Р Е Ш Е Н И Е
N……….
гр. Варна…… 12.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският
административен съд, ІІІ касационен състав, в публично
заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Деница
Кръстева и в присъствието на прокурора от ВОП Тони Томов, като разгледа
докладваното от съдията Ганчева к.адм.дело № 2614 по описа на Административен съд гр. Варна за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63,
ал.1 изр. ІІ-ро от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба
на С.М.Ю. от гр. Белослав, с ЕГН **********, срещу Решение № 260240/15.10.2020
г. на ВРС, постановено по н.а.х.д. № 3054 по описа на същия съд за 2020 г. С
решението си ВРС е потвърдил НП № 23-0000365/24.04.2020г. на и.д. директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна при Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, в частта по пункт 1, с която на С.М.Ю. на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на
чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б.“а“ от Наредба №
11/03.07.2001 г., издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Излага доводи, че решението е постановено в нарушение на
материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и е
необосновано. Счита, че нарушението не е доказано от обективна и субективна
страна, като не са изяснени относимите към спора факти. Твърди, че събраните по делото доказателства не доказват по безспорен
и категоричен начин извършеното от касатора нарушение. Релевира неправилно
определяне на часа на нарушението, както и точното тегло на ППС. Моли да се отмени решението и потвърденото с него НП, а в условията на
алтернативност да се намали глобата до предвидения в закона минимум. В с.з. Ю.
редовно призован не се явява, не се представлява.
Ответникът по
касационната жалба – РД „АА“ – гр. Варна при ИА „АА“ в отговор на касационна
жалба оспорва същата като неоснователна, като поддържа, че решението е правилно
и законосъобразно. Сочи, че е налице пълно съответствие между правното и
фактическото описание на нарушението. Моли за отхвърляне на касационната жалба
и претендира възнаграждение за
осъществено процесуално представителство съобразно чл. 37 от Закона за правната
помощ.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура - Варна изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Пледира решението на ВРС да бъде потвърдено.
Административен съд - Варна, ІІІ - ти
касационен състав, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доказателствата
по делото, и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба
като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и отговаряща
на изискванията на чл. 212 и 213 от АПК, е процесуално допустима.
Наведените доводи в
жалбата са за допуснати при постановяване на първоинстанционното решение
нарушения на процесуални правила и на материалния закон.
Разгледана по
същество, жалбата против решението е неоснователна, тъй като не са налице
посочените от касатора основания за отмяна.
Административнонаказателната
отговорност на Ю. е ангажирана за това, че на 07.02.2020 год. около 13,00 ч. в гр.
Варна, на кръстовището на ул. „Девня“ с бул. „Република“, в посока „Аспарухов
мост“, е управлявал влекач марка „Ман“,
Kaт.N3, с рег.№ **** и
прикачено полуремарке кат.О4, с рег.№ С6226ЕР, и двете ППС, собственост на
превозвача "Инфра Инвест Контракт" ЕООД, извършващ обществен превоз
на товари - палетиран шрот 30000 кг. За превоза били издадени товарителница №
002100/07.02.2020г., кантарна бележка № 2116/07.02.2020 г., издадена от
"Олива" АД - Разделна, и пътен
лист сер."ВА" № 059373/07.02.2020 г. за маршрут Варна – Езерово
–Езерово - Разделна – Разделна - Варна. Главният инспектор в РД „АА“-Варна Бранимир
Георгиев Георгиев заедно с друг служител на РД „АА“ – Варна спрели за проверка
управлявания от въззивника товарен автомобил. В хода на проверката по
представените от Ю. кантарна бележка, товарителница, пътен лист и тахографски
лист е било установено, че той извършва обществен превоз на 30000 кг палетиран
слънчогледов шрот. Св. Георгиев установил, че Ю. управлява съчленено пътно
превозно средство, състоящо се от МПС с две оси и полуремарке с три оси, като
по кантарна бележка общата маса (бруто теглото) на моторното превозно средство
с полуремарке било 44 240 кг. По време на проверката проверяваното лице не
представил квитанция за платена пътна такса за масата, надвишаваща допустимите
норми, издадена от АПИ. На място св. Георгиев съставил на АУАН в който посочил, че Ю. е нарушил нормата
на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал.1, т.3, б.”а” от Наредба
№11/03.07.2001 год. на МРРБ. Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който
го подписал с молба ППС да бъде претеглено. В предвидения в разпоредбата на чл.
44, ал. 1 ЗАНН срок не е депозирало възражение срещу съставения АУАН. На
24.04.2020 г., въз основа на акта, началникът на РД „АА“ – гр. Варна, приемайки
идентична фактическа обстановка като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното
наказателно постановление.
При така установените
факти, районният съд е приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от
компетентни длъжностни лица и при спазване на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН. По приложението на материалните
норми е приел за безспорно установено, че управляваното от жалбоподателя МПС е
с две оси и полуремарке с три оси, попада в обхвата на чл. 6 ал.1 от Наредба №
11/2001 г. на МРРБ, тъй като представлява товарен автомобил в състав влекач,
като за този състав максимално допустимата маса е от 40 тона. От събраните по
делото доказателства е установено, че е натоварен палетиран слънчогледов шрот
от 44 240 кг., т.е. налице е надвишаване на нормите за максимално допустима
маса на ППС с 4 240 кг. Посочил е, че правната квалификация на деянието в
наказателното постановление е правилно определена. Коментирал е и доводите във
въззивната жалба за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, като е посочил, че не са
налице смекчаващи отговорността обстоятелства и конкретният случай не се
различава от подобните нарушения, поради което е приел, че липсва основание за
прилагане на тази разпоредба. По размера на наказанието съдът е преценил, че с
оглед наличието на оттегчаващи отговорността обстоятелства предвид влезли в
сила предходни НП за нарушения на въззивника, наказанието е следвало да се
определи над средния размер. Предвид наличието на ограничението на чл. 337,
ал.2 от НПК за влошаване положението на нарушителя, съдът е приел определения
размер за справедлив. По тези съображения ВРС е потвърдил НП в частта по пункт
1, а в останалата част като необжалвано НП е влязло в законна сила.
Решението е ПРАВИЛНО.
Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.
Доводите в
касационната жалба за отмяна на решението представляват повторно изложение на
възраженията за незаконосъобразност на наказателното постановление, развити в
жалбата, с която е сезиран районният съд. Съдът ги е обсъдил и е изложил
подробни мотиви относно тяхната неоснователност, които изцяло се споделят от
настоящата инстанция.
В производството
безспорно е установено нарушение на водача на задължението по чл. 139, ал.1,
т.2 от ЗДвП, според който движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да
бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Допустимото максимално натоварване на ППС от вида на това управлявано от Ю. е
40 тона. Неоснователни са доводите на касатора за неправилно приложение на
материалния закон. Нормата на чл. 177, ал.3 от ЗДвП установява отговорност за
водача във всички случаи, когато е установено, че управляваното от него ППС е с
параметри, надхвърлящи допустимите. Несъстоятелни са доводите на касатора, че
неправилно АНО се е позовал, при установяване теглото на ППС, на кантарната
бележка, представена от касатора. Видно от събраните по делото доказателства,
по време на проверката Ю. е представил товарителница, пътен лист и кантарна
бележка. В товарителницата е посочено, че изпращач е „Олива“ АД, превозвач е „Инфра
Инвест контракт“ ЕООД, а получател е „Олива“ АД. Вписано е наименованието на
товара и неговото тегло 30000 кг.
Съгласно §1 т.30 от ЗАП – товарителница е товарителен запис по смисъла
на чл. 371 от ТЗ, т.е. товарителницата удостоверява сключването на договор за
превоз, както и че стоката предадена от товародателя на превозвача. Данните в
товарителницата съответстват изцяло на отразеното в кантарната бележка. Нелогично
е твърдението на касатора, че кантарната бележка не може да се противопостави
на отказаното измерване от служителите на РА „АА“, след като с представените от
него документи се е задължил да предаде именно това количество шрот на получателя. Отразяването в АУАН на посочената в тази кантарна бележка
обща маса от 44 240 кг. не е било оспорено от водача в хода на въззивното
производство, поради което като се има предвид, че ползването от страна на проверяващите
органи на средства за измерване е задължително само в посочената разпоредба на чл.35, ал.1
от Наредба № 11/03.07.2001
г., какъвто процесният случай не е, то фактите относно масата на
управляваното от касатора съчленено ППС се явяват
установени. Доколкото това обстоятелство е било установено по несъмнен начин от
превозните документи, отделна проверка на теглото не е била необходима. Като
допълнение на горното е и правилния извод на въззивния съд, че общата маса на
натоварване е установена въз основа на документ, представен от самия въззивник,
който той лично е подписал без възражение досежно извършеното претегляне и
резултата от него. Вярно е, че видно
от представената разпечатка от дигитален тахограф, между 12.43ч. и 12.46 ч.
водачът е бил спрял, но предвид краткото време на престоя, не може да се приеме
защитната теза на касатора, че за 3 минути е извършил разтоварване на 4.5 тона
от товара и към момента на проверката ППС не е било претоварено.
Правилно въззивният
съд е приел, че нарушението е извършено виновно, тъй като в представените от касатора
кантарна бележка и товарителница е отразена обща маса на ППС и товара,
възлизаща на 44 240 кг., с която стойност водачът е бил запознат, предвид
положените от него подписи и въпреки това е започнал превоз, след като е бил с ясното съзнание, че
масата му е претоварена.
Неоснователни са и
касационните възражения касаещи установения час на извършеното нарушение,
предвид факта, че в
разпечатката от картата на водача, часът се отразява в координирано универсално
време (UTC), т.е.
изчислявайки стандартното местно време (зимно в случая) спрямо координираното
универсално време, а именно UTC + 2, е видно, че няма несъответствие в часа.
Правилна е преценката
на ВРС за законосъобразността на определеното наказание като вид и размер.
Действително в случая е налице превес на отегчаващите обстоятелства, което
правилно и в съответствие с чл. 27
от ЗАНН
е съобразено от наказващия орган и от ВРС. Наложеното
административно наказание е под средния, предвиден в санкционната норма размер,
при съобразяване тежестта на нарушението, а именно, че отклонението над
допустимата маса е съществено - с 4 240
кг, а и предвид, че значителното по размер натоварване е в състояние да създаде
сериозна опасност за участниците в движението. В самото НП са налице мотиви за
определения размер на наказанието, като е посочено че е съобразена високата
степен на обществената опасност на нарушението, предвид и определянето от
европейското право като много тежко нарушение на претоварването с повече от 10 % и по - малко от 20 % надхвърлена максимално
допустима маса. Обстоятелството, че от приложената справка е видно, че водача има
предходни нарушения, но същите не са идентични с процесното, също не обосновава незаконосъобразност на изводите за смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Настоящият състав на съда намира, че не са налице
основания за изменение на размера на наложеното наказание, доколкото не са
налице доказателства, сочещи на доминиране на смекчаващите обстоятелства. Отделно
от изложеното, съдът намира, че доколкото не са установени обстоятелства,
сочещи, че въпросното деяние се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други подобни случаи, не са налице условията същото да
бъде квалифицирано като маловажен случай.
С оглед на изложеното
по-горе, настоящият състав на Административен съд – Варна следва да остави в
сила решението на ВРС.
С оглед изхода на
спора и своевременно направеното искане за разноски на ответника по касация на
основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/,
съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото не е с фактическа или правна сложност, поради което
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден
в нормата размер от 80 лева.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. ІІ-ро от АПК, Административен
съд - Варна, ІІІ - ти касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260240/15.10.2020 г.
на ВРС, постановено по н.а.х.д. № 3054 по описа на същия съд за 2020 г.
ОСЪЖДА С.М.Ю. от гр. Белослав, с ЕГН **********, да заплати в полза на РА „АА“
– гр. Варна при ИА „АА“ сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: