ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 199
гр. Смолян, 06.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно частно
гражданско дело № 20225400500101 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 във вр. с чл.523,ал.2 и чл.524 ГПК
Постъпила е частна жалба с вх.№552/11.03.2022г. от П. Й. Т. от
гр.Пловдив чрез адв. П. Д. Д. против определение №19/23.02.2022г. по гр.д.
№ 165/2021г. по описа на районен съд –Ч. ,с което е отхвърлена
предявената от П. Й. Т., ЕГН **********, гр.Пловдив, ул. „П. Д. П.“ №43,
ет.2, ап.4 срещу Кооперация „Всестранна потребителна кооперация
„Николка““; ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ч., ул.
„Сп.“ №12А, представлявано от председателя Д. Ж. Кр. и срещу ЕТ „Д. - Й.
Т.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление к.к. Пампорово,
общ.Балкантурист, стая 308, представлявано от Й. Т., молба с правно
основание чл. 523, ал. 2 вр. чл. 524 от ТПК, обективираща искане за
постановяване на спиране изпълнението по изп.д. № 3/21г. по описа на ДСИ
при СИС РС-Ч..В мотивите към определението си , съдът приема, че в
производството по чл. 524 от ТПК третото лице трябва да представи писмени
доказателства в подкрепа на претендираното от него право върху имота, т.е.
доказателства, обуславящи правото му да владее имота и изключващи
възможността да бъде отстранен от него въз основа на издадения
изпълнителен лист. В тежест на третото лице е да докаже с писмени
доказателства вероятната основателност на претендираното от него право,
което изключва правото на взискателя.Районен съд .Ч. е приел , че в
разглеждания случай молителят не е ангажирал доказателства относно
твърдяното право, тъй като по делото не е представен договор за покупко-
продажба, по силата на който в полза на молителя да е придобито правото на
собственост върху имот с ид. № *****.***.***.*.Твърди ,че са представени
1
от молителя писмени доказателства, установяващи придобиване право на
собственост на 22.12.2020г. върху ПИ с ид. №*****.***. *** и сграда
*****.***.***.*. Счита ,че този факт не е спорен и в отношенията между
страните. Не се спори и затова, че процесната сграда съществува от много
години в имота. Счита, че районния съд твърде стеснителное тълкувал и
приложил нормата на чл.524 ГПК, като е приел , че писменото
доказателство за твърдяното от молителя право трябва да бъде само и
единствено нот.акт за придобиването на процесния имот, като не е анализирал
останалите представени от доверителя му писмени доказателства -
Разрешение за строеж №12 / 02.05.1995 г. ; Договор за строителство от
14.04.1995 г. ; Акт обр.12 и Акт обр.15 ; Разрешение за строеж № 32 от
02.06.1998 г. ; Решение № 40 /31.01.2020 г. на ОбС-Ч. ; Решение №
128/2708.2020 г. на ОбС-Ч.; ДВ бр.80/11.09.2020 г.; ПУП-ПРЗ за ПИ №
****.***.***- всички касаещи строителството в процесния поземлен имот и
по-конкретно процесната сграда ид. № *.*.*.*. - всички издадени на името на
ЕТ „Д. - Й. Т.”-праводател на доверителя му П. Й. Т. - молител в
производсвото.,Счита ,че закона предвижда право на собственост да се
придобива освен чрез правна сделка /продажба, дарение и т.н./, а и по други
предвидени в закона способи, един от които е и приращението, а така също и
изграждането и създаването на нов обект-сграда върху земя, която е
собственост на извършилия строителството и изграждането на сградата и то с
всички необходими документи за това, даващи му право да претендира, че е
станал собственик и на построената в имота сграда.В този смисъл счита ,че са
налице достатъчно писмени доказателства, установяващи вероятната
основателност на претендираното от молителя негово право, което изключва
правото на взискателя.Поради това намира че районния съд е стигнал до
неправилни и едностранни изводи, като това е довело и до постановяване на
едно неправилно, необосновано и незаконосъобразно определение, което като
такова счита ,че следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, което е оглед на представените по делото доказателства да приеме, че
са налице достатъчно писмени доказателства, установяващи вероятната
основателност на претендираното от молителя право, което изключва правото
на взискателя, като моли въззивния съд да уважи молбата на молителя по чл.
523, ал. 2 вр. чл. 524 от ГПК и му се даде възможност да установи тези си
права по съдебен ред.
Счита ,че първоинстанционният съд неправилно е възприел
твърденията на ответника ВПК „Николка“, посочени в обстоятелствената част
на определението, че видите ли между праводателят на доверителя му и него
се водело гр.д.№38/2021год. по описа на Смолянският окръжен съд с правно
основание чл.109 от ЗС, по което ЕТ „Д.-Й. Т.“ искал процесната сграда да
бъде премахната. Напротив, гр.д.№38/2021год. по описа на окръжен съд –
Смолян , което към момента на водене на настоящото производство е висящо
и то е квалифицирано и от самият Окръжен съд Смолян като иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД, а не по чл.109 от ЗС.Счита , че това висящо съдебно
производство е ирелевантно за настоящото дело, което е със съвсем друг
предмет и правен спор между страните.Намира за неправилни и
2
незаконосъобразни изводите на PC-Ч., че била налице хипотеза, при която
доверителят му не притежавал права върху самостоятелната сграда и като
собственик на дворното място имал право да ползва само незаетата от тази
сграда част. И това е така, защото от една страна, първоинстанционният съд в
настоящото производство въобще не е анализирал представените по делото
писмени доказателства - Разрешение за строеж №12 / 02.05.1995 г. ; Договор
за строителство от 14.04.1995 г. ; Акт обр.12 и Акт обр.15 ; Разрешение за
строеж № 32 от 02.06.1998 г. ; Решение № 40 /31.01.2020 г. на ОбС- Ч. ;
Решение № 128/2708.2020 г. на ОбС-Ч.; ДВ бр.80/11.09.2020 г.; ПУП- ПРЗ за
ПИ № 8031.244.222 - всички издадени на името на ЕТ „Д. - Й. Т.”-праводател
на доверителя му и всички касаещи именно строителството на тази сграда ид.
№ *****.***.***.*, които доказателства счита ,че безспорно сочат, че
собственик на сградата както по нейните характеристики, така и по обем не е
ответникът ВПК „Николка“, а едноличният тьрговец-праводател на молителя
Счита ,че първоинстанционният съд е постановил определението си и в
противоречие на наложилата се в годините константна съдебната практика,
датираща от 1970год. до днешни дни, която сочи, че когато собственикът на
застроен поземлен имот, прехвърли правото си на собственост върху него, без
изрично да отбележи, че построените в имота сгради не са предмет на
прехвърлянето, се счита, че по силата на приращението, новият собственик
на земята става собственик и на построеното върху нея.Поради тези
съображения моли въззивния съд да уважи подадената от П. Й. Т. частна
жалба срещу определение №19/23.02.2022г., постановеното по ч.гр.д.
№165/2021 г. PC-Ч., с което е отхвърлена предявената от него - П. Й. Т., ЕГН
**********, гр.Пловдив, ул. „П. Д. П.“ №43, ет.2, ап.4 срещу Кооперация
„Всестранна потребителна кооперация „Николка““, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Ч., ул. „Сп.“ №12А, представлявано от
председателя Д. Ж. Кр. и ЕТ „Д. - Й. Т.”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление к.к. Пампорово, общ.Балкантурист, стая 308,
представлявано от Й. Т., молба с правно основание чл. 523, ал. 2 вр. чл. 524 от
ГПК, обективираща искане за постановяване на спиране изпълнението по
изп.д. № 3/21г. по описа на ДСИ при СИС PC-Ч., като отмени същото като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно и вместо него постанови
друго, с което да уважи подадената молба по чл.524 във връзка с чл.523, ал.2
от ГПК и му се даде възможност да установи претендираните от него права
по съдебен ред, изключващи правата на взискателя по изпълнителното дело.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№636/22.03.2022г. от ЕТ „Д.-Й. Т. „ гр.Ч. ,представляван от Й. Н. Т. чрез
адв.Н. П.,която моли въззивния съд да уважи частната жалба на П. Й. Т.
срещу определение № 19/23.02.2022год. на районен съд Ч. по ч.гр.д.
№165/2021 г., постановеният от първоинстанционният съд съдебен акт да
бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен и да се произнесе по
съществото на спора, като уважи искането на молителя на основание чл.523,
ал.2, вр. с чл.524 ГПК за спиране на изпълнинението на изп.д.№3/2021 год.
по описа на СИС при РС-Ч.. Счита , незаконосъобразни и неправилни са
изводите на районен съд –Ч. ,че единствената предпоставка за спиране на
3
изпълнителното производство по изп.д.№3/2021 год. по описа па СИС при
РС-Ч. била че молителят П.Т. не бил представил писмени доказателства,
обуславящи правото му да владее имота, т.е. същият не бил представил
нотариален акт, по силата на който в негова полза да е придобито правото па
собственост върху Сграда с ид.№.****.***.***.*.Счита ,че процесния имот/
сграда / е придобит по силата на приращение .За да постанови съдебния си
акт, счита ,че първоинстанционният съд единствено се е ограничил да посочи
в мотивите си, че молителя П.Т. не е представил договор за покупко-
продажба, по силата на който да е придобил на 22.12.2020год. право на
собственост върху Сграда с ид.№*.*.*.*, а е представил само нот.акт за
покупка на ПИ с ид.№****.***.*** с площ от 199кв.м. и Сграда с ид.
№*****.***.***.*, без съда да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност нито
представените от доверителя и писмени доказателства, каквито са
Разрешение за строеж №12/02.05.1995год., Договор за строителство от
14.04.1995год., Акт №12/17.07.1995год., Констативен акт №15/17.07.1995год.,
Разрешение за строеж №32/02.06.1998год., Решение №40, взето с протокол
№5 от заседание на Общински съвет Ч., проведено на 3 1.01.2020год.,
Решение №128, взето с протокол №14 от заседание на Общински съвет Ч.,
проведено на 27.08.2020год., обявено с ДВ, бр.80 от 11.09.2020год., въз
основа на което е обявен и влязъл в законна сила ПУП-ПРЗ за Г1И с ид.№
*****.***.*** за обособяване на УПИ-\ЧП-***.***-обществено обслужване с
определяне начина на застрояване и с посочени показатели и параметри на
застрояване.Счита за правилни и основателни твърденията на жалбоподателя,
че без да е обсъдил всички събрани в хода на съдебното производство
доказателства и без да е изложил подробни мотиви досежно тях и досежно
направените от доверителя и твърдения и възражения по делото,
първоинстанционния съд е постановил неправилен съдебен акт в
противоречие на материалния и процесуалния закон.Намира ,че при
внимателен и задълбочен анализ на представените от доверителя и
доказателства по делото е установено, че ЕТ „Данмар-Й. Т.“ още през
далечната 1995год. е реализирал ново строителство в ПИ с пл.№161, в кв.1 1
по плана на к.к.Пампорово /а по КК на гр.Ч. от 2006год. ПИ с ид.
№*****.***.***, а именно: обект Масивна сграда, представляваща „Снек-
бар“, който обект е със застроена площ от 93кв.м., състояща се от 2егажа,
изградени с тухлена зидария по външните стени и топлоизолация, с таван на
етажа на снек-бара, изграден от дървен гредоред и дървена обшивка тип
„родопски таван“, като на нивото на пътя /кота +0.00 е разположена залата на
снек-бара с барплог и камина, топла кухня, помещения за подготовка на месо
и зеленчуци и умивалня, а под това ниво на кота -3.15м. се намира етаж с
достъп по стоманобетонна стълба, който етаж се състои от коридор, складови
помещения и тоалетни за клиенти и персонал. Покривната конструкция на
сградата е задигната като в подпокривното пространство са обособени стаи за
персонала. ПИ с ид.№*****.***.***, ведно с построените в него сгради, в т.ч.
и построената от доверителя и сграда с ид.№*****.***.***.* твърди ,че е бил
владян от ЕТ „Д.-И. Т.“ непрекъснато и несмущавано, като видно и от
представените по делото Нот.акт вх.№838/14.12.2016г същия се е снабдил с
4
документ за собственост. Тъй като за построената в имота сграда с ид.
№.*****.***.***.* доверителят и ЕТ „Д.-Й. Т.“ е притежавал строителни
книжа, но в одобрената през 2006год. кадастрална карта на гр.Ч. същата не е
била правилно нанесена нито като застроена площ, етажност, в обема в който
е в действителност, нито пък съгласно предназначението и /видно и от
приложената по делото скица с изх.№15- 926405/12.10.2019год., където е
посочено, че сградата е със застроена площ от 83кв.м., брой надземни етажи:
1, брой подземни етажи: няма данни, с предназначение: Друг вид обществена
сграда, а не търговски обект, каквато е в действителност по предназначение/,
тосчита ,че поради тази причина ЕТ „Д.-Й. Т.“ в нотариален акт с вх.рег.
№972/22.12.2020год., Дв.вх.№972, акт №***, том 3, дело №488/2020год„ с
който П.Т. е придобил имота, не е изрично упомената построената от
доверителя и в процесния имот сграда. Счита ,че собственик на Сграда с ид.№
*****.***.***.* е ЕТ „Данмар- Й. Т.“ и след като П.Т. е закупил имот №
*****.***.*** на 22.12.2020год., то по силата на приращепието е придобил
и всички сгради ,построени в този имот.Сочи ,че тези нейни твърдения се
потвърждават и от изложено в решение №183/18.06.2012год. на ВКС, 2-ро
г.о. и Решение №529/09.07.20Югод. на ВКС, I-BO Г.О., постановено по реда
на чл.290 ТПК, в които се сочи, че: „Съгласно чл.92 от ЗС собственикът на
земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея. В
горепосочените съдебни решения е прието също така, че: „Щом продавачът
не е изключил изрично от продажбата вещи /подобрения/, които се намират в
мястото/терена, то купувачът придобива всичко, което се намира в
мястото/върху терена/: сгради, посаждения, огради и др. като запазването на
собствеността върху сградата отделно от мястото трябва да бъде изрично
уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията на чл.92
от ЗС.Счита , че неправилно и незаконосъобразно районен съд - Ч. е посочил
в мотивите на постановения съдебен акт, че в случая в ПИ с ид.№
*****.***.*** било налице право на строеж на сграда с ид.№*.*.*.*, което
ограничавало правата на дворното място на П.Т., че той притежавал право да
ползва само тази част от дворно място, незаето от сградата, че в случая била
налице отделна собственост, както и че по делото нямало данни процесната
сграда да е била в патримониума на праводателя, т.е. в патримониума на -ЕТ
„Д.-Й. Т.“.Счита за неправилни изводите на PC-Ч., че без значение се явявали
твърденията на молителя за несъответствие/липса на идентичност между
сградата-предмет на изпълнителното производство/ и намиращата се в
действителност сграда в имота на П.Т., която същия е придобил от
праводателя си и владее. Намира ,че тези изводи на първоинстанционният съд
противоречат на практиката на ЕЗКС- Решение №672/07.03.2011год. по гр.д.
№1584/2009год., 1г.о., с което е дадено следното тълкуване:
“Индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното
местонахождение, граници, регулационнен статут, площ, както и с всички
други данни и доказателства за тях, които могат да послужат за установяване
на това обстоятелство “.В настоящият случай по делото счита ,че единствено
и само ответната кооперация твърди, че притежава процесната сграда, въз
основа на нотариалния акт от 1994год., в която дословно е описана следната
5
вещ: „Павилион със застроена площ от 77кв.м., построена в неурегулирано
място в к.к.П., на пътя срещу хотел „Ор.“. Същеврееменно доверителят и в
качеството си на праводател на П.Т. е построил в имота сграда, коренно
различна от описаната в представеният от кооперацията нотариален акт /
Твърди ,че нито е посочено този павилион в кой номер имот се намира, в кой
квартал, в кои граници и т.н. и че същата е идентична по признаците си със
сграда с ид.№*.*.*.*, построена от ЕТ „Д.-Й. Т.“ още през периода 1995-
1996год., ведно с всички направени от него реконструкции и подобрения в
нея и в имота.Макар по настоящото дело ответникът ВИК „Николка“ да
поиска и съдът да допусна като доказателство да бъде приложено гр.д.№
17/2020год. по описа на РС- Ч., то по него се е водил правен спор с правно
основание чл.75 от ЗС, заведен от процесната кооперация срещу доверителя
и, по което производство ноторно известно е на настоящия съд, че не се
изследва собствеността. Ето защо счита, че докато не се установи по общия
ред с влезнал в сила съдебен акт спора за собствеността върху сграда с ид.№
*****.***.***.*, построена в имота на жалбоподателя и на неговия
праводател- ЕТ „Д.-Й. Т.“, който спор счита ,че е преюдициален по
отношение на изп.д.№3/2021год. по описа па СИС при РС-Ч., то намира ,че
правилно и законосъобразно би било да се уважи молбата на П.Т. за спиране
на изнпълнителното производство до решаване на съдебния спор за
собственост, т.с. считам чс са налице изискуемите се предпоставки на чл.523,
ал.2, вр. с чл.524 ГПК за спиране на ЕТ „Д.-Й. Т.“.Поради това моли
въззивния съд да се произнесе в този смисъл.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№648/23.03.2022г. отКООПЕРАЦИЯ „ВСЕСТРАННА ПОТРЕБИТЕЛНА
КООПЕРАЦИЯ „НИКОЛКА“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: обл. Смолян, общ. Ч., гр. Ч. 4850, ул. „ Сп.“ № 12А,
представлявана от председателя Д. Ж. Кр. чрез адв. А.В. Сл., който намира ,че
частната жалба е неоснователна. Счита ,че е неоснователно твърдението на
жалбоподателя, че между страните не е спорен фактът на придобиване
правото на собственост върху ПИ с идентификатор № *****.***.*** и
сграда № *****.***.***.* по КККР на гр. Ч..С писмения отговор на молбата
по чл. 524 ГПК, в частта относно доказателствата, изрично доверителят му е
посочил,че ответника оспорва, че ЕТ „Д. - Й. Т. “ е бил собственик, а
молителят, че към настоящия момент е собственик на процесната сграда,
както и на поземлен имот с идентификатор № *****.***.***. по КККР на гр.
Ч. и сграда с идентификатор № *****.***.***.* по КККР на гр. Ч..
Ответникът оспорва нотариален акт № 25, том 3, дело 39/2016 г., вписан в
Служба по вписванията — Ч. и Нотариален акт № **, том *, дело № 42/2017
г. на Служба по вписванията - Ч.. “Предвид изложеното, твърдението в
жалбата за липса на спор относно собствеността върху поземления имот и
сградите върху него между страните,счита ,че е невярно. Твърди ,че на
13.04.1995 г. между ВПК „Николка“ и ЕТ „Д. - Й. Т.“ е сключен Договор за
наем за срок от три години с предмет описания по- горе имот. На 19.05.1995
г. ЕТ „Д. - Й. Т.“ е отправя искане до доверителя му за извършване на
цялостно преустройство, реконструкция и архитектурна промяна на
6
отдавания под наем имот. На 22.05.1995 г. е подписан анекс към договора, по
силата на който, наемателят се задължава да извърши преустройство на
обекта за изграждането му в обект за обществено хранене „Снек - бар“. С
Протокол от 19.12.1995 г., подписан от наемателя и наемодателя е
установено, че са извършени ремонтни дейности, в съответствие със
съставения проект за „Снек-бар“ от „Модул - Т5“ Смолян, които са подробно
описани от страните.Твърди ,че на 02.01.1996 г. между ВПК „Николка“ и ЕТ
„Д. - Й. Т.“ е сключен нов Договор за наем за срок до 02.01.2007 г. с предмет
отдаване под наем на собствения на ВПК „Николка“ Павилион, намиращ се в
к. к. „Пампорово“ с предназначение за ползване - заведение за обществено
хранене „Снек-бар“.На 01.03.2007 г. е подписан договор за наем за същия
обект със срок на действие от 01.03.2007 г. до 01.09.2007 г. На същата дата -
01.03.2007 г. е сключен и втори договор за наем за обекта със срок на
действие от 01.09.2007 г. до 01.03.2010 г. Срокът на последния договор е
продължен по съгласие между страните до 01.03.2013 г.За периода от
01.03.2013 г. до 09.08.2016 г., след изтичане на наемния срок, ползването на
вещта е продължило със знанието и без противопоставяне на наемодателя,
като съответно договорът се е считал продължен за неопределен срок (чл.
236, чл. 1 от ЗЗД). На 09.08.2016 г. е сключен анекс между страните, с който
се уговарят, че срокът на втория договор от 01.03.2007 г. се продължава с три
години до 09.08.2019 г.Твърди ,че през времетраенето на наемните отношения
между страните от 1995 г. до 09.08.2019 г. ЕТ „Д. - Й. Т.“ е заплащал наем за
описания имот.На 05.08.2019 г. доверителят му е получил становище от
наемателя си, че последния счита себе си за собственик на имота, тъй като по
силата на нотариален акт № 170 от 14.12.2016 г„ том *, дело № 169 по описа
на нотариус Христина Даскалова, е признат за собственик на имота (поземлен
имот с идентификатор № *****.***.*** по КККР на гр. Ч.), върху който е
построен Павилиона, и поради това по приращание и на него. Освен това е
направено и твърдение, че Павилиона е бил демонтиран през 2005 г., след
което бил изграден от ищеца.Твърди че на 07.08.2019 г. доверителят му
отправил становище до наемателя си, в което подробно е описал , че няма как
павилиона, предмет на наемните правоотношения между страните, да е
демонтиран през 2005 г., тъй като, освен че представлява масивна постройка,
т. е. недвижим имот, е заснет на кадастралната карта, одобрена през 2006 г., и
съществува към настоящия момент във вида му след ремонта, извършен, по
силата на подписания на 22.05.1995 г. анекс към договор за наем, сключен
между страните, от 13.04.1995 г. и одобрени строителни книжа. Подробно са
изложени обстоятелства относно нередовността на нотариалния акт (като
обстоятелството, че имота, за който се отнася се намира в с. Зорница, общ. Ч.,
а павилиона се намира в к. к. „Пампорово“ и др.), обстоятелството, че в акта
не е включен имот с идентификатор № *.*.*.* по КККР на гр. Ч., к. к.
„Пампорово“ (Павилионът), а е включен имот с идентификатор №
*****.***.***.* по КККР на гр. Ч., както и относно липсата на намерение у
наемателя, да осъществява фактическата власт върху него, като свой. Освен
това е посочено, че ищеца не се „легитимира“ като лице, построило сградата
въз основа на строителните книжа от 1995 г. във връзка с извършените
7
ремонтни дейности от 1995 г. Поради изложените аргументи, доверителят му
е предупредил ищеца до 10.08.2019 г. да освободи имота.Твърди ,че след
изтичане на посочения срок имотът не е освободен от наемателя.Твърди ,че
на 13.09.2019 г. доверителят му е предявил претенция против ЕТ „Д. - Й. Т.“
за освобождаване на наетото помещение, като е образувано гр. д. № 165/2019
г.по описа на районен съд - Ч.. Твърди ,че в срока за отговор на исковата
молба едноличният търговец е признал основателността на претенцията и на
17.10.2019 г.е предал фактическата власт върху обекта. Сключено е
споразумение между страните, в което едноличният търговец е признал
собствеността на ВПК „Николка“ върху сградата с идентификатор №
*****.***.***.* по КККР на гр. Ч., и е прекратено производството пред
районния съд-Ч..Твърди ,че в средата на месец ноември 2019 г.
председателят на ВПК „Николка“ узнава от свой познат, че процесният обект
се ползва от ЕТ „Д. - Й. Т.“. На 18.11.2019 г. доверителят му е подал жалба до
районна прокуратура - Ч., че Й. Т., в качеството на ЕТ „Д. - Й. Т.“, се е
самонастанил в обекта и го ползва без основание.Твърди ,че на 05.02.2020 г.
доверителят муе депозирал искова молба, с която претендира ЕТ „Д. - Й. Т.“
да предаде фактическата власт върху имота.Било е образувано е гр. д. №
17/2020 г. на PC - Ч.. С Решение № 1003 от 20.09.2020 г. по делото, районният
съд Ч. е осъдил едноличния търговец да предаде фактическата власт върху
имота. Решението е обжалвано и с решение № 20 от 02.02.2021 г. по в. гр. д.
№ 464/2020 г. на Окръжен съд - Смолян, е потвърдено първоинстанционното
решение.Твърди ,че междувременно на 22.12.2020 г. ЕТ „Д. - Й. Т.“ е
прехвърлил на сина си - П.Т., твърдяната от него придобита собственост,
следствие на изтекла в негова полза придобивна давност, върху поземлен
имот с идентификатор № *****.***.*** и сграда с идентификатор №
*****.***.***.* по КККР на гр. Ч., к. к. Пампорово.Моли съда да обърне
внимание ,че въпреки прехвърлянето, ЕТ „Д. - Й. Т.“ не твърди в
производството по в. гр. д. № 464/2020 г. на ОС - Смолян, че е предал
владението върху процесната сграда.С Определение № 60271 от 21.06.2021 г.
по гр. д. № 1713/2021 г. на ВКС, II г. о., не е допуснато касационно обжалване
на решението на окръжния съд.Счита ,че обстоятелството, че владението не е
предадено, се установява и от твърденията и от събраните доказателства по
образуваното по искова молба от ЕТ „Д. - Й. Т.“ гр. д. № 38/2021 г. на
Окръжен съд - Смолян.Твърди ,че с исковата молба едноличният търговец
иска, на основание чл. 109 от ЗС, процесната сграда да бъде премахната, тъй
като пречела на инвестиционните му намерения като собственик на
поземления имот. Правния си интерес от завеждане на иска по чл. 109 от ЗС
се извежда от твърдението, че той е придобил правото на собственост върху
поземлен имот с идентификатор № *****.***.*** и сграда с идентификатор
№ *****.***.***.* по КККР на гр. Ч.. След това с Решение № 40/31.01.2020 г.
на Общински съвет - Ч. е получил разрешение за изработване на ПУП - ПЗР в
поземления имот. С влязло в сила Решение № 128/27.08.2020 г. на Общински
съвет - Ч. е одобрен ПУП - ПЗР за поземления имот като се обособява УПИ -
VIII - ***.***. Въз основа на одобрения ПУП - ПРЗ за имота е издадена виза
за проектиране на „Пристройка и надстройка“ към съществуващата в имота
8
сграда с идентификатор № *.*.*.* по КККР на гр. Чепеларе.С исковата молба
се иска доверителят му да преустанови действията, с които се нарушава
правото на собственост на ЕТ „Д. - Й. Т.“. Препис от исковата молба е
приложен към отговора на молбата по ч. гр. д. № 164/2021 г. на PC - Ч..Счита
,че частично вярно е твърдението на жалбоподателя, че претенцията по гр. д.
№ 38/2021 г. на ОС - Смолян била такава с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Това е така, тъй като претенцията за премахване на процесната сграда е
оттеглена от едноличния търговец.От оспорения Нотариален акт № 170 от
14.12.2016 г., том I, дело № 169 по описа на нотариус Христина Даскалова и
Нотариален акт № 14 от 22.12.2020 г., том ***, per. № 2144, дело № 404/2020
г. на нотариус Хр. Д., счита ,че не може да се установи по безспорен начин, че
праводателя на молителя е владял поземления имот, а още по-малко
процесната сграда.Счита ,че с оглед развилите се отношения между лицата от
1995 г. до настоящия момент нито молителят, нито праводателят му, е
демонстрирал, че е собственик на поземлен имот с идентификатор №
*****.***.***и сграда с идентификатор № *****.***.***.* по КККР на гр. Ч..
ЕТ „Д. - Й. Т.“ е заплащал наем за ползването на сграда с идентификатор №
*.*.*.*, признал е правото на собственост върху нея в полза на доверителя му.
Поради това и молителят не е бил собственик на имота, нито към настоящия
момент се легитимира да е такъв.Счита ,че само по себе си заплащането на
наемна цена е действие, което изрично изключва намерението за своене на
наетата вещ. Освен това, владението може да се упражнява чрез наемател,
който се явява единствено държател на вещта за собственика и 28. Не би
могло да се тълкува като изява на намерение за своене и предприемането на
действия за снабдяване с констативен нотариален акт за имота. Счита ,че
обективно невъзможно е едноличният търговец и синът му да се легитимират
за собственици на поземления имот, тъй като нито един от тях не е
осъществявал фактическата власт върху 83 кв. м. от поземления имот. Както
се посочва в молбата павилионът съществува още от 70-те г. на XX век. След
преустройството на павилиона, съгласно прието по гр. д. № 17/2020 г. на PC -
Ч. заключение на СТЕ той е с площ от 93 кв. м., т. е. останалата, незастроена
част, отчитайки наличието на втора сграда с размер от 26 кв. м. съгласно
кадастралната карта, от поземления размер е в размер на 80 кв. м.Молителят
твърди че е станал собственик на терена, след като неговият праводател, по
силата на чл. 79, във вр. с чл. 82 от ЗС, е придобил правото собственост на
поземления имот.Счита ,че евентуално владяната част от имота е с размер от
80 кв. м. Разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ, допуска принципната
възможност да се придобиват реални части от недвижими имоти по давност,
ако са спазени изискванията за минимални размери за площ и лице с
изключение на случаите, при които частта от поземления имот се
присъединява към съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ, а останалата
част отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ или се присъединява към
съседен имот /чл. 200, ал. 2 ЗУТ31. Счита ,че съгласно трайната съдебна
практика по прилагането на чл. 200 от ЗУТ съдът е длъжен служебно да
прилага чл.200, ал.1 и ал.2 ЗУТ, тъй като разпоредбите са
императивни„Придобиване по давност при условията на чл.200, ал.2 ЗУТ е
9
възможно само ако се касае за хипотезата на одобрен подробен устройствен
план по чл. 17, с който се урегулират неурегулирани дотогава поземлени
имоти. “ Решение № 154 от 21.12.2020 г. по гр. д. № 4689/2019 г. на ВКС, I гр.
отделениеПри действието на ЗТСУ /отм./ съществува забрана за придобиване
на реална част от дворищнорегулационен парцел по давност. Забраната е
установена с първоначалната редакция на чл.59 ЗТСУ /отм./ Счита ,че
спорния имот не съставлява реална част от поземлен имот, а е поземлен гшот,
обособен като самостоятелен такъв с очертани граници по кадастрална карта
и по подробен устройствен план. За този имот счита ,че забраната на чл. 200
ЗУТ не се прилага. Счита ,че съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ при
урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свободно
или свързано в два имота, се спазват следните размери: в курортните
населени места и селищни образувания и в курортните зони на населените
места - най-малко 16 м лице и 500 кв. м. повърхност. Дори и да се приеме, че
е приложима хипотезата на чл. 19, ал. 3 от ЗУТ и размерите на поземления
имот бъдат намалени с 1/5, евентуално владяната част отново не отговаря на
минималните изисквания за придобиване правото на собственост върху
него.Счита ,че правото на собственост върху поземления имот е невъзможно
да бъде придобито, тъй като самият поземлен имот не представлява
самостоятелен обект на правото на собственост. Твърди ,че същия е
обслужващ построената в него сграда, собственост на доверителя му.
Предвид обстоятелството, че застроената площ на имота е 119 кв. м. от общо
199 кв. м., а съгласно чл. 28, ал. 2, т. 1 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони: Курортите се застрояват съобразно следните нормативи,
отнесени към нето територията (към прилежащите терени или урегулирани
поземлени имоти на курортните сгради за настаняване): плътност на
застрояване (П застр.) - до 30 на сто, то и ново застрояване в него счита ,че е
невъзможно. В този смисъл намира ,че незаконосъобразно е издадена скица -
виза за проектиране на молителя във връзка с преустройство на сградата,
собственост на доверителя му.Счита ,че не е налице и субективния елемент на
владението на неговия праводател.Едноличният търговец е бил наемател на
павилионът, преустроен през 1996 г. от него по възлагане на кооперацията.
Счита ,че липсва субективният елемент да се владее поземления имот или
поне частта, равна на 93 кв. м., която е заета от снек-бар след 1996 г.Счита ,че
предвид приложените по гр. д. № 17/2020 г. на PC - Ч., приобщено към
настоящото производство: Договор за наем от 13.04.1995 г.; Писмо от
22.05.1995 г. от ЕТ „Д. - Й. Т.“; Анекс от 22.05.1995 г. към договор за наем от
13.04.1995 г.; Протокол от 19.12.1995 г. за извършени ремонтни дейности, в
съответствие със съставен проект за „Снек-бар“ от „Модул - Т5“ Смолян;
Договор за наем от 02.01.1996 г.; Договор за наем от 01.03.2007 г. за срок на
действие от 01.03.2007 г. до 01.09.2007 г.; Договор за наем 01.03.2007 г. със
срок на действие от 01.09.2007 г. до 01.03.2010 г.; Анекс от 09.08.2016 г.;
Фактури за платен наем за периода 09.02 - 09.08.2019 г.; Протокол от
17.10.2019 г.; Споразумение от 18.10.2019 г., между страните е било налице
трайно наемно правоотношение. Твърди , че в откритото заседание по
10
делото, молителят за пореден път се е опитал да представи заблуждаващи
доказателства. Молителят твърди, че е подал искане за издаване скица-виза за
преустройство на процесната сграда. Твърди ,че молителят обаче не
представя произнасянето на Община Ч. по подаденото искане. В този смисъл,
след даване ход на делото, на доверителя му станало известно, че с
Протоколно решение № 6 от 21.09.2021 г. на ОЕСУТ на Община Ч.
инвестиционните намерения на „новия собственик“ на поземления имот -
П.Т., да извършва преустройство на собствената сграда на доверителя му не
са удовлетворени. С решението е поискано П.Т. да представи доказателства за
собствеността върху снек-бар-ът, тъй като в кадастралните регистри като
негов собственик е вписан доверителят ми. До настоящия момент няма данни
да са изпълнение указанията на експертния съвет. Прилага протокол от
заседание на ОЕСУТ, доколкото приобщаването му е допустимо, тъй като
съгласно чл. 278, ал. 2 от ТПК съдът служебно може да събира
доказателства.Счита ,че дори и да се приеме, че молителят е придобил
собствеността върху поземления имот, той е продобил имота, след като е
съществувала вече сградата. Това е така, тъй като молителят твърди да е
придобил имота от праводателя си, който го е придобил въз основа на
давностно владение. Твърди ,че процесната сграда се намира върху имота
повече от 40 години. Праводателят на жалбоподателя, въз основа на възлагане
на ответника, е извършил преустройството й през 1995 г. Счита ,че по
никакъв начин жалбоподателят не се легитимира да притежава право върху
процесната сграда.Намира за неотносима практиката, на която се позовава
жалбоподателят, че след като в нотариален акт не са посочени сградите,
които са построени върху поземления имот предмет на сделката, то предмет
на сделката са и тези недвижими вещи. В случая твърдението да
жалбоподателя е, че той е придобил процесния имот от баща си. Едноличния
търговец твърди, че е придобил поземления имот и сграда с различен
идентификатор от процесната сграда. За владението върху тези вещи,
нотариусът е разпитвал свидетели. Моли въззивния съд да обърне внимание
,че процесната сграда не е била предмет на производството по издаване на
констативен нотариален акт. Така и нотариусът не е поискал издаване на
скица на процесната сграда.Твърди ,че съгласно актуална скица на сградата,
тя е записана като собствена на доверителя му.Поради това моли съда да
остави без уважение частната жалба като неоснователна и да потвърди
определението на районен съд –Ч. като законосъобразно и обосновано
постановено.Претендира разноски.
Смолянският окръжен съд намира ,че частната жалба е
процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса ,
срещу съдебен акт , който подлежи на обжалване и при наличие на правен
интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 522 ГПК предвижда, че въводът във
владение се извършва в случаите, когато недвижимият имот се намира във
11
владение на длъжника. Законът обаче не изключва възможността при
извършването на въвода съдебният изпълнител да намери имота във владение
на трето лице. В този случай е налице колизия между удостоверените с
изпълнителния лист права на взискателя и евентуалните такива на третото
лице. Тази колизия се разрешава с разпоредбата на чл. 523 ГПК. Същата е
озаглавена "Въвод срещу трето лице", което води до извода, че в нея се
урежда случая, при който се извършва въвод срещу трето лице, което е
различно от длъжника по изпълнителния лист. Предпоставките, при които
този въвод е допустим, са посочени в ал. 1 на чл. 523 ГПК. От тълкуването на
същата следва, че за да може да се извърши такъв въвод, са необходими две
кумулативно съществуващи предпоставки. Първата от тях е съдебният
изпълнител да намери имота във владение, а не в държане на трето лице,
различно от длъжника. Втората от тях е това владение да е придобито след
завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение. За
извършването на въвода е необходимо едновременното наличие и на двете
условия, поради което, ако третото лице е придобило владението преди
завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, въвод не
може да бъде извършен. Затова в такъв случай законът е задължил съдебния
изпълнител, в случай че при въвода намери в имота трето лице, различно от
длъжника по изпълнението, да извърши проверка дали това лице има
качеството на държател или на владелец и ако е налице второто - откога
датира владението, като документира начина, по който се е уверил в тези
обстоятелства.
Смолянски окръжен съд констатира ,че производството по гр.д.
№165/2021г. по описа на районен съд Ч. е образувано по повод предявена от
П. Й. Т., ЕГН **********, гр.Пловдив, срещу Кооперация „Всестранна
потребителна кооперация„Николка““ , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление, гр.Ч., ул. „Сп.“ №12А, представлявано от председателя Д. Ж.
Кр. и ЕТ „Д. – Й. Т.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
к.к. Пампорово, общ.Балкантурист, стая 308, представлявано от Й. Т., молба с
правно основание чл. 523, ал. 2 вр. чл. 524 ГПК, като е направено искане за
постановяване на спиране изпълнението по изп.д. № 3/21г. по описа на ДСИ
при СИС РС-Ч..Твърди ,че на 03.11.2021г. в имота му, находящ се в к.к.
Пампорово, представляващ: земя и търговски обекти, го посетил ДСИ при
СИС -РСЧ., за да извърши въвод във владение на ВПК „Николка“ гр.Ч.
срещу длъжника ЕТ „Д.-Й. Т.“ /предишният собственик на гореописания
имот/ по изп.д.№3/2021год., касаещо сграда в имота му. Счита, че е той
собственик на ПИ с идентификатор №*****.***.*** с площ от 199кв.м. по
КККР на гр.Ч., ведно с построените в него сгради, по силата на нотариален
акт №***, том 3, дело №488/22.12.2020год. по описа на Службата по
вписванията при РС-Ч.. Твърди ,че владее и стопанисва описания имот,
ведно с всички сгради, пристройки, надстройки, подобрения и приращения в
него по силата на чл.92 от ЗС, в качеството му на собственик на земята. По
тази причина възразил срещу действията на ДСИ по принудителното
въвеждане във владение на взискателя ВПК „Николка „ за тази сграда
предмет на изпълнителния лист, по воденото между взискателя и длъжника
12
дело, решението по което се изпълнява принудително, тъй като
изпълнителният титул, по силата на който се извършва въвода за конкретния
обект, не се отнася до него като страна по правоотношението, предмет на
делото. Счита , че е собственик на земята, както и на построеното в нея – на
всички подобрения и приращения /пристройки и надстройки/, а обектът на
принудителното изпълнение и изпълнителният титул с описаните в него
параметри и обем не съответства и не е идентичен, с намиращите в имота
постройки, т.е. не може да бъде индивидуализиран и конкретизиран за
извършване на принудителното изпълнение.Счита , че е владелец на
процеснияимот с идентификатор №*.*.*.* от момента на покупко-
продажбата,когато е получил владението от ЕТ „Д.-Й. Т.“като само той има
ключ от него.Ползва го попредназначение: друг вид обществена сграда
„Снек-бар“, като съгласно издадена от гл.архитект на Община Ч. виза е
налице в общинска администрация представени за одобряване на проекти за
„Преустройство на снек-бар в механа и пристройка“ със заявление вх.№ГА-
ОП-66/30.08.2021год.
Смолянският окръжен съд констатира ,че по делото е приложено гр.д.
№17/2020г. по описа на районен съд гр.Ч. като с решение №10031
20.09.2020г по гр.д. №17/2020г. Чепеларският районен съд е осъдил
ответникът ЕТ „Д. Й. Т. „ гр.Ч. да предаде по предявеният иск с правно
основание чл.75 ЗС на Всестранна потребителна кооперация „Николка" ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Ч., ул.„Сп." №**А,
представлявана от председателя Д. Ж. Кр. фактическата власт върху сграда
с идентификатор №*****.***.***.* по КК на гр.Ч.,к.к.“Пампорово“,одобрена
през 2006 година, с предназначение – друг вид обществена сграда ,брой
етажи1,застроена площ 83 кв.м,построена в имот с идентификатор№*.*.*.* по
КККР на гр.Ч.,к.к.“Пампорово“ и съседи имоти сидентификатори
№*****.***.***, №*****.***.*** и №*****.***.**** по КККР на гр.Ч.,к.к
„Пампорово“.Това решение е потвърдено от решение №20/02.02.2021г. по
в.гр.д. №464/2020г. по описа на окръжен съд –Смолян като ВКС с
определение №60271/21.06.2021г. по гр.д№1713/2021г. второ гр. о., не е
допуснал до касация постановеното решение на окръжен съд Смолян.
Съгласно чл.361 ГПК решението относно предаването на имота
подлежи на предварително изпълнение и не може да бъде спряно. В този
смисъл е и т.1 от тълкувателно решение №3/10.07.2017г. по т.д. №3/2015г. на
ОСГТК на ВКС.
Правото на ползване е абсолютно вещно право и е противопоставимо
на всички останали лица, дори и на собственика.Правото на ползване,
притежавано от тези трети лица, е противопоставимо на взискателя, и поради
това, че същите притежават това абсолютно вещно право на самостоятелно
основание, непроизтичащо от правата на длъжника по делото.
От многобройните доказателства по делото се установява ,че от 1995
година до 09.08.2019година ЕТ Д.Й. Т. , е заплащал наем за процесната сграда
с идентификатор№*.*.*.* на ВПК“ Николка .Между страните е съществувало
наемно правоотношение,сключено първоначално с договор от 13.04.1995
година за срок от три години, впоследствие на 02.01.1996 година е сключен
13
нов договор със срок на действие 02.01.2007година, а на 01.03.2007година е
подписан договор със срок на действие до 01.09.2007 година и на същата дата
– втори договор със срок на действие от 01.09.2007 година до
01.03.2010година. Съгласно анекс от 09.08.2016година към договор за наем
сключен на 14.11.2008година,срока на договора е продължен с още три
години, т.е до 09.08.2019година.Следователно Кооперацията е владяла
процесния имот а наемателя -едноличен търговец, е бил негов държател.В
този смисъл законосъобразно и обосновано районният съд е приел ,че
молителя П. Й. Т. не е ангажирал доказателства относно твърдяното в
молбата му право на собственост върху този ПИ с идентификатор№*.*.*.*.
Вярно е че по делото е представен в първата инстанция нот.акт
№14,томІІІ,по нот.д. №404/2020г.,с който ЕТ „Д. Й. Т. представляван от Й.
Николов Т. е прехвърлил на сина си П. Й. Т. ПИ с идентификатор
*****.***.*** с площ от 199 кв.м. ,който се намира в м.Пампорово ,ведно с
намиращата се в него сграда с идентификатор №*****.***.***.* по КККР на
гр. Ч.,но липсва процесният ПИ№*.*.*.*
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че между страните не е
спорен факта на придобиване правото на собственост върху ПИ с
идентификатор № *****.***.*** и сграда № *****.***.***.* по КККР на гр.
Ч..Съдът констатира ,че с писмения отговор на молбата по чл. 524 ГПК, в
частта относно доказателствата, изрично е посочил,че ответника оспорва, че
ЕТ „Д. - Й. Т. “ е бил собственик, а молителят, че към настоящия момент е
собственик на процесната сграда, както и на поземлен имот с идентификатор
№ *****.***.***. по КККР на гр. Ч. и сграда с идентификатор №
*****.***.***.* по КККР на гр. Ч.. От представен по делото Протокол от
19.12.1995година, подписан от страните се установява също така, че за
процесния обект е издадено разрешение за строеж №12 от Община Ч.,
съставен е проект-Модул Т5 Смолян за реконструкция на павилион в „Снек-
бар“,които документи са съставени въз основа на договора за наем между
жалбоподателя и въззиваемия, представена е коренспонденция
междунаемодателя и наемателя, с молби за извършване преустройството на
сградата . Видно е че с протоколно решение № 6 от 21.09.2021 г. на ОЕСУТ
на Община Ч. инвестиционните намерения на „новия собственик“ на
поземления имот - П.Т., да извършва преустройство на собствената сграда на
Кооперацията не са били удовлетворени. С решението е поискано П.Т. да
представи доказателства за собствеността върху снек-бар, тъй като в
кадастралните регистри като негов собственик е вписана ВПК „Николка „
гр.Ч. . Законосъобразен и обоснован е извода на районен съд Ч. ,че ако ако не
притежава права върху самостоятелната сграода ,собственикът на дворното
място има право да ползва само незаетата от тази сграда част Поради това
твърдението на молителя ,че по силата на приращение е придобил процесната
сграда е неоснователно Правилно съдът е констатирал че в производството
по чл.524 ГПК третото лице какъвто е П. Й. Т. трябва да представи писмени
доказателства относно това че владее имота ,което да изключва правото на
собственост на ГПК Николка „ ,а такива доказателства не са представени
Всички представени по делото разрешения за строеж №12/02.05.1995год.,
14
Договор за строителство от 14.04.1995год., Акт №12/17.07.1995год.,
Констативен акт №15/17.07.1995год., Разрешение за строеж
№32/02.06.1998год., Решение №40, взето с протокол №5 от заседание на
Общински съвет Ч., проведено на 3 1.01.2020год., Решение №128, взето с
протокол №14 от заседание на Общински съвет Ч., проведено на
27.08.2020год., обявено с ДВ, бр.80 от 11.09.2020год., въз основа на което е
обявен и влязъл в законна сила ПУП-ПРЗ за Г1И с ид.№ *****.***.*** за
обособяване на УПИ-\ЧП-***.***-обществено обслужване с определяне
начина на застрояване и с посочени показатели и параметри на застрояване,не
са доказателства ,установяващи правото на собственост на молителя,нито на
неговия праводател.Последният е бил наемател на павилион ,построен през
1996г. от него по искане на Кооперацията Т.е.между Кооперацията и
праводателя на молителя е имало единствено облигационни
правоотношения,като видно от приложената на стр.150-151 от
първоинстанционното дело скица на процесната сграда ,същата е нанесена в
КККЗ на гр.Ч. като собственост на ВПК „Николка „гр.Ч. .
Поради това законосъобразно и обосновано районен съд –Ч. е
отхвърлил предявената молба от П. Й. Т. срещу Всестранна потребителна
кооперация „Николка „ гр.Ч. и ЕТ „Д. –Й. Т. „ с правно основание чл.523
,ал.2 във вр. с чл.524 ГПК за спиране на изпълнението по изп.д. №3/2021г.
по описа на ДСИ при СИС при районен съд Ч. и ще следва да бъде
потвърдено обжалваното определение .
С оглед изхода на делото ще следва да бъде осъден П. Й. Т. да
заплати в полза на ВПК „Николка „ гр.Ч. направените и своевременно
поискани разноски за настоящото производство в размер на 1000 лева,
представляващи адв. възнаграждение за адв.Славчев.
Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на
ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГТК определение на окръжен съд, постановено
по частна жалба срещу определение на районен съд по молба за спиране на
изпълнението по чл. 524 ГПК не подлежи на касационно обжалване, освен в
хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, каквато хипотеза в случая не е налице
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №19/23.022022г. по гр.дз.
№165/2021г. по описа на районен съд гр.Ч. ,като законосъобразно и
обосновано постановено.
ОСЪЖДА П. Й. Т. ,ЕГН-********** от гр.Пл. улП. Д.П.“
№**,ап. , да заплати в полза на Кооперация „Всестранна потребителна
кооперация Николка „ЕИК-*********,гр.Ч. ,ул“Сп.“ №12А,представлявано от
председателя Д. Ж. Кр. , разноски за настоящата инстанция в размер на 1000/
хиляда / лева
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16