№ 733
гр. София, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100505878 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Д.З. АД срещу решение от 04.02.2021
г. по гр.д. №59371/2019 г. на Софийския районен съд, 55 състав, в частта, в която
жалбоподателят е осъден да заплати на „А. А1“ ООД на основание чл.405 ал.1 КЗ сумата от
10 135,39 лв. - застрахователно обезщетение по договор за комбинирана автомобилна
застраховка „Автогрижа“ по полица №0312190560014433/30.07.2019 г. за л.а. „БМВ 740“ с
рег. № ******* за вреди от настъпило на 19.08.2019 г. събитие – самозапалване, ведно със
законната лихва от 16.10.2019 г. до окончателното плащане, както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно поради нарушение на
материалния и процесуалния закон, и необосновано. Сочи, че съдът неправилно е приел, че
клаузата на т.64 ОУ противоречи на разпоредбата на чл.386 КЗ, в която разпоредба на ОУ е
предвиден размерът на дължимото обезщетение при тотална щета, каквато в случая е
налице. Поддържа, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд не е
кредитирал представените по делото ОУ, както и че не е съобразил разпоредбата на чл.6
ЗМДВИП. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението
и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „А. А1“ ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която предявеният осъдителен иск
1
е отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер, поради което е влязло в законна
сила в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.405 ал.1 КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108 ал.1–3 или 5.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установи по
безспорен начин: 1. наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което са
били причинени имуществени вреди на застрахования; 2. щетата да е настъпила по време на
действието на валидно сключен договор за застраховка; 3. договорната отговорност да
представлява предвиден и покрит застрахователен риск; 4. застрахованият да е изправната
страна в застрахователното правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си
по договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите
изисквания, респ. Общите условия на договора.
С настъпването на застрахователното събитие ответникът дължи заплащането на
застрахователно обезщетение в уговорения размер, който е действителният размер на
откраднатото имущество. Това следва и от разпоредбата на чл.386 ал.2 вр. чл.400 ал.2 КЗ,
като последната норма предвижда, че за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка, и при съобразяване и уговорките по застрахователния договор с общите условия
–чл.405 ал.1 КЗ. Обезщетеното трябва да кореспондира с размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие и не може да надвишава действителната стойност
2
на вещта към момента на ПТП при пълна увреда, като в този случай се дължи обезщетение в
размер на стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество.
От приетото по делото заключение на САТЕ, което и настоящият въззивен състав
кредитира напълно като обосновано и компетентно изготвено, се установява, че
действителната стойност на л.а. „БМВ 740“ към датата на процесното застрахователно
събитие и към датата на сключване на застрахователния договор възлиза на сумата от 29
550,00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.390 ал.2 КЗ, тотална щета на моторно превозно
средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава
70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт
се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: 1. издадена от
сервиз проформа фактура – при възстановяване в натура на вредите, или 2. експертна оценка
– при изплащане на парично обезщетение. По делото не е спорно, че при процесното
застрахователно събитие л.а. „БМВ 740“ е погинал изцяло, т.е. налице е т.нар. тотална щета.
В т.64 от представените по делото ОУ за застраховка „Каско на МПС“ е предвидено
при пълна загуба /тотална щета/, вследствие на проявени покрити рискове по договора /без
рисковете „Кражба“ или „Грабеж“/ застрахователят да изплаща обезщетение в размер на
70% от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното
събитие.
По въпроса за начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени
вреди, включително и при пълно погиване на застрахованото имущество, е налице трайна
практика на ВКС, вкл. и цитираните в решението на СРС актове, според която
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането.
Следователно независимо, че застрахователната сума по договора за имуществено
застраховане следва да бъде равна на действителната стойност на имуществото към момента
на сключване на договора, тази сума съставлява една максимална горна граница на
дължимото обезщетение за срока на действие на договора, но не винаги подлежи на
изплащане в пълен размер. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора
е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на настъпване на събитието,
като при погиване или кражба на МПС този размер е равен на действителната му стойност -
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество.
Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза на т.64, на която се
позовава жалбоподателят и която не е индивидуално договорена, а се съдържа в общи
3
условия, не може да дерогира приложението на КЗ и по конкретно на разпоредбите
на чл.386 ал.2 КЗ вр. чл.402 КЗ, според които обезщетението по имуществена застраховка,
се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество към датата на увреждането, като за такава се смята
стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е.
обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото имущество, без прилагане на
обезценка. Ирелевантно е дали представените ОУ са идентични с приетите от застрахования
по процесната застраховка „Автогрижа“.
При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав споделя решаващия извод на първоинстанционният съд, че размерът на дължимото се
на ищеца обезщетения за увредения му л.а. „БМВ 740“ възлиза на сумата от 29 550,00 лв.,
като неизплатената от застрахователя част възлиза на сумата от 10 135,39 лв.
Неоснователно е и твърдението на въззивника, че СРС не е съобразил разпоредбата
на чл.6 ЗМДВИП и лихва не се дължи през време на обявеното извънредно положение.
Съгласно цитираната разпоредба, лихва не се дължи единствено по договори за кредит и
други форми на финансиране, предоставени от финансови институции по
Поради изложеното и поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 1200,00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20032910 от 04.02.2021 г., постановено по гр.д.
№59371/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 55 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Д.З. АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Княз Ал. *******, да заплати на „А. А1“ ООД , ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. „********* на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 1200,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5