№ 104
гр. Габрово, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Валентина М. Илиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20224210101150 по описа за 2022 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, пл. „Света Неделя” №7, предявена срещу М. Н. Л., ЕГН **********,
с адрес: гр. Габрово, ул. „*************” № 11, ет. 3, ап. 7 иск за установяване
дължимост на сумата 501.42 лева – главница по договор № CClR-607-00272-2017 за
кредитна карта за физически лица от 13.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.05.2021 г. до погасяването , за която сума в производството
по частно гр. дело № 904/2021 г. на ГРС, е издадена заповед за изпълнение по чл.417
ГПК.
Ищецът твърди, че предоставил на ответника банков кредит под формата на
кредитен лимит с разрешен размер от 500 лева, усвояван чрез кредитна карта
MasterCard Standard, а ответникът се задължил да върне предоставения кредит, ведно е
начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените в договора за
кредит срокове. Предоставеният кредитен лимит бил изцяло усвоен от ответника, но в
периода 16.04.2019 г. – 22.06.2019 г. кредитополучателят допуснал просрочие, поради
което банката обявила едностранно кредита за предсрочно изискуем с връчено на
26.10.2020 г. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК уведомление, но тъй като доброволно
изпълнение не последвало, се снабдила със заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и
ищецът претендира установяване на задълженията, за които му е издадена заповед за
изпълнение в настоящото производство.
В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения
му особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва процесният кредит да е надлежно
обявен за предсрочно изискуем с връчената покана.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
1
намира от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а и от представения договор № CClR-607-00272-
2017 за кредитна карта за физически лица от 13.12.2017 г., се установява, че
„Уникредит Булбанк” АД предоставило на ответника М. Н. Л., ЕГН ********** банков
кредит под формата на кредитен лимит с разрешен размер от 500 лева, с краен срок на
усвояване и срок за погасяване – 30.11.2019 г., усвояването на който се осъществява,
чрез издадена кредитна карта MasterCard Standard. Съгласно т. 3.1 от договора
погасяването на усвоения кредит се извършва чрез заплащане на минимална месечна
погасителна вноска, представляваща сума, равна на 3 % от кредитния лимит – в размер
на 15 лева дължима до 15-то число на календарния месец, следващ периода на
клиентските плащания. За ползвания кредитен лимит кредитополучателят се е
задължил да заплаща на банката договорна възнаградителна лихва, съгласно т. 2.1. от
договора, определена като месечен лихвен процент за всеки отделен месец през срока
на действие на договора в размер на 1 %.
С покана за доброволно изпълнение, поради забавено изпълнение на
задълженията по сключения договор банката отправила изявление за обявяване
предсрочната изискуемост на задълженията по процесния договор и отправила покана
в 14 дневен срок да погаси задълженията по процесния договор. Покана, видно от
отбелязването, е връчена на адресата на 26.10.2020 г. при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК.
В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът няма основание да не кредитира и въз основа на което приема,
че ответникът е усвоил целия размер на предоставения кредит под формата на
кредитен лимит в размер на 500 лева, като е ползвал и сума 1.42 лева, с която е
надвишил кредитния лимит. Кредитополучателят е обслужвал кредита нередовно, като
е извършвал вноски не на падежа и не в дължимия размер. За периода 03.01.2018 г. –
08.04.2019 г. кредитополучателят извършил погасителни плащания по кредита в
размер на сумата 662.50 лева, с която били погасени дължимите лихви и част от
главницата, като към датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 25.05.2021 г. и към датата на изготвяне на заключението е останала
непогасена главница в размер на 501.42 лева.
От приложеното за послужване частно гр. дело № 904/2021 г. на ГРС, се
установява, че въз основа на извлечение от счетоводните книги във връзка със
сключения договор за кредит, кредитната институция се снабдила със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на основание чл. 417 ГПК за сума в размер
от 501.42 лева, заедно със законната лихва върху главницата от депозиране на
заявлението – 25.05.2021 г. до окончателното погасяване и направените за
производството разноски в размер на общо 67.39 лева, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса, която заповед е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По отношение на установителния иск, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ.
На първо място, следва да се посочи, че предявения установителен иск е
допустим, тъй като в производството по частно гр. дело № 904/2021 г. на ГРС, ищецът
2
„Уникредит Булбанк” АД се е снабдило със заповед за изпълнение въз основа на
документ (чл. 417 ГПК) за процесната сума, поради което разполага с изпълнително
основание. При връчена заповед за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с
указанията на съда за установяване на вземането си, който срок, в случая е спазен.
Основателността на предявения установителен иск, се обуславя от осъществен
фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно материално право,
включващ елементите: съществуване на правоотношение с процесуално
легитимирания ответник, възникнало от сключен на 13.12.2017 г. договор за банков
кредит, елемент от съдържанието на което да са задълженията за връщане на
предоставена за ползване парична сума, заедно с лихвата, уговорена в договора,
изпълнение на задължението на ищеца да предостави за временно и възмездно
ползване паричната сума и настъпила изискуемост на задължението на ответника,
което се твърди да е неизпълнено.
Неизпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора е по своето
естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в
доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на
последния, а задълженото лице следва да установят положителния факт, който го
опровергава, а именно - точно изпълнение на задълженията си, за което доказателства в
производството не са ангажирани, нито се твърди такова да е осъществено.
Въз основа на обсъдените доказателства съдът приема, че между ищеца
„Уникредит Булбанк” АД и кредитополучателя М. Н. Л., е сключен договор за банков
кредит, със съдържание, съответно на уредения в чл. 430 ТЗ такъв, включващо
задължението на банката да предостави за временно и възмездно ползване на
кредитополучателя сумата, предмет на договора, чрез техническо средство - кредитна
карта и задължението на последния да заплаща минимална месечна сума за погасяване
на ползваните чрез картата суми, както и дължимата възнаградителна лихва. Тази
сделка е юридическият факт, породил търговско правоотношение между страните - М.
Н. Л. е обективирал воля да получи сумата, предмет на договора, чрез техническо
средство - кредитна карта срещу насрещно задължение за връщане на усвоените по
договора парични суми, съгласно условията на договора, като факта на изпълнение на
задължението на банката за предоставяне на паричната сума не е спорен и се
установява от кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Неизпълнението на задължението за внасяне на месечна погасителна вноска обуславя
пораждане на акцесорните задължения за лихва, но не се отразява на изискуемостта на
главницата (усвоената част от кредитния лимит). С изтичане на срока на договора
цялата непогасена главница става изискуема. Доколкото срока за на договора е изтекъл
преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение то е безпредметно
обсъжда наличието или липсата на настъпила предсрочна изискуемост на
задълженията по договора за кредит, включително дали до длъжника е достигнало
едностранното изявление на кредитора за предсрочна изискуемост.
Това обуславя извод, че ищецът е носител на изискуемо и неудовлетворено
право на вземане за сумата 501.42 лева, представляващо изискуема главница по
договор № CClR-607-00272-2017 за кредитна карта за физически лица от 13.12.2017 г..
Приетата за дължима от ответника главница следва да бъде заплатена заедно със
3
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, по повод на което е било образувано частно гр. дело №
904/2021 г. на ГРС – 25.05.2021 год. до окончателното й погасяване – аргумент от чл.
422, ал. 1 ГПК.
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
Предвид уважаване на установителния иск, в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата 67.39 лева – разноски за заповедното производство, представляващи
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 47.57 лева. В
исковото производство ищецът доказва извършени разноски в общ размер на 985 лева,
формирана от заплатена държавна такса в размер на 75 лева, възнаграждение за вещо
лице по изготвената ССчЕ в размер на 250 лева, депозит за особен представител в
размер на 300 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, която сума,
следва да му се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, пл. „Света Неделя” №7, установителен иск, с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, че М. Н.
Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „************” № 11, ет. 3, ап. 7 дължи
на ищеца, сумата 501.42 лева – главница по договор № CClR-607-00272-2017 за
кредитна карта за физически лица от 13.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.05.2021 г. до погасяването , за която сума в производството
по частно гр. дело № 904/2021 г. на ГРС, е издадена заповед за изпълнение по чл.417
ГПК.
ОСЪЖДА М. Н. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „************”
№ 11, ет. 3, ап. 7, да заплати на „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, пл. „Света Неделя” №7, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 985 лева
(деветстотин осемдесет и пет лева) – разноски за исковото производство и сумата 67.39
лева (шестдесет и седем лева и тридесет и девет стотинки) – разноски за
производството по частно гр. дело № 904/2021 г. на ГРС, представляващи внесена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, за която сума е издаден изпълнителен
лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
4