Решение по дело №330/2021 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 29.04.2022г.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Мл.съдия: Силвия Тачева

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №330 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20216988 от 06.10.2020г., постановено по гр.дело №61944/2019г. по описа на СРС, ГО, 142 с-в е признато за установено по иск с правно основание чл.124, ал.1 вр.чл.439 ГПК, предявен от Р.А.Г. с ЕГН********** срещу „Б.е.“ООД с ЕИК********, че ищецът Р.А.Г. не дължи на ответника „Б.е.“ООД сумата от 250,51 лева- главница, ведно със законна лихва от 19.10.2010г. до окончателното плащане, както и 65 лева разноски по гр.д.№50325/2010г. по описа на СРС, за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.12.2010г., послужил за образуване на изпълнително дело №20198600400336 по описа на ЧСИ М., като погасено по давност. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 100 лева държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение.  

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „Б.е.“ООД. Жалбоподателят поддържа, че погасителната давност не е текла докато трае изпълнителното производство, съгласно ППВС №3/18.11.1980г., а постановеното с ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС поражда действие от датата на обявяване на ТР. Твърди, че съдът неправилно е приложил нормата на чл.111 от ЗЗД и тригодишна погасителна давност, като е следвало да намери приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД и съответно- петгодишна погасителна давност, доколкото вземането е установено с издадена заповед за изпълнение, за която са приложими правилата относно влязло в сила съдебно решение. Моли решението на СРС да бъде отменено, а искът– отхвърлен изцяло. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата и ищец в производството пред първата инстанция Р.А.Г. в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно, като излага подробни съображения в тази насока. Претендира адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

По делото не се спори относно факта и датите на издаване на изпълнителния лист за вземанията на ответника, както и относно момента на образуване на изпълнителното производство.

В тежест на ответника е да установи с позволените от закона доказателствени средства, при условията на пълно и главно доказване, наличието на факти и обстоятелства, довели до спиране/прекъсването на погасителната давност за процесните вземания. Както правилно е преценил и първоинстанционният съд, в случая такова доказване не е проведено от ответника. Действително, както е посочил във въззивната си жалба ответникът, в случая е приложима разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД и съответно- петгодишен давностен срок, започнал да тече от датата на издаване на изпълнителния лист- 29.12.2010г. Правилно е и становището на ответника- жалбоподател за прилагането към конкретния случай на постановление №3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, съгласно което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, което постановление е обявено за загубило сила с ТР №2/26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г.на ОСГТК на ВКС- последващият акт по тълкуване на дадена правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му. За начало на изпълнителния процес обаче следва да се приеме датата на образуване на изпълнителното производство- 06.03.2019г., а не както твърди жалбоподателят- моментът на издаване на изпълнителния лист. От 29.12.2010г. до 06.03.2019г. са изтекли повече от пет години и процесното вземане е погасено по давност.

Предвид гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено като правилно.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата не е направил разноски, а на процесуалния му представител следва да бъде определено възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв в размер на 300 лева за въззивната инстанция (минималният съгласно НМРАВ, предвид ниската фактическа и правна сложност на спора).

По така изложените съображения, съдът

                                                 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №20216988 от 06.10.2020г., постановено по гр.дело №61944/2019г. по описа на СРС, ГО, 142 с-в.

ОСЪЖДА „Б.е.“ООД с ЕИК******** да заплати на адв.С.Д.Г. от САК  сумата от 300 лева (триста лева)- възнаграждение за процесуално представителство на ищеца пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                                   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/

                                                                            

 

 

2/