Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
Производство по чл.243, ал.4 и сл. от НПК. С постановление за прекратяване на наказателно производство от 14.05.2010 г. по досъдебно производство №28/2009 г. по описа на ОСлО – В.Т., прокурорска преписка с В.№ 1499/2009 г. ,Окръжна прокуратура В. Т. е прекратила частично наказателното производство, образувано и водено срещу А. И. Б. от гр.В.Т. за извършено престъпление по чл. 252 ал. 1 от НК, поради липса на извършено престъпно деяние в частта касаеща този текст и изпратила материалите по делото на ВТРП по компетентност за продължаване разследването по друг член от НК,а именно – чл.209 и следващите. Против това постановление е постъпила жалба от А. П. П. от ГАК, в качеството му на пълномощник на О. В. С.,П. И. К.,Е. Г. У. и Н. В. С.. В жалбата си той твърди, че доверителите му не са съгласни с така постановеният прокурорски акт,че извършеното от Б. съставлява престъпление именно по чл.252 ал.1 от НК поради което молят да бъде отменен и делото върнато на прокурора със задължителни указания за точното и правилно прилагане на закона. Излагат се подробни мотиви, както и се сочи съдебна практика по повод на такива наказателни производства. Като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,съобрази практиката на съдилищата и ВКС и взе предвид направените оплаквания в жалбата, Великотърновският окръжен съд приема за установено следното: Постановлението за прекратяване на наказателно производство от 14.05.2010 г. е изпратено на лицата А.П. П.,С. Х. Н.,А. И. Б. и ТД на К. гр.В.Т.. От тях жалба е подал единствено адвокат П. в качеството му на пълномощник на О. В. С.,П. И. К.,Е. Г. У. и Н. В. С. .Същият го е получил на 17.05.2010 г., видно от известието за доставка, приложено към преписката. Жалбата е подадена с В. № 1499/09 – на 18.05.2010 г. Видно от делото именно А.П. е подал сигнала в прокуратурата,от името на пострадалите лица.Следователно, той е активно легитимиран да подава жалба против това постановление, която жалба е подал в срок и същата е допустима за разглеждане от състав на Великотърновски окръжен съд. По своята същност същата е и основателна. Видно от събраните писмени и гласни доказателства по делото,същото е било образувано с Постановление на 22.10.2009 г. от прокурора при В.,Х. Х. срещу А. И. Б. затова ,че през периода месец октомври 2007 г. – края на 2008 г. в гр.В.Т.,без съответно разрешение извършвала по занятие банкови сделки за които се изисква такова разрешение,което съставлявало престъпление по чл.252 ал.1 от НК.В последствие с акт на наблюдаващия прокурор под № 1499/07.12.2009 г. към материалите по делото били приобщени и тези съдържащи се в преписка № 2277/2009 г.по описа на ВТРП касаещи проверката по сигнала подаден тогава от А.П. П. срещу И. за нови банкови сделки извършени без разрешение и по занятие от нея.Било разпоредено да се проведе разследване и по тези случаи.В тази връзка следователя разпитал като свидетели и доверителите на жалбоподателя, О. В. С.,П. И. К.,Е. Г. У. и Н. В. С..В хода на производство били проведени разпити на свидетели,както и назначена криминалистическа експертиза .Следователят приключил разследването с постановление на 20.04.2010 г. като изпратил материалите по ДП №28/2009 г. в Окръжна прокуратура гр.В.Т. с мнение за прекратяване на производството поради това,че деянието било несъставомерно по чл.252 ал.1 от НК.Изводите си разследващият направил изхождайки от писмото на Директора на БНБ от 06.11.2009 г. в което се извършвало тълкуване на Закона по въпроса за банковото кредитиране. От своя страна решаващия прокурор с атакуваното постановление ,приел че са били събрани доказателства, че действително А. Б. е предоставяла заеми на С. Х. Н., а и не само на нея, но и на други физически лица, срещу лихва, както и че такава дейност – предоставяне на кредити е извършвала и М. В, поради което разследването продължило и в тази посока. Установило се е, че Б. е била страна - поемател по многобройни запис на заповеди, чрез които реално са били обезпечавани, дадени от нея кредити към различни физически лица. Подобни сделки – запис на заповеди, е извършвала и М. В отново с цел обезпечаване на дадени кредити на физически лица. В преобладаващите случаи В и Б. въпреки, че кредитополучателите добросъвестно са заплащали вноските по кредитите и реално им се издължавали, са предявявали допълнително тези запис на заповед пред ВТРС срещу лицата. От събраните доказателства се установява и поведение на Б. и В за системно заемане на парични средства на широк кръг лица срещу насрещна материална облага, както и дейност, насочена към обезпечаване на този вид кредитиране чрез способ по Търговския закон. Това тяхно поведение обаче прокуратурата приела че е несъставомерно по чл.252 ал.1 от НК като се мотивирала с изложеното вече в становището на г-н И от БНБ. Настоящият състав на ВТОС счита,че направените правни изводи от прокуратурата за несъставомерност на извършеното деяние от последственото лице по чл.252 ал.1 от НК,са неправилни.Същите не почиват на точния смисъл на закона и не отговарят на конкретните факти по делото,а и не са съобразени с трайната съдебна практика на съдилищата и ВКС по този въпрос. Първоначално, както Закона за банките/отм./ така и сега действащия Закон за кредитните институции изброяват точно субектите които могат да осъществяват съответни банкови операции,разделяйки ги на две основни категории-кредитни институции и финансови институции.Правната норма на чл.3 от ЗКИ на която всъщност са се позовали всички произнасящи се до сега по делото магистрати,има отношение само към финансовите институции и ограничението което законът им поставя при извършването на банкови ¯перации,включени в предмета им на дейност.Само и единствено банките могат да предоставят кредити като използват за това парични средства чрез влогонабиране,а за финансовите институции е въведено изключението да правят това – да предоставят кредити но само от собствени парични средства.Дори те нямат право да извършват влогонабиране.Като се съобрази и проследи по нататък закона,че финансова институция е само юридическо лице,то изводът който се налага е че физически лица изобщо не могат да извършват банкови сделки свързани с кредитирането,предоставянето на парични средства още повече да правят това по занятие .Само при потребителският кредит-разсроченото плащане ,кредитор може да бъде всяко физическо лице или юридическо такова,което предоставя паричната сума в рамките на осъществяваната от него професионална или търговска дейност ,но само при условие предоставяните кредити да са улесняващи основната професионална или търговска дейност на съответното лице.Когато обаче предоставянето на кредити е основната търговска дейност то не може да се твърди че има предоставяне на потребителски кредит.Тогава тези лица действат като банка осъществявайки типичната банкова сделка-предоставяне на кредити.Това може обаче да го прави само финансова институция а не и физическо лице.Нито Законът за банките/отм./ е давал правото,нито такава възможност е изрично регламентирана в сега действащия нов закон-ЗКИ да се извършват банкови сделки от обикновено физическо лице.Поради тази причина и разпоредбите от специалния закон не изключват последствените лица по настоящото дело,да са субекти на престъплението по чл.252 ал.1 от НК.Липсват по досъдебното производство данни тези лица да са имали административно разрешение от БНБ да осъществяват банкова дейност,което Закона за банките е изисквал по време на деянията осъществявани през 2006 г.,а и те са действали като физически лица.Вярно е,че след поредица от законодателни промени,към настоящия момент е предвидена възможност и други лица да предоставят кредити,като финансовите институции,което обаче не означава че кредитирането е престанало да бъде монопол на банките.Отпускането на кредити продължава да си е дейност извършвана от тях,освен в законово предвидените случаи,при съблюдаване на конкретните правила.В този смисъл е и трайната съдебна практика на съдилищата и ВКС – Решения с №№ 560/21.06.2005 г.І Н.О.,472/17.12.2009 г.ІІ Н.О.,122/30.04.2009 г.ІІІ Н.О.,66/10.08.2009 г.ІІ Н.О. В тази връзка е необходимо обжалваното постановление да се отмени като незаконосъобразно поради неправилното правно тълкуване на събраните доказателства и разследването да продължи за изясняването в цялост на обективната истина и с оглед на извършено престъпление по чл.252 ал.1 от НК.Освен това видно от материалите,са били събрани и данни и установени факти за използване при осъществяването на кредитирането, на неистински документи и употреба на заплаха,което говори за извършване и на други престъпления – документни,изнудване и пр.освен основното по повод, на което е било образувано и делото.Следва да се положат усилия и в тази насока при установяването на фактическата обстановка и изясняване на обективната истина. Водим от изложеното и на основание чл.243, ал.5,т3 от НПК съдът О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 14.05.2010 г. по досъдебно производство №28/2009г. по описа на ОСлО – В.Т. и прокурорска преписка с В. № 1499/2009 г., вместо което постановява: ВРЪЩА делото на В. за доразследване, чрез изпълнение на указанията относно прилагането на закона за събиране на доказателства и в тази насока. Определението може да се обжалва и протестира пред ВТАС в 7-дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението от страните. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |