врата на заведение „Моби Дик“, вследствие на което уврежда имуществото на дружеството. Горното съдът намира за установено от приобщеното към доказателствения материал по делото сведение от 03.10.2018г., който документ, в качеството си на частен такъв като подписан от Д., има материална доказателствена сила, тъй като обективира изявление за факти, които са неизгодни за издателя. В случая в посочения документ се съдържа изричното признание на ответника за осъществено от него противоправно поведение, изразяващо се в нанасяне на удар с крак по входната врата на посоченото заведение, в резултат на което е счупил стъклото на същата. Посочената проява, съдът намира, че е от естество да увреди не само стъклото на вратата, а и дограмата и бравата на същата, поради което и Д. следва да репарира разходите, които ищецът е направил по повод ремонтирането на така увреденото имущество. Последните от представените счетоводни документи и фискален бон съдът намира, че възлизат в размер на 130 лева. При това положение и предявеният иск като основателен следва да бъде уважен, ведно с присъждане лихва за забава считано от датата на депозиране на исковата молба в съда.
На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД, в полза на ищеца
следва да се присъди и претендираното обезщетение под
формата на лихва за забава за периода от датата на деликта
до подаване на исковата молба, което изчислено с помощна на програмен продукт „Апис Финанси” възлиза в размер на 6.03 лева. И тази претенция като основателна следва да бъде уважена в
рамките на предявения размер.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да
бъде осъдена да му заплати сторените пред настоящата инстанция разноски за
заплатена държавна такса от 50 лева и адвокатско възнаграждение. В случая
страната е представила доказателства за заплатено на адв.
Банков възнаграждение в размер на 350 лева. С оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото, извършените от адвоката процесуални действия,
съдът намира, че възнаграждението следва да бъде редуцирано до предвидения в
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минимум, а именно: 300 лева. Или в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски в общ
размер на 350 лева.
Съдът
констатира, че при депозиране на исковата молба ищецът е заплатил държавна
такса в размер на 50 лева, наместо дължимата такава съгласно чл. 72, ал. 2 ГПК
в размер на 100 лева – по 50 лева за всеки един от предявените искове. Поради
това и на основани чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от
50.00 лева по сметка на Варненския районен съд.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш Е :
ОСЪЖДА Д.Г.Д.,***, да заплати на „Пюър чойс Европа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 130.00 лева /сто и тридесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи за смяна на счупено стъкло, ремонт на дограма и брава, транспортни разходи, вследствие на увреждане на входна врата на заведение „Моби Дик“, находящо се в гр. В., м. „***“, ул. „Първа“, осъществено на 16.09.2018г., около 02.15ч., от ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.03.2019г., до окочателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Г.Д.,***, да заплати на „Пюър чойс Европа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 6.03 лева /шест лева и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 130.00 лева, начислено за периода от 16.09.2018г. до 28.02.2019г., включително, на основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Г.Д.,***, да заплати на „Пюър чойс Европа“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 350.00 лева /триста и петдесет лева/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски
пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Пюър чойс Европа“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В., сумата от 50.00 лева /петдесет лева/,
представляваща дължимата за настоящото производство държавна такса, на
основание чл. 77 ГПК.
Присъдените
суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на „Пюър
чойс Европа“ ЕООД по посочената в исковата молба
банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД, IBAN ***, BIG: UNCRBGSF, с титуляр Николай Митков Банков.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: