РЕШЕНИЕ
№.......................
Гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в открито заседание, проведено на
десети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
с участието на секретаря Елеонора Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 722 по описа за
2021 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са срещу Д.з. АД
от И.М, дружество със седалище в Германия, искове с правно основание чл. 432 КЗ
и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение в размер на 17107,20 евро, представляващо стойността на лимони,
собствени на ищеца, повредени по време на международен автомобилен превоз, възложен
от ищеца и извършен за периода 25.04.2020 г. – 29.04.2020 г. от Т.БГ ЕООД, чиято гражданска отговорност е
застрахована от ответника, както и за сумата от 1705,97 евро – лихва за
забавено плащане за периода 05.08.2020 г. – 22.04.2021 г., както и искове от Б.М.Т.ООД,
дружество със седалище в Република Северна Македония за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на
3636,73 евро за вреди под формата на направени разходи за спедиторски услуги по
осъществяване на вноса на същите лимони, чиито превоз е извършен за периода 25.04.2020 г. –
29.04-2020 г. от Т.БГ ЕООД, чиято гражданска отговорност е застрахована от
ответника, както и за обезщетение за забавено плащане от 362,66 евро за период
на забава 05.08.2020 - 22.04.2021 г.
Ищците твърдят, че помежду
им е сключен договор за продажба на лимони при цена от 25401, 60 евро, като
превозът им от гр.Мурсия, Испания до гр.Струмица, Република Северна
Македония е възложен от ищеца И.М на Т.БГ
ЕООД и извършен с товарен автомобил с рег. № ******и ремарке с рег. № ******При
пристигането на товара в гр.Струмица е установено от получателя Б.М.Т.ООД, че
по-голямата част от лимоните са повредени и негодни за консумация, като
водачът, извършил превоза обяснил, че лимоните не са превозвани на 6 градуса
температура, каквото изискване било вписано от изпращача в самата
товарителница. Било установено от устройството, отчитащо температурата, че по
време на превоза температурата е била между 9 и 13 градуса. Получателят –
ищецът Б.М.Т.ДОО заплатил само цената на годните лимони в размер на 3971,52
евро, като разликата от 17107,20 евро до пълния размер на уговорената цена не била заплатена на другия
ищец И.М и представлява вреда за него. От своя страна Б.М.Т.ДОО направил разноски
в размер на 3636,73 евро, част от разноски в размер на 5400 евро, за
спедиторски услуги за извършения превоз, което възнаграждение заплатило на И. –
Ш.ДООЕЛ, с които разходи съизмерява претърпяната от него вреда от
неизпълнението на задълженията на превозвача.
Ответникът Д.з. АД оспорва
исковете, като не оспорва сключването на договора за застраховка с Т. БГ ЕООД.
Оспорва на първо място легитимацията на ищците да претендират застрахователно
обезщетение, тъй като твърди, че дружеството И.М не е страна и няма отношение
към превозния договор, а застрахователят носи отговорност за вреди причинени
при изпълнение на този договор, а вторият ответник Б.М.Т.ДОО, макар и посочен
като получател, не се е подписал под товарителницата, респективно не може да
упражнява правата, произтичащи от превозния договор. На следващо място
оспорва настъпването на увреждания по
превозваните стоки във връзка с превоза с аргументи,че в товарителницата не са
вписани подобни възражения от страна на получателя, като не е доказано нито
какво е било състоянието на товара при предаването му на превозвача, нито какво
е било състоянието му при разтоварването, а всички последващи действия по
установяване на това състояние счита да са му непротивопоставими. Евентуално
твърди, че дори и повредите по превозените лимони да са настъпили по време на
превоза, то твърденията на ищците това да се дължи на неспазен температурен
режим на съхранение по време на превоза изключват отговорността на застрахователя,
по силата на изрична клауза в договора за застраховка с Т.БГ ЕООД, сключен при
Общи условия, тъй като в този случай покрит риск представлява единствено
отговорността на превозвача, която възниква при настъпване на повреди по товара
в резултат на повреди по хладилния агрегат, настъпили след изтичане на 24 часа
от началото на превоза, за каквито няма нито твърдения, нито доказателства.
Евентуално оспорва вредите по размер, като оспорва твърденията на ищците за
извършени плащания, както разходи за спедиционни разноски да Б.М.Т.ДОО да имат
каквато и да било отношение към отговорността на превозвача.
В допълнителната искова
молба ищците поддържат теза, че И.М е страна по превозния договор, което се
установява от издадената и заплащане на Т.БГ ЕООД фактура за извършения превоз,
а и собственик на увредените стоки, докато вторият ответник е посочения в
товарителницата получател на стоките. Считат, че уговорките в застрахователния
договор между ответника и превозвача са им непротивопоставими, тъй като имат
положението на трето лице по смисъла на чл.257, ал.3 КЗ, като считат, че по
отношение на застраховката на гражданската отговорност на превозвача приложение
намират правилата относно задължителната застраховка „гражданска отговорност“ и
застрахователят не може да се освободи от отговорност спрямо трето увредено
лице при умисъл и груба небрежност на застрахования. Оспорва представените от
ответника Общи условия да са действалите към сключване на договора за
застраховка между ответника и Т.БГ ЕООД, тъй като не съдържат подпис на
застрахования.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
В
тежест на ищците е да докажат сключването на имуществена застраховка между
ответника и Т.БГ ЕООД във връзка с покриване на вреди от ангажирането на
гражданската му отговорност като превозвач, твърденията си ищецът И.М да е
собственик на превозваните лимони и възложител на превоза, настъпването на
покрит риск по договора за застраховка, изразяващо се в увреда на товара по
време на превоза, като докажат фактите относно състоянието, в което са били
предадени лимоните на превозвача и състоянието при пристигането им, че това
състояние е в причинна връзка с температурата, при която са съхранявани по
време на превоза, стойността на стоките, извършването на разходи, които считат,
че представляват вреда и са в причинна връзка с поведението на превозвача. С
оглед възражението на ответника за изключен риск ищците следва да докажат и че
превозното средство, с което е извършен превоза е оборудвано с хладилна
система, както и че неспазването на температурните условия за съхранение на
лимоните са в причинна връзка с повреда на същата система, настъпила 24 часа
след началото на превоза.
В
тежест на ответника е да докаже съдържанието на Общите условия на договора за
застраховка, към датата на сключването му с Т.БГ ЕООД и утвърждаването им по
съответния ред.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните са обявени обстоятелствата относно сключването на договор за застраховка между ответника
и Т.БГ ЕООД, както и извършването на превоза на описания в исковата молба товар
от лимони от Т.БГ ЕООД от Италия от Република Северна Македония.
По
исковете на И.М за заплащане на
обезщетение в размер на 17107,20 евро, представляващо стойността на лимони,
собствени на ищеца, повредени по време на международен автомобилен превоз,
възложен от ищеца и извършен за периода 25.04.2020 г. – 29.04.2020 г. от Т.БГ ЕООД, чиято гражданска отговорност е
застрахована от ответника, както и за сумата от 1705,97 евро – лихва за
забавено плащане за периода 05.08.2020 г. – 22.04.2021 г.
От
събраните по делото писмени доказателства – фактури и товарителница, се установява, че ищецът И.М,
Германия е продал на другия ищеца Б.М.Т., Република Северна Македония лимони,
във вида и количеството, посочени в издадени фактура №3 от 27.04.2020 г. и №4 от
27.04.2020 г., като доставката на стоките от Мурсия, Испания до гр.Струмица,
РСМ е възложена от И.М на дружеството Т.БГ ЕООД чрез автомобилен превоз.
Неоснователни
са възраженията на ответника, че дружеството И.М не е страна по превозния
договор, тъй като макар и посочения в товарителницата изпращач да е дружеството
С., то в т.18 от товарителницата се съдържа забележка на превозвача, посочваща
дружеството И.като възложител, и на същото дружество е издадена от Т.БГ ЕООД
фактура № 2039/24.04.2020 г. за дължимото превозно възнаграждение, поради което
и съдът приема, че именно И.М, Германия е възложило извършването на превоза,
респективно е страна по договора за превоз и легитимирано да предявава
претенции по изпълнението му.
Установява
се от показанията на разпитаните по делото свидетели Новаков и Янев, че при
натоварване на стоките в гр.Мурсия лимоните са били опаковани в дървени касети
отворени отгоре и покрити с мрежа, като са били видимо здрави, като са
натоварени в хладилен камион, а при
пристигането им в гр.Струмица, на митнически склад, една част от лимоните били
развалени.
Следователно
по делото се установява, че превозваните стоки са били увредени и това е
станало по време на превоза, извършен от Т.БГ ЕООД, поради което и това
дружество отговоря за настъпилите вреди на основание чл. 17, § 1 от Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).
Не се
твърдят, нито доказват обстоятелства, които да изключват отговорността на
превозвача, като от представените разпечатка-извлечение от записите на
устройството, отчитащо температурата в хладилния камион, с който е извършен
превоза, както и от представената писмена декларация от шофьора, която не е
съставена за целите на процеса, а по искане на ответника при предявяване на
щетата, се установява, че при превоза не е спазен предписания от изпращача в
товарителницата температурен режим на съхранение при превоза от 6 градуса по
Целзий, като през целия период от натоварване до пристигане на товара в
митническия склад по местополучаване, най-ниската температура е била между 8 и
9 градуса, а през по-голямата част от превоза – над 10 градуса.
Следователно
превозвачът отговоря за нанесените при превоза вреди върху товара, които се
дължат на неизпълнение на задълженията му да спазва предписанията на изпращача
относно температурния режим на съхранение.
Отговорността
на избраният ответник, който е
застраховател по договора за застраховка „Отговорност на превозвача на товари
по шосе“ е производна от тази на превозвача, но ограничена от условията в
договора за застраховка.
Съгласно
представената застрахователна полица №1332190051002518 от 02.10.2019 г. между Т.БГ
ЕООД и Д.З. АД е сключен договор за застраховка „Отговорност на превозвача на
товари по шосе“ със срок на действие 03.10.2019 г. -02.10.2020 г. по отношение
дейността на застрахования с посоченото в превоза транспортно средство, с което
е извършен и превоза, във връзка с който се претендира обезщетение и съгласно
Общите условия на застраховка
„Отговорност на превозвача на товари по шосе“ на застрахователя, с които
застрахованият е декларирал, че е запознат. Общите условия са представени по
делото, както и решението на УС на ответното дружество за приемане и
изменението им и при липсата на представени от ищците доказателства за друго
съдържание, съдът приема, че именно представените от ответника Общи условия са
част от съдържанието на застрахователното правоотношение между Д.З. АД и Т.БГ
ЕООД.
Неоснователни
са доводите на ищците, че уговорките в застрахователния договор между
превозвача Т.БГ ЕООД и ответника са ирелевантни и непротивопоставими на ищците,
тъй като те са трети увредени лица, а уговорките, на които се позовава ответникът,
изключват отговорността на застрахователя за умисъл и груба небрежност.
Договорът за застраховка между ответника и превозвача Т.БГ ЕООД има
характеристиките на договор за имуществено застраховане на гражданска
отговорност, като доколкото не е предвиден изрично в чл. 461 КЗ, нито в
специален закон и/или международен договор, не се касае за вид задължителна
застраховка, каквато неправилна теза поддържат ищците. Следователно съгласно
изричната разпоредба на чл.432, ал.2 КЗ при пряк иск на увредено лице, на
каквито твърдения се основават претенциите по делото, ответникът има право да
прави всички възражения, произтичащи от гражданската отговорност на
застрахования превозвач, както и освен изрично изключените и възражения,
произтичащи от самия застрахователен договор, каквито са възраженията за
изключени рискове, включително по аргумент за противното от чл.432, ал.3 КЗ и
възражения за освобождаване от отговорност поради умишлено причиняване на вреди
от застрахования.
В
случая ответникът се позовава на уговорки в Общите условия/т.15.4/, при които е
сключен договора за застраховка, които предвиждат изключение от покритието, в
случаите, в които са настъпили вреди от неспазване на предписан температурен
режим при превоза и това не се дължи на повреда, настъпила след изтичане на 24
часа след началото му. От събраните доказателства
по делото се установява, че през цялото време на превоза от натоварването до
достигане да крайния пункт за разтоварване товарът с лимони е превозван в
условията на по-висока температура от предписаната в товарителницата от
изпращача температура от 6 градуса, като дори и това да се дължи на повреда в
хладилната инсталация, което не се твърди, нито доказва, то тази повреда
очевидно не е настъпила след изтичане на 24 часа от началото на превоза, тъй
като още при започването му температурата е била значително по-висока, поради
което е налице изключен риск и ответникът не покрива отговорността на Т.БГ ООД
за причинените вреди по време на превоза, поради което и исковете на И.М са
неоснователни.
По
исковете на Б.М.Т.ДОО
Тези
искове са неоснователни освен поради вече изложените съображения и поради
самите твърдения, на които се основават. На първо място представените
доказателства не установяват каквато и да било връзка на изплатеното от този
ищец възнаграждение на И. – Ш.ДООЕЛ с
конкретния превоз на лимони. На следващо място претенциите са предявени срещу
застраховател по застраховка „гражданска отговорност“, който по силата на
сключения договор отговаря за вреди, за които отговаря превозвача съгласно Конвенцията за договора на
международен автомобилен превоз на стоки и товари /СМR/ /т.3/ от Общите условия, а Конвенцията урежда отговорност на
превозвача за цялостна или частична липса или повреда на стоката, както и
забава при доставянето й /чл.17,§1 от Конвенцията/. Следователно заплащането на
посочените във фактурата на И. – Ш.ДООЕЛ
услуги / митнически такси, сертификати за качество, спедиторски услуги,
подготовка и подаване на искания, банкови комисионни, административни такси/,
дори да се приеме, че имат връзка с конкретния превоз, няма как да се приемат
за вреда в причинна връзка с така дефинираните случаи на отговорност, съответно
изобщо не се покриват от сключената застраховка.
По
изложените съображения предявените искове са неоснователни и следва да се
отхвърлят, като право на разноски има ответникът, който ги е претендирал и
комуто следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.М, дружество със седалище в
Германия срещу Д.з. АД, искове с
правно основание чл. 432 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД
за заплащане на обезщетение в размер на 17107,20 евро, представляващо
стойността на лимони, собствени на ищеца, повредени по време на международен
автомобилен превоз, възложен от ищеца и извършен за периода 25.04.2020 г. –
29.04.2020 г. от Т.БГ ЕООД, чиято
гражданска отговорност е застрахована от ответника, както и за сумата от
1705,97 евро – лихва за забавено плащане за периода 05.08.2020 г. – 22.04.2021
г., както и предявените от Б.М.Т.ООД,
дружество със седалище в Република Северна Македония срещу Д.з. АД искове за заплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 3636,73 евро за
вреди под формата на направени разходи за спедиторски услуги по осъществяване
на вноса на същите лимони, чиито превоз
е извършен за периода 25.04.2020 г. – 29.04-2020 г. от Т.БГ ЕООД, чиято
гражданска отговорност е застрахована от ответника, както и за обезщетение за
забавено плащане от 362,66 евро за период на забава 05.08.2020 - 22.04.2021 г.
ОСЪЖДА
И.М, дружество със седалище в Република Германия, гр.Берлин 12169, *******и Б.М.Т.ООД,
дружество със седалище в Република
Северна Македония, гр.Струмица, ул.*******да заплатят на Д.з. АД, ЕИК *******
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: