Определение по дело №158/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Делото е образувано по жалби от защитникът на подсъдимия и протест на Районната П. в Б. срещу Присъда №551/21.01.2010г. по НОХД № 1455/2009г. по описа на БлРС.

Със самата присъда съдът е признал подсъдимия И. П. Й. – роден в гр. С. на 28.04.1989 г., българин, с българско гражданство, неженен, със средно образование, крупие в казино „Г...” – „Р.” – С., живущ в гр. С., ул. „Н. В.” № .., вх.... ап...., неосъждан, ЕГН * за ВИНОВЕН в това, че на 08.04.2009 г. около 03.00 часа в Б. на ул. „.......А. пред магазин „Б...” е причинил средна телесна повреда на И. С. Г., ЕГН * от гр. С., чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето, изразяваща се в счупване и разместване на костите на носната кухина с деформация и стеснение на носните ходове, представляваща постоянно разстройство за здравето, неопасно за живота- престъпление по чл.129 ал. 2 пр. 5 вр. ал. 1 от НК, за което на основание чл. 55, ал.1 т.2 б.”б” от НК вр. с чл. 373, ал.2 от НПК му е наложил наказание “Пробация” в следните пробационни мерки: 1.”Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 8 месеца, при посещение за подписване два пъти седмично и 2.”Задължителни срещи с пробационен служител” за срок от 8 месеца по график определен от пробационният служител. Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимият да заплати на И. С. Г. от Б. сумата от ....лв./...../, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди,/болки и страдания/, като пряка и непосредствена последица от престъплението по чл. 129, ал.2 предл.5-то вр. с ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането /08.04.2009г./ до окончателното изплащане на главницата.Гражданският иск над уважения размер е бил отхвърлен, като неоснователен. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски.

В жалбата на защитника на подсъдимия се правят искания, за изменение на постановената присъда от една страна за намаляване размера на наказанието, а от друга за намаляване на размера на присъденото обезщетение. Сочат се съображения за съпричиняване от страна на пострадалата.

В протестът поддържан и от окръжната П. се сочат съображения също аз изменение на първоинстанционната присъда , като се настоява размера на наложеното наказание при условията на чл. 55 от НК да се увеличи, с оглед целите на генералната и специална превенция.

В съдебно заседание повереникът на пострадалата претендира потвърждаване на първоинстанционната присъда, като правилна, законна и обоснована.

Въззивният съд като прецени присъдата и мотивите към нея, съображенията на страните и Закона приема, че жалбата и протестът са допустими. Подадени са от легитимни и заинтересовани страни, в законния срок. Разгледани по същество приема за неоснователни.

Аргументи за това се съдържат в установената и правилно отразена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, установяваща се чрез събраните доказателства в законосъобразно проведеното съкратено съдебно следствие. Анализът им дава следната информация за инкриминирания случай, която напълно съответства на самопризнанията на подсъдимия, който е бил уведомен, че ще се ползват като доказателства по делото:

Подсъдимият И. Й. бил в интимни отношения със св. И. Г., която също е от гр. С., но била студентка в Б.. На 07.04.2009г около 21.00 часа св. И. Г. била на гости в Б. на приятелката си Ю. П., където решили да отидат на дискотека. Преди да излязат св.. И. Г. се обадила на подсъдимия и разбрала, че същият е в кафене "П..." в Б.. Двете приятелки отишли във въпросното кафене, където Й. бил в компания с още две момичета и две момчета. Св.Г. се скарала с едно от момчетата в компанията на подсъдимия, като разправията продължила между Г. и самият Й.. Това скарване довело до разделянето им. След скарването, св. Г., придружена от свид. П. отишли в дискотека "Мулти спейс" в Б.. От своя страна подсъдимият също отишъл там с друга компанията. Двете компании седели отделно на различни маси и употребявали алкохол. След полунощ на 08.04.2009 г , св. Г. и св. Ю. П.

излезли от дискотеката и отишли в кафене "П..." в Б..Г. се опитал да позвъни на Й., но установила, че батерията на мобилният й телефон е изтощена. През това време Й. направил опит да се свърже с нея и след като не успял ядосан отишъл в кафене "..." .С влизането си хвърлил телефонния си апарат по масата, на която седели Г. и П. и ударил неколкократно по лицето с длан и двете свидетелки. Заради това му поведение били извикани охранители в заведението и на място пристигнали служители от СОТ. Те извели извън заведението Й., а двете момичета си тръгнали по улица "....., за да се приберат у дома. Около 03.00 часа на 08.04.2009г. подсъдимият след като бил освободен от служителите на СОТ настигнал двете момичета пред кафене "...." и отново започнали да се карат със св. Г.. Св. П. се прибрала, а през това време св. Г. и подсъдимият Й. продължили кавгата си пред магазин „Б....”, като Г. ударила два пъти по лицето подсъдимият, който в отговор й нанесъл еднократен удар с юмрук в носа. В следствие на този удар, на пострадалата Г. е причинено счупване разместване на костите на носната кухина с деформация и стеснение на носни ходове, представляваща постоянно разстройство за здравето, неопасно за живота. Според изслушаното и неоспорено заключение по съдебно медицинската експертиза след травмата, в болнични условия се наложило наместване на костни фрагменти, електрокоагулация и е поставена фиксираща марлена тампонада на Г.. Тази тампонада е свалена три дни след поставянето й, след което пострадалата е и изписана от болничното заведение. Експерта е категоричен, че механизма на причиняване на телесна повреда кореспондира с описаният такъв в обвинителният акт и показанията на пострадалата. В заключението си експертът е посочил също, че причинените на пострадалата счупване и разместването на костите на носната кухина с деформиране и стеснение на носните ходове, налагат оперативна интервенция , в противен случай нелекуването на тези травматични увреждания ще доведе до постоянно затруднение на носното дишане, а последното не може да премине от само себе си без въпросният вид лечение. Именно тези характеристики на травма са мотивирали експерта да приеме, че по медикобиологичните си характеристики нараняването представлява постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Фактологията се установява от обсъдените и в първата инстанция писмените доказателства по делото, заключенията на медицинските експертизи, показанията на пострадалата и свидетелите и от самопризнанията на подсъдимия.

При обсъждане на доказателствата по делото правилно първоинстанционният съд е приел, че доказателствата събрани в досъдебното производство обосновават обвинението, и са съответни на самопризнанията на подсъдимия. В аспект на доказателствената съвкупност се възприема, че фактите са били правилно са анализирани от първостепенния съд, като обосноваващи извършено от подсъдимия престъпление по чл. 129 от НК причиняване на средна телесна повреда на свидетеля Г. изразила се в постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. За характера и степента на причинената средна телесна повреда, правилно съдът се е позовал на медицинските критерии изложени от изслушаната съдебно медицинска експертиза.

Правилни са и изводите по отношение на вината, за която се съди по предизвикания престъпен резултат и обективните данни за наличие на пряк умисъл. За липсата на умисъл поради предизвикване от страна на пострадалата.

Въззивният съд не намира, че мотивите на първоинстанционния съд се нуждаят от корекция, тъй като в същите е отразено в какво се е изразило изпълнителното деяние, чрез какви действия, посредством какво средство и по отношение на кого са нанесени ударите, съответно какъв е престъпния резултат. Правилни са изводите относно субективното отношение, като е разбирал, че в резултат на действията си причинява нарушение от анатомично естество по организма на пострадалата.

Несъстоятелни са възраженията за явна несправедливост на наложеното наказание. При контрол върху присъдата в частта, с която е индивидуализирано наказанието не се отчитат факти и обстоятелства, които да не са взети предвид от първостепенния съд. Правилно и справедливо е разграничил отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства и е посочен при какъв техен баланс се определя конкретното наказание. В този смисъл въззивният съд не намира основания за ревизиране на съдебния акт и по отношение размера на наложеното наказание, поради несъобразени аргументи за изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца или такива поради предизвикване на подсъдимия от неправомерни действия на пострадалата.

Що се касае до размера на присъденото обезщетение, съдът намира същото за отговарящо на критериите за справедливост. Претърпените от пострадалата болки и страдания, житейски дискомфорт е правилно обезщетен със сумата от 7000 лв. за неимуществени вреди, с оглед болките и претърпения дискомфорт от един млад човек. Нито в жалбата, нито в пледоарията се сочат конкретни съображения, неотчетени от първоинстанционния съд.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 338 НПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №551/21.01.2010г. по НОХД № 1455/2009г. по описа на БлРС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.