№ 11649
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110137450 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Т С” ЕАД е предявило срещу Ф. Р. Ф. и Л. Б. Ф. установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които
се иска да се признае за установено, че всяка от ответниците дължи на ищеца следните суми:
сумата от по 2582, 21 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: гр. София, община „Т..“, жк „Г...“, бл. .., вх. 8, ет. 6, апартамент № .., аб.№ ...,
ведно със законна лихва за период от 15.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от по
276, 34 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
период от 15.09.2019 г. до 17.05.2021 г., сумата от по 26, 27 лв., представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г., ведно със законна лихва за период от 15.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от
по 5, 06 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
период от 01.07.2018 г. до 17.05.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34056/2021 г. по описа на СРС, 71
състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата „дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия
клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира и разноските за производството.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Ф. Ф., с
който исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва да има качеството вещен ползвател
на имота, както и наличието на облигационна връзка с ищеца. Оспорва процесният имот да
е бил топлоснабден и сертифицирането на измервателните уреди. Прави възражение за
изтекла погасителна давност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молбата и от ответника Л. Ф.
чрез назначения й особен представител, с който исковете са оспорени по основание и размер.
Оспорва наличието на договорни отношения с ищеца. Твърди, че ищецът не е доказал
количеството доставена топлинна енергия, както и че не е установил годността на
измервателните уреди.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. .. ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да
получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на
претендирания размер.
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на
ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция
на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота
- собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен
договор между страните.
По делото е приет нотариален акт за продажба на недвижим имот от 11.05.1993 г., по
силата на който ответниците Л. Б. Ф. (тогава Б.) и Ф. Р. Ф. (тогава малолетна и
представлявана от назначен от съда особен представител) са придобили правото на
собственост върху процесния апартамент № .., находящ се в гр. София, жк „К..“, бл. .., вх. 8,
ет. 6, като съгласно приложеното на л. 18 удостоверение, издадено от „Г..“ ЕООД, описаният
стар адрес е идентичен с настоящ адрес жк „Г...“, бл. ... Следователно, всяка от ответниците в
качеството си на собственик на ½ идеална част от процесния апартамент отговаря за ½ от
стойността на реално потребената в имота топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
2
упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно,
обективно и компетентно изготвено. В него е посочено, че в имота има 3 броя отоплителни
тела с монтирани индивидуални разпределители на разход за отопление, като през
процесните отоплителни периоди не е бил осигурен достъп за отчитането им. Този извод се
подкрепя и от представените от третото лице-помагач протоколи (л. 126 и л. 127). Затова за
трите отоплителни тела е изчислена служебно топлинна енергия. Топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, е била изчислявана по формулата, заложена в Наредба №
Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. върху пълната отопляема кубатура на апартамента съгласно
списък с разпределение на кубатурите в сградата. Съгласно заключението тъй като не е бил
осигурен достъп за отчет на водомерите, служебно е била начислена топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване на база два броя потребители, които според вещото лице са
посочените в исковата молба двама ответници. Вещото лице посочва, че технологичните
разходи са извадени от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и
са за сметка на топлофикационното дружество. За разпределяне между абонатите е дадено
само „чистото количество” топлинна енергия. Вещото лице посочва, че общият топломер е
преминал метрологична проверка през 26 месеца вместо законоустановените 24 месеца, като
след демонтажа му на 09.06.2021 г. е даден за проверка, при която не са констатирани
отклонения извън допустимите стойности, поради което съдът приема, че това не се е
отразило върху коректността на измерванията. Вещото лице е изчислило, че стойността на
реално доставената през процесния период топлинна енергия е 5112, 20 лв.
Следва да бъде разгледано и направеното възражение за изтекла погасителна
давност. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в”
ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и
две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155,
ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
3
нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми
са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
погасителната давност за процесните вземания започва да тече от 46-тия ден, т.е. за
вземането за м. май 2018 г. – от 15.07.2018 г., за вземането за м. юни 2018 г. – от 15.08.2018 г.
и т.н. Предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
15.06.2021 г., възражението за изтекла погасителна давност по отношение главниците за
топлинна енергия се явява неоснователно. Съдът намира, че топлинната енергия за битово
горещо водоснабдяване неправилно е била изчислена служебно на база двама потребители,
тъй като по делото липсват доказателства такъв брой потребители да е бил деклариран в
някакъв документ, а същевременно броят съсобственици на имота не означава автоматично,
че това е и броят обитатели, на база на който да се извършва служебното начисление. Ето
защо, по реда на чл. 162 ГПК съдът намира, че посочената в заключението на вещото лице
стойност на БГВ на л. 119 от 2451, 78 лв. следва да бъде намалена наполовина, за да
съответства на един брой потребител. Така, общата стойност на реално потребената
топлинна енергия в имота през процесния период се равнява на 3886, 31 лв. или исковете
срещу всяка от ответниците следва да бъдат уважени за сумата от по 1943, 15 лв. и да бъдат
отхвърлени за разликата над тази сума до пълния предявен размер от по 2582, 21 лв. срещу
всяка от тях.
По отношение на иска за дялово разпределение същият се явява основателен.
Услугата „дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл. 140, ал.
5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от топлопреносното
предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а ЗЕ, каквото е
третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния
счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като
етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на
топлинна енергия купувачите на топлинна енергия, какъвто е ответникът, заплащат на
продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и
обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР (не са наведени твърдения
или представени доказателства за оспорване на решенията по реда и в срока по ЗУЕС),
поради което ответниците дължат заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ
(ищецът) по силата на ОУ, които ги обвързват и срещу които същите не е възразили, щом
предоставената услуга е осъществена. По делото не е спорен размерът на дължимата
стойност на посочената услуга. По отношение на ответницата Л. Ф. няма направено
възражение за изтекла погасителна давност, поради което предявеният срещу нея иск за
главница за дялово разпределение следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Ответницата Ф. Ф. е направила възражение за изтекла погасителна давност, което е
основателно за периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г. По реда на чл. 162 ГПК като взе
предвид общия брой месеци, включени в периода, за който се претендира главницата, и
общия размер на претенцията, отнесени към броя месеци, за които не е налице изтекла
погасителна давност, съдът намира, че искът срещу Ф. Ф. за главница за дялово
разпределение следва да бъде уважен за сумата от 25, 17 лв. за периода 01.06.2018 г. –
30.04.2020 г. и да бъде отхвърлен за разликата над 25, 17 лв. до пълния предявен размер от
26, 27 лв., както и за периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 32, ал. 1 от общите условия от 2016 г., приложими към процесния период,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
4
(т.е. с прогнозно, а не реално отчетено месечно количество топлинна енергия), се формира
въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечна фактура.
В чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на тази фактура по чл. 32 ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал.
4 обезщетение за забава в размер на законната лихва се начисява само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. По делото не се установи и не се твърди
плащане от страна на ответника, като предвид частичното отхвърляне на претенцията за
главница за топлинна енергия и прилагайки чл. 162 ГПК, съдът намира, че искът за
обезщетение за забава върху тази главница е основателен за сумата от по 207, 95 лв. срещу
всяка от ответниците и следва да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от по 276, 34 лв. срещу всяка от тях (като отнесе уважения и предявения
размер на главницата към предявения размер на обезщетението за забава).
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба. Следователно претенцията за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение следва да бъде изцяло
отхвърлена.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. В
заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер от 165, 59 лв., които
следва да бъдат разделени наполовина при изчисляване размера на дължимата част от всяка
от ищците поотделно, тъй като исковете срещу тях са уважени в различен размер.
Съразмерно с уважената част от предявените срещу всяка от тях искове, Л. Ф. следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за заповедното производство в размер на 62, 38
лв., а Ф. Ф. - 62, 35 лв. Направените от ищеца разноски по исковете, предявени срещу Л. Ф.,
в исковото производство се равняват на 657, 79 лв. (400 лв. депозит за особен представител
и по ½ от останалите разноски – 115, 59 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за експертиза и
100 лв. юрисконсултско възнаграждение). Съразмерно с уважената част от предявените
срещу нея искове, тя дължи разноски за исковото производство в размер на 495, 61 лв.
Направените от ищеца разноски по исковете, предявени срещу Ф. Ф., в исковото
производство се равняват на 257, 79 лв. (по ½ от останалите разноски – 115, 59 лв. държавна
такса, 300 лв. депозит за експертиза и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение). Съразмерно
с уважената част от предявените срещу нея искове, тя дължи разноски за исковото
производство в размер на 194, 13 лв.
В полза на адв. М. Л. Л. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ в размер на 145, 44
лв., съразмерно с отхвърлената част от предявените срещу Ф. Ф. искове, определено въз
основа на дължимото по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове, че Ф. Р. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Г...“, бл. .., вх. 8,
ет. 6, ап. .., дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Я..” № .. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, сумата от 1943, 15 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
община „Т..“, жк „Г...“, бл. .., вх. 8, ет. 6, апартамент № .., аб.№ ..., ведно със законна лихва за
период от 15.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 207, 95 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2019 г. до
17.05.2021 г., сумата от 25, 17 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за
период от 15.06.2021 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34056/2021 г. по описа на
СРС, 71 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над
1943, 15 лв. до пълния предявен размер от 2582, 21 лв.; иска за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над 207, 95 лв.
до пълния предявен размер от 276, 34 лв.; иска за главница за дялово разпределение за
разликата над 25, 17 лв. до пълния предявен размер от 26, 27 лв., както и за периода от
01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., както и изцяло иска за сумата от по 5, 06 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 01.07.2018 г. до
17.05.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове, че Л. Б. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Г...“, бл. .., вх. 8,
ет. 6, ап. .., дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Я..” № .. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, сумата от 1943, 15 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
община „Т..“, жк „Г...“, бл. .., вх. 8, ет. 6, апартамент № .., аб.№ ..., ведно със законна лихва за
период от 15.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 207, 95 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2019 г. до
17.05.2021 г., сумата от 26, 27 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за
период от 15.06.2021 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34056/2021 г. по описа на
СРС, 71 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над
1943, 15 лв. до пълния предявен размер от 2582, 21 лв.; иска за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над 207, 95 лв.
до пълния предявен размер от 276, 34 лв., както и изцяло иска за сумата от по 5, 06 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от
01.07.2018 г. до 17.05.2021 г.
ОСЪЖДА Ф. Р. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Г...“, бл. .., вх. 8, ет. 6,
ап. .., да заплати на Т С“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Я..” № .. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер
на 62, 35 лв. и разноски за исковото производство в размер на 194, 13 лв., съразмерно с
уважената част от предявените срещу нея искове.
ОСЪЖДА Л. Б. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Г...“, бл. .., вх. 8, ет. 6,
ап. .., да заплати на Т С“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Я..” № .. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер
на 62, 38 лв. и разноски за исковото производство в размер на 495, 61 лв., съразмерно с
уважената част от предявените срещу нея искове.
ОСЪЖДА Т С“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Я..” № .. да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Г..т“ №..,
ет. 1 (офис-партер) на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 145, 44 лв., представляваща
6
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника Ф. Р. Ф.,
съразмерно с отхвърлената част от предявените срещу нея искове.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страна на ищеца –
“Т...с“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7