Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1432
29.10.2020
година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на осми октомври
две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
2.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
при секретаря Й.Б., в присъствието на прокурора Андрей
Червеняков, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно
наказателно дело № 1583 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по
повод постъпила касационна жалба от М.Е.М. с ЕГН **********, с адрес: ***,
представляван от пълномощника адв. С.Х.Г.- Т. ***, против решение № 58 от 07.07.2020
г., постановено по АНД № 112/2020 г. по описа на Районен съд- Карнобат, в частта, с която е потвърдено
наказателно постановление № 20-282-103 от 22.04.2020 г. на началник на група
към ОДМВР- Бургас, РУ- Карнобат, досежно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „а“ от ЗДвП и е изменен размерът на наложеното на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП наказание за това нарушение.
В жалбата са развити
подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение
на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Според
касатора деянието, квалифицирано от наказващия орган като нарушение по чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, е субективно несъставомерно и наказателното
постановление следва да бъде отменено
в тази част.
В съдебното заседание
процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови
доказателства. Моли за отмяна на решението и на наказателното постановление в
обжалваната част. Претендира разноски.
Ответникът не изпраща
представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по
касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
С наказателно
постановление № 20-282-103 от 22.04.2020 г., издадено от началник на група към
ОДМВР- Бургас, РУ- Карнобат, са наложени на касатора М.Е.М. административни
наказания, както следва: на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 100 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „а“ от ЗДвП.
С решението, предмет
на касационната проверка, е изменено наказателното постановление в частта,
относно размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС, наложено за
нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като същият е намален на два месеца.
В останалата част наказателното постановление е потвърдено. В мотивите на
съдебното решение е прието, че законосъобразно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя за нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, който, като водач
на лек автомобил, не е останал на място след настъпило пътнотранспортно
произшествие. Прието е, че последният е узнал за ПТП, като този извод е основан
на данните относно характера на причинените вреди по двата автомобила,
характерният шум от „простъргване“ и „разклащане“ на паркирания л.а. „Пежо“.
От фактическа страна
по делото е установено, че на 30.03.2020 г. в 18.22 часа, в гр. Карнобат, на
бул. „9-ти септември“, на паркинга пред супермаркет „Братя Блецови“ касаторът М.Е.М.
е управлявал собствения си лек автомобил марка „Фиат”, модел „Браво”, с рег. № А
98 14 КМ. При извършване маневра на заден ход, същият нарушил правилата за
движение, като се движел, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за
другите участници в движението, вследствие на което допуснал пътнотранспортно
произшествие с материални щети по паркиран лек автомобил марка „Пежо“, модел
307 с рег. № А 73 44 НА. След произшествието, М. напуснал паркинга. Собственикът
на л.а. „Пежо“ бил уведомен за настъпилото произшествие от присъстващия на
място свид. С.Ж.и бил подаден сигнал чрез единния европейски номер за спешни
повиквания 112. По данни от свид. Ж.бил издирен нарушителят- М.Е.М., който бил
посетен в дома си от полицейски служители. От тях узнал за настъпилото
произшествие и след проверка констатирал щети по собствения си автомобил.
По делото е извършена
съдебна автотехническа експертиза, която дава заключение относно механизма на
пътнотранспортното произшествие и настъпилите вреди. В заключението се сочи, че
18:21:54 часа л.а. „Фиат“ е започнал движение назад, при което предната част на
купето била изнесена в североизточна посока, а задната му част- в севоризточна
посока. При движението, продължило 7 сек., предната лява страна на автомобила достигнала
задната дясна страна на паркирания автомобил, който се заклатил в момента на
съприкосновението. Настъпили вреди по паркирания автомобил, изразени в
повърхностно успоредно протриване на лаковото покритие на площ от около 33 кв.см.
по дясната част на същинската задна броня и върху десния антишоков елемент в
бронята, на площ от около 12 кв. см., на обща стойност не повече от 70 лева. С
оглед на продължителността на съприкосновението и настъпилите вреди, вещото
лице е формирало извод, че е възможно М. да не е възприел адекватно инцидента с
паркирания автомобил.
При тези фактически
данни жалбата се явява основателна.
За съставомерността
на деянието по чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП е необходимо от обективна страна
неизпълнение от водача на задълженията му по чл. 123 от ЗДвП, като участник в
пътнотранспортно произшествие. От субективна страна това неизпълнение следва да
се дължи на съзнателно поведение на субекта на нарушението. В тежест на
наказващия орган е да докаже наличието на съставомерните елементи.
Според дефиницията,
дадена с нормата на §6, т. 30 от ДР на ЗДвП, “пътнотранспортно произшествие” е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Страните не спорят
относно допуснатото от касатора нарушение на правилата за движение назад- за
него е наложено на последния административно наказание, като в тази част
наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в сила. От данните по
делото е видно, че в резултат на така допуснатото нарушение са причинени
материални щети по двата автомобила, поради което следва да се приеме, че е
настъпило пътнотранспортно произшествие. Касаторът М. е напуснал мястото на
произшествието непосредствено след настъпването му. Следователно, налице са
обективните признаци от състава на нарушението по чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП. За
да се ангажира отговорността на М. за това нарушение, обаче, е необходимо същият
съзнателно да не е изпълнил някое от
задълженията по чл. 123 от ЗДвП. Нарушението може да бъде извършено само при
пряк умисъл, като той се извежда от обективните данни за деянието, от начина и
средствата за извършването му. От доказателствата по делото, включително от
показанията на свидетеля-очевидец С.К.Ж., не се установява наличие в съзнанието
на М. на представи за обстоятелствата, относими към съставомерните признаци на
нарушението. Според заключението на извършената автотехническа експертиза,
предвид продължителността на съприкосновението и настъпилите вреди, е възможно М.
да не е възприел адекватно инцидента с паркирания автомобил. Както при
посещението на полицейския служител в дома му, когато е констатирал щетите по
автомобила си, така и в даденото писмено сведение в полицейското управление, а
и в съдебното производство, последният последователно е заявявал, че не е узнал
за произшествието при неговото настъпване. При отсъствие на каквито и да било
външни признаци последният да е възприел настъпилия противоправен резултат, напускането
на местопроизшествието не би могло да се определи като съзнателно неизпълнение
на задължението да окаже съдействие за установяване на настъпилите вреди. Ето
защо съдът приема, че деянието е субективно несъставомерно и касаторът
неоснователно е санкциониран. Като е стигнал до друг извод, районният съд е
постановил неправилно решение, което следва да се отмени в тази част и вместо
него да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление в
съответната част.
С оглед формирания
извод за основателност на жалбата и своевременно направеното искане, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се
присъдят на касатора направените разноски по делото в размер на 300 лева-
заплатено адвокатско възнаграждение. Разноските следва да бъдат възложени върху
юридическото лице ОДМВР- Бургас, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразното
наказателно постановление, доколкото последният не може да бъде носител на
права и задължения с облигационен характер, поради липса на гражданска
правосубектност.
Мотивиран от горното
и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 58
от 07.07.2020 г., постановено по АНД № 112/2020 г. по описа на Районен съд-
Карнобат, в частта, с която е
потвърдено наказателно постановление № 20-282-103 от 22.04.2020 г. на началник
на група към ОДМВР- Бургас, РУ- Карнобат, досежно нарушението по чл. 123, ал.
1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП и е изменен размерът на наложеното на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП наказание за това нарушение, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 20-282-103 от 22.04.2020 г., издадено от началник на група към
ОДМВР- Бургас, РУ- Карнобат, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са
наложени на М.Е.М.
с ЕГН ********** административни наказания: глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР- Бургас
да заплати на М.Е.М. с ЕГН ********** сумата от 300.00 (триста) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.