Р Е Ш
Е Н И Е
№ 479/15.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Враца, ІV състав, в съдебно заседание на четвърти
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав
Председател: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Стела Бобойчева, като разгледа адм. дело №
669/2019 г. по описа на Административен съд -Враца, докладвано от съдия Бойчева
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 38, ал.3 и ал.
7 от Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД) във вр. с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на „А.“АД ***, представлявано от Н.К.П.
чрез пълномощника си * С.Я. срещу Решение №ППН-01-607/2018 от 23.07.2019 г. на
Комисия за защита на личните данни, в частта по т. 3. Обявява жалба рег.
№ППН-01-607/23.07.2018 г., подадена от Й.Ц.Н. за основателна по отношение на
администратора „А. АД ***, и т.4 -във връзка с т.3 и на основание чл.58, параграф
2, буква“и“ във вр. с чл. 83, § 5, б.
"а" от Регламент 679/2016 налага на администратора на лични данни –„А.“АД
*** административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева за
нарушение на чл. 2, ал.2, т.2 от
ЗЗЛД /редакция на ДВ, бр.81/2011г./, съответстваща на чл.5, пар.1, б“б“ от
Регламент 2016/679. В жалбата се излага несъгласие с оспорения административен
акт и се иска намаление на размера на наложената с него санкция. В съдебно
заседание, чрез * Я. поддържа жалбата си и моли да бъде уважена.
Ответната
страна-Комисия за защита на личните данни, чрез пълномощника си * Х.Г. оспорва
жалба и моли да се потвърди решението на КЗЛД, като правилно и законосъобразно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя и писмени бележки, с доводи
по същество на спора.
Заинтересованата
страна Община Козлодуй, в чието структурно звено е ОП “К.д.“, чрез * А.К. моли
да се отмени решението като неправилно. Претендира и разноски. Представя и
писмена защита с доводи по същество на спора.
Заинтересованата
страна -„З.с.-***“ не изпраща представител и не взема становище.
Заинтересованата
страна Й.Ц.Н. моли да се потвърди решението на Комисията, като законосъобразно.
Настоящият състав
на Административен съд Враца, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл. 168, ал. 1 АПК,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена
в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това
са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Решение №ППН-01-607/2018 от 23.07.2019 г. на Комисия за
защита на личните данни, в частта по т. 3. Обявява жалба рег. №ППН-01-607/23.07.2018
г., подадена от Й.Ц.Н. за основателна по отношение на администратора“ „А. АД ***,
и т.4 -във връзка с т.3 и на основание чл.58, параграф 2, буква“и“ във вр. с чл. 83, § 5, б. "а" от
Регламент 679/2016 налага на администратора на лични данни –„А.“АД ***
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева за
нарушение на чл. 2, ал.2, т.2 от
ЗЗЛД /редакция на ДВ, бр.81/2011г./,съответстваща на чл.5, пар.1, б“б“ от
Регламент 2016/679. Мотивите
се свеждат до това, че в хода на административното производство, което е образувано
по повод постъпила жалба, рег. №ППН-01-607/23.07.2018г., подадена от Й.Ц.Н. е
установено неправомерно обработване на лични данни по см. на §1,т.1 от ДР на
ЗЗЛД на Й.Н. от администратора „А.“АД, свързани с предоставяне на лични данни
на лицето Н. по искане на директора на ОП “К.д.“, свързани с издаване на УП-3.
От фактическа
страна, съдът, намира за установено следното:
Комисията
за защита на личните данни е сезирана с жалба peг. №
ППН-01-607/23.07.2018г./л.45/, в която са изложени твърдения за неправомерно
обработване на личните данни на г-н Й.Н. от Общинско предприятие „К.д.", ***.
Жалбоподателят твърди, че не е упълномощавал директорът на ОП „К.д.“, *** да
води кореспонденция от негово име, да получава негови лични данни от предходни
работодатели, с „които да си служи по свое виждане и без да бъде изискано
съгласието“ му. Моли за извършване на преценка за законосъобразността на
действията. Установено е, че с писмо от 08.06.2017г. ОП “К.д.“ е изискал от „З.с.“-***“АД
изготвяне на удостоверение УП-3 на лицето Й.Н., което е изготвено./л.54-гръб и
55/. С писмо от 07.07.2017г същото е уведомено за изисканото и представено
удостоверение./л.56-гръб/.
С
писмо изх. № ППН-01-607#2/23.08.2018 г./л.49/ „З.с.”
АД е уведомено на основание чл. 26 от АПК за образуваното административно
производство. Предоставена е възможност за изразяване на становище и
представяне на доказателства. Депозирано е становище, заведено с peг. №
ППН-01-607#6/03.09.2018 г./л.57/, в което е посочено, че Й.Ц.Н. е назначен на
длъжност „**“ в дружество за периода от 01.09.1977 г. до 08.03.1978 г„ във
връзка с което за „З.с.- К.“ АД възниква задължение по смисъла на чл. 12, ал. 1
от Закона за счетоводството да съхранява ведомостите за заплати на
жалбоподателя за срок от 50 години. По смисъла на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж, за работодателя възниква задължение да
съхранява неполучените от работниците или служителите трудови книжки, дневници
и екземпляри от издадените удостоверения за срок от 50 г. Сочат, че на това
основание „З.с.- К.“ АД има законово основание (по смисъла на чл. 6, ал. 1,
буква „в“ от Регламент 2016/679) да съхранява личните данни на жалбоподателя,
свързани със съществувало трудово правоотношение.
Сочат,
че по смисъла на чл. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж,
легитимиран да подаде заявление за пенсия на едно лице - работник или служител
е неговият последен осигурител, в случая това се явява ответната страна по
подадената от Й.Н. жалба - ОП „К.д.“, ***. Също така, по смисъла на чл. 2, т, 1
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж към заявлението за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст се представят документи за
осигурителен (трудов) стаж, какъвто е и типа на удостоверение, поискан от ОП „К.д.“, ***.
Считат,
че предоставянето на тези лични данни, представляващи информация за трудовия и
осигурителния стаж на физическото лице, е законосъобразно, защото от една
страна „З.с.- К.“ АД има основание да обработва тези лични данни, а от друга
страна - ОП „К.д.", *** е легитимирана страна да получи такъв тип лични
данни. В този смисъл „З.с.- К.“ АД поради наличие на законови задължения за
съхраняване и предаване на лични данни, не е необходимо съгласието на лицето.
Сочат,
че лицето има право да бъде информирано за начините, по които личните му данни
биват обработвани от администратора и за получателите на тези лични данни и че
жалбоподателят се е възползвал от това право, а „З.с.- К.“ АД е предоставил
отговор, обективиран в писмо с изх. № 328/07.07.2017 г.
С
писмо изх. № ППН-01 -607#3/23.08.2018 г/л.50/, кмета на община Козлодуй е
уведомен на основание чл. 26 от АПК за образуваното административно
производство. Писмото е изпратено с копие до ОП „К.д.“, ***. Предоставена е
възможност за изразяване на становище и представяне на доказателства.
В
отговор е депозирано становище с per. №
ППН-01-607#9/03.09.2018 г./67/„ в което е посочено, че жалбата от г-н Н. не е насочена
срещу кмета на община Козлодуй, както и че жалбоподателят няма
каквито и да било правоотношения с него. Счита жалбата
за недопустима по отношение на кмета на община Козлодуй. Сочат, че община Козлодуй
не е обработвала личните данни на жалбоподателя, Сочат, че работодател на г- н Н.
е бил ОП „ К.д.", ***. Молят производството по отношение на кмета на
община Козлодуй да бъде прекратено, като недопустимо. Молят за присъждане на
разноски, в това число и адвокатски хонорар.
От ОП
„К.д.“, *** е депозирано становище, заведено с per. № ППН-01 -607#7/03.09.2018 г. /62/.
Посочено
е, че общинското предприятие е било работодател, осигурител на жалбоподателя,
до момента на прекратяване на трудовия му договор, поради придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Считат, че по отношение на заявление за
издаване на УП - 3, личните данни, които са обработвани от ОП „К.д.“ са трите
имена и ЕГН на жалбоподателя в писмата до „З.с.- К.“ АД и „А.“ ЕАД и са
предоставени от самия работник, при постъпването му на работа както в
Общинското предприятие, така и при предишните му работодатели, в съответствие с
чл. 66, ал. 1 от Кодекса на труда. т.е. всички споменати дружества разполагат
на законно основание с цитираните данни.
Считат,
че поведението на Общинско предприятие е законосъобразно, тъй като е в
съответствие с изискванията за допустимост на обработването, обективирани в чл.
4, ал.1 от Закона за защита на личните данни, както и съответно - чл. 6,
параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защитата на
данните). Сочат, че в случая не е необходимо да се иска съгласието на
жалбоподателя и оплакванията му в този смисъл са неоснователни тъй като са
налице други основания за обработване на личните му данни - за целите на
трудово правоотношение. В тези случаи работникът или служителят няма истински
свободен избор и не е в състояние да откаже или да оттегли съгласието си. В
допълнение, взаимоотношенията между субекта на данни и неговия работодател,
включително и по отношение обработването на лични данни, изчерпателно се
уреждат от трудовото законодателство и индивидуалния трудов договор. При тези
обстоятелства условието за законосъобразност на обработването на лични данни е
законово задължение и изпълнението на договор. Посочено е, че с разпоредбата на
чл. 5, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване е създадено задължение за
осигурителя, при поискване, да издава безплатно в 14-дневен срок необходимите
документи за осигурителен стаж и осигурителен доход. Документите, чрез които
може да се установява осигурителен стаж са посочени в чл. 40 - 42 от Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж, трудова книжка, служебна книжка, осигурителна
книжка, документ, по утвърден образен, издаден от осигурителя удостоверение за
пенсиониране обр. УП-3 и др.
Издаването
на удостоверение обр. УП-3 е наложително и в случаите, когато вписванията в
трудовата книжка не са направени съгласно изискванията на Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж и чл. 40, ал. 4 от HПOC. Ако в трудовата книжка не е направено вписване, че
„осигурителният стаж е равен на зачетения трудов стаж“, осигурителният стаж се
установява с документ по образец, утвърден от управители на Националния
осигурителен институт, издаден от осигурителя, а именно: удостоверение обр.
УП-3. Отказът или забавянето в издаването на необходимото удостоверение води до
ангажиране на отговорността на работодателя по чл. 226, ал. 1 ,т. 1 във вр. с
ал. 3 от Кодекса на труда. Ето защо, всеки осигурител е длъжен, по силата на
закона да извършва действията, заради които е подадена жалбата.
Считат,
че оплакването на жалбоподателя. че Общинското предприятие е водило
кореспонденция от негово име, без пълномощно е неоснователно. Цялата процесна
комуникация е единствено от името на самия
директор на Общинското предприятие, в качеството му на представляващ.
Общинското предприятие не се е представяло за пълномощник на г-н Н.. Молят
жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Видно
от Протокол№20/08.05.2019г./л.107-117/ е проведено заседание на КЗЛД, в което е
разгледана жалбата на Й.Ц.Н. срещу директора на ОП “К.д.“ ***, Община К.“З.с.“АД-***
*** и е приета за основателна, и е приет
проект на решение за налагане на имуществени санкции на администраторите на
лични данни, за извършеното нарушение.
Издадено
е Решение №ППН-01-607/2018 от 23.07.2019
г./33-44/ на Комисия за защита на личните данни за налагане на имуществени
санкции на трите администратора на лични данни, което се обжалва от настоящия
жалбоподател само в частта по т. 3. Обявява жалба рег. №ППН-01-607/23.07.2018
г., подадена от Й.Ц.Н. за основателна по отношение на администратора“ „А. АД ***,
и т.4 -във връзка с т.3 и на основание чл.58, параграф 2, буква“и“ във вр. с чл. 83, § 5, б. "а" от
Регламент 679/2016 налага на администратора на лични данни –„А.“АД ***
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева за
нарушение на чл. 2, ал.2, т.2 от
ЗЗЛД /редакция на ДВ, бр.81/2011г./, съответстваща на чл.5, пар.1,б“б“ от
Регламент 2016/679.
Оспореният
административен акт е връчен на жалбоподателя на 25.07.2019г./ видно от
разписка на л.98/, а жалбата срещу оспореното решение е подадена на
05.08.2019г., в рамките на законоустановения срок и е процесуално допустима. По
същество е неоснователна.
От така описаната
фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
съдът, извежда следните правни изводи по същество на спора:
Съгласно
разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД,
при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС)
2016/679 и по този закон
субектът на данни има право да сезира комисията в срок 6 месеца от узнаване на
нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. Съгласно
разпоредбата на чл.
38, ал. 3 ЗЗЛД, Комисията се произнася с решение, като може да
приложи мерките по чл. 58, параграф 2,
букви "а" – "з" и "й" от Регламент (ЕС) 2016/679
или по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях
да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент
(ЕС) 2016/679, както и по глава девета, тоест в случая
административния акт е издаден от компетентен орган.
Изискването за
форма на административния акт е спазено, тъй като видно от съдържанието на
решението, то съдържа описание на фактическите и правни основания, които са
мотивирали административния орган да постанови административния акт.
При издаване на
оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. В случая жалбоподателят не е бил лишен
от право на защита, тоест и изискването на чл. 8 АПК
е спазено, тъй като административния орган го е уведомил за започване на
административното производство по реда на чл. 26 АПК.
В хода на административното производство служебно са изискани необходимите
данни и доказателства от всички заинтересовани лица по случая.
Неоснователно се
поддържа в жалбата от жалбоподателя, че решението е незаконосъобразно. Настоящият
съдебен състав установява от събраните по делото доказателства, че
административния орган е приложил законосъобразно материалния закон и е приел за
безспорно установеното нарушение на разпоредбата на чл.2, ал.2, т.2 от
ЗЗЛД и на чл.5, §1, б.“а“ и “б“ от Регламент 2016/679, че жалбата на Й.Н.
е основателна и е наложил „имуществена санкция“ на основание чл. 58, § 2, б“и“
от Регламент 2016/679. във вр.
с чл.83, §5, б“а“ от Регламента. Нарушена е разпоредбата на чл.2, ал.2, т.2 от
ЗЗЛД /отм.с ДВ, бр.17/2019г./, но действаща към момента на нарушението, според
която лични данни могат да се събират за конкретни, точно определени и законни
цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели. Тази
разпоредба е била в сила към момента на образуване на
административно-наказателното производство по издаване на оспорения акт, започнало
по жалба на Й.Н. пред КЗЛД подадена на 23.07.2018г., при което съдът не споделя
становището на * К. в писмени бележки ,че след като не е действаща към момента
на издаване на оспорения акт-23.07.2019г. този факт обосновава нищожност на
акта. Следва да се отчете фактът, че с влизане в сила на Регламент 2016/679 на
25.05.2018г. същият е задължителен за всички страни от ЕС, като по-късната
отмяна на нарушения и санкции по ЗЗЛД е с оглед директното препращане на ЗЗЛД
към Регламента, тоест конкретните нарушения и санкции в Регламента имат пряко
действие спрямо всички субекти на тези правоотношения в ЕС. Неслучайно в чл.1, ал.3
от ЗЗЛД е регламентирано, че целта на закона е да осигури защита на физическите
лица във връзка с обработването на лични данни в съответствие с Регламент (ЕС)
2016/679, тоест с оглед директното препращане към Регламента, нарушенията
и санкциите по ЗЗЛД отпадат и са отменени с бр.17/2019г. от 26.02.2019г. на
ДВ., в сила от 01.03.2019г., без това да обосновава нищожност, респективно незаконосъобразност
на оспорения акт досежно наложените санкции в размер, определен съобразно
отменените вече разпоредби.
Безспорно
за ОП „К.д.“ е налице основание за обработване на личните данни на
жалбоподателя, в качеството му на лице, наело жалбоподателя по трудово правоотношение
към общинското предприятие. Не е спорно, че при прекратяване на трудовото
правоотношение на лице, за работодателя възниква задължение, съгласно
разпоредбата на чл. 5, ал. 7 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО), за
издаване на документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, както и да
удостоверява факти и обстоятелства, свързани с тях. Когато вписванията в
трудовата книжка не са направени съгласно изискванията на Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж е наложително издаването на удостоверение
обр. УП-3.
Съгласно
разпоредбата на чл. 328, ал. 3 от Кодекса на труда в случаите по ал. 1. т. 10
а, 10 би 10 в, работодателят може да получи служебно от
Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено
право на пенсия от работника или служителя. Националният осигурителен институт
предоставя безвъзмездно информацията в 14-дневен срок от получаване на
искането.
Предвид
изложеното за общинско предприятие „К.д.“ не
е разписано задължение за изискване на удостоверение образец УП - 3 от
предходни работодатели, за установяването на трудовия стаж на г-н Н.. Такова задължение има самото осигурено
лице, съгласно посочената разпоредба на чл. 5, ал. 7, т.1 от КСО.
От
гореописаното е прието, че личните данни на Й.Н. са обработени
незаконосъобразно и недобросъвестно от община Козлодуй, в качеството й на
администратор на лични данни, в чието структурно звено е и ОП „К.д.“, при което
е нарушен принципът, установен с разпоредбата на чл. 2. ал. 2 ,т.2 ЗЗЛД (редакцията
от ДВ, бр. 91 от 2006 г.). респективно чл. 5, nap. 1. б. „а“ и „б“ от Регламента.
Установено
е също, че ОП „К.д.“ е изпратило писма през юни 2017 до „З.с.- К.“ АД и „А.“
АД, в които е посочило трите имена и единния граждански номер (ЕГП) на Й.Н., с
които е изискано от двете предприятия издаване па удостоверение образец УП-3 за
господин Й.Ц.Н..Установено е, че удостоверение УП - 3, със съдържащи се в
същото лични данни в обем три имена, ЕГН, е изготвено и изпратено от „З.с.- К.“
АД с писмо, с обратна разписка на 14.06.2017г./л.55/ на ОП „К.д.“, а от „А.“ АД
на 16.06.2017 г. е изготвено процесното УП- 3/л.66/.
Предвид
изложеното правилно е прието, че за дружествата „З.с.- К.“ АД и „А.“ АД жалбата също се явява основателна и като е
наложила съответните санкции, Комисията за защита на личните данни не е
нарушила материалния закон и процесуалните правила.Няма основание за намаление
на санкцията на жалбоподателя, т.к. същата е наложена в минимален размер към
момента на нарушението - 10 000лв. по чл.42, ал.1 ЗЗЛД/отм./, където е
предвидено санкцията за нарушение по чл.2, ал.2 от ЗЗЛД да е от 10 000 до 100
000лв. В мотивите на административния акт са изложени обстойни доводи, които
обосновават и законосъобразност на наложената санкция като размер, при което
ревизия на размера на санкцията е недопустима.
Настоящият съдебен
състав счита, че административния орган законосъобразно е приложил мярката по
чл. 58, § 2, б. "и" от Регламент 2016/2019, тоест оспореното решение
е издадено и при спазване на принципа на законност - чл. 4 АПК,
тъй като е издадено в рамките на установените със закона правомощия на органа,
на основанията и по реда, установен със закон. Решението съответства и на целта
на закона, която е свързана със защита на личните данни на гражданите, чрез
преустановяване на нарушенията и налагане на предвидените административни
наказания. За постигане на тази цел, законодателно е предвидено, че необходимата
мярка е налагането на имуществена санкция, тоест държавна принуда е приложена в
съответствие с целта на закона. Следва да се отбележи, че с налагането на
имуществената санкция в размер на 10 000 лева от една страна се санкционира
неправомерното поведение на администратора на лични данни, а от друга страна се
предотвратява и преустановява и извършване на нарушението, тоест целта на
закона се постига ефективно именно с така определената мярка.
При цялостната
проверка законосъобразността на оспореният административен акт на основанията
по чл. 146 АПК,
съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената
форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно
материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Съобразно
гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното Решение е законосъобразно
и следва да бъде потвърдено, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.
При направено
искане от пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, с оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.3 АПК същото
му се следва на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37 ЗЗП във вр. с чл.24 от НЗПП в размер определен от съда с
оглед фактическата и правна сложност на делото.
В предвид гореизложеното и на основание чл. 172 АПК,
Административен съд Враца, ІV състав
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „А.“АД ***, представлявано от Н.К.П., чрез пълномощника си * С.Я. срещу
Решение №ППН-01-607/2018 от 23.07.2019 г. на Комисия за защита на личните
данни, в частта по т. 3. Обявява жалба рег. №ППН-01-607/23.07.2018 г., подадена
от Й.Ц.Н. за основателна по отношение на администратора“ „А. АД ***, и т.4 -във
връзка с т.3 и на основание чл.58, параграф 2, буква“и“ във вр. с чл. 83, § 5, б. "а" от
Регламент 679/2016 налага на администратора на лични данни –„А.“АД ***
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева за
нарушение на чл. 2, ал.2, т.2 от
ЗЗЛД /редакция на ДВ, бр.81/2011г./, съответстваща на чл.5, пар.1, б“б“ от
Регламент 2016/679.
ОСЪЖДА „А.“АД ***,
представлявано от Н.К.П. да заплати на Комисия за защита на личните данни юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200/двеста/лв.
Решението подлежи
на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: