Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 146
гр.Нови пазар,14.06.2010г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
НОВОПАЗАРСКИЯТ районен съд в публично
заседание, проведено на осемнадесети май през две хиляди и десета година в състав :
Районен
съдия: СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:Б. А.
Като
разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело № 861 от описа за 2009 година, за
да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по предявен иск с правно основание
чл.45от ЗЗД .
Ищецът З.Ш.М. с ЕГН **********,*** твърди, че на ***.в с.Б.,обл.Ш.,ответникът Б.Б.В.
***,ЕГН:********** при управление на МПС ,след употреба на алкохол,не се е
съобразил с избирането на скоростта и състоянието на пътя,по непредпазливост му
причинил средна телесна повреда ,изразяваща се в затруднение в движенията на
врата за срок от пет-шест месеца и трайно затруднение на движението на горен
ляв крайник за срок от два-два и половина месеца.
За извършеното от същия деяние на 24.03.2009г.НПРС с
определение по НОХД №113/2009г.одобрил споразумение,сключено между подсъдимия и
Районна прокуратура,с което подсъдимия бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343 ал.3 б”а” предл.2-ро във вр.чл.343 ал.1 б”б” пр.2-ро във
вр.чл.342 ал.1 от НК,т.к.деянието е извършено в пияно състояние с концентрация
на алкохол в кръвта над 0.5 промила,а именно -2.64 промила,установено по
надлежния ред.За извършеното престъпление на същия било наложено наказание
“лишаване от свобода” за срок от една година,като на основание чл.66 ал.1 от
НКизпълнението на наказанието било отложено за срок от три години.На основание
чл.343г от Нк същия бил лишен от право да управлява МПС за срок от една година.
В резултат на извършеното престъпление,твърди
ищецът,той получил счупване на втори шиен прешлен и счупване на ключицата
–фрактура клавикуле син.Постъпил веднага във ІІ ХО, неврохирургичен сектор на “
МБАЛ –Ш.”АД, където престоял от 21.08.2008г.до 29.08.2008г.Имал силно
главоболие и силна болка в шийната област и лявото рамо.Наложило се
консервативно лечение.
С извършеното деяние ответникът му
причинил изключителни болки и страдания, което не можело да бъде преодоляно до
края на живота му, не можел да преодолее стреса и болката.Непосредствено след
инцидента той държал с две ръце увиснала
главата си,за да не се откъсне от трупа му.По професия бил строител и поради
посочените по-горе увреждания не можел да работи по професията си,което
обстоятелство силно го притеснявало.Чувствувал се непълноценно и в тежест на
близките си.
Освен това се наложило да заплати за
медицинската услуга и престоя в болничното заведение,съгласно фактура
№00000000011412/29.08.2009г.и касов бон от същата дата сумата от 35.20лв.
Предвид гореизложеното,ищецът З.Ш.М. моли
да бъде призован на съд с ответника Б.Б.В. и след доказване основателността на
твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което осъди
ответника Б.Б.В. да му заплати за
причиненото непозволено увреждане
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на
25 000 лева,ведно със законната лихва от деня на увреждането
-21.08.2008г-до окончателното изплащане на сумата,както и сумата от 35.20лв.
–представляваща имуществени вреди,ведно със законната лихва от 29.08.2008г.до
окончателното изплащане на сумата.Претендира и всички разноски направени по
делото.
В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.М.М.
ищецът поддържа изцяло предявения иск.
Ответникът Б.В. чрез пълномощника си адв. Жечев признава
иска по основание,но го оспорва по размер.
Като прецени събраните в хода на делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
От приобщеното НОХД №113/2009г.по описа на НПРС е
видно,че с определение на съда ,влязло в законна сила на 24.03.2009г.,съдът е
одобрил сключено споразумение,сключено между Д.А.-прокурор при НПРП и адв.Ж.Ж.,действуващ
като защитник на подсъдимия Б.В. ,с което страните са признали за установено,че
подсъдимият Б.Б. В. с ЕГН ********** *** на ***. в с.Б. , обл.Ш. при управление
на МПС – лек автомобил „***” с ДК№ *** е нарушил правилата за движение по
пътищата: чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДП , като не е контролирал МПС, което е
управлявал и не се е съобразил с избирането на скоростта и състоянието на пътя,
чл.5, ал.3 от ЗДП , като е управлявал МПС
след употреба на алкохол и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на З.Ш.М. с ЕГН **********,*** изразяваща се в трайно затруднение в
движението на врата за срок от 5-6 месеца и трайно затруднение в движението на
горен ляв крайник за срок 2-2.5 месеца, тъй като деянието е извършено в пияно
състояние с концентрация на алкохола в кръвта над 0,5 промила, а именно 2,64
промила, установено по надлежния ред - престъпление по чл.343 ал.3 б.А предл.2
вр.343 ал.1 б.Б предл.2 вр.342 ал.1 от НК и са се съгласили за това
престъпление подсъдимият да изтърпи наказание “лишаване от свобода”за срок от
една година.На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание
е отложено с изпитателен срок от три години.На основание чл.343г от НК страните
са се съгласили подсъдимия да бъде лишен от правото да управлява моторно
превозно средство за срок от една година,като на основание чл.59 ал.3 от НК е
зачетено времето,през което той е бил лишен от това право по административен
ред,а именно от 21.08.2008г.
Съгласно разпоредбата на чл.383, ал.1 от НПК
одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда.По арг-.на чл.413 ал.2 от НПК и чл.300 от ГПК влязлото в
сила определение/присъда на наказателния съд/ е задължително за гражданския съд ,който
разглежда гражданските последици от деянието по въпросите :извършено ли е
деянието,виновен ли е деецът ,наказуемо ли е деянието.
Преценявайки в съвкупността определението на съда за
одобряване на постигнатото споразумение , заключението на назначената в ДНП
№196/2008г.по описа на РУ на МВР гр.К. съдебно- медицинска експертиза по
писмени данни №26/2009г.,изготвена от д-р В. В.,н-к ОСМ при “МБАЛ Ш.”АД
,приложената по ДНП медицинска документация ,издадена от МБАЛ Ш. АД,заключение
на назначените по делото съдебно-медицинска експертиза ,изготвена от д-Г.В. /на
л.27-29/, както и СМЕ ,изготвена от доц.д-р Д.Р./на л.61-64/ ,рентгенови снимки,съдът
прие за безспорно установено,че в резултат на настъпилото ПТП ,причинено от
ответника Б. В.,ищецът З.Ш.М. е постъпил за лечение във ІІ ХО на “МБАЛ- Ш.”АД
на 21.08.2008г.,откъдето е изписан на 29.08.2008г.За лечението си в МБАЛ-Ш. АД
ищецът Зейнал Ш. е заплатил сумата в размер на 35.20лв./фактура
№**********/29.08.2008г/,която сума следва да се квалифицира за причинени му с
деликта имуществени вреди,подлежащи на репариране от виновното лице.
След запознаване с данните по ДНП и медицинската документация,вещото лице д-р В. е констатирало
,че на 21.08.2008г.пострадалият З.Ш. е получил следните травматични
увреждания:Съчетана травма:Глава,шия,крайници:Контузия на главата:Сътресение на
мозъка.Контузия на шията:Счупване на –
счупване на втория шиен прешлен.Счупване на напречния израстък на втория шиен
прешлен.Контузия на крайниците :Счупване на лявата ключица в средната и трета.,
контузия на крайниците- счупване на лявата ключица в средната и трета.
Причинени са му:Трайно затрудняване на движението на
врата за срок по- голям от един месец – средно за 5-6 месеца при благоприятно
протичане на оздрвавителния процес; Трайно затрудняване в движението на левия
горен крайник за срок по-голям от един месец – средно 2-2,5 месеца при
благоприятно протичане на оздравителния процес.
Във връзка с доказване на твърдяните в исковата молба
неимуществени вреди,претърпяни от ищеца,в резултат на деликта,съдът допусна до
разпит водените свидетели Найле Ш.М./сестра на ищеца/,М. О. А., Б. В. Р./баща
на ответника/ и А. С. С./вуйчо на ищеца/.Св. Н. Ш. сочи,че в домашни условия лечението на ищеца продължило шест
месеца/.През това време той се чувствувал много зле,имал болки,като го изписали
от болницата има поставена твърда яка /на врата/ ,с която се придвижвал.За
това,че докато бил болницата на лечение, ищецът имал оплаквания от болки преки
впечатления има и св.М. О..
Предупреден както и останалите свидетели за
отговорността по чл.290 от НК,св.Б.Р./баща на ответника/твърди,че е ходел в
болницата,докато ищецът е бил там,видял го е да лежи и свителеят по собствени
подбуди оставил на семейството на ищеца сумата в размер на 160 лева,а сумата в
размер на 1000 лева,която ищецът бил взел по-рано на заем от него,му опростил с
идеята”да имат пари,за доктора,за болницата”.Когато изписали ищеца от болницата
и той се прибрал у дома си,св.Р. отново го посетил и му дал сумата от 100
лв./за Б.,да има пари/.
Като некореспондиращи с останалия доказателствен
материал по делото съдът отчита показанията на воденият от ответната страна
свидетел А. С.,който твърди,че кратко
време след катастрофата,ищецът отново заминал да работи в чужбина:/Германия или
Испания/,там работил около три месеца,а като се завърнал в България внесъл коли
с цел търговия.
И на тримата
свидетели /М. ,А. и Р./ било известно,че преди катастрофата,ищецът възнамерявал
да пътува за Германия,за да работи там като строителен работник,но очевидно в
резултат на настъпилото ПТП,съдът намира,че
той е бил лишен от възможността да полага този специфичен труд и да се
грижи за осигурване на прехраната си за период повече от 6 месеца.Към настоящият
момент ,видно от заключението на вещото лице доц .Р.,деформацията,получена при
срастване на костта на горна лява ключица не би следвало да се приеме като
непреодолим проблем при полагането на физически труд,като важен момент е
постепеността,за да може организмът да се адаптира към ситуацията.
При тази фактическа обстановка,съдът направи следните
правни изводи:
От събраните по
делото писмени и най-вече гласни доказателства съдът прие за безспорно
установено и доказано,че в резултат на настъпилото
по вина на ответника пътно-транспортно произшествие, ищецът З.Ш.М. е претърпял
неимуществени вреди,изразяващи се в болки, страдания,бил е на поддържаща
терапия и консервативно лечение,налагало се е консулт със лекари-специалисти по
повод на провежданото му лечение,не е могъл да продължителен период от време да
осигурява средства за прехраната си и за задоволяване на текущите си
потребности.Ищецът е претърпял и имуществени вреди в размер на
35.20лв./заплатени по лечението му в МБАЛ Ш. АД/.
За да бъде уважен иска ,черпещ правното си основание
от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД следва
по безспорен начин да се установи, че е причинено непозволено увреждане/деликт/
,да са налице доказани вреди /имуществени или неимуществени/ , като между
деянието и причиненият противоправен резултат/вреди/ да е налице причинно- следствена връзка.При
така събраните доказателства,съдът намери за несъмнено доказано,че в резултат
от извършеното от ответника престъпление на ищеца са причинени значителни неимуществени
вреди: причинена му е средна телесна повреда,изразяваща се в в трайно
затруднение в движението на врата за срок от 5-6 месеца и трайно затруднение в
движението на горен ляв крайник за срок 2-2.5 месеца, съпроводени с болка ,
страдания и неудобства.Причинена му е и имуществена вреда в размер на 35.20лв./заплатена
парична сума във връзка с престоя му в болнично заведение/.
Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня
на извършването му и причинителят на непозволеното увреждане носи отговорност
за своите действия и се смята в забава и без покана /чл.114 ал.3 от ЗЗД, чл.84
ал.3 от ЗЗД /в този смисъл е и Постановление №2 на Пленума на ВС от
21.12.1981г./Т.е. от извършване на деликта до предявяване на иска по чл.45 от ЗЗД не е изтекла предвидената в закона обща погасителна давност, поради което
същият се явява процесуално допустим, а по същество – частично основателен и
доказан.
По арг.на чл.52 от ЗЗД размера на вредите се определя
по справедливост. Няма диференцирани строго определени параметри, в рамките на
които съдът да е обвързан при определяне на следващото се обезщетение при
причинени неимуществени вреди. Изхождайки от морала и от добрите нрави , от
болките и страданията претърпени от ищеца в резултат на причинения му деликт
съдът намира, че е справедливо да бъде присъдено обезщетение за претърпяни
неимуществени вреди в размер на 15 000лв./петнадесет хиляди лева-главница/,и
законната лихва върху нея, начислена от датата на деликта 21.08.2008гдо
окончателното изплащане.В останалата му част до пълния размер от 25 000
лв./главница/,ведно със законната лихва върху нея,начиная от деликта до
окончателното изплащане следва да се отхвърил като неоснователен и недоказан
като прекомерно завишен.Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
претендираните от него имуществени вреди в пълния им размер ..
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 255.00лв./двеста
петдесет и пет лева/,от направените такива в общ размер на 425.00лв.Доколкото
ищецът е представил адвокатско пълномощно с обективирано в него заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00лв.и това адвокатско пълномощно е
представено след приключване на съдебното следствие,съдът намира,че не следва
да го цени като годно доказателство,удостоверяващо направени по делото
разноски,своевременно претендирани от ищеца.На основание чл.78 ал.6 от ГПК във
вр.чл.2 от Тарифа за ДТСССГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на НПРС върху уважения иск държавна такса в размер на 600.00лв.:./шестстотин
лева/,както и сумата в размер на 46.64лв./представляваща съразмерна част от
изплатеното от бюджетните суми на съда възнаграждение за изготвяне на
съдебно-медицинска експертиза в размер на 116.60лв./.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника Б.Б.В. с ЕГН: ********** *** да заплати на ищеца З.Ш.М. :с ЕГН **********,*** сумата в размер на
15 000лв./петнадесет хиляди лева-главница,представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени вреди,в резултат на извършено престъпление на ***,съставомерно
по чл.343 ал.3 б.А предл.2 вр.343 ал.1 б.Б предл.2 вр.342 ал.1 от НК и за което
е постановено определение на съда,имащо правните последици на влязла в законна
сила присъда по НОХД №113/2009г-.по описа на НПРС/,както и сумата в размер на 35.20лв./тридесет и пет лева и двадесет
стотинки-главница,представляваща причинените му имуществени вреди в
резултат на горепосоченото престъпление/,ведно
със законната лихва върху посочените по-горе суми,считано от 21.08.2008г. до
окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за претендирани неимуществени вреди за
разликата от 15 000 лева до пълният му размер от 25 000 лева /главница /,ведно със законната лихва нея,начиная
от 21.08.2008г. до окончателното й изплащане.като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ответника Б.Б.В. с ЕГН: ********** *** да заплати на ищеца З.Ш.М. :с ЕГН **********,*** направените по
делото разноски в размер на 255.00лв/двеста петдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА ответника Б.Б.В. с ЕГН: ********** *** да заплати по сметка на НПРС държавна такса
върху уважения иск в размер на 600.00лв.:./шестстотин лева/,както и сумата
в размер на 46.64лв./четиридесет и
шест лева шестдесет и четири стотинки -представляваща съразмерна част от
изплатеното от бюджетните суми на съда възнаграждение за изготвяне на
съдебно-медицинска експертиза/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд
гр.Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: