Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ, 04.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в публично
съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
секретар Цветомира Баева, като разгледа докладваното от
съдия Константинова в.гр. дело № 385
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производство
с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 57 от 12.02.2020 г., постановено по гр.
дeло № 1364 по описа за 2019 г., Районен съд – Ловеч е осъдил,
на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.187, ал.6 от ЗМВР, ОД на МВР-Ловеч да заплати на С.Н.Д.,ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер на 1564.07 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 17.07.2016 г. до 17.07.2019 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на предявяване на иска – 17.07.2019 г., до окончателното
ѝ изплащане, като отхвърлил иска за горницата до сумата от 2015,83 лв. Присъдил на страните съответните разноски по
делото и осъдил ОД на МВР-Ловеч да заплати на РС-Ловеч 62,56 лв. - държавна такса и 117 лв. – възнаграждение
за вещо лице.
Срещу решението е подадена
въззивна жалба от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МВР – ЛОВЕЧ, с която решението се обжалва като неправилно и
незаконосъобразно.
Изложени са съображения, че при постановяване на решението районният съд не е съобразил и не е обсъдил нормата на чл. 179,ал.4 ЗМВР относно приложимостта на законовите и подзаконовите нормативни актове по отношение на държавните служители в МВР във връзка с изплащане на допълнителни възнаграждения. Твърди, че спрямо последните не се прилага НСОРЗ, не е предвидена трансформация на нощен в дневен труд, както и че липсата на норма в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., която да урежда трансформацията на нощен в дневен труд и увеличаване на трудовото възнаграждение с коефициент, равен на отношението между часовете, получени след превръщането на нощните часове в дневни, и действително отработените часове през месеца, не може да се разглежда като противоконституционност.
На
следващо място релевира, че първоинстанционният съд не е направил разграничение
между допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и допълнително
възнаграждение за нощен труд, поради което са неправилни и крайните му изводи.
Сочи, че от доказателствата по делото не се установява да е полаган труд от
служителя в повече от установеното за него работно време и такъв труд да не му
е заплатен. Счита за неправилен така възприетият от съда коефициент от 1.143,
доколкото не е съобразена разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР.
Моли да бъде
отменено решението на Ловешкия районен съд и да се отхвърлят предявените искове
като неоснователни и недоказани.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не
е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия.
В съдебно заседание въззивникът
се представлява от юриск. Р.Р., който поддържа жалбата си и моли да бъде
уважена.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява.С писмена молба
пълномощникът на ищеца- адвокат В. моли да бъде потвърдено обжалваното решение
и излага съображения в подробни писмени бележки.
От представените доказателства по гр.дело № 1364/2019 г. на Ловешкия
районен съд, като съобрази и становището на страните, в изпълнение на
задължението си по чл.235 от ГПК, Ловешкият
окръжен съд приема за установено следното:
Въззивното производство е допустимо,
тъй като при подаване на въззивна жалба с вх.№ 2248/25.02.2020 г. е спазен срокът
за обжалване по чл.259, ал.1 ГПК.
Решението на Ловешкия районен
съд е валидно, тъй като не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо.
След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и
правна страна, настоящата инстанция счита обаче, че е неправилно.
С.Н.Д. *** е предявил срещу „Областна
дирекция на МВР” гр.Ловеч осъдителен иск за заплащане на сумата от 2015.53
лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 17.07.2016
г.- 17.07.2019 година, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
завеждане на делото и до окончателното изплащане на сумата.
В отговора на исковата молба, ответникът е оспорил основателността на
претенцията.
От фактическа страна съдът
приема следното:
Със
Заповед № 295з-486/02.04.2015 г. на Директора на ОДМВР-Ловеч С.Н.Д. е преназначен на младши
изпълнителска длъжност полицай в група „Охрана на обществения ред“, сектор
„Охранителна полиция“ Районно управление Ловеч.От 07.10.2016 г. работи на младши изпълнителска длъжност „полицай (водач на патрулен
автомобил) в група „Охрана на обществения ред“ , сектор „Охранителна полиция“
на РУ Ловеч при Областна дирекция на МВР Ловеч по силата на създадено служебно
правоотношение, видно от Заповед № 295з- 1840/04.10.2016 година на Директора на
ОДМВР Ловеч и Акт за встъпване в длъжност от 07.10.2016 година. Със Заповед №
295з-1185/14.06.2017 г. е преназначен временно за срок от една година на
изпълнителска длъжност „младши
автоконтрольор II степен в група “Организация
на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“
към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР Ловеч.С последваща Заповед №
295з-1814/15.09.2017 г. е назначен за постоянно. Представена е длъжностна характеристика
за длъжността. По тези факти страните не спорят. Безспорно е също, ищецът е
работел по утвърдени графици и протоколи на 12-часова смяна, включваща и
полагане на нощен труд от 22.00 до 6.00 часа, при сумарно изчисляване на
работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР.
За процесния период от 17.07.2016
г. до 17.07.2019 г. ищецът твърди, че е положил нощни дежурства общо 1760 часа,
както следва:
-
-
-
-
От заключението на приетата от
съда съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Росица Ангелова, се
установява, че ищецът е отработвал дванадесет часови работни смени от 8.00 до
20.00 часа и от 20.00 до 8.00 часа в рамките на сумираното отчитане на
работното време за периода от 17.07.2016 г. до 17.07.2019 г. и отработеното
време от 22.00 часа до 6.00 часа се е отчитало като нощен труд. На ищеца е
отчитано сумирано работно време ежемесечно през 2016 г. и по тримесечия- през
2017, 2018 и 2019 година. В рамките на смените по график е полагал нощен труд
от 8 часа на смяна. Общият брой положени часове нощен труд е 1720 часа от 215
смени по графиците за дежурства. За процесния период не е извършвано
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143 равен на отношението
на дневното към нощното работно време. Изплатеното възнаграждение за положен
извънреден труд за процесния период е за 483 часа на стойност 3223.76 лева. Базата за изчисляване на часовата ставка е
основното възнаграждение за съответния период с 50 на сто увеличение. Паричната
равностойност на извънредния труд, изчислен след преобразуването на нощен (
1720 ч.) към дневен труд ( 1967 часа) с коефициент 1,143 за целия период е в
размер общо на 1627.51 лева ( за 247 часа)
При така изложените факти могат да бъдат направени следните правни изводи:
Съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 178, ал.1,т.3
във вр. с чл. 187, ал.5,т.2 от ЗМВР - за заплащане на стойността на положен
от ищеца и незаплатен от работодателя извънреден труд, изчислен по правилото на
чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията
на работната заплата.
В чл.176 ЗМВР е
разписано, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Съгласно чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд.
В чл.142 ЗМВР е уреден статутът на три вида служители в МВР: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово правоотношение. В ал.2 е посочено изрично, че статутът на служителите по т.1 се урежда от ЗМВР. Статутът на другите две категории служители се урежда съответно от Закона за държавния служител и от Кодекса на труда (чл.142, ал.4 и ал.5 ЗМВР).
Ищецът работи на длъжността „младши автоконтрольор II степен в група “Организация на движението, пътен контрол
и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при Областна дирекция на МВР Ловеч, а преди това- полицай (водач на патрулен автомобил) и е държавен служител по смисъла на
чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР.
В чл.187 ЗМВР се съдържа подробна регламентация на работното време и отпуски на служителите на МВР. В ал.2 е предвидено, че за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време.Съгласно ал.3 (в редакцията, действаща към относимия период) работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В чл.187, ал.9 ЗМВР (според приложимата редакция) е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период на работа на ищеца
е действала НАРЕДБА № 8121з-592 от 25.05.2015
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, която според чл.1 се прилага за държавните
служители по чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР, какъвто е ищецът. В чл.2 е предвидено, че нормалната продължителност на работното време
на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица, а положеният труд от
държавните служители извън установеното редовно работно време не може да
надвишава размера, предвиден в чл.187, ал.7 ЗМВР. В чл.18, ал.1 е уредено, че държавните
служители изпълняват служебните си задължения извън редовното работно време въз основа на заповед за полагане на труд
извън редовното работно време, издадена от ръководителя по чл. 11
или оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции.
След отмяната на тази наредба е приета НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (ДВ бр.60/2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, изменена и допълнена с Наредба за изменение и допълнение в ДВ бр.99 от 13.12.2016 г., в сила от 13.12.2016 г. и горните текстове, уреждащи продължителността на работното време на служителите на МВР са запазени. В чл.18 и следващите се уреждат служебните правоотношения по повод полагане на труд извън редовното работно време. В двете наредби липсва норма, аналогична на нормата по чл. 31, ал. 2 на отменената Наредба № 8121з-407 от 2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143. В чл.20а от НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016 г.е предоставена на държавните служители от МВР възможността да откажат полагането на извънреден труд в случаите, когато е достигнат някой от лимитите в чл.8, ал.2 и е посочено, че по изключение се разрешава полагане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7 ЗМВР само след изрично писмено съгласие на държавния служител за всеки конкретен случай и при спазване на чл. 187, ал. 8 ЗМВР. Предвидено е, че съгласието по ал.2 се прави в писмена форма и се регистрира в деловодството на съответната структура по установения за това в МВР ред, но не по-късно от началото на неговото полагане.
Към времето,
за което се отнася претенцията, е била в сила Заповед № 8121з- 437 от
28.04.2016 година (отменена с Решение № 5937 от 12.05.2017 година на Върховния
административен съд- ДВ бр.49/2017 г.). Подзаконовият нормативен акт се смята
за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, поради което до
отмяната му, актът се счита за законосъобразен и поражда валидни правни
последици (чл. 195, ал. 1 АПК). Тази заповед е отменена със Заповед № 8121з-
1428 от 23.11.2017 г. (ДВ бр.98/8.12.2017 г.). Последната заповед, както и
Заповед № 8121з-40/15.01.2015 г. са отменени със ЗАПОВЕД № 8121з-156 на МВР от
5.02.2020 г. относно определяне размерите на допълнителните възнаграждения за
научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане
на труд на официални празници и за времето на разположение, изплащани на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи и е действаща към момента. Тези
заповеди определят отчитането и изплащането на допълнителните възнаграждения за
нощен труд, за работа през дните на официални празници, независимо дали
представляват извънреден труд или не, за времето през което служителят е на
разположение, условията за компенсиране на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка.
В изпълнение на действащите към процесния период заповеди, на ищеца е заплащан нощен труд в размер на 0.25 лева за час за отчетен нощен труд от 1720 часа, които са му заплатени.
Като извънреден се дефинира трудът, който е положен по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време- чл.143, ал.1 КТ.
В ЗМВР –чл.187 (в редакцията към процесния период) е регламентирано, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.В ал.5 е регулиран начинът на компенсиране на работата извън редовното работно време до 280 часа годишно, като в ал.7 се съдържа ограничението, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Следователно, в ЗМВР се съдържа изрична норма, която определя кой труд се определя като извънреден.Прави се и разграничение между извънреден и нощен труд, като размерът на възнагражденията за извънреден труд е посочен в закона, a условията и редът за изплащане на нощен труд ce определят с наредба на министъра на вътрешните работи, респ. размерът - с негова заповед. В конкретния случай от данните по делото не се установява ищецът да е полагал извънреден труд. Исковата претенция, заявена като такава за извънреден труд, се основава на искането за преизчисляване на положения нощен труд по правилата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, според което при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Настоящият въззивен състав счита, че тази наредба е неприложима в настоящия случай, тъй като служебното правоотношение на ищеца с ответника се урежда от нормите на ЗМВР, съгласно изричната разпоредба на чл.142, ал.2 във вр. с чл.142, ал.1,т.1 и препращане към тази наредба няма. В чл.2, ал.2 от НСОРЗ е очертано приложното ѝ поле, а именно, че тя се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т.2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, а настоящия случай не е такъв. През процесния период за служителите на МВР са се прилагали посочените по-горе наредби, в които липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. В тази насока са и мотивите на ВКС в Решение № 197/7.10.2019 г. по гр.д.№ 786/2019 г., ІV г.о.
Следва да се изтъкне и друг аргумент за неприложимост на наредбата- в чл.9 от НЗОРЗ е регламентрано превръщането на нощните часове положен труд в дневни, чрез умножаване с коефициент тогава, когато нощната продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното (чл.136 и чл.140 КТ). В чл.187, ал.3 ЗМВР е уредено, че нормалната продължителност на дневното и нощно работно време е еднаква- 8 часа. Тълкувайки тези норми на ЗМВР и на Наредба № 8121з-776 от 2016 г. съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа, което е равно на коефициент 1, независимо от формата на собственост и източниците на финансиране. И на това основание не може да бъде уважена заявената претенция за преобразуване на положения от ищеца нощен труд в дневен и претендиран като „извънреден”.
Не може да се направят изводи за приложение на разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР, която препраща към нормите на Кодекса на труда и НЗОРЗ относно превръщането на нощните часове в дневни. Съдът счита, че предвидената в тази норма специална закрила на държавните служители е свързана само с тези отношения, които са извън специалните разпоредби на чл.179 ЗМВР.
Настоящият въззивен състав приема, че не е налице извънреден труд при работата през нощта на ищеца като държавен служител – „младши експерт” в сектор „НТЛ” при ОД на МВР-Ловеч, съгласно чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, в случаите когато това е в рамките на утвърдените графици на нормална работа. Часовете положен нощен труд са част от работното му време на смени, а не извънреден труд по смисъла на чл.179 ЗМВР. Данни за положен от ищеца и незаплатен извънреден труд няма (не се излагат и твърдения в този смисъл), поради което липсва основание за присъждане на допълнително възнаграждение по чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР.
В
писмените си бележки пълномощникът на ищеца се позовава на Решение на Съда на Европейския съюз от
24.02.2022 година по дело № С-262 /2020 година, образувано по повод преюдциално
запитване относно тълкуването на чл.12,б.а) от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на
организацията на работното време, както и на членове 20 и 31 от хартата на
основните права на Европейския съюз. Настоящият въззивен състав счита, че
изведеният цитат е неправилно тълкуван от страната и е изваден от общия
контекст на решението.
В решението се приема, че: „член 8 и член 12 буква а) от Директива 2003/88 трябва да се тълкуват в смисъл, че не се налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетение или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд“. Предвид специфичния характер на служебните правоотношения на държавните служители в МВР в закона са предвидени такива мерки под формата на компенсации, като напр. допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.1), по-голям размер на редовния платен годишен отпуск и допълнителни отпуски (чл.189, ал.1),обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1) и др.
В решението на СЕС е даден отговор, че членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, „че допускат определената в законодателството на държавата членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.“ В тази връзка СЕС отрича аргументите на запитващата юрисдикция, основани на съображения от икономически порядък, но приема допустимостта на разликата в третирането, когато е обоснована с посочените критерии, като се изтъква необходимостта националният съд да извърши тълкуване на разпоредбите на националното право относно нощния труд по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение.
Сравнителният анализ на законодателната уредба в Р.България показва, че в нея се съдържа регулация на различна продължителност на нощния труд за различни категории работници, която е в зависимост от характера на извършваната от тях дейност, като напр. военнослужещи и служители в МО, работещи в лечебни заведения, извършващи транспортна дейност, работещи в строителството и др., независимо дали работниците полагат труд в публичния или частния сектор. Предвидени са и механизми за компенсиране на нощния труд, било чрез заплащане на допълнително възнаграждение (строителство, здравеопазване, транспорт, служители в МО), било по друг начин- намаляване на продължителността на сумарното работно време, даване на допълнителен платен отпуск и др. В много случаи различните компенсации са уредени не само в наредби, касаещи съответния бранш, но и в сключените колективни трудови договори. Може да се формира категоричен извод, че не се касае за политически или икономически критерий, а за разлика в третирането на отделните категории работници, която е основана на обективен и разумен критерий, тъй като е свързана с допустима от закона цел и е съразмерна на тази цел. Полицаите и пожарникарите не са изключение от общото правило, тъй като са предвидени механизми за компенсиране на положения от тях нощен труд, посочени по-горе.
В конкретния случай не се установява ищецът да е полагал извънреден труд, поради което исковата претенция като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.
Съдът намира за неоснователен и
акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД-
за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата поради
обусловеността му от главния иск.
Достигайки до обратен извод
Ловешкият районен съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва
да бъде отменен в осъдителната му част и вместо него-постановено решение за
отхвърляне на иска. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските,
а в останалата част е влязло в сила.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски по делото в размер на 231.28 лева, включващи платена държавна такса за
обжалване- 31.28 лева и юрисконсултско възнаграждение от по 100 лева за двете
инстанции, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 ЗПП и чл.23,т.1 Наредба
за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 57 от 12.02.2020 година, постановено по гр.дело № 1364 по описа за 2019
година на Ловешкия районен съд В ЧАСТТА,
с която ОД на МВР-Ловеч е
осъдена да заплати, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 6
от ЗМВР, на С.Н.Д.,ЕГН **********, с
адрес ***, сумата в размер на 1564.07
лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 17.07.2016 г. до 17.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 17.07.2019 г., до
окончателното ѝ изплащане, както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Н.Д., ЕГН **********, с адрес *** срещу ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ЛОВЕЧ,
ЕИК *********, с адрес за призоваване:
гр.Ловеч, ул.”Стефан Караджа”№2, иск
по чл.178, ал.1, т.3 във вр.чл.187, ал.6
от ЗМВР и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата
1564.07 (хиляда петстотин шестдесет
и четири и 0.07) лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
от 17.07.2016 г. до 17.07.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска – 17.07.2019 г., до окончателното
ѝ изплащане,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.78, ал.3 и ал.8
от ГПК, да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ
НА МВР – ЛОВЕЧ, ЕИК *********, разноски по делото в размер на 231.28 (двеста тридесет и един и 0.28) лева.
В останалата част решението е
влязло в сила.
Решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.