Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.04.2017 г.
СГС, VI-4 състав,
в открито съд.заседание на седми март две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При
участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия
Чомпалов т.дело № 4715/16 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от З.“Б.В.И.Г.“,
с която са предявени срещу „ДЗИ- О.З.“ ЕАД искове с правно основание чл.213 КЗ
/отм./, вр. с чл.17 ал.1 Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/ и
чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 28.09.2010 г. „В.Т.“ЕООД е приел по
международна товарителница CMR за превоз от Великобритания
до България с т.а. с рег. N СС5151 СС товар от 5
бр.палети и 3 бр.кашони, получател на който е „М.С.“ АД. Сочи се, че през време
на превоза при нощен престой на паркинг
в индустриалната зона край Лондон е извършена кражба на част от превозваната
стока, поради което при доставката на стоката в склада на получателя „М.С.“ АД
е установена липса на 4 бр.палети и 3 кашона, която е отразена в
товарителницата, както и в авариен протокол N
02/1261 от
08.10.2012 г. Тъй като получателят на стоката „М.С.“ АД е сключил с ищеца
застрахователен договор „Карго“ ищецът е изплатил застрахователно обезщетение
за липсващата стока в размер на 70 712,13 лв., която включва 32 751,56
ЕВРО /64 056,48 лв./ - стойност на липсващия товар, сумата от 6 405,65
лв., представляваща 10 % увеличение съгласно условията на застраховка „Карго“ /разходи
за застраховката, навло и очаквана печалба/, както и 250 лв. – такса за
изготвяне на авариен протокол. След изплащане на застрахователното обезщетение
ищецът на основание чл.17 ал.1 Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/ , вр.
с чл.213 КЗ /отм./ е насочил претенцията си срещу превозвача „В.Т.“ЕООД, който
е представил валидна застраховка „отговорност на превозвача на товари по шосе“,
сключена с ответника „ДЗИ- О.З.“ ЕАД. Иска се от ищеца ответникът „ДЗИ- О.З.“
ЕАД в качеството на застраховател по застраховка „отговорност на превозвача на
товари по шосе“ да бъде осъден да заплати сумата от 40 000 лв. – частично
от главница в размер на 70 712,13 лв., както и сумата от 1000 лв.,
предявена частично от 16 413,91 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 18.04.2011 г. – 29.07.2013 г. При условията на
евентуалност се иска на основание чл.17 ал.1 Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки
/CMR/ превозвачът „В.Т.“ ЕООД да бъде осъден да заплати сумата от 24 999 лв. – частично от
главница в размер на 70 712,13 лв., както и сумата от 1000 лв., предявена
частично от 16 413,91 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 30.09.2010 г. – 29.07.2013 г.
Ответникът „ДЗИ- О.З.“ ЕАД е представил
писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че ищецът не се е
суброгирал в правата на правоимащия и няма право на иск срещу застрахователя по
застраховка „отговорност на превозвача по шосе“. Сочи се, че изготвеното писмо
без подпис не представлява протокол на властите за извършено престъпление, а
отразеното в международната товарителница е за липса в присъствие на
„Булгарконтрола“ на 06.10.2010 г., което означава, че оглед на
местопроизшествието на 30.09.2013 г. не е имало. Налице е изключен риск по „карго“
застраховката – т.6.1 от Общите Условия, защото не са спазени правилата за
превоз, според които паркиране следва да се извърши само на охраняем паркинг.
Освен това превозвачът не е получавал рекламация за явни вреди, поради което
рекламационната процедура не е спазена. Прави възражение за погасителна
давност. Поддържа се от ответника, че е налице изключен риск по застраховката
„отговорност на превозвача на товари по шосе“ – раздел III, т.10, защото превозвачът
не изпълнил З.ължението да остави стоката на охраняем паркинг или по друг начин
контролирани обекти. Навежда се и възражение, че следва да се прилагат
правилата на т.23.3 от Конвенцията за ограничена отговорност на превозвача.
Евентуалният ответник – превозвачът „В.Т.“ЕООД,
призован по реда на чл.50 ал.2 ГПК, не е представил писмен отговор и не взема
становище по исковете.
Представена е застрахователна полица N 510210181000007/18.05.2010 г.
„отговорност на превозвача на товари по шосе“, от която се установява,
че „ДЗИ- О.З.“ ЕАД е поел З.ължението да носи покритие на отговорността на „В.Т.“ЕООД
като превозвача с т.а. с рег.N ******** през периода
19.05.2010 г. – 18.05.2011 г.
Представени са Общи Условия за застраховка
„отговорност на превозвача на товари по шосе“.
Представена е заявка за превоз N 10/06410 от 24.09.2010 г., от която се установява, че „К.П.“ ООД е възложил на „В.Т.“ЕООД
да извърши превоз на 5 бр.палети и 3 бр.кашони с т.а. с рег.N ********от
Великобритания до България – с получател „М.С.“ и разтоварен адрес - гр.София,
ж.к.“********“ Бизнес парк София, сграда 12А.
Представени са фактури N 1052150, 1052151, 1052152, 1052153, от които се установява, че „М.С.“ АД е закупил
стоки от „У. С.А.С“.
Представена е застрахователна полица N 1101100300797045
от 29.09.2010 г., от която се установява, че между ищеца и „М.С.“ АД е сключен
договор за имуществено застраховане „карго“ на товар от 5 палета и 3 кашона с
тегло от 918 кг., който ще се превозва с камион с рег.N ********.
Представени са Общите Условия за застраховане на товари по време на превоз.
Представена е международна товарителница
от 28.09.2010 г., в която се сочи, че „В.Т.“ЕООД е приел за превоз 5 бр.палета
и 3 кашона с тегло от 918 кг. с превозно средство с рег.N ********
- изпращач на стоките е „Н.Р.“, а получател е „М.С.“ АД. Отразено е в
товарителницата, че при получаване на стоките от получателя „М.С.“ АД е
констатирана на 06.10.2010 г. липса на 4 бр.палета и на 3 кашона.
Представен е авариен протокол N 02/1261
от 08.10.2010 г., в който е направена констатация за липса на 4 палета
и 3 кашона по фактури N 1052150, 1052151, 1052152,
1052153, на
стойност 32751,56 ЕВРО.
Представено е уведомление от 30.09.2010
г., с което „В.Т.“ЕООД е уведомил „К.П.“ ООД, че във връзка с поета негова
заявка за международен превоз N 10/06410 от
24.09.2010 г.
на 5 палета и 3 кашона на 30.09.2010 г. е бил извършен грабеж на част от
натоварената стока.
Представено
е преводно нареждане за кредитен превод от 12.11.2010 г., в което се сочи, че
ищецът е платил на „М.С.“ АД по процесната щета застрахователно обезщетение в
размер на 70 712,13 лв.
Установява се от заключението на СОЕ, че липсващата стока от превозвания
от „В.Т.“ЕООД товар е на стойност 64 056,48 лв.; нетното тегло на
липсващите стоки е 422,670 кг.
Установява се от доп.заключение на СОЕ,
че брутното тегло на липсващите стоки е 669,450 кг., а стойността на липсващия
товар, определен по чл.23, т.3 Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз на стоки възлиза на 12 411,60 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет
на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.213 КЗ
/отм./, вр. с чл.17, т.1 от Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR) и чл.86 ЗЗД.
От страна на ищеца са повдигнати фактически
твърдения, че претендираното с исковата молба суброгационно право по чл.213 КЗ
/отм./ произтича от липса на стоки, които по представената с исковата молба международна
товарителница CMR е следвало да се превозят от „В.Т.“ЕООД и да се предадат на получателя
„М.С.“ АД, а предпочитаният ответник е застраховател по сключена с превозвача
застраховка „отговорност на превозвача на товари по шосе“. В постановено по
реда на чл.290 ГПК решение N 27/29.07.2016 г. по т.д. N 2415/14 г. на ВКС, Т.К., II Т.О, е прието, че застрахователният договор „отговорност
на превозвача на товари по шосе“ е подвид на застраховка „гражданска
отговорност”, която има за предмет пасива на имуществото на застрахования
превозвач и покрива риска от неговото увеличаване поради възникване на
задължение за обезщетение.
За да възникне отговорност за
предпочитания ответник в качеството на застраховател по застраховка
„отговорност на превозвача на товари по шосе“, е необходимо да се установи, че 1.
между него и превозвача „В.Т.“ЕООД е сключен този вид застраховка, 2. че застрахованият
при него превозвач е сключил договор за международен автомобилен превоз на
стоки; 3. застрахованият превозвач е допуснал неточно изпълнение на договорното
задължение за превоз, което е породило в полза на „М.С.“ АД право на иск по чл.17,т.1 от Конвенцията.
Установи
се от застрахователна полица N 510210181000007/18.05.2010 г. „отговорност на превозвача на товари по шосе”, че
между превозвача „В.Т.“ЕООД и ответника „ДЗИ- О.З.“ ЕАД е възникнало
застрахователно правоотношение, по което застрахователят е поел задължението да
покрие риска от възникване на отговорност на „В.Т.“ЕООД в качеството на превозвач по
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ при извършване на превоз с т.а.
с рег.N ******** през периода 19.05.2010 г. – 18.05.2011 г.
През действие на застрахователното
правоотношение е възникнало правоотношение по договор за международен
автомобилен превоз на стоки, по което „В.Т.“ЕООД е поел по възложение на „К.П.“
ООД задължението да извърши превоз на стоки от Великобритания до България. Наличието
на правоотношение по договор за международен автомобилен превоз, по който „В.Т.“ЕООД
има качеството на превозвач, се установява от заявка за превоз N 10/-06410
от 24.09.2010 г. С тази заявка „К.П.“ ООД е възложил на „В.Т.“ЕООД да извърши
превоз на товар с бруто тегло от 918 кг.
- 5 бр.палети и 3 бр.кашони с т.а. с рег.N ********от товарен адрес във
Великобритания до разтоварен адрес в България - гр.София, ж.к.“********“ Бизнес
парк София, сграда 12А, а получател на
товара е „М.С.“ АД.
По
делото е представена международна товарителница от 28.09.2010 г., от която се
установява, че „В.Т.“ЕООД фактически е приел за превоз товар с бруто тегло от 918 кг. - 5 бр.палети и 3
бр.кашони, който е бил натоварен във Великобритания
– „Н.Р.“ на т.а. с рег.N ********и е бил Т.портиран с
този автомобил до България, където е предаден на посочения от възложителя на
превоза получател - „М.С.“ АД. След като от товарителницата се доказва фактът,
че превозвачът „В.Т.“ЕООД е приел на посочения адрес в заявката за превоз N 10/-06410
от 24.09.2010 г., посочения в заявката товар, с посочения в нея т.автомобил,
съдът намира за установено по несъмнен и категоричен начин обстоятелството, че по
тази заявка е сключен неформален договор
за международен превоз на стоки между „К.П.“ ООД и „В.Т.“ЕООД.
Преценката в съвкупност на посочените
по-горе писмени доказателства и установените от тях факти води по категоричен
начин на извода, че между „В.Т.“ЕООД и „К.П.“ ООД е бил сключен договор за
международен автомобилен превоз на стоки, за който следва да се прилага
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ - чл.1.
Наличието
на международна товарителница и вписванията в нея не е
условие за съществуването и за за валидността на превозния договор, защото този документ не представлява самия
договор за превоз, а само улеснява неговото доказване и внася яснота относно
точното изпълнение на задължението на превозвача да натовари, превози и предаде
договорените стоки. Товарителницата служи за доказване на факта от къде са
натоварени стоките от превозвача „В.Т.“ЕООД и в какво количество, както и служи
за доказване на факта на кого и къде превозвачът „В.Т.“ЕООД е предал стоките и
в какво фактическо състояние. В
процесната международна товарителница за изпращач на стоките е посочен „Н.Р.“,
а за получател на стоките е посочен „М.С.“ АД, но нито „Н.Р.“, нито „М.С.“ АД са
страни по договора за международен автомобилен превоз на стоки. Страни по договора
за международен автомобилен превоз на стоки са посочените в заявка за превоз N 10/-06410
от 24.09.2010 г. лица - възложителят на превоза - „К.П.“ ООД и превозвачът „В.Т.“ЕООД,
защото между тези лица са възникнали насрещни задължения за извършване на
превоз и за изплащане на възнаграждение.
Стоките по процесния неформален договор за
международен превоз, сключен между „К.П.“ ООД и „В.Т.“ЕООД, са превозени от превозвача
„В.Т.“ЕООД с т.а. с рег.N ********,
който е визиран в застрахователна полица N
510210181000007/18.05.2010 г. Това означава, че отговорността на превозвача „В.Т.“ЕООД за вредите от неточно
изпълнение на задължението по сключения с „К.П.“ ООД договор за международен
автомобилен превоз попада в обхвата на поетата от предпочитания ответник застрахователна
закрила.
Установи се от представения по делото авариен
протокол N 02/1261 от 08.10.2010 г., че при разтоварване в
крайния пункт в България е установена частична липса на натоварените от превозвача „В.Т.“ЕООД стоки. Фактическата
констатация за разминаване между количеството на натоварената от превозвача
стока и количеството на предадената от него на получателя стока се подкрепя и от
направените в международната товарителница своевременно възражения от
получателя за предадени от превозвача само 1 палет 24 кашона. Фактът, че превозвачът
„В.Т.“ЕООД е предал на получателя в България само част от натоварените във
Великобритания стоки, сочи, че този превозвач е допуснал неточно изпълнение на
поетото от него задължение по договора за международен автомобилен превоз. В този случай за
превозвача „В.Т.“ЕООД е възникнала на основание чл.17, т.1 от Конвенцията за
международен автомобилен превоз на стоки отговорност за вредите, причинени от
неточното изпълнение на договорното задължение да превози и предаде стоката.
От страна на ответниците, които носят доказателствената
тежест, не се представиха доказателства, от които да се установят факти от
хипотезата на чл.17, т.2 от Конвенцията. В тяхна тежест е да установят, че
липсата на стоки е настъпила поради независещи от превозвача обстоятелства, но
доказателства в тази насока не са представени. Ответникът застраховател дори
отрича да е било извършено престъплението „кражба“, но дори и да се приеме, че
е недоказана кражбата, това не е основание за отпадане отговорността на
превозвача, доколкото няма данни, че липсата на стоки е настъпила поради
фактори, които стоят извън неговата воля.
Клаузата на т.6.1 от Общите Условия по застраховка
„отговорност на превозвача на товари по шосе“ за изключен риск при проявена „груба
небрежност“ от застрахования, който е паркирал на неохраняем паркинг, важи в
отношенията между застрахован и застраховател, но не може да се противопостави
на лицето, спрямо което застрахованият превозвач не е изпълнил точно
задължението за превоз и което е понесло вреди от неточното изпълнение на това
договорно задължение. Застрахователят по застраховка „отговорност на превозвача
по шосе“, която е подвид на застраховката „гражданска отговорност“, може при
определени условия /“груба небрежност“ на застрахования/ да изключи
отговорността си, но само спрямо застрахования, а не и спрямо увреденото лице.
Това е така, защото при този води застраховане застрахователят отговаря спрямо
увредения дори и когато вредата е възникнала в резултат на умишленото поведение
на застрахования – чл.226 ал.2 КЗ /отм./.
Възникналата
за превозвача „В.Т.“ЕООД отговорност по чл.17, т.1 Конвенцията за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/ е породена от неточното
изпълнение задължението по договора за международен автомобилен превоз, а това
е факт, който представлява застрахователно събитие по застраховка „отговорност
на превозвача на товари по шосе“. Пасивът в имуществото на застрахования
превозвач е увеличен в резултат на възникналата за него договорна отговорност
за обезщетение на вредите, настъпили от
неточното изпълнение на задължението по
договора за международен автомобилен превоз.
Като краен извод – налице е възникнало правоотношение по договор
за международен автомобилен превоз на стоки, сключен между „К.П.“ ООД и „В.Т.“ЕООД,
по който „В.Т.“ЕООД е поел задължението да извърши превоз на стоки от
Великобритания до България. Отговорността на превозвача „В.Т.“ЕООД по процесния
договор за международен автомобилен превоз е предмет на застрахователна закрила,
поета от ответника „ДЗИ- О.З.“ ЕАД по сключена застраховка „отговорност на
превозвача на товари по шосе“. Застрахованият превозвач е допуснал неточно
изпълнение на задължението по договора за международен автомобилен превоз,
поради което за него на основание чл.17, т.1 от Конвенцията е възникнала отговорност
за частична липса на стоката. Следователно и за
ответника „ДЗИ- О.З.“ ЕАД в качеството застраховател по застраховка „отговорност
на превозвача на товари по шосе“ е възникнала отговорност за обезщетение на
вредите от неточното изпълнение на задължението на превозвача по договора за
международен автомобилен превоз на стоки.
Както
се спомена по-горе, застраховката „отговорност на превозвача на товари по шосе“
е подвид на застраховката „гражданска отговорност“. Отликата между двата вида
застраховки произтича от обстоятелството, че при застраховка „гражданска
отговорност“ се носи покритие от застрахователя на отговорността за причинените
на неограничен брой трети лица вреди от „непозволено увреждане“,
извършено от застрахования, а при застраховка „отговорност на превозвача“ се
покрива „договорната отговорност“ на превозвача спрямо насрещната
страна по договора за превоз. При застраховката „отговорност на превозвача
на товари по шосе“ трето увредено лице е насрещната страна по договора за
превоз, спрямо която застрахованият превозвач е допуснал неточно изпълнение на
задълженията по договора за превоз.
В
случая страни по договора за международен автомобилен превоз са „К.П.“ ООД,
който е възложил превоза, и превозвачът „В.Т.“ЕООД, който се е задължил спрямо
възложителя да превози стоката от Великобритания до България и да я предаде на
посочения от възложителя получател в договорения краен пункт за разтоварване.
Неточното изпълнение на договорното задължение на превозвача „В.Т.“ЕООД рефлектира
в правната сфера на насрещната страна по договора за превоз - „К.П.“ ООД.
В
процесната международна товарителница за получател на стоките е посочен „М.С.“
АД, но това дружество не е страна по сключения договор за международен
автомобилен превоз на стоки, по който превозвач е застрахованият „В.Т.“ЕООД. Между
„М.С.“ АД и превозвача „В.Т.“ЕООД не са възникнали права и задължения по
договор за международен автомобилен превоз. Това означава, че „М.С.“ АД не е
легитимиран да претендира от превозвача обезщетение по чл.17, т.1 от
Конвенцията за вредите от неточното изпълнение на задължението по процесния договор
за международен автомобилен превоз. В този смисъл „М.С.“ АД не е активно легитимиран да
претендира застрахователно обезщетение от „ДЗИ- О.З.“ ЕАД за вредите от
неточното изпълнение на задължението на застрахования превозвач „В.Т.“ЕООД.
„М.С.“
АД, макар и да е посочен в товарителницата за получател на стоките, не е страна
по процесния договор за международен автомобилен превоз, който е сключен между „В.Т.“ЕООД
и „К.П.“ ООД. Неточното изпълнение на договорното задължение на превозвача „В.Т.“ЕООД
не води до възникване в полза на получателя на стоките на иск по чл.17, т.1
Конвенцията. В заявката за превоз и в международната товарителница за получател
на стоките е посочен „М.С.“ АД, но това лице не придобива качеството на страна
по договора за международен автомобилен превоз и не придобива права по чл.17,
т.1 Конвенцията срещу превозвача.
Договорът за превоз поражда действие само между
страните по него – чл.21 ал.1 ЗЗД и когато получател на превозваните стоки не е
възложителят на превоза, не е налице хипотезата на чл.22 ал.1 ЗЗД, при която за
трето лице възникват права от договора. В случая посочването в заявката и в
международната товарителница на „М.С.“ АД за получател на стоките има отношение
към точното изпълнение на задължението на превозвача. Точното изпълнение на
поетото от превозвача договорно задължение изисква да предаде стоките на „М.С.“
АД – чл.75 ал.1 ЗЗД. Обстоятелството, че превозвачът е длъжен да предаде
стоките на „М.С.“ АД, не води до възникване в полза на „М.С.“ АД на право по
чл.17, т.1 Конвенцията срещу превозвача за вреди от неточното изпълнение на
договора за превоз.
Описаната в исковата молба международна
товарителница от 28.09.2010 г. доказва, че „М.С.“ АД е получател на стоките,
приети за превоз от застрахования превозвач „В.Т.“ЕООД. Тази товарителница
обаче не доказва, че получателят на стоките има права срещу превозвача по договор
за международен автомобилен превоз на стоки. Ето защо неточното изпълнение на
договорното задължение за превоз не води до възникване в полза на „М.С.“ АД на право по чл.17, т.1 Конвенцията
срещу застрахования превозвач. Следователно в полза на „М.С.“ АД не е
възникнало и право срещу застрахователя на превозвача.
В
съд.заседание на 04.11.2016 г. ищецът е посочил, че „К.П.“ ЕООД като спедитор е
изпратил рекламационно писмо до превозвача. Няма обаче данни, дори фактически
твърдения, „К.П.“ ЕООД да е прехвърлил по реда на чл.352 ал.2, вр. с чл.361
ал.2 ТЗ на „М.С.“ АД правата си по чл.17, т.1 от Конвенцията срещу застрахования
превозвач „В.Т.“ЕООД. Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че в
полза на „М.С.“ АД е възникнало право по чл.17, т.1 от Конвенцията срещу
превозвача „В.Т.“ЕООД, но не са изложени твърдения, че това право е възникнало
в полза на „К.П.“ ЕООД, действащ като спедитор. Не са изложени твърдения, а не
са представени доказателства, спедиторът да прехвърлил на „М.С.“ АД правото за
обезщетение срещу превозвача, които твърдения попадат в друг фактически състав,
който не е въведен като основание на иска.
При тези факти съдът намира, че в полза на
ищеца, който е изплатил на „М.С.“ АД обезщетение по „карго“ застраховка, не е
възникнало суброгационно право нито срещу превозвача по договора за
международен автомобилен превоз, нито срещу неговия застраховател по застраховка
„отговорност на превозвача на товари по шосе“. Нито предпочитаният ответник,
нито евентуалният ответник, е легитимиран да отговаря по предявения от ищеца
иск по чл.213 КЗ /отм./.
С оглед на изложеното съдът намира, че исковете
срещу главния ответник - застрахователя следва да се отхвърлят, както следва да
се отхвърлят и исковете срещу евентуалния ответник - превозвача.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД“Б.В.И.Г.“
срещу „ДЗИ- О.З.“ ЕАД искове с правно основание чл.213 КЗ /отм./, вр. с чл.17,
т.1 Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за сумата от 40 000 лв. – частично от главница
в размер на 70 712,13 лв., представляваща обезщетение за липса на
превозвани от „В.Т.“ЕООД стоки по международна товарителница CMR от
28.09.2010 г., и чл.86 ЗЗД за сумата от 1000 лв., предявена частично от
16 413,91 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 18.04.2011 г. – 29.07.2013 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените при условията на евентуалност от
ЗАД“Б.В.И.Г.“ срещу „В.Т.“ЕООД искове чл.17, т.1 Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за сумата от 24 999 лв. – частично от главница
в размер на 70 712,13 лв., представляваща обезщетение за липса на
превозвани от „В.Т.“ЕООД стоки по международна товарителница CMR от
28.09.2010 г., и по чл.86 ЗЗД за сумата от 1000 лв., предявена частично от 16 413,91
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 30.09.2010 г.
– 29.07.2013 г.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: