Р Е Ш Е Н И Е
№ 437/30.5.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито заседание
на двадесет и осми април две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА
ЗЛАТЕВА - НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 367 по
описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 204 и сл. от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Делото е образувано по
искова молба на С.Г.И. ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез адв. П.Г.,***
против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за причинени
имуществени вреди. В исковата молба се твърди, че ищецът от месец януари 2012
г. е назначен на длъжност „Преподавател-инструктор на водачи на МПС ”, с
възнаграждение в размер на MP3 за страната за съответните години установени с
ПМС, в учебния център на „АВТО-ПРЕЦИЗ И.”***, като едноличен собственик на
капитала и управител на търговското дружество е неговият баща Г. Б. И.. През
лятото на 2017 г. едноличният собственик на капитала и управител на
„АВТО-ПРЕЦИЗ И.” ЕООД , Г. И., се установил да живее и работи в чужбина, като
по силата на делегирани права с пълномощно с peг. № 1341/15.07.2017 г. на
нотариус В., ищецът започнал да ръководи дейността на учебния център,
включително като води съответната учебна документация и провежда обучение
/теоретично и практика/ на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС.
През месец септември на
2018 г. едноличният собственик и управител на „АВТО-ПРЕЦИЗ И.” ЕООД решил да
спре дейността на търговското дружеството.
За кратък период от време
ищецът продължил да работи като преподавател и инструктор на МПС по трудово
правоотношение, но при друг работодател - „Мартина МС-88 Христина Сърбова” ЕТ и
при 4-часов работен ден. Ищецът получавал възнаграждение в размер на 260 лева.
В началото на 2019 г. С.Г.И.
регистрирал собствен учебен център, за да продължи да обучава желаещите да
придобият свидетелство за управление на МПС при него. Предвид това, на
11.01.2019 г. бил освободен, на основание чл. 325, ал. 1 от КТ като служител на
ЕТ „Мартина МС-88 Христина Сърбова” и регистрирал търговско дружество
„АВТО-ПРЕЦИЗ И. 1” ЕООД, ЕИК *********, чиито едноличен собственик на капитала
и управител бил ищецът - С.Г.И..
Със заявление с вх. №
37-02-20-19/14.02.2019 г., подадено пред Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, като управител и законен представител на „АВТО - ПРЕЦИЗ И. 1”
ЕООД, ищецът поискал издаването на разрешение за извършване на теоретично и
практическо обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление, с ръководител на учебния център - С.Г.И.. Към заявлението приложил
и всички необходими документи по Наредба № 37 от 02.08.2020 г. за условията и
реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление
на МПС и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение /Наредбата № 37/.
С писмо №
37-02-20-19/4/13.03.2019 г. на административния орган, било отказано издаването
на разрешение по чл. 152, ал. 3 от ЗДвП с мотива, че именно ищецът, като
физическо лице, предложено за ръководител на учебния център и за преподавател
по теория и практика на курсисти, съгласно приложения списък към заявлението не
отговаря на изискванията регламентирани в чл. 11 „а”, ал. 2, т. 2-ра и чл. 13, ал.
1, т. 2-ра от Наредба № 37. Посоченото писмо било отменено по съдебен ред.
В исковата молба се твърди,
че след постановяване на отказа на ищеца било иззето и удостоверението на
преподавател издадено му от ответника на основание чл. 27 от Наредба № 37,
което удостоверява правоспособността му на преподавател и едва след отмяната на
отказа по съдебен ред, на 11.09.2020 г. му било издадено ново такова удостоверение
на преподавател - Серия УП № 017490.
В резултат на
незаконосъобразния административен акт, ищецът твърди да е претърпял
имуществена вреда изразяваща се в това, че административният орган го е лишил
от правото му на труд, респективно от правото му да упражнява професията си,
която упражнява последните близо 10 години, поради което претендира, че за
периода от 13.03.2019 г. до 11.09.2020 г. /17 календарни месеца и 12 работни
дни/ е претърпял имуществена щета равняваща се на трудовото му възнаграждение в
размер на 5040 лв. /пет хиляди и четиридесет/ лева, представляващо сбор от
месечните му възнаграждения от м. март 2019 г. до м. декември 2019 г. в размер
на MP3 за страната определена с ПМС № 320/20.12.2018 г. - в размер на 560 лева,
както и на месечните възнаграждения /за 9 месеца и половина/ от 01.01.2020 г.
до 11.09.2020 г., вкл. в размер на MP3 за страната определена с ПМС №
350/19.12.2019 г. в размер на 610 лева в общ размер от 5795 лева.
Моли съда да осъди
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на ищеца С.Г.И.
сумите от: 10 835 лв., представляваща претърпяна от него имуществена щета за
оставането му без работа като преподавател по теория и практика, за периода
13.03.2019 г. до 11.09.2020 г., вкл. и равняваща се на сбора от MP3 за страната
установена за съответните периоди, ведно със законната лихва от 03.08.2020 г. -
дата на влизане в законна сила на Решение № 556/24.07.2019 г. по АД № 598/2019
г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, до окончателното изплащане на
сумата.
В съдено заседание, ищецът
лично и чрез своя процесуален представител поддържа исковите претенции и моли
същите да бъдат уважени.
Ответникът чрез своя
процесуален представител е депозирал писмен отговор, в който както и в съдебно
заседание оспорва допустимостта и основателността на предявените искови
претенции, като моли същите да бъдат оставени без уважение. Поддържат се доводи
на първо място, че спорът между същите страни, на същото правно основание и с
претендирани същите вреди вече е разглеждан по адм. д. № 1345/2020 г., по описа
на Административен съд – Пазарджик, както и че ищецът в качеството му на
физическо лице не е бил адресат на постановения административен акт. Оспорва
също, че на ищеца не е принудително отнето удостоверението за преподавател, а
същото било върнато от него, при спазване на условията на Наредба № 37 след
преустановяване на трудовите му правоотношения с работодателя ЕТ „Мартина МС-88
Христина Сърбова”. Оспорва и претендираните вреди, като счита че същите не са
реално настъпили и не са доказани.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Пазарджик дава мотивирано заключение за недоказаност
на предявените искове като основание и размер.
Административен съд
Пазарджик, след като прецени допустимостта на исковата молба и изложените в нея
доводи, както и възраженията на ответната страна и на представителя на
прокуратурата, и след анализ на данните по делото, приема следното:
Интересът от защитата е
първата процесуална предпоставка за процесуалната допустимост на иска. Чл.124
от ГПК приложим чрез препращащата норма на чл. 144 АПК, поставя като изрично
това изискване само при установителния иск, защото при другите искове
/осъдителен и конститутивен / интересът произтича от естеството на търсената
защита. Искът по чл. 1 ал.1 ЗОДОВ е осъдителен и интересът от него е налице,
всякога когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притежание против
ответника, което последният не удовлетворява. Истинността на това твърдение не
може да се проверява по повод възражение на ответника за липса на интерес – а в
случая за липсата на правосубектност, с коректна правна формулировка – липса на
активна процесуално- правна легитимация с твърдения, че физическото лице-ищец
не е било адресат на отменения като незаконосъобразен административен акт. Дали
вземането на този ищец съществува и дали то е изискуемо, е въпрос не на
допустимост, а на основателност на неговия иск. На този въпрос ще се
отговори при разглеждане на исковата претенция по същество.
Евентуално съображение за
допустимост на иска следва да се разгледа с оглед разпоредбите на чл. 159, т. 6
от АПК, съобразно която жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако
е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато по оспорването има
влязло в сила съдебно решение, както и чл. 130 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, с оглед направеното възражение от страна на ответника, че спорът между
същите страни, на същото правно основание и с претендирани същите вреди вече е
разглеждан по адм. д. № 1345/2020 г., по описа на Административен съд –
Пазарджик.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно Удостоверение за
професионална квалификация, рег. № 169/16.05.2018 г., издадено от Технически
университет София, Колеж – Сливен, ищецът разполага с професионална
квалификация „Преподавател по реда на чл. 152, ал. 20 и ал. 21 от ЗДП“, а
съгласно Свидетелство за професионална квалификация, издадено от Тракийски
университет Стара Загора, рег. № 3270/2010 г., ищецът притежава професионална
квалификация „учител и инструктор за обучение на водачи на МПС кат. „С“ и „Т“.
Не е спорно по делото, а и
от представените писмени доказателства се установява, че от
03.01.2012 г., С.Г.И. е бил назначен на длъжност „преподавател-инструктор на
водачи на МПС“, с възнаграждение в размер на МРЗ за страната – 120,00 лв., в
учебен център „Автопрециз И.“ ЕООД (дружеството собственост на бащата на ищца),
като това трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.1
от КТ–по взаимно съгласие на страните, считано от 25.09.2018 г. От
15.05.2017 г., по силата на търговско пълномощно с нотариално заверен подпис,
ищецът е бил упълномощен от управителя на дружеството – негов работодател „Автопрециз
И.“ ЕООД да го представлява пред всички органи и институции и да извършва
всякаква дейност във връзка с организацията на работата и
дейността на това дружество. По делото е представено извлечение от трудовата
книжка на жалбоподателя съдържаща информация за трудовото правоотношение при
работодателя „Автопрециз И.“ ЕООД, от което се потвърждава фактът на сключване
на трудов договор с ищеца през 2012 г. и прекратяването му към 25.09.2018
г.
Съгласно представения и
приет по делото Трудов договор № 28/25.09.2019 г., ищецът е
започнал работа като преподавател и инструктор на МПС по трудово
правоотношение на половин щат /4 часов работен ден / при друг работодател – ЕТ
„Мартина МС-88 Христина Сърбова”, където получавал възнаграждение в
размер на 260,00 лв., като и това трудово правоотношение е прекратено по
взаимно съгласие считано от 11.01.2019 г.
С оглед прекратеното
трудово правоотношение на 11.01.2019 г., от страна на работодателя ЕТ „Мартина
МС-88 Христина Сърбова“ е подадена информация към административния орган – ИА
„АА“, че лицето С.Г.И. вече не е преподавател при него и същият е заличен от
списъка на преподавателите при този учебен център – л. 451-454 от делото.
Съответно към този момент, ищецът е върнал и Удостоверението си за преподавател
на ИА „АА“, за което е направил изрично признание в открито съдебно заседание,
провело се на 02.12.2021 г. по настоящото дело – л. 469 от делото. Фактът на
връщането на удостоверението на административния орган се потвърждава и от
показанията на разпитания свидетел К., в проведено съдебно заседание на
24.02.2022 г., които съдът кредитира като обективни и ясни.
Съобразно представено и
прието по делото писмо от Националната агенция по приходите, изх. № 13061#1/27.05.2021
г., находящо се на л. 115 от делото, за ищеца не са декларирани сключени
трудови договори за периода 13.03.2019 г. до 11.09.2020 г. (исковият период).
Също безспорно се
установява, че със Заявление вх. № 37-02-20-19/14.02.2019 г. подадено до ИА „АА“
гр. Пазарджик, ищецът С.Г.И., в качеството му на законен представител на „Автопрециз
И. 1“ ЕООД е поискал издаването на разрешение за извършване на теоретично и
практическо обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС по чл. 152 ал.1 т. 3 ЗДвП, с ръководител на учебния център С.Г.И.
и лице посочено като преподавател също С.Г.И., наред с други лица.
При извършена служебна
проверка на основание чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ в Търговски регистър и регистър
на юридическите лица с нестопанска цел, по партидата на "АВТО ПРЕЦИЗ - И.
1" ЕООД, ЕИК *********, се установява, че дружеството е регистрирано на
09.01.2019 г. и от тази дата едноличен собственик на капитала и управител е
ищецът С.Г.И..
С Писмо изх. №
37-02-20-19/13.03.2019 г. на ответника, е отказано издаването на разрешение за
извършване на теоретично и практическо обучение на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС на "Авто Прециз - И. 1" ЕООД, с
мотива, че ръководителят на учебния център и преподавателят по теоретично и/или
практическо обучение трябва да не са осъждани за умишлено престъпление общ
характер или не са лишавани по съдебен ред от правото да управляват МПС.
Административният орган е посочил в мотивите на издадения отказ, че видно от
приложените документи управителят на дружеството заявител - С.Г.И. е предложен
за ръководител на учебната дейност и за преподавател по теоретично и
практическо обучение, а съгласно приложеното свидетелство за съдимост същото
лице е лишавано по съдебен ред от право да управлява МПС.
Писмо изх. №
37-02-20-19/13.03.2019 г. е отменено с Решение № 556/24.07.2019 г. по адм. д. №
598/2019 г. на Административен съд-Пазарджик, потвърдено с Решение № 10640
от 03.08.2020 г., постановено по адм.д.
№ 12533/2019 г., по описа на ВАС, VII отд. Съобразно решението
на Върховния административен съд, административният орган правилно е приел, че
лицето е било лишавано да управлява МПС с влязло в сила съдебно решение, т. е.
по съдебен ред, но при това положение е следвало да извърши преценка кога е
било изпълнено административното наказание и дали по отношение на лицето е
изтекъл срокът по чл. 86, ал. 1, т. 3 от Наказателния кодекс НК) и при
необходимост да му даде указания да представи доказателства в тази връзка.
При този изход от делото,
ищецът, в качеството си на управител на „Авто Прециз И. 1“ ЕООД е поискал с писмо
вх. № 37-02-20-19#6 от 13.08.2020 г. продължаване на
административнопроизводствените действия от ответника, с оглед издаване на разрешение
за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС
на „Авто Прециз И. 1“ ЕООД.
В тази връзка от лицето е
изискан документ удостоверяващ изпълнението на наложеното административно
наказание и срока по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК. Приложени са два броя
свидетелства за съдимост от 27.08.2020 г. и 11.02.2019 г.
С Доклад рег. № 37-02-20-19/9 от 14.09.2020 г. директорът на
Дирекция „Водачи на МПС“ към ИА „АА“ предлага ищецът да бъде включен като
ръководител на учебната дейност и преподавател по теоретично и практическо
обучение в Разрешение № 4244, издадено на „Авто Прециз И. 1“ ЕООД.
От другите представени по
делото писмени доказателства се установява, че междувременно ищецът, в
качеството си на управител на „Авто Прециз И. 1“ ЕООД е
входирал ново заявление с променени обстоятелства за снабдяване на
учебния център с разрешение по чл. 152 ал.1 т.3 ЗДвП. Като ръководител на
учебната дейност било посочено лицето Д.Д.Д.. Предвид това е издадено Разрешение
с изх. № 4244/10.04.2019 г. Безспорно също така се установява, че както към
първото заявление, така и към повторното такова, ищецът е представил пред
административния орган списък с преподаватели по теория и практика към учебния
център, като и в двата списъка ищецът С.Г.И. фигурира като лице изпълняващо
функциите на „преподавател по теория и практика“ –л. 190 и сл. и л. 359 и сл.
от делото.
От представената и приета
справка за издадените Удостоверения за преподавател на лицето С.Г.И. (л. 221 от
делото) е видно, че за същия са издадени пет разрешения за преподавател, последното от които към
„Авто прециз И. 1“ ЕООД към Разрешение № 4244, валидно до 10.04.2024 г.
Във връзка с изискана по
делото информация от ИА „АА“,, такава е представена Писмо изх. № 37-02-20-19/16
от 18.01.2022 г., в което се посочва, че
за периода 14.02.2019 г. – 11.09.2020 г. от „Авто прециз И. 1“ ЕООД са
представени за теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност
за управление на МПС 114 кандидата. Лицето С.Г.И. не е представяло кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС и не фигурира в протоколите
за практически изпити.
За изясняване на
фактическата обстановка и с оглед направените възражения за недопустимост на
предявените искови претенции по делото е изискано за послужване и прилагане
адм. д. № 1354/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
Предмет на адм. д. №
1354/2020 г. на Административен съд – Пазарджик са три обективно съединени
иска, предявени от С.Г.И. – в негово лично качество и от „Авто Прециз И. 1“
ЕООД. Исковите претенции са както следва:
1)
С.Г.И. моли съда да постанови съдебно
решение, с което да бъде осъден ответникът Изпълнителна Агенция „Автомобилна
Администрация“ да заплати на ищеца С.Г.И. сумата в размер на 11140,00 лв.
представляваща претърпяна от него имуществена щета за оставането му без работа като ръководител на учебен център „Авто
Прециз И. 1“ ЕООД за периода 13.03.2019 г. до 15.09.2020 г., равняваща се на
сбора от МРЗ за страната , ведно със законната лихва считано от датата на
влизане в съда на отменителното съдебно решение – 03.08.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
2)
С.Г.И. моли съда да бъде осъден ответникът Изпълнителна
агенция „Автомобилна Администрация да заплати на ищеца С.Г.И. сумата в размер
на 10000,00 лв. представляваща претърпяна от него неимуществена вреда,
причинена му от постановения незаконосъобразен отказ на орган в структурата на
ответника , ведно със законната лихва, считано от 03.08.2020 г. до
окончателното изплащане, както и
3)
„Авто Прециз И. 1“ ЕООД моли да бъде осъден
ответникът Изпълнителна агенция „Автомобилна Администрация“ да заплати на „Авто
Прециз И. 1“ ЕООД сумата в размер на 9055,00 лв. представляваща претърпяна от
дружеството имуществена вреда, причинена му от постановения незаконосъобразен
отказ на орган в структурата на ответника, ведно със законната лихва, считано
от 03.08.2020 г. до окончателното изплащане.
С Решение № 164/26.02.2021
г., адм.д. № 1354/2020 г. на Административен съд – Пазарджик ответникът
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е осъден да заплати на С.Г.И.
– сумата в размер на 108,33 лв. представляваща претърпяна от него имуществена
вреда за оставането му без работа като
ръководител на учебен център „Авто Прециз И. 1“ ЕООД за периода 13.03.2019
г. до 31.03.2019 г., както и сумата в размер на 1200,00 лв. представляваща
претърпяна от него неимуществена вреда, причинена му от постановения
незаконосъобразен административен акт материализиран с писмо
№37-02-20-19/13.03.2019 г. на ОО „АА“ – Пазарджик, в структурата на ответника, ведно със
законната лихва, считано от 03.08.2020 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
претенциите за присъждане обезщетение за претърпени имуществени вреди над
размера от 108,33 лв. до размера на 11140,00 лв. и извън посочения по-горе
период, както и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над размера
от 1200,00 лв. до претендирания размер от 10000,00 лв., ведно с лихва за забава
– като неоснователни.
Съответно и съдът отхвърля
претенциите на „Авто Прециз И. 1“ ЕООД за заплащане на сумата в размер на
9055,00 лв. обезщетение за имуществени вреди претърпени от дружеството.
Решението на
Административен съд – Пазарджик е потвърдено изцяло с Решение № 12415/06.12.2021, постановено по адм.д. №
5926/2021, по описа на ВАС, Трето отделение.
При тези фактически данни,
от правна страна съдът приема следното:
За да бъде разгледан спорът
по същество, същият следва да бъде по предявени допустими искови претенции.
Основно възражение
повдигано от страна на ответника по спора е, че претенцията за имуществени
вреди претърпени от ищеца вече е разгледана от съда и в тази връзка е постановено
влязло в сила съдебно решение, а именно Решение № 164/26.02.2021 г., постановено
по адм. д. № 1354/2020 г. на Административен съд – Пазарджик, потвърдено с
Решение № 12415/06.12.2021, постановено
по адм.д. № 5926/2021, по описа на ВАС, Трето отделение. Действително нормата
на чл. 159, т. 6 от АПК предвижда, че жалбата или протестът се оставя без
разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато
по оспорването има влязло в сила съдебно решение, а съгласно чл. 130 от ГПК когато
при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е
недопустим, той връща исковата молба.
В този смисъл, следва да се
приеме, че по настоящото дело предмет не са претендирани неимуществени
вреди от ищеца И., както и липсват искови претенции от страна на юридическото
лице „Авто Прециз И. 1“ ЕООД. Преценката във връзка с допустимостта на
предявените искове касае единствено исковете за имуществени вреди предявени от
физическото лице С.Г.И. по адм.д. № 1354/2020 г. на Административен съд –
Пазарджик и по настоящото дело.
По адм.д. № 1354/2020 г. на
Административен съд – Пазарджик и по настоящото дело ищецът С.Г.И. претендира
вреди за оставането му без работа. Исковият период
действително съвпада почти изцяло – разликата е в 4 дни, базата за изчисление
на претендираното обезщетение е еднаква – МРЗ за страната. Разликата в двата
петитума обаче касае длъжността за която се претендират имуществени вреди по
повод отменения административен акт.
По адм.д. № 1354/2020 г. на
Административен съд – Пазарджик се претендират вреди за оставане без работа като
„ръководител на учебен център на „Авто Прециз И. 1“ ЕООД за периода 13.03.2019
г. до 15.09.2020 г., а в настоящия процес се претендират вреди за оставането му
без работа като „преподавател по теория и практика“, за периода 13.03.2019 г.
до 11.09.2020 г.
Предвид това, съдът приема,
че предявеният в настоящото производство иск е с различно основание от този
предявен по адм.д. № 1354/2020 г. на Административен съд – Пазарджик. С оглед
на това, съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 159, т. 6 от АПК
във вр. с чл. 130 от ГПК, а исковата претенция е процесуално допустима и съдът
дължи произнасяне по съществото на спора.
За да се ангажира отговорността на
държавата по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са
налице кумулативно предвидените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки,
а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен
орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове,
действия или бездействия да са извършени при или по повод административна
дейност; 3. вследствие актовете, действията или бездействията на административните
органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани
или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с
незаконосъобразния акт, респ. поведение на администрацията. Целта на закона
е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и
незаконосъобразно осъществяване на правомощията на държавните органи, когато от
това са произтекли вреди.
В настоящото производство е безспорно
установенo наличието на
първия от елементите на посочения по-горе фактически състав – а именно –
незаконосъобразен акт, признат за такъв и отменен с влязло в сила съдебно
решение.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата
и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице. От цитираната разпоредба се
налага извод, че елемент от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
наличието на причинна връзка между действието и бездействието и настъпилата
вреда. Причинната връзка следва да е пряка и непосредствена. Съдебната практика
на ВАС приема, че пряката последица означава директно въздействие върху
правната сфера на увредения, тоест увреденото лице не би претърпяло
вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт и ако
административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона.
Под вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите
следва да бъдат и непосредствени, тоест да са настъпили на място и по време, следващо
противоправния резултат.
В настоящия случай с исковата молба се претендира обезщетение от физическо
лице за претърпени от него имуществени вреди изразяващи се в противоправно
намаляване на неговото имущество.
След анализ на събраните в
настоящото производство доказателства, съдът намира тези доводи за недоказани
по отношение на основанието на заявената осъдителна искова претенция.
Безспорно се установява, че
поради незаконосъобразното решение на административния орган физическото лице С.Г.И.
е бил лишен за исковия период от възможността да изпълнява функциите на
ръководител на учебен център открит към „Авто Прециз –И. 1“ ЕООД. Този факт е
установен с влязлото в сила Решение № 164/26.02.2021 г., постановено по адм.д.
№ 1354/2020 г. на Административен съд – Пазарджик, потвърдено с Решение № 12415/06.12.2021, постановено по адм.д. №
5926/2021, по описа на ВАС, Трето отделение. За настъпилата имуществена вреда
за оставането му без работа като ръководител на учебен център „Авто Прециз И.
1“ ЕООД за периода 13.03.2019 г. до 31.03.2019 г., на лицето е присъдена сума в
размер на 108,33 лв.
От събраните по настоящото
дело доказателства обаче е видно, че физическото лице – ищец не е лишавано от
възможността да упражнява професията си „преподавател по теория и практика“ за
периода 13.03.2019 г. до 11.09.2020 г. Точно обратното – както към първото
подадено заявление за регистрация на „Авто Прециз –И. 1“ ЕООД като учебен
център - от 19.02.2019 г., така и към повторното такова от 19.03.2019 г.,
ищецът е представил пред административния орган списък с преподаватели по
теория и практика към учебния център, като и в двата списъка ищецът С.Г.И.
фигурира като лице изпълняващо функциите на „преподавател по теория и
практика“. Този факт не е оспорен от страните по делото.
Дружеството „Авто Прециз –И. 1“ ЕООД е получило Разрешение
с изх. № 4244/10.04.2019 г. за упражняване на дейност като учебен център за
придобиване на правоспособност за управление на МПС. Дружеството е действало
като учебен център за процесния период, като съобразно представената и приета
под делото обобщена информация с Писмо изх. № 37-02-20-19/16 от 18.01.2022 г.
същото е представило 114 кандидата за придобиване на правоспособност за
управление на МПС.
От представената и приета
справка за издадените Удостоверения за преподавател на лицето С.Г.И. е видно,
че за същия са издадени пет отделни Удостоверения за преподавател, последното
от които към „Авто Прециз И. 1“ ЕООД към Разрешение № 4244, валидно до
10.04.2024 г. Удостоверенията са с различни номера, към различни работодатели,
с различни периоди на действие, които обаче се застъпват като времеви обхват.
За процесния период са действащи разрешенията на „Авто Прециз И.“ ЕООД, на ЕТ „Марина
МС-88-Христина Сърбова“ и на „Авто Прециз И. 1“ ЕООД.
По административната
преписка са представени и Удостоверение за преподавател Серия А-2012 014755,
издадено на 14.07.2017 г., което удостоверява, че ищецът е преподавател за
обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категории A, B, C, CE
към „Авто Прециз И.“ ЕООД и Удостоверение за преподавател Серия УП 016094,
издадено на 11.10.2018 г., което удостоверява, че ищецът е преподавател за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категории A, B, C, CE, D и Tкт.
към ЕТ „Марина МС-88-Христина Сърбова“.
Твърденията на ищеца са, че
постановяването на отменения административен акт се е отразило неблагоприятно в
неговата имуществена сфера, тъй като бил лишен от доход в размер на МРЗ за
страната за всеки един от процесните месеци. Доказателствата обаче установяват
по безспорен начин, че ищецът за целия исков период не
е сключвал трудов или граждански договор за упражняване на дейността
„преподавател по теория и практика“. Този факт се установява и от приетото по
делото доказателство - писмо от Националната агенция по приходите, изх. № 13061#1/27.05.2021
г., съобразно което за лицето действително не са декларирани сключени трудови
договори за процесния период.
Доколкото обаче именно
ищецът е управител на „Авто Прециз И. 1“ ЕООД и по арг. от чл. 61 от КТ във вр. с чл. 147, ал. 1 от ТЗ, той е
и работодател в дружеството, именно той е лицето сключващо трудови договори със
служителите на учебния център. Индиции за предприемане на подобни действие от С.Г.И.,
обаче не се установяват по делото, въпреки че същият е деклариран като
преподавател към „Авто Прециз И. 1“ ЕООД, с оглед издаденото Разрешение № 4244,
валидно до 10.04.2024 г.
Предвид горното, не се
установява между дружеството „Авто Прециз И. 1“ ЕООД и ищецът, за изпълнение на
трудови или други задължения, да е уговарян по какъвто и да било
начин заплащане на възнаграждение в претендирания размер на МРЗ за
длъжност „преподавател теория и практика“.
За изчерпателност следва да
се посочи, че липсват подобни данни и сключени трудови или граждански договори
и с другите двама предходни работодатели на ищеца („Авто Прециз И.“ ЕООД и ЕТ
„Марина МС-88-Христина Сърбова“), действащи юридически лица и учебни центрове,
с действащи разрешителни, съгласно справката на л. 221, или с трето лице за
процесния период. Нещо повече – съгласно представеното по делото нотариално
заверено „търговско пълномощно“, ищецът е оправомощеното лице да действа в
качеството на работодател и в „Авто Прециз И.“ ЕООД, което е действащ учебен
център, с действащо разрешение за осъществяваната дейност по обучение на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Дружеството
не е в процедура по ликвидация или несъстоятелност, както към процесния период,
така и към настоящия момент.
Т.е. ищецът е имал
възможност да упражнява професията „преподавател теория и практика“,
посредством сключване на трудов договор както в „Авто Прециз И.“ ЕООД, така и в
„Авто Прециз И. 1“ ЕООД. Такава възможност е съществувала и за трето лице –
работодател, в случай че ищецът е постигнел уговорка за престиране на труд със
съответното лице.
Предвид горните, не се
установява пряка причинно – следствена връзка, съобразно която да се обуслови
извод, че с оглед постановения и впоследствие отменен административен акт,
ищецът е препятстван от полгане на труд като
„преподавател теория и практика“ в „Авто Прециз И. 1“ ЕООД.
На следващо място, представените по делото
писмени доказателства сочат, че за предходни периоди, ищецът е изпълнявал в
друго юридическо лице длъжност като „преподавател“, но е получавал
възнаграждение за непълно работно време в размер, който също не е равен на МРЗ.
За исковия период съдът с оглед изложените по-горе съображения приема за изцяло
недоказани поддържаните в исковата молба твърдения за размера на
претендираното обезщетение, тъй като от събраните по делото доказателства не се
доказва основният твърдян правопораждащ факт, а именно, че с оглед отменения административен
акт ищецът е възпрепятстван от упражняване на дейност като преподавател по
теория и практика.
Отделно от това недоказан е
и размерът на претенциите. При липса на сключен трудов договор, невъзможно е да
бъде определен и размерът на претърпените вреди, доколкото не е ясно какво би
било уговореното трудово възнаграждение и продължителността на работния ден,
който също дефинира размера на възнаграждението. Затова не би могло да се
приеме за доказано, че за ищеца са настъпили имуществени вреди, състоящи се в
пропусната възможност за реализиране на доходи от съответната длъжност.
Предвид изложените, съдът
намира предявените претенции за неоснователни.
С оглед акцесорния характер
на претенцията за присъждане на лихви и неоснователността на главния иск, съдът
следва да отхвърли и исковата претенция за претендирани лихви за забава.
С
оглед изхода на спора, на основание чл. 10 ал. 4 от ЗОДОВ, ответникът представляван
от юрисконсулт има право на разноски, които на основание чл. 37 от ЗПП във вр.
с чл. 24 Наредбата за правна помощ следва да бъде определено на 100
(сто) лв.
Воден от горното Административен
съд – град Пазарджик
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на С.Г.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адв. П.Г.,*** против Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ за причинени имуществени вреди в размер на 10 835 лв.,
представляващи претърпяна от него имуществена щета за оставането му без работа
като преподавател по теория и практика, за периода 13.03.2019 г. до 11.09.2020
г., вкл. и равняваща се на сбора от MP3 за страната установена за съответните
периоди, както и
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 от ЗЗД за законната лихва от
03.08.2020 г. - дата на влизане в законна сила на Решение № 556/24.07.2019 г.
по адм.д. № 598/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ сумата от 100 (сто) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му.
СЪДИЯ:/П/