Определение по дело №2158/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 864
Дата: 31 май 2022 г.
Съдия: Светлана Бойкова Методиева
Дело: 20217180702158
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 август 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№864

 

гр. Пловдив, 31 май 2022 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХХІХ състав в закрито заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и втората година в състав:

                                                         

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева

 

като разгледа административно дело № 2158 по описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Пловдивския административен съд е било първоначално образувано по повод изпращане на гр. дело № 8188/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив по подсъдност, като с определението на районния съд с № 8386/10.08.2020  г., с което производството по гр. дело № 8188/2018 г. е прекратено и делото е изпратено на настоящия съд по подсъдност, е прието, че първоначално съдът е бил сезиран с искове, предявени от Р.С.А. против Л.Д. - Т. *** по чл.124, ал.4 от ГПК за установяване неистинност на документи, а именно Свидетелство за научно звание „доцент“ с № *** от 15.05.2006 г., издадено на Л.Д.Д. – Т. по научна специалност – „обща медицина“, издадено от Висша атестационна комисия, както и Свидетелство за призната специалност Серия АП № *** от 25.08.2008 г. за признати на същото лице права на специалност по обща медицина, издадено от Медицински университет Пловдив, но понеже е налице властническо изявление на овластен от закона орган, то е налице индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, а спорът дали едно лице е придобило определена специалност или научно звание е спор за законосъобразност на административен акт, поради което и компетентен е административният съд. Определението на районния съд за прекратяване на производството е било обжалвано пред Окръжен съд Пловдив, който на свой ред в Определение № 2608805 от 17.12.2020 г. по ч.гр.д. № 2911/2020 г. е приел, че оспорените с исковата молба две свидетелства се явяват официални свидетелстващи документи, които обаче са свързани с властническо изявление на овластен със закона орган, което по същество се твърди да е порочно, като двата документа се оспорват в качеството им на административни актове. Затова е счетено и от окръжния съд, че делото е подсъдно на административния съд и е потвърдено определението му за изпращане на производството по подсъдност. Отделно от това, в мотивите на определението си ПОС е посочил изрично и че не намира ищецът да има правен интерес от предявяване на такъв отрицателен установителен иск по чл.124, ал.4 от ГПК, като изложените от него обстоятелства, че ищецът и ответникът са в една катедра и ищецът А. имала качество на ръководител на катедрата и затова и конкретни задължения, свързани с качеството на обучителния процес, не обосновават правен интерес в предвидената в чл.124, ал.1 от ГПК насока. В този смисъл и окръжният съд в определението си приел изрично липсата на правен интерес от така предявения иск, като счел, че дори и при положителен за ищцата изход на спора, то за нея не биха възникнали преки положителни последици, като директна промяна в правния ѝ статут. Впрочем, в тази насока се е произнесъл и ВКС в своето определение № 60292/22.07.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 1864/2021 г., като приел, че правилно е прекратено производството по гражданския иск предвид липсата на правен интерес, но понеже се касае до спор по законосъобразността на административни актове, делото следва да се изпрати по компетентност на административния съд.  

Със свое определение № 1839 от 30.11.2021 г., постановено по делото, настоящата съдебна инстанция прие, че не е налице годен предмет на оспорване, а именно заявено е оспорване на удостоверителни документи, които, не съставляват индивидуални административни актове сами по себе си, като изложи и конкретни мотиви относно това, че подателят на исковата молба има друг ред на защита в административни производства по чл.81, ал.2 и чл.99 от АПК. С оглед на това и съдът на основание чл.159, т.1 от АПК счете производството за недопустимо и остави без разглеждане исковата молба, като прекрати производството по делото.

По частна жалба на ищцата Р.А., в образуваното пред ВАС производство по адм. дело № 2516/2022 г., със свое определение № 4078/28.04.2022 г. съдът отмени прекратителното определение на Административен съд Пловдив по адм. дело № 2158/2021 г. и върна делото за продължаване съдопроизводствените действия с конкретни указания съдът да се произнесе изрично по въпроса относно наличието на предпоставките по чл.128, ал.2 от АПК за допустимост на изпратения по подсъдност установителен иск. Изрично в определението на ВАС е посочено, че административният съд не е обсъдил предпоставката за допустимост на установителния иск по чл.128, ал.2 от АПК, а именно наличието на правен интерес у ищцата.

В изпълнение на така посочените указания на ВАС, дадени в цитираното Определение № 4078/28.04.2022 г. за извършване преценка наличието на правен интерес от предявяване на иск по чл.128, ал.2 от АПК, настоящият съд, като се запозна отново със съдържанието на първоначално депозираната искова молба, както и допълващите я молби, конкретно касателно заявените от ищцата А. изрични съображения за наличието на правен интерес от завеждане на иска, намери следното:

Искът по чл.128, ал.2 от АПК е напълно съпоставим с този по чл.124, ал.4 от ГПК, поради което и настоящият съд не е обсъждал изрично наличието на правен интерес в определението си от 30.11.2021 г., доколкото по този въпрос е било налице произнасяне на граждански съдилища, с което въпросът по допустимостта на иска е бил разрешен. Поради това и настоящият съд е съсредоточил проверката си по отношение на предмета, поставен за разглеждане при изпращане на делото по подсъдност, а именно налице ли е заявено годно оспорване пред съд на административни актове.

Действително, предвиденият по чл.128, ал.2 от АПК установителен иск ще е допустим само при кумулативното наличие на предпоставките -  правен интерес за ищеца и липса на друг правен ред за защита на правата му. По отношение наличието или липсата на друг ред за защита е налице произнасяне на ВАС с определението, с което е върнато делото на настоящия съд, което е задължително. Предвид указанията на ВАС за извършване конкретна преценка на втората предпоставка за допустимост на иска по чл.128, ал.2 от АПК, то настоящият съд намери, че в случая, независимо от подробно посочените от страна на ищцата А. съображения за наличието на правен интерес от предявяване на исковете ѝ за установяване, че цитираните по-горе две свидетелства са с невярно съдържание, то такъв според настоящия съд не е налице, като задължителна предпоставка относно допустимостта на иска. Това е така, защото правният интерес следва да е свързан с наличието на засегнато право на ищеца, което поражда административноправен спор между страните, налагащ решаването му по съдебен ред. В случая такъв спор липсва, предвид липсата на пряко засягане в правната сфера на ищеца, доколкото се оспорват удостоверителни документи, издадени по отношение на друго лице. С исковата молба не се претендира изобщо установяването на съществуващо или несъществуващо административно право или правоотношение, по което ищцата да е страна. В този смисъл и не е налице личен и непосредствен правен интерес от предявяване на исковата ѝ претенция /в тази насока е впрочем Определение № 11420 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5728/2009 г./. Следва да се има предвид, както се каза, че правният интерес, като предпоставка за допустимостта на иска по чл.128, ал.2 от АПК, следва да е пряк, личен и непосредствен. Пряк интерес означава, положителният резултат от производството да доведе пряко до отстраняване на щета, или да се предотврати настъпване на конкретна такава за ищцата, каквото положение в случая не се установява, защото, както е посочил и гражданският съд при своето произнасяне, дори и исковата претенция да се уважи /в случая тази по чл.128, ал.2 от АПК/ то това не би довело до пряка промяна в правния статут на ищцата. Да е личен означава, че интересът следва да е свързан с това защитата да е на лични субективни права, свободи и законни интереси, каквото условие в случая  също не може да се установи. Изискването за правен интерес от търсената защита е гаранция, че установителният иск по чл.128, ал.2 от АПК не може да служи за самоцелно установяване наличието или липсата на някакво административно право или правоотношение, в който смисъл е произнесено и Определение № 3146/2008 г. по адм. дело № 2620/2008 г. на ВАС.  Правният интерес трябва и да е непосредствен, а подобно нещо не се установява в случая, защото въпросните свидетелства, които, както съдът е имал възможност вече да посочи, не са административни актове и на практика не засягат неблагоприятно и непосредствено правната сфера на ищцата като нито отнемат, нито изменят, нито ограничават конкретни нейни права, нито противозаконно създават задължения за нея, нито създават права по отношение на трети лица, с което пряко да се уврежда ищцата. В тази насока и изложеното от страна на ищцата в последната ѝ уточняваща иска молба от 29.07.2020 г. обстоятелство, обуславящо според нея правния ѝ интерес, а именно предявяване на иска в хода на висящ правен спор по Закона за защита от дискриминация, в рамките на който е било налице позоваване от страна в производството на двете процесни свидетелства, не обуславя изобщо посочения непосредствен правен интерес от водене на настоящото производство. И това е така, доколкото, на първо място, въпросните свидетелства, ако са били представени като писмени доказателства в посоченото производство, са подлежали там на проверка като такива от съда, съответно на оспорване от страната, която твърди, че са с невярно съдържание, а на второ място, въпросното производство по Закона за защита от дискриминация, което се визира от ищцата, е и приключило с влязъл в сила окончателен съдебен акт на ВАС, приложен в кориците на делото.

Посоченото от ищцата обстоятелство, а именно, че същата в качеството ѝ на ръководител на катедра, член на която е ответницата Т., носи отговорност за обучението на студентите, докторантите и специализантите, както и прилагане на общия принцип на гарантиране на обществения интерес, свързан с качеството на образователния процес и научните изследвания, също не обуславят според настоящия съд личен, пряк и непосредствен  интерес от търсената искова защита. Впрочем, както се посочи, в тази насока са се произнесли и гражданските съдилища - ПОС, както и ВКС в хода на развилите се пред тях производства по преценка допустимостта на исковата претенция, предявена първоначално по реда на ГПК, като са отчели изрично, че дори и при положителен за ищцата изход от спора, за нея не биха възникнали преки положителни последици, свързани с директна промяна в нейния правен статут. Затова и самоцелното установяване на право или факт, извън конкретно спорно правоотношение, се явява лишено от правен интерес, който, както се каза е една от предпоставките за допустимост на иска по чл.128, ал.2 от АПК. Липсата на която и да било от кумулативните предпоставки, посочени по-горе за допустимостта на такава искова претенция, е пречка да възникне субективното право да се иска правосъдие по конкретния спор /в този см. е Определение № 6476/2012 г. по адм. дело № 5839/2012 г. на ВАС/.

Предвид всичко изложено и съдът намира, че така депозираната искова молба по чл.128, ал.2 от АПК, е недопустимо предявена, предвид липсата на правен интерес от търсената защита. Това налага оставянето ѝ без разглеждане и връщането ѝ, както и отново прекратяване на производството.

Предвид дадените указания на ВАС относно произнасяне по направените разноски в производството по частната жалба пред ВАС по реда на чл.226, ал.3, вр. с чл.236 от АПК, то предвид изхода на настоящото производство, ще следва да се присъдят такива на поискалата ги ответна страна Л.Д. -Т., като бъде осъдена ищцата А. да ѝ заплати разноски, направени за адвокат в производството пред ВАС от 500 лева, за което е представен договор за правна защита и съдействие. Ето защо и Съдът   

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА исковата молба на Р.С.А. за признаване за установена по отношение на ответниците Медицински университет Пловдив и Л.Д.  Д. - Т.  неистинността на документи, а именно Свидетелство за научно звание „доцент“ с № **** от 15.05.2006 г., издадено на Л.Д.Д. – Т. по научна специалност – „обща медицина“, издадено от Висша атестационна комисия, както и Свидетелство за призната специалност Серия АП № **** от 25.08.2008 г. за признати на същото лице права на специалност по обща медицина, издадено от Медицински университет Пловдив.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2158 по описа за 2021 г. на Административен съд Пловдив, ХХІХ състав.

 

         ОСЪЖДА Р.С.А. с ЕГН ********** ***, да заплати на Л.Д.  Д. - Т. с ЕГН ********** *** сумата от 500 лв. /петстотин лева/, направени разноски в производството пред ВАС по частна жалба.  

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на конституираните страни за неговото изготвяне.

 

 

                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :