№ 127
гр. Варна, 01.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20243001000064 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от от С. Н. М. и Т. Б. М.,
чрез особения представител адв. М. Д. Д. от АК – Силистра, срещу решение
№68/30.11.2023г. постановено по т.д.№58/2022 год. по описа на Силистренски
окръжен съд, с което съдът е признал за установено по делото, че С. Н. М. и
Т. Б. М. дължат на „Юробанк България“ АД, в условията на солидарност, в
качеството си на длъжници по Договор за Б. кредит ******* от 17.03.2017г.,
сумите от: 1) 35 294,74лв., представляващи главница по Договора, ведно със
законната лихва върху сумата от 11.01.2022 г.; 2) 1 031,20 лв. - мораторна
лихва за периода от 22.10.2021 г. до 09.01.2022 г.; 3) 29 лв. - такси за периода
15.11.2021 г. до 09.01.2022 г. и 4) 194,40 лв. – разноски, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 66/01.04.2022 г.
въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№83/2022 г. на РС - Дулово. Въззивниците, чрез назначения им по почин на
съда особен представител адв. Д., намират за неправилно обжалваното
решение, като постановено при допуснати от съда съществени процесуални
нарушения, както и необосновано. Навеждат се оплаквания за допуснати от
първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, в т.ч. за
1
разгледани от съда непредявени от страна на ищеца претенции и твърдения.
Намират решението за постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства, а правните изводи на първоинстанционния съд за
необосновани. Поддържа се възражението за недоказаност качеството
кредитополучател на втория ответник по иска – Т. М.. В Договора липсва
уговорка за поемане на дълг от негова страна, което да придаде качеството му
на „солидарен длъжник“. Т. М. не е подписвал погасителен план. На
самостоятелно основание се твърди наличие на неравноправни клаузи в
процесния Договор. Поддържа се, че същият е нищожен на осн. чл. 22, вр. чл.
11, ал. 1, т. 20 и чл. 29 ЗПК, с подробно изложени съображения за това.
Договорът е неразбираем, вкл. по отношение качеството на задължените лица.
Клаузата на чл. 27 от договора противоречи на чл.29 ЗПК. В погасителният
план не е посочено, че информацията, съдържаща се в него, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи. В
допълнение се поддържа, че договорът е нищожен и поради липсата на Общи
условия към същия, подписани от всяка от страните, които следва да са
неразделна част от Договора за Б. кредит. На следващо място въззивниците
считат, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод
за редовно обявяване кредита за предсрочно изискуем. Излагат съображения
за допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл. 47 ГПК при
връчване уведомлението от страна на банката до длъжниците. Оспорва
възприетото уведомление от ЧСИ като такова с характер на нотариална
покана. В нарушение разпоредбите на чл. 38 ГПК уведомленията до
длъжниците не са им изпратени по постоянен адрес, а на посочен от банката
такъв. Доразвива изложените твърдения за наличие на неравноправни клаузи
в Договора за кредит касателно определения базов лихвен процент за
изчисление дължимите лихви по кредита, като банката едностранно е
променяла същия през времето на действие на Договора. Намира за
недоказани от страна на банката твърденията, че сочените договорни клаузи
са индивидуално договорени. Счита, че липсва достатъчно предоставена
информация за методите на изчисление на съответния лихвен процент,
критериите за предвиждане измененията на БЛП, конкретната формула за 2
определяне и на възнаградителната лихва. В заключение твърди
недобросъвестност от страна на банката по арг. на чл. 143 ЗЗП с подробно
изложения съображения за това. Счита за приложима в настоящия случай
2
Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, като цитира и относима практика на СЕС
(позовавайки се на решения по дело С-110/14 /т.16 и т.17 от мотивите/,
19.11.2015 г. и С-74/15 /т.21 -23 от мотивите/ ). Поддържа възраженията си
касателно трите месечни вноски, блокирани от банката като гаранция за
евентуални бъдещи вземания, с размера на които исковата претенция следва
да бъде намалена. Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като
отхвърли предявените от „Юробанк България“ АД срещу С. Н. М. и Т. Б. М.
искове като неоснователни и недоказани.
Въззиваемата страна „Юробанк България“ АД - гр. София,
представлявано от прокуриста Милена Ванева и изпълнителния директор
Петя Димитрова, чрез процесуален представител адв. И. от САК, оспорва
изцяло основателността на наведените с жалбата оплаквания за неправилност
на решението, респ. за недействителност на Договора. Изрично прави
уточнение, че съгласно процесния Договор за кредит приложимият лихвен
процент е СОФИБОР, а самата методика за изчисление е ясно и точно
посочена в чл. 3 от Договора. Намирайки обжалваното решението за
правилно, обосновано и законосъобразно, моли съда да потвърди същото,
респ. да остави въззивната жалба без уважение, като неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и
отговаря на изискванията на чл. 262 ГПК. Жалбата отговаря и на останалите
изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК, поради което се
преценява от въззивния съд като процесуално допустима и редовна.
Предварителните въпроси по допустимостта на производството и
редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение №
140/26.02.2024 г., неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклад на
изложените подробни оплаквания срещу обжалвания акт.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните в производството, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Решението на първоинстанционния съд е действително /по критериите,
възприемани в мотивите на ТРОСГТК по тълк.дело № 1/2011 г. на ВКС/ и
съответства на предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр.
чл. 415, ал. 1 т. 2 ГПК за признаване за установено в отношенията между
3
страните, че ответниците дължат солидарно като кредитополучатели парични
суми на банката, в качеството на кредитодател, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 11.01.2022 г., момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, до
окончателното изплащане, за което е издадена и заповед за незабавно
изпълнение. Разглежданите обективно кумулативно съединени претенции са
предявени при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415 вр.
чл.414 ГПК, поради което са процесуално допустими.
По делото е представен договор за Б. кредит HL 79900 от 17.03.2017 г.,
по силата на който „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е предоставила на
кредитополучателите С. Н. М. и Т. Б. М. Б. кредит за недвижим имот
/обезпечен с ипотека върху недвижим имот/ в общ размер на 42 000 лева, от
които 40 000 лева – за закупуване на недвижим имот, находящ се на
административен адрес: В.Т., ул.“К.“ № 33 и 2000 лева – за други
разплащания. Уговорено е между страните, че кредитът ще бъде усвоен по
обслужващата сметка на кредитополучателя С. Н. М. - чл. 2, ал. 1. За
обезпечаване на вземанията на банката е уговорено учредяването на
договорна ипотека – чл.15, ал.1.
Възраженията за неавтентичност на сключения договор не се поддържат
във въззивното производство.
Анализът на сключения договор, начинът на индивидуализиране на
пасивно задължените лица като кредитополучатели в уводната и
заключителната част, вкл. и разпоредбата на чл.1, ал.3, сочат, че ответниците
имат качеството на солидарни длъжници, които отговарят пред кредитора за
изпълнение на цялото задължение /чл. 121 ЗЗД/. Пасивната солидарност
съставлява вид лично обезпечение за чужд дълг, което намалява риска от
неплатежоспособност на длъжниците и гарантира кредитора, че интересът му
ще бъде удовлетворен. На посоченото основание, обстоятелството, че
солидарният длъжник Т. М. не е усвоил цялата или поне част от заетата сума,
не дерогира отговорността му. Получаването на кредита по обслужващата
сметка на един от солидарните длъжници има релевантно значение само във
вътрешните отношения помежду им по смисъла на чл. 127 ТЗ. При
съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема, че ответниците са
пасивно материалноправно легитимирани да отговорят за процесния дълг.
В заповедното производство дългът е присъден като солидарен.
Солидарна е и отговорността, която се претендира в исковото производство
по чл. 422 ГПК /така уточнителна допълнителна искова молба вх.№
468/13.02.2023 год/. Обжалваният съдебен акт обективира установителен
4
диспозитив за солидарна дължимост на претендираните суми като е налице
пълна идентичност със заповедния дълг и вземанията, индивидуализирани в
исковата молба.
Сключеният договор се разгламентира от ЗКНИП по арг. от чл. 1, ал.2
от с.з. Приложимостта на закона следва не само от предвиденото договорно
обезпечаване чрез ипотека, но и от визираната в договора цел - придобиване
на вещно право върху недвижим имот. Учредяването на договорна ипотека е
условие за предоставяне на кредита, а усвояването му презумира, че
условието се е сбъднало /чл.2, ал.1 и чл.7 от договора/.
Доколкото кредитът е предоставен от финансова институция по
смисъла на чл.3а от ЗКИ и е поет от физически лица, за които няма данни да
са действали в рамките на професионалните си интереси, приложение
намират и чл.143 – 148а ЗЗП /чл.40 ЗКНИ/.
Договорът не е сключен с приложение на ОУ. Съдържанието на
възникналото между страните правоотношение се изчерпва само с
уговорените клаузи на подписания договор.
Възникналото кредитно правоотношение не попада в приложното поле
на ЗПК /арг. от чл.4, ал.1, т.2/, като за приложимите към правоотношението
материалноправни норми съдът следи служебно. По изложените съображения
съдът не изследва наведените възражения от ответниците – въззивници,
обосновани с несъответствието на сключения договор с императивни
разпоредби от ЗПК.
Сключеният договор не страда от пороци, обосноваващи
недействителността му по смисъла на чл. 38 ЗКНИП. Същият е сключен в
писмена форма, на разбираем език и има изискуемото съдържание по чл. 24,
ал.1, т.5-9 и 11 от ЗКНИ. Страните са уговорили дължимост на
възнаградителна лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен
лихвен процент, определим като сбор от референтен лихвен процент плюс
фиксирана надбавка. Уговорили са още приложимост на лихвения индекс
СОФИБОР като референтен лихвен процент по подробна и ясна методика,
визирана в чл. 3, ал.2 и следв. Приели са, че Банката извършва два пъти
годишно актуализация на ГЛП според обявените от БНБ стойности на 6М
СОФИБОР. Формулата за определяне на лихвата не се променя (индикатор
плюс надбавка) и изисква единствено проследяване на динамиката на индекса
5
на всяко шестмесечие, когато публично се оповестява нова стойност.
Определен е ГПР, чийто размер не надвишава максималния такъв по чл. 29,
ал.9 ЗКНИ. Визирана е и общата дължима сума – 65 173,12 лева. Налице е
информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита /чл.4,
ал.3/.
В чл. 9 са визирани съществените условия на погасителния план.
Кредитополучателят ползва двумесечен гратисен период, в който дължи
месечни погасителни вноски в размер на дължимата по договора лихва върху
усвоената част от главницата за съответния месечен период с падеж 15 то
число на месеца. Размерът на първите две погасителни вноски е предвидим,
при съобразяване на усвоената сума и уговорената възнаградителна лихва.
След изтичане на гратисния период кредитополучателят дължи равни
/анюитетни/ вноски с общ брой 237, падеж – 15 -то число на месеца и размер
от 257, 02 лева. Посочено е изрично, че размерът на вноските е изчислен при
прилагане на първоначално уговорения ГЛП и е валиден до последваща
промяна.
В т. 3 на решението на Съда на Европейския съюз от 9.11.2016 г. по дело
С-42-15 Home credit Slovakia a. s. срещу Klara Biroova е дадено тълкуване на
чл. 10, параграф 2, букви "з" и "и" от Директива 2008/48/ЕО относно
договорите за потребителски кредити в насока, че тези разпоредби трябва да
се тълкуват в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ
погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се
уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяването на тази главница. Съответно - не се допуска
държавите членки да предвиждат такова изискване в националната си правна
уредба. Само при наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен
безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план.
Сочените разрешения са приложими и при тълкуването на чл. 24, ал.1, т.7
ЗКИНП, където е предвидено идентично изискване за договорно определяне
на „последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването“.
С оглед инкорпорирането на погасителния план в договорното
съдържание /размер, брой, периодичност и дати на плащане на погасителните
вноски/, неподписването на отделен погасителен план от кредитополучателя
Т.М. е правно ирелевантно. На основание чл. 10, ал.3 от договора във вр. чл.
24, ал.1, т.10 ЗКНИП кредитополучателят има право да получи при поискване
и безвъзмездно във всеки един момент от изпълнението на договора
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания и др.
6
Едва във въззивната жалба са наведени възражения, касаещи „базовия
лихвен процент“ и едностранната му промяна от банката. В тази връзка съдът
съобрази, че възнаградителната лихва по договора се определя чрез
прилагане на променлив годишен лихвен процент, определим като сбор от
референтен лихвен процент СОФИБОР плюс фиксирана надбавка.
Приложимостта на публично известния борсов индекс СОФИБОР
съответства на изискванията, гарантиращи правата на потребителите, тъй като
същият не зависи от волята на кредитора и поставя лихвата в зависимост
единствено от обективно настъпила промяна в нивата му. Отделно от
изложеното, видно от заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ от
въззивната инстанция, като резултат от приложението на СОФИБОР
лихвеният процент е намалял от 4,05 пункта до 3,90 пункта за периода от
сключване на договора до 29.06.2018 год. Уговорката не е във вреда на
потребителя, поради което не е неравноправна /чл.143, ал.1 ЗЗП/.
От заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ от въззивната
инстанция се установява, че считано от 01.07.2018 год. БНБ е преустановила
изчисляването и публикуването на индекса СОФИБОР, което налага
приложение на чл.25, ал.6 НКНИП, а кредиторът следва да приложи план за
действие, изготвен съгласно чл. 28, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1011
на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно индекси,
използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и
финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни
фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на
Регламент (ЕС) № 596/2014 (OB, L 171/1 от 29 юни 2016 г.). В съответствие с
предвиденото в оповестения план банката е отпочнала прилагането на
референтния лихвен процент ПРАЙМ по потребителски и жилищно-ипотечни
кредити. РЛП ПРАЙМ се изчислява по оповестена от банката методология,
част от плана, по формула, включваща пазарни индикатори за българската Б.а
система, публикувани от БНБ. РЛР се определя чрез комбиниране на
показатели, чиято стойност не зависи от волята на кредитора и поставя
лихвата в зависимост единствено от обективно настъпила промяна в
изходните нива. Първото отчитане на новия РЛП е дисконтирано до
завареното ниво на отпадналия коефицент, на основание чл.25, ал.7 ЗКНИП.
Според вещото лице по допуснатата от въззивната инстанция ССЕ
впоследствие РЛП е увеличен до размер на 1,413, считано от 05.10.2018 год.
7
Процесният дълг обаче се претендира съобразно справка /л.40/, в която
ищецът не е отразил увеличен размер на възнаградителна лихва, считано от
05.10.2018 год. Размерът на лихвата е съществено увеличен година по-късно,
считано от 15.11.2019 год., независимо от обявените намалени стойности на
ПРАЙМ за обезпечени кредити /https://www.postbank.bg/. Увеличението е в
период, в който е натрупана тримесечна забава на дължима погасителна
вноска съобразно заключението на ССЕ, назначена от СОС, като банката има
право да увеличи автоматично приложимата лихвена надбавка в хипотезите,
предвидени в чл. 3а, ал.3 или чл.3б, ал.2 от договора. При служебната
проверка по чл.7, ал.3 ГПК на съответствието на клаузите на договора със
ЗЗП съдът не констатира наличието на неравноправно договаряне.
Ответниците не са посочили конкретна неравноправна клауза по процесния
договор, а служебното задължение на съда за съобразяването с неравноправни
клаузи без изричното позоваване на страната, се простира до обективно
установима от съдържанието на договора и събраните доказателства
неравноправност / ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК /.
По предсрочната изискуемост: В разпоредбата на чл.21 от процесния
договор за кредит, страните са приели, че при непогасяване на една или
повече вноски по кредита, банката има право да го обяви за предсрочно
изискуем.
С ТР 4/2013 год. от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС е прието, че в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за Б. кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Във въззивната жалба не се оспорва, че към твърдяната дата на
настъпване на предсрочната изискуемост – 22.10.2021 год. са били налице
обективните предпоставки на чл. 21. Същите са установени и съобразно
заключението на ССЕ в първоинстанционното производство. Спори се
единствено досежно надлежното уведомяване на кредитополучателите.
На основание чл.18, ал.5 ЗЧСИ кредиторът е предприел връчване на
уведомлението за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ.
На 01.10.2021 год. връчителят е извършил посещение на адрес гр.В.Т.,
ул.“К.“ № 33, вх.Б, ет.1, за да връчи съобщение на Т. М.. Избраният адрес не
8
съвпада с нито един от посочените в договора адреси, а е административен
адрес на ипотекирания имот. Връчителят е събрал сведения, че имотът е
обявен на публична продан и е протоколирал, че същият е видимо необитаем,
като е залепил уведомление на вратата на 01.10.2021 год. ЧСИ е удостоверил,
че е осъществил контакт с Т. М. на телефон **********, който заявил, че
живее в Белгия. Телефонът не съвпада с обявения в договора телефон.
Връчителят е посочил, че „екземпляр от уведомлението е залепено на адрес
гр.В.Т., ул.“К.К.“ № 42 Д след събиране на сведения, че Т. го е освободил
преди години.
На 01.10.2021 год. връчителят е извършил посещение на адрес гр.В.Т.,
ул.“С.“ № 69, за да връчи съобщение на С. М.. Установил е, че на адреса се
намира джамия. Залепил е уведомление на вратата, вкл. е залепил екземпляри
и на адрес гр.В.Т., ул.“К.К.“ № 42 Д и гр.В.Т., ул.“К.“ № 33, вх.Б. По данни
от съседи от последния адрес семейството е в чужбина и от около години не
са се прибирали. Връчителят е посочил, че лицето е уведомено чрез съпруга
си на телефон **********.
Връчването е нередовно. Твърдяното уведомяване по телефона няма
правното значение на връчване, тъй като страните са предвидили писмена
форма за уведомяване – чл. 30. Отделно от изложеното, телефонът не съвпада
с изрично посочените телефони за връзка в договора. При липса на данни за
титулярството на телефона, получените данни за местожителство в чужбина
не съставляват достоверни сведения за местонахождението на адресатите.
Връчването чрез ЧСИ следва да се осъществи по реда на ГПК. В чл. 43
ЗЧСИ е налице и изрично препращане към разпоредбите на чл. 37-58 от ГПК.
В чл. 47, ал. 5 от ГПК е предвидена законова фикция за получаване на
съобщението, при наличие на точно определени предпоставки и ред.
Разписаните в процесуалния закон правила за връчване, които следва да се
изпълняват от нотариус или ЧСИ, когато на него е възложено връчването на
кореспонденция, не могат да бъдат дерогирани от договора между страните.
Изпълнявайки функциите си нотариусът извършва възложената му от
молителя (изпращащия съобщението) дейност, но при спазване на законовите
изисквания за удостоверяване на връчването. Съгласно даденото разрешение
в Решение № 114 от 11.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1774/2019 г., I т. о., ТК
посочването в договора на адрес за кореспонденция от длъжника не дерогира
правилата за връчване, когато кредиторът не е бил уведомен от длъжника за
промяна на адреса, но е възложил на нотариус връчването на кореспонденция
по договора. Пак в същото решение е прието, че посочването на два адреса в
договора – постоянен и настоящ сочат, че при отсъствие на длъжника от
единия от адресите, то за прилагане на фикцията банката следва да направи
опит за уведомяване и на втория адрес. Прието е още, че дори и длъжниците
да не са изпълнили задължението си да уведомят банката за промяна на
адресите за връчване на кореспонденция, нотариусът има задължение да
издири актуалните настоящ и постоянен адрес на кредитополучателя и
солидарния длъжник. Горните разрешения са приложими и при връчване чрез
9
ЧСИ.
Сочените правила не са спазени за Т. М., по отношение на който не са
правени опити за връчване посочения в договора адрес в с.М., С.о., ул.“С.К.“
№ 25. Отделно от изложеното, соченият адрес е съставлявал регистриран
настоящ адрес към датата на предприето уведомяване и за двамата солидарни
длъжници – съпрузи, съобразно справка, л. 58 и л.60 от първоинстанционното
дело, което обуславя задължението на ЧСИ да предприеме действия по
уведомяване на посочения адрес и по отношение на С. М.. При съвкупната
преценка на гореизложеното фикцията на чл. 47, ал.5 ГПК не може да бъде
приложена.
Следователно, не са налице предпоставките за надлежно упражнено от
кредитора право да трансформира дълга в предсрочно изискуем преди
инициирането на заповедно производство.
В решение № 10/25.02.2020 г. по т. д. № 6/2019 г. на II ТО, решение
№ 86/27.10.2020 г. по т. д. № 2118/2019 г. на I т.о., решение № 42/03.06.2020 г.
по т. д. № 1680/2019 г. на I ТО, решение № 60009 от 2.06.2021 г. на ВКС по т.
д. № 2891/2019 г., II т. о., ТК, решение № 60048 от 20.08.2021 г. на ВКС по т.
д. № 2122/2020 г., I т. о., ТК; решение № 76 от 7.06.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2640/2021 г., III г. о., ГК е възприета тезата, че обявяването на кредита за
предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото
производство по чл. 422 ГПК, като изявлението на банката, в тази посока
може да бъде инкорпорирано в исковата молба. Упражненото по този начин
потестативно право в хода на производството представлява нов факт от
значение за съществуване на претендираното вземане за главница и
възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид по реда на чл. 235,
ал. 3 ГПК.
Депозираната искова молба и приложените към нея уведомления
обективират изявление за предсрочна изискуемост на кредита и са връчени на
ответника чрез назначения особен представител на 12.01.2023 год.
Връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване
на длъжника- ответник /решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на
ВКС, І т. о./ Уведомяването в разглежданата хипотеза може да се извърши и
чрез връчване на исковата молба и приложенията на особения представител
на длъжника, приравнено на лично такова. Приемането от особения
представител на материалноправни изявления, адресирани до отсъстващия
ответник, е допустимо, защото същите не са с оглед личността на длъжника и
не се свеждат до негови строго лични субективни права.
10
За пълнота следва да бъде отбелязано, че към сочената дата –
12.01.2023 год. длъжниците са били в неизпълнение по отношение дължимите
погасителни вноски, считано от 15.08.2022 год. /така справка Приложение №
3, стр. 7 от ССЕ на в.л.Б.Б./
По размера:
От заключението на ССЕ, назначена от въззивната инстанция, е
установимо, че към 12.01.2023 год. общо дължимата главница възлиза на
34 414, 64 лева, формирана като сбор от падежирали и непадежирали вноски.
Изводът е формиран при съобразяване и на доброволните плащания на
длъжниците в периода 31.01.2022 год. – 17.08.2022 год.
Пак според заключението, при съобразяване, че кредитът не е обявен
за предсрочно изискуем преди подаването на исковата молба и с оглед
осъществените плащания, ответниците не дължат мораторна лихва по чл. 4
от договора в периода 22.10.2021 г. до 09.01.2022 г.
Вземанията за разноски по договора възлизат на 194,40 лева като
въззивниците не са навели конкретни възражения в разглежданата част.
Няма непогасени вземания за такси в периода 15.11.2021 г. до
09.01.2022 г. съобразно Таблица 7 от заключението на вещото лице Б.Б..
Възраженията, че дългът следва да бъде намален с блокираните три
месечни вноски /т.н. „неснижаем остатък“ по чл. 2, ал.1/ са неоснователни.
Същите са преведени на трето лице – кредитор след осъществен запор върху
сметката на длъжника, поради което не могат да служат за удовлетворяване
на процесния дълг.
Доколкото по изложените вече съображения ответниците са
изпаднали в забава от дата на получаване на исковата молба 12.01.2023 год., а
не от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, законната лихва
като правоувеличаваща последица от предявяване на иска следва да се
присъди считано от по-късната дата.
Разноски
Заповедно производство: Разноските в заповедното производство следва
да бъдат присъдени в размер, съответен на приетите за основателни
претенции или 1917, 39 лева. Решението следва да бъде отменено за
разликата до 2024,88 лева.
11
Първа инстанция: Присъдените разноски в полза на Юробанк България
АД за първоинстанционното разглеждане на спора следва да бъдат намалени
до размер на 5 037, 48 лева.
Въззивна инстанция: В полза на банката следва да бъдат присъдени
сторените разноски, съразмерно от основателните претенции или 4061, 21
лева лева.
Държавни такси и други разноски:
Държавната такса за въззивното производство следва да се понесе
според изхода от спора, както следва: въззивниците следва да бъдат осъдени
да заплатят по сметка на АС – Варна сумата от 692,18, респ. банката – сумата
от 38, 80 лева.
Съобразно изхода от спора следва да се определи и отговорността за
заплащане на разноски във връзка с назначената от въззивната инстанция
ССЕ в размер на 500 лева, изплатени от бюджета на съда. Въззивниците
следва да заплатят по сметка на АС –Варна сумата от 473, 46 лева, респ.
въззиваемата страна – сумата от 26, 54 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №68/30.11.2023г. постановено по т.д.
№58/2022 год. по описа на Силистренски окръжен съд, в частта, в която съдът
е признал за установено по делото, че С. Н. М. и Т. Б. М. дължат на „Юробанк
България“ АД, в условията на солидарност, в качеството си на длъжници по
Договор за Б. кредит ******* от 17.03.2017г., сумите от: 34 414, 64 лв,
представляващи главница по Договора, ведно със законната лихва върху
сумата от 12.01.2023 год. и сумата от 194,40 лв – разноски, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 66/01.04.2022 г.
въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№83/2022 г. на РС - Дулово.
ОТМЕНЯ решението в останалата част и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Юробанк България“ АД за приемане за
установено, че С. Н. М. и Т. Б. М. дължат в условията на солидарност 1)
12
разликата от 34 414,65 лева до 35 294,74лв., представляващи главница по
Договор за Б. кредит ******* от 17.03.2017г., ведно със законната лихва
върху сумата от 11.01.2022 г.; 2) 1 031,20 лв. - мораторна лихва за периода от
22.10.2021 г. до 09.01.2022 г.; 3) 29 лв. - такси за периода 15.11.2021 г. до
09.01.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 66/01.04.2022 г. въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. №83/2022 г. на РС - Дулово.
ОТМЕНЯ решението в частта, в която С. Н. М. и Т. Б. М. са осъдени да
заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД разноски в заповедното
производство за разликата от 1917, 39 лева до 2024,88 лева.
ОТМЕНЯ решението в частта, в която С. Н. М. и Т. Б. М. са осъдени да
заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД разноски в
първоинстанционното производство за разликата от 5 037, 48 лева до
присъдените 5319,87 лева.
ОСЪЖДА С. Н. М. и Т. Б. ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „Юробанк
България“ АД сумата от 4061, 21 лева – разноски за въззивното разглеждане
на спора, на основание чл. 78 ГПК.
ОСЪЖДА С. Н. М. и Т. Б. ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно по сметка на АС
– Варна сумата от 692, 18 лева – държавна такса за въззивното производство,
както и сумата от 473, 46 лева – разноски, поети от бюджета на съда.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на АС –
Варна сумата от сумата от 38, 80 лева – държавна такса за въззивното
производство, както и сумата от 26, 54 лева – разноски, поети от бюджета на
съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13