Р Е Ш Е Н И Е
№3669/17.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Варна 17.10.2016г.
ВАРНЕНСКИ РАОНЕН СЪД, ХХХІ състав в открито съдебно
заседание проведено на четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря М.М., като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№349/2016г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Ищцата Ир****
твърди, че между нея и ответника „Е*** ЕООД е сключен трудов договор
№1/29.09.2014г. вследствие, на който тя е назначена със Заповед №1/29.09.2014г.
на длъжност „п**** със задължения, утвърдени в приложената с исковата молба
длъжността характеристика.
Сочи се, че на 01.12.2014г.
със Заповед №2/01.12.2014 ответникът е освободил ищцата от заеманата от нея
длъжност.
Твърди се, че
дружеството-ответник дължи на ищцата обезщетение в размер на едно брутно
трудово възнаграждение за неспазено едномесечно предизвестие, обезщетение в
размер на едно брутно трудово възнаграждение за оставане без работа за повече
от един месец и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Ищцата моли да бъде осъдено
„Е.С.“ ЕООД, ***, представлявано от К**** да й заплати:
1. Обезщетение по реда на
чл.220, ал.1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение-470лв.;
2. Обезщетение по реда на
чл.224, ал.1 от КТ в размер на трудовото възнаграждение на ищцата за 2 работни
дни за 2014г.
Ищцата също така претендира
заплащането на извършените съдебно-деловодни разноски и законната лихва върху претендираните суми от датата на сезиране на съда до
окончателното им изплащане.
Ответника в законово
установения срок не е изразил становище по исковата молба.
Съдът приема, че предявените
искове намират правното си основание в чл.220, ал.1 от КТ и чл.224,
ал.1 от КТ.
След преценка на твърденията на страните и събраните
по делото доказателства, съдът при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за
установено от фактическа и правна страна между страните следното:
По делото от страна на ищцата са представени копия
от трудов договор №01/29.09.2014г. по силата на който тя е назначена от
ответника на длъжност продавач-консултант, на пълен работен ден, при месечно
трудово възнаграждение в размер на 470лв. и срок на предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение и за двете страни от 30 дни.
Представена е също така и заповед №1/29.09.2014г. в горния смисъл, а също така
и копие от трудова книжка от съдържанието на л.6 и 7 на която се установява, че
липсва приклчюване на книжката за трудовото
правоотношение най ищцата с ответника, но има отбелязано започнало и приключило
друго трудово правоотношение след записването на започнатото с ответника.
По отношение на иска с правно осн.
чл.220, ал.1 от КТ съдът намира следното:
Ищцата е доказала с описаните по-горе доказателства,
че между нея и ответника е възникнало твърдяното договорно отношение по силата
на което тя е работила за него като продавач-консултант при трудово възнаграждение
в размер на 470лв. и при задължение за тридесет дневно предизвестие при
прекратяване на трудовото правоотношение за всяка от страните. От друга страна
ищцата въпреки падащото върху нея задължение за доказване на факта на
прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника не е представила
твърдяната от нея заповед №2****, но съдът приема, че
представената в лошо копие трудова книжка съдържа достатъчно данни от който да
може да се направи извода, че трудовото правоотношение на ищцата с ответника
действително е прекратено още повече, че липсва възражение в обратна посока.
При това положение и съобразявайки заключението по приетата ССчЕ
съдът намира, че иска по чл.220, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 470лв.
следва да бъде уважен изцяло.
По отношеине
на иска по реда на чл.224, ал.1 от ГПК КТ за заплащане на обезщетение за
неползвани 2 работни дни за 2014г. съобразно месечното брутно трудово
възнаграждение, решаващия състав придвид липсата на
спор от страна на ответника и съобразявайки заклучението
на в.л. по посочения въпрос намира, че предявения иск следва да се уважи като
се присъди сумата от 47.28лв.
Воден от горните съображения
съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от 180лв. разноски по делото.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „Е.С.”” ЕООД, ****** да заплати на И.А.Х.-Г.
ЕГН********** *** сумите от:
470лв. за неспазено предизвесите
за прекратяване на трудово правоотношение на осн.
чл.220, ал.1 от КТ
и
47.28лв. обезщетение за неползвани два дни платен
годишен отпуск за 2014г.
заедно със законната лихва върху посочениет
суми от датата на сезиране на съда-14.01.2016г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Е**** *** да заплати в полза на бъджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от
180лв. сторени по делото разноски и такси.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от датата на уведомяването
РАЙОНЕН СЪДИЯ: