О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
17.12.2019г. гр.Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ
граждански състав
На 17
декември 2019г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 2518 по описа за 2019 година:
Съдът
счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба документи, тъй
като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на
спора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл.140 ал.3 ГПК
следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и
чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на
страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е
пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор,
респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба
могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на
това.
Водим от
горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :
Предявен е установителен иск
по чл.422, вр. чл.415 ГПК.
Ищецът
„Сънфудс България“ ЕООД твърди в исковата си молба, че в срока по чл.415 от ГПК предявява настоящия иск срещу К.М.К., ЕГН: **********.
По повод заявление за издаване на заповед за изпълнение било образувано
заповедно производство по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 3773/2018г. по описа на
Районен съд - гр. Стара
Загора, по което съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК. С разпореждане от 01.04.2019г. съдът указал на „Сънфудс България”
ЕООД да предяви иск по реда на чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, което разпореждане им
било връчено на 18.04.2019г.
Между ищеца и ответника бил сключен трудов договор № 900148/18.01.2017г. на
основание чл.67, ал.1, т. 1 от Кодекса на труда, по силата на който К.М.К. бил
назначен на длъжност „готвач, заведение за бързо хранене”, която длъжност отговаряла
на определената от работодателя във вътрешното длъжностно разписание
„Ресторантски работник” в ресторант „ПАРК МОЛ - Стара Загора” с адрес: гр.
Стара Загора, бул. Никола Петков № 52.
Към трудовия договор били сключили с ответника
допълнително споразумение № 382/26.06.2017г., с което К.М.К. бил назначен на
по-висока длъжност - „салонен управител”, която длъжност отговаряла на
определената от работодателя във вътрешното длъжностно разписание „мениджър” в
ресторант „ПАРК МОЛ” в гр. Стара Загора, респективно било увеличено трудовото
му възнаграждение.
Съгласно чл. 11.1 от допълнителното споразумение, всяка
една от страните можела да прекрати трудовото правоотношение с два месеца
писмено предизвестие.
Съгласно чл.11.2 от допълнителното споразумение, в
случай, че страната, която прекратявала трудовото правоотношение преди да изтече
срокът на предизвестието дължала на другата страна обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието, като в
случай, че Служителят бил страната, която не спазвала срока на предизвестие,
същият давал съгласие дължимото към работодателя обезщетение да бъдело удържано
от последното му трудово възнаграждение.
С молба с вх. № 1083/13.03.2018г. К.М.К. уведомил „Сънфудс България” ЕООД, че считано
от 14.03.2018г. прекратявал едностранно трудовото правоотношение, като нямало
да отработи двумесечното си предизвестие.
„Сънфудс България” ЕООД издало Заповед №
00001186/14.03.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 14.03.2018г.,
която ответника получил лично на 16.03.2018г.
К.М.К. прекратил трудовото си правоотношение, без да
отработи двумесечното с предизвестие и на основание чл.220, ал.1 от КТ дължал
на „Сънфудс България” ЕООД обезщетение за неспазено предизвестие за 39 работни
дни в размер на 1622,40 лева, като след направена удръжка от последното му
трудово възнаграждение в размер на 523,10 лева, на основание чл.11.2 от
Допълнително споразумение № 382/26.06.2017г. към трудов договор №
900148/18.01.2017г., К.М.К. оставало да дължи на „Сънфудс България” ЕООД сумата
от 1099,30 лева.
С оглед на гореизложеното за тях било налице правен
интерес за претендиране на заплащане на сумата, която ответника им дължал като
обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ и неизпълнено
задължение по чл. 11.2 от допълнително споразумение № 382/26.06.2017г.
До К.М. Красимиров била изпратена покана за доброволно
изпълнение, с която го поканили в тридневен срок от
получаване на поканата да заплатял дължимата сума по посочената в поканата
банкова сметка, ***та лихва върху вземането. От известие за доставка ИД PS 6000 016UHI
N на „Български пощи” ЕАД било видно, че поканата не била
потърсена.
Предвид това, че правоотношението било прекратено при
условията на чл. 335, ал.2, т.З КТ, а именно на посочената в молбата дата -
14.03.2018г., ответникът дължал на дружеството мораторна лихва върху сумата в
размер на 40,61
лева, от деня на прекратяване на трудовото правоотношение -
14.03.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-
24.07.2018г.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника К.М.К., ЕГН: **********, с
адрес: ***, бл.
Русалка, че дължи на „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр.
София, общ. Столична, р-н Искър и адрес на управление: ж.к. Дружба-2, бул.
Проф. Цветан Лазаров № 48, представлявано от Иван Йорданов Лисиков - управител,
както следва:
1.
на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 220, ал.1 от КТ
сумата от 1099,33
лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение по
допълнително споразумение № 382/26.06.2017г., заедно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК -
24.07.2018г. до окончателното плащане.
2.
на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 40,61
лева, представляваща мораторна лихва върху вземането по чл. 220, ал. 1 от КТ от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение - 14.03.2018г. до датата на подаването
на заявлението по чл. 410 от ГПК - 24.07.2018г.
3.
направените разноски по настоящото производство в размер,
представляващи платен адвокатски хонорар и платена държавна такса.
В случай, че в първото по делото заседание не се явял
представител на дружеството-ищец, моли съда делото да се гледа в тяхно
отсъствие.
От изложените
в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по
чл.422 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно
установяване, че съществува вземането на кредитора. Ищецът носи доказателствена
тежест относно твърденията в исковата молба за наличието на трудово
правоотношение, прекратяването му и задълженията на ответника.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото: Трудов договор № 900148/18.01.2017г.; Допълнително споразумение № 382/26.06.2017г.; Молба с
вх. №1083/13.03.2018г.;
Заповед № 00001186/14.03.2018г.;
Покана за доброволно изпълнение, Телепоща с изх. № 22/16.04.2018г. и известие
за доставка ИД PS 6000 016UHI N на „Български пощи” ЕАД; Изчисление на
мораторната лихва от електронен калкулатор; Извадка от електронния регистър на
Търговския регистър към Агенция по вписванията на дружеството.
ПРИЛАГА към делото б.б. за платена
държавна такса и пълномощно на адвокатско дружество „Владимиров и партньори“.
УКАЗВА
на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват
всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от
насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят
възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
НАПЪТВА
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им
УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на
неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА
делото за открито съдебно заседание на 11.02.2020г. от 09.50ч., за която дата да се
призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: