№ 610
гр. Ямбол, 02.08.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело
№ 20222330101606 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Страните са редовно призовани.
Молителката се явява лично и с адв. Б., редовно упълномощен.
Ответникът по молбата се явява лично и с адв. Х., редовно
упълномощена.
Свидетелят Н. К. М. – редовно призован, се явява.
Свидетелят Ст. Д. Д. – редовно призован, се явява.
Адв. Б. – Липсват пречки. Моля да се даде ход на делото.
Адв. Х. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. Б. – Да изслушаме свидетелите.
Адв. Х. – Не възразявам да бъдат изслушани допуснатите до разпит
полицейски служители. Аз водя в днешно с.з. и моля да допуснете до
1
разпит С. Г. В.. В случая се касае за издадена Заповед за незабавна
защита, както и искане за издаване на такава заповед по отношение на
малолетното дете Г. Д. В., като в молбата се твърди, че така
осъщественият акт на домашно насилие по посочена в молбата и
декларацията дата се е отразил на психо-емоционалното състояние на
детето, което ние твърдим, че не е вярно. С. Г. В. е майка на доверителя
ми и е жената, която през по-големия период от време е отглеждала и е
възпитавала и 2 деца на страните, както и има непосредствени
впечатления за състоянието на детето, т. к. същата има контакт с него
непосредствено след отстраняване на бащата от жилището. Няма и
социален доклад.
Адв. Б. – Госпожо Председател, не водим дело за родителски права
и не считам, че социалният доклад е от съществено значение.
Адв. Х. – По всички производства с участието на малолетно дете се
изисква социален доклад. Законът е категоричен.
Адв. Б. - Моля да не бъде уважавано искането на ответната страна.
Свидетелят, който искат да бъде допусната, нито е очевидец на
деянието, предмет на настоящото производство на процесната дата
14.06.2022 г., нито неговите показания могат да допринесат за
изясняване на обстоятелствата за тази дата. Законът е за акт на домашно
насилие в определен ден и час, като молбата се подава не повече от 30
дни съответно след събитието. Бабата ще даде обща информация, която
с нищо няма да изясни обстоятелствата за деянието на 14.06.2022 г. Ако
бъде уважено искането, моля да бъде приет психологически доклад по
отношение на С. Д.а, в който се съдържат данни, както по отношение на
С. Д.а, така и по отношение на по-малко дете Г. Д. В. и съответно съдът
да прецени дали да бъде ценен или не. Ответникът много добре знае, че
детето е посещавало психолог.
Ответникът – Лично аз съм я водил.
Адв. Х. – Той я е водил, но не заради акт на домашно насилие.
Трябва да гадаем кога е издаден този доклад. Нито има дата, нито е
събран по реда на ГПК.
Адв. Б. – Издаден е вчера.
2
Адв. Х. – Ще помоля да не приемате така наречения от ответна
страна психологически доклад. На първо място, същият не е изготвен по
предвидения в ГПК ред, нито от него става ясно, на коя дата е издаден,
в каква връзка е водено детето на психолог. В ГПК изрично е
предвидено, че ако страната желае да се ползва от доказателства,
касаещи психологическото състояние на децата, може да поиска такъв
от вещо лице, което съдът да назначи. Ние твърдим, че и към настоящия
момент бащата заедно със С. Д.а са меко казано в прекрасни отношения.
Виждат се всеки ден. По отношение на възражението, че С. В. не е пряк
очевидец на инцидента и извършения акт на домашно насилие, това
действително е така, но в случая се касае за емоционалното и
психичното състояние на малолетно дете, като С. В. непосредствено
след твърдения акт на домашно насилие, още същата вечер е
комуникирала и е разговаряла както със сина си, така и със снаха си, и
има преки впечатление по отношение на състоянието на детето. Много
добре знаем по ЗЗДН, че действително психическо и емоционално
насилие по отношение на деца са извършени актове в тяхно присъствие,
но същите следва да са се отразили на психо-емоционалното състояние
на децата. Тъй като, на първо място, страните нямат развод, нямат
определени родителски права, нито е определено местоживеене на
детето, считам, че целта на настоящото производство е единствено и
само желанието на молителката да прекрати брака между страните,
като съдът да приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака ще има моят доверител и да упражнява родителските права,
като по отношение на упражняването на родителските права,
доверителят ми съзнава, че тя като майка следва да отгледа и възпитава
2-те деца, който факт не е спорен, и никога не е осъществявал такова
насилие по отношение на децата си, а и по отношение на молителката и
емоционалната връзка с децата е много силна и фактът, че към
настоящия момент има издадена Заповед за незабавна защита се
отразява върху тяхното състояние, а не поведението на доверителя ми.
Съдът счита, че следва да се произнесе по исканията, направени в
днешното с. с. за събиране на гласни доказателства след изслушване на
3
допуснатите вече свидетели, чиято самоличност снема, както следва:
Н. К. М. - 27 г., неосъждан, без родство със страните;
Ст. Д. Д. - 25 г., неосъждан, без родство със страните.
Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност за
лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК.
Свидетелите обещаха да говорят само истината, след което в залата
остана само първият от тях.
Свид. М. – Уважаема госпожо Председател, помня случая. Това се
случи преди около 2 месеца. Заварихме на място въпросната жена в
разтроено състояние. Нейният съпруг беше в една от стаите. Мисля, че
гледаше телевизия. Беше седнал на масата. Подчертавам, че в наше
присъствие не сме ставали свидетели на каквото и да е насилие между 2
страни и задължението ни беше да предотвратим това да се случи. В
детската стая беше малката дъщеря на страните, която беше много
разстроена и плачеше. Ако е имало акт на насилие, вероятно е станало
преди нашето пристигане, но нашата задача беше да не допуснем да се
стига до ескалация. Съставили сме протоколи за предупреждение да не
отправят закани против имота и личността една страна спрямо друга. В
наше присъствие въпросната жена пожела да напусне апартамента, т. к.
не се чувстваше спокойно. Тя видимо беше в разстроено състояние.
Въпросният господин беше учуден от нашето присъствие и отрече да е
имало насилие спрямо нея.
Госпожата ни разказа, че малко преди нашето пристигане за
пореден път е станала потърпевш на насилие от мъжа й, който освен
високия тон, който й е отправил, имало е и заплахи, като с точност не
съм сигурен дали спомена дали се е стигало до физическо насилие, но
действително е имало закани спрямо нея. Това бяха нейните думи.
Веднага отидохме да разговаряме с него. Той беше учуден от нашето
присъствие там и отрече да е имало каквито и да е сблъсъци един
спрямо друг. Детето беше будно и беше много разстроено, плачеше и
4
искаше майка си. Тя беше при него. Успокояваше го. Беше в детската си
стая.
Малко по-късно дойде и другата дъщеря на жалбоподателката. При
разговор с нея, тя не искаше да вземе каквато й да е позиция. Не искаше
да взема страна. Също беше много разстроена от това, което се е
случило, защото майка й в нейно присъствие искаше да напусне
апартамента. Тя напусна заедно с тях, защото сметна, че малката й
сестра ще се чувства по-спокойна, ако и тя напусне апартамента заедно
с тях.
По думи на госпожата, действително е имало закани, но в наше
присъствие не е имало закани или насилие. Двамата родители бяха на
място. Дъщерята имаше време да отиде и в стаята, където е баща й.
Разговаря и с него и с майката, питахме какво иска да прави, сметна за
редно да напусне с майка си и сестра си, за да се чувства по-спокойна
малката й сестра. Не е споделила какво са разговаряли с двамата си
родители.
Молителката, по наши наблюдения, за нас не беше употребявала
алкохол. В детската стая детето плачеше, но не разбрахме защо плаче.
То плачеше преди да дойдем. В интерес на истината, то реагира
спокойно в наше присъствие. Разговарях с него, но не го питахме какво
е станало, т. к. плачеше и не беше в състояние да дава обяснения,
просто искаше майка си и да си легне да спи. Не сме констатирали
наранявания по майката.
Ответникът беше спокоен и беше учуден, че сме там. Проведохме
беседа и с него и той ни сподели, че си е говорил спокойно с жена си,
след което вследствие на нещо, тя е излязла извън спокойствието си. По
негови думи, той не беше направил нищо. Беше в хола и си гледаше
филм. Беше седнал на маса. Той беше употребил алкохол. На масата
имаше алкохол. Мисля, че беше бира. Ядеше си салата. Гледаше филм.
Съставихме предупредителни протоколи и на двамата.
Желая да получа депозита за явяването ми.
Съдът
5
ОПРЕДЕЛИ:
Да се изплати на свидетеля М. депозит в размер на 10 лв. от
сметката на съда.
Свид. Д. – Имаше сигнал за домашно насилие. При пристигането
ни госпожата беше на вратата, а мъжът й в хола. При разговор с жената
тя ни съобщи, че мъжът й от известно време я тормози. Същата вечер са
влезли в пререкания и беше разстроена. Мъжът беше в другата стая и си
гледаше телевизия. По-малкото дете беше в другата стая. По-късно
дойде по-голямата дъщеря. Съставихме протокол за предупреждение на
господина. Свалихме им обяснения и изготвихме доклад. Малкото дете
беше разстроено и изплашено. Голямата дъщеря, като влезе, също се
разстрои. Голямата дъщеря дойде след нашето пристигане. Малкото
дете беше изплашено по-скоро. При малкото дете влизахме. В едната
стая аз свалях сведенията на госпожата, а в другата беше колегата с
господина. Госпожата заяви, че същата вечер са влезли в пререкания и
мъжът й я заплашвал и обиждал и тем подобни. Тя каза, че това и преди
се е случвало пред детето. Беше притеснена. Поиска да напусне
жилището. Каза, че ще отиде да спи другаде и си тръгна. Според мен се
е страхувала, щом не е останала. Показваше ми, че по врата си има
драскотини и аз попитах, има ли нужда да се обадим на Спешния
център, но тя отказа. Само аз снемах сведения на госпожата, а колегата
през това време беше с господина. Голямата дъщеря се беше
разстроила, че има полиция и че майка й и баща й са се скарали и че
има конфликт между тях. Не мога да преценя дали госпожата беше
употребила алкохол, но мисля че не. Беше в нормално трезво състояние.
След това разговарях и с господина. Той обясни, че не е вярно, че към
момента нищо не се е случвало и че си е стоял в хола, където си вечеря.
Беше изненадан, че сме там. Свалихме сведения на госпожата в детската
стая. Разделихме ги, за да не става конфликт. Не си спомням дали
колегата влезе да разговаря с госпожата. Мисля, че имаше 4 стаи в
апартамента. Където беше детската стая на детето, свалях сведенията.
Детето беше там отстрани, то не искаше майка му да го оставя само.
Тя ми посочи по врата си някакви червени петна. Каза че били от
6
мъжа й. Попитах я ,дали иска да повикаме Спешен център, но тя отказа.
Само 1 протокол за предупреждение направихме. Само за господина.
Желая да получа депозита за явяването ми.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Да се изплати на свидетеля Д. депозит в размер на 10 лв. от
сметката на съда.
Т. к. страна по делото е малолетно дете, следва да бъдат допуснати
поисканите във връзка с него доказателства и съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел С. Г. В., чиято
самоличност сне, както следва:
С. Г. В. – 66 г., неосъждана, майка на ответника.
Съдът предупреди свидетелката за наказателната отговорност за
лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК.
Свидетелката обеща да говори само истината.
Свид. В. - Желая да свидетелствам. Заради забранителната заповед
за детето с баща си се виждат по „Вайбър“. Детето казва на баща си, че
го обича. Детето пита: „Тате, кога ще се прибереш вкъщи при мама?“.
Аз съм го гледала през това време. Ходим с дядо му да го виждаме и то
ми задава въпроса: „Бабо, защо тати вече не ме взима от градина? Преди
мама ме водеше, тати ме взимаше“. Аз през всичкото време си го
гледах, когато е болничко и си говорим през деня и се занимавам и тя
вика: „Защо тати не ме взема от градина? Мъчно ми е. Обичам го.“ И
сега той е при нас на село и когато се чуят, виждам как детенцето на
„Вайбър“ пита: „Тате, кога ще си дойдеш вкъщи? Много те обичам.
Липсваш ми, тате. Липсваш ми“. Оня ден след разходка, когато го
7
предавах на майката, то се спусна към майка си и вика: „Мамо, кога
тати прибере се вкъщи? Какво пречи ти мамо? Искам тати!“ и бута
майка си. Детето просто много страда. Баща им винаги ги е гледал както
трябва. Обгрижвал ги е. Аз през деня съм там, понеже идвам в Я. да
гледам децата, защото малката често боледува, беше и пандемия, и
сутрин идвам в Я. да гледаме детето и вечер се прибираме. Баща им
винаги първи си идва. Напазарувал е и започва да приготвя вечеря. Идва
си и мама и ние ги оставяме и си отиваме вкъщи. Не съм видяла баща
им да бие детето, нито да го тормози, нито по някакъв начин да го
наранява. Като види баща, тя се впуска в прегръдките му, хваща го и го
гушка. Прегръща баща си. Не съм видяла да се страхува от татко си.
След този случай на втория ден като подаде Д. молба за забранителна
заповед, детето се е впуснало срещу него. Значи първия ден не, а втория
след случая, когато той отива да я види, когато отива на градинката,
детето се е впуснало към него и бягайки му казало: „тате, много те
обичам“ и го гушка. Би трябвало да бяга от татко си, ако се страхува. Те
преди това ходиха на Ж.. Аз усещах и знаех и тя ми е казвала, че има
последните месеци някакви … и през годините битови такива за
глупави неща. Аз не съм била там, но последно време усещах, че има
някакво напрежение. Те са техни неща. Предния ден на Б. бяха на
разходка. Аз даже и звъннах, защо чак забранителни заповеди пуска.
Казах й ако не се разбират, да се развеждат, а защо чак такива заповеди.
Тя каза: „Ми той ще ме убие!. Аз й викам: „Ами вие вчера бяхте на Б.,
той ако иска, щеше те убие на Б.“. Тя ми каза, че мислела за последен
път да изведе детето с него на разходка. Това ми отговори по телефона.
Каза: „Аз вече съм решила. Не мога повече да търпя. Той психически и
физически ме такова“. Те си знаят вече там. Той ми се обади вечерта
към 12 или не помня колко беше. Каза: „Извинявай майко, че ви
безпокоя, но какво й става на Д.? Приготвихме вечеря, хапнахме,
изкъпахме си детенцето и тя отиде да легне в другата стая“. Имали са да
изясняват нещо, но като отишъл да я извика да дойде в хола, детето да
не е там, и тя му се развикала. Той отишъл в хола и колко се минало и
се звъннало на вратата. Той вика: „сигурно е С.“, а дошла полицията.
Пред мен се случвало да си викат, защото той си е по забележките
вкъщи, някакви въпроси ли, ако е имало, и тя преекспонираше малко
8
нещата. Той й казва: „Спри, бе Д., спри, да се разберем. Недей вика
пред децата.“, а тя отговаря, че децата вече са виждали и слушали. И аз
съм й казвала: „Бе Д. бе, по-тихо, спри, недей вика пред децата. Дай да я
няма Г. и тогава ми разкажи“. Голямата дъщеря снощи идва на село. Тя
същото страда. Но виждам, че не може да раздели мама и тати. За нея те
са равни. Те са й родители. Виждам я, че много страда, сигурно защото
са разделени. Казва: „Бабо, аз не искам да е така. Аз искам да сме
хубаво семейство. Искам всички да сме заедно“. Те винаги се
прегръщат с баща си. Целуват се на отиване и на връщане. Старата
прабаба имаше рожден ден снощи.
Снаха ми ми е казвала, че Д. последно време много я е ревнувал. Но
и аз през годините тази ревност я усетих. Те спорят и се карат за
глупости, но никога за нещо съществено. Тя никога не ме е обиждала.
Като мъж може да я е псувал. Псувал е, в смисъл, като спорят. Не я е
биел като бой и побой. Имало е такива дребни, но пред нас не я е биел.
Може да я е дръпнал така нещо за ръката: „Спри, бе Д., децата да не
стават свидетели. Спри. Млъкни“. Това е имал предвид - да спре. Той,
ако е казал „мама ти“, и тя е казала „мама ти“. И двамата така. И тя не
спираше и той не. Така са били, а на другия ден са щастливи и
усмихнати. Отиват на почивка и децата си водеха. На празници сме
били заедно. Техните деца са обгрижвани и е правено това, което е
нужно за децата и от майка им, и от баща им, и от наша страна.
Помагали сме, Д. нека да каже! Тя е израснала вкъщи от 15-годишна.
Ние сме я изучили. На 15 години майка й я остави сама. Ние им
купихме жилище, като разбрахме, че ще имат второ дете, да им е по-
лесно.
Адв. Х. – Към настоящия момент така издадена заповедта вреди
психически и емоционално на състоянието на детето. То казва по
„Вайбър“: „Тате, обичам те! Искам да се върнеш“. Правя искане по чл.
235 ГПК да отмените определението си № ***/16.06.2022 г. в частта, с
която сте забранили на Д. Г. В. да приближава детето Г. Д. В., всяко
нейно местопребиваване, жилището, детската градина, местата за
социални контакти и отдих до приключване на производството. Считам,
9
че към настоящия момент, с оглед събраните в днешно с. з. гласни
доказателства от свидетелката В., а и в частност от свидетелските
показания на полицейските служители Д. и М., че същите не са могли да
установят, от какво е разстроено детето, което е нормално- в този късен
час да бъде събудено и да види полицейски служители и да се разстрои.
Продължава силната и емоционална връзка между бащата и детето,
както и факта, че детето не е възприело, дори да има осъществен акт на
домашно насилие, т. к. е спяло, по отношение на майката. Свидетелката
В. свидетелства, че след осъществения акт на домашно насилие
многократно бащата в нейно присъствие се чува с детето и го вижда по
„Вайбър“, както и свидетелката В. лично се вижда с детето, като детето
страда от липсата на контакти с баща си. По никакъв начин на него не
му се е отразило, ако въобще е чуло или видяло твърдения акт на
домашно насилие психически и емоционално. Същото обича баща си и
всяко продължаване за заповедта в тази част не е в интерес на
малолетното дете. Във всички производства, вкл. и това, съдът следи
дори служебно за интереса на децата, а такава продължителност от
16.06.2022 г. на ограничаването на бащата при наличие на силна
емоционална привързаност между детето и бащата би се отразила на
детската психика, което ще представлява само по себе си акт на
домашно насилие. В тази връзка ще Ви моля да отмените определението
си в тази част и заповедта до приключване на производството по делото,
с оглед на неговата продължителност.
Молителката – Искам да кажа нещо. Говори се за връзка между
децата и баща им- голямата дъщеря след като се разделихме, започна
често да се вижда с баща си, защото беше много разкъсана, но както
пише и в доклада, тя е осъзнала, че това семейство не може да
съществува, защото има много години физическо и психическо
домашно насилие, което е от баща й към мен, но започва да се пренася
към нея, а тя се разкъсва между двамата. Детето започна често да се
вижда с баща си след нашата раздяла и тя осъзна, че баща й я използва,
за да я принуждава тя да се чувства длъжна да ни събере и да се
споразумяваме, и беше разочарована и разтреперена и се чувстваше
много зле след всяка среща с баща си, в която той постоянно й показа,
че мисли за себе си. Тя се почувства страшно използвана, разочарована
10
за пореден път и ограничи до 2 вижданията си в седмица. Тя поиска да
издам ограничителна заповед и за нея- за не повече от 2 пъти в
седмицата да го вижда, защото й идва прекалено много и започва да
плаче. Плаче, че сме се разделили, но вече е достатъчно голяма и
достатъчно е гледала това насилие и разбира, че това семейство не може
да съществува, и иска спокойствие- на сестра си и и нея. Щях да я
изправя пред съда, но предпочетох да й го спестя, защото много ще се
разстрои. Водим я по психиатри и психолози. Както и баща й я е водил,
защото имаше дълги семейни проблеми. За ограничителната заповед на
малката ми дъщеря, понеже го знам какъв манипулатор е и толкова
много години наред манипулира и ни държи под страх цялото
семейство. Бабата знае колко пъти съм я търсила за помощ нея и нейния
съпруг. Много добре знаем всички, че няма ли ограничителна заповед
малката ми дъщеря, която е на 3 и половина години, той ще я използва и
нея. Макар да казва, че го обича, тя показва, че той не й липсва. Вкъщи
никога не е казала нищо за баща си, даже понякога не иска да го чува по
телефона. В същото време единия път малката ми дъщеря казва: „Тати
спи пак на дивана ли?“, защото е свикнала той да спи на дивана и да не
я извежда на разходки. За него е по-важно да пие 400 мл концентрат и 2
литра бира абсолютно всяка вечер, но не да дойде на разхода. Откакто
се е родила, той не е полагал нужните родителски грижи, а сме я
гледали аз и неговата майка. Той не я е гледал нито 1 ден. Дори от
финансово гледна точка на детето не му липсва толкова баща му,
защото не е обвързано с него. Говорим за игри, за разходки и за
нужните грижи. Той никога не е спал при нея в същата стая и никога не
е помагал. Той смята, че е длъжен някой друг. На мен детето не ми е
казвало, че му липсва баща й. Сигурно му е липсвало в някакъв момент,
защото тя е малка и не може да разбере какво се случва. Той, ако я
вземе, много добре знам какъв манипулатор е и как ни държи под страх,
и съм сигурна, че както манипулира голямата ни дъщеря, така ще вземе
малката да я манипулира и да я използва за примамка, да се съберем,
защото му знам психиката и защото на мен са ми били нужни години, за
да се изправя пред съд, а голямата ми дъщеря трябваше да посещава
психолози и психиатри, заради изкривена психика от домашното
насилие вкъщи. Беше много лесно да я изправя, но не искам да й го
11
причинявам, защото аз, за разлика от него, мисля за децата си, а не за
себе си. Не може човек пред децата си да извършва домашно насилие -
физическо и психическо, и после да каже колко му е мило за децата и
колко държи на тях. Това е недопустимо. Те стават свидетели и те са
жертви, не може дете на 3 години и половина да казва: „тате, мама не
боклук, не я удряй пак“. Голямата ми дъщеря, когато се прибра вкъщи
въпросната вечер, веднага ми видя врата и отбелязаните пръсти.
Предния път пак казах, че тя каза: „Пак ли те е удрял? Какво пак ти е
направил?“. Свидетелката, която се яви, тя смята, че и да се избиваме,
той винаги има право, на него му е позволено. Ако ще да се избиваме и
децата да се побъркват, трябва да има семейство. Това не е семейство,
вредната среда се отразява на психиката на децата.
Адв. Б. – Моля да не уважавате искането по чл. 235 ГПК по
отношение на малолетното дете Г. Д. В.. Абсолютно неоснователни са
твърденията на ответната страна, че не е станала свидетел на домашно
насилие и не била разстроена. От досега събраните доказателства по
делото и разпитаните на полицейските служители Д. и М., стана ясно, че
същата е ревяла, плачела е за майка и е стресирана. Считаме, че
настоящата заповед към този момент изиграва своята роля, като
осигурява спокойствие на молителката и детето. Самата баба С. В.
заяви, че същото е ставало свидетел и пред нея се е оплаквала ищцата за
физическо и психическо насилие от страна на сина й. Самата тя е
усещала напрежението от няколко месеца между тях. Най-важния
момент, което и свид. В. каза и Д.В., че наистина отглеждането на
децата се осъществява от майката и тяхната баба, а не от бащата, което
опровергава казаното от ответната страна за силна връзка между децата
и баща им. Законът е създаден затова, щото на момента преустановява
насилието и осигурява едни нормални условия за 2-те страни да
преосмислят настоящето, миналото и бъдещето си, което е в техни ръце.
Моля да не уважавате искането. По този начин ще се осигури
спокойствие на 2-те деца, на Д.В. и Г.В..
Ответникът – Къде беше бащата през това време, след като тя
казва, че не съм се грижил? Къде отиваше моята заплата? Абсолютно
невярно е, че децата ги е страх от мен. Голямата ми дъщеря снощи пак
беше при мен. Виждаме се и се чуваме по телефона. И тя ме търси, и аз
12
я търся.
По доказателствата на молителката:
Съдът следа да приеме представения документ, който има характер
на частен такъв, т.е. не се ползва с материална доказателствена сила,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА психологически доклад от клиничен психолог П. К..
Съдът е пропуснал да изиска социален доклад или становище на
ДСП-Я. в производството, по което страна е дете. Съгл. чл. 15, ал. 1
ЗЗДет. следва задължително да бъде изискано становище в
производства, по които се засягат интересите на деца. Поради това,
ОПРЕДЕЛИ:
Да се уведоми ДСП-Я. за изразяване на становище или представяне
на социален доклад относно малолетното дете Г. Д. В. във връзка с
искането за защита от домашно насилие в настоящото производство.
Счита, че за да бъде уважено искането по чл. 235 ГПК, следва да бъдат
събрани всички доказателства в производството, въз основа на които да се
направи преценка налице ли е грешка, пропуск или изменение на
обстоятелствата, при който е постановено определението на съда.
Тъй като доказателствата не са налице, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отлага делото и го насрочва за 09.09.2022 г. от 11.00 часа, за която дата и
час на страните е съобщено.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12,06
часа.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
13
14