№ 6361
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Б.
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20221100511052 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника М. Д. Б., чрез адв. К. А. – особен
представител, срещу решение № 20041135/09.06.2022г., постановено по гр.дело №
10155/2021г. по описа на СРС, 177-и състав, в частта, в която по предявените от ищеца
„Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318,
ал. 2 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 110, ал. ЗС, е признато за установено, че
жалбоподателят дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 1 438.77 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.02.2017г. до
30.04.2019г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******1, ведно със законната лихва
от 10.02.2020г. до окончателното изплащане, и сумата 43.87 лева – такса за извършено
дялово разпределение за периода от 01.02.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната
лихва от 10.02.2020г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6720/2020г. по описа на
СРС, 177-и състав. Решението се обжалва и в частта, в която на ищеца са присъдени
разноски.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС
решение в обжалваната част. Намира, че по делото не се установявали твърденията на
ищеца за валидна облигация между страните по договор за доставка на топлинна
енергия – не се установявало ответникът да била собственик на имота или носител на
1
вещно право на ползване върху същия, не били представени писмени доказателства за
договорна връзка между страните. Ищецът представил единствено частни документи,
оспорени от процесуалния представител на ответника, които първоинстанционният съд
неправилно кредитирал. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на предявените срещу ответника искове в цялост.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД
не е депозирала писмен отговор. В хода на въззивното производство поддържа, че
същата е неоснователна. Претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице-помагач на страната на ищеца Т. Н.И.“ ЕООД не заявява
становище по жалбата.
Решението не е обжалвано в частта, в която предявените установителни искове
са отхвърлени, поради което в същата част е влязло в законна сила.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за правилно на
въведените от въззивника доводи по следните съображения:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия,
респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
от който се установява, че на 05.06.2015г. ответникът М. Д. Б. придобила правото на
собственост върху процесния апартамент № 71, находящ се в гр. София, ж.к. „*******
С отговора на въззивната жалба процесуалният представител на ответника
релевира възражение, поддържано и с въззивната жалба, че от същия документ не било
установено, че ответникът Б. останала титуляр на това право и към началото на
исковия период. Възражението е неоснователно. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест във връзка с нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, не ангажира
доказателства, от които да се установява, че Б. се разпоредила с правото си на
собственост или че загубила това си право. Напротив – от изготвената по делото
служебна справка за адреси на ответника е видно, че ответникът Б. и към 25.03.2021г.
има вписан актуален настоящ адрес в гр. София, ж.к. „*******
Логично името на ответника не фигурира в списъка на етажните собственици,
2
доколкото представените по делото протоколи от общи събрания на етажните
собственици предшестват придобиването на имота от нея. Възраженията за
недоказаност на облигацията на това основание са неоснователни.
Страните по делото не са формирали спор и от събраните по делото писмени
доказателства, в т.ч. извлечение от сметка за аб. № 405811, съобщения към фактури и
неоспорените заключения на изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ. се установява, че
сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период била
топлоснабдена.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени
доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответникът
М. Д. Б. през процесния период бил потребител на доставяната до имота топлинна
енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без
приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се възползвала от правото си по чл.
150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ.
Въз основа на заключенията на СТЕ, ССчЕ и писмените доказателства по делото
в т.ч. извлечение от сметка, съобщения към фактури и др. по делото се установява
количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната стойност.
Понеже във въззивната жалба липсва конкретно оспорване и не се излагат
никакви съображения по отношение на установеното от СРС количество доставена ТЕ
и нейната цена, респ. размера на задължението за възнаграждение за извършено дялово
разпределение, съдът не намира основание за промяна изводите на СРС и по този
въпрос, доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до доводите изложени в
жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното
решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
3
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски. Сторил е такива в размер на
сумата 340 лева за депозит за особен представител на ответника, като на основание чл.
78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени. Претендира и разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на сумата 100 лева. Настоящият състав на съда намира, че
такива не следва да му се присъждат, тъй като ищецът не е депозирал отговор на
въззивната жалба и не е изпратил представител в проведеното пред настоящата
инстанция единствено съдебно заседание, а единствено е депозирал бланкетна молба с
която е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Поради това съдът намира, че
защита от юрисконсулт реално не е осъществена пред настоящата инстанция, поради
което липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК,
вр. с НМРАВ, поради което и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в
полза на ищеца.
Съобразно разрешението по т. 7 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г.
ОСГТК на ВКС особеният представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК не дължи
държавна такса, тъй като същата се дължи от страната. Съобразно мотивите по същата
точка представляваната от особения представител страна не е освободена от
заплащането на такси и разноски, предвид на което с решението си съдът, съобразно
изхода на делото, следва да възложи дължимата държавна такса по жалбата и
разноските на съответната страна. В случая дължимата за въззивното производство
държавна такса възлиза в размер на сумата 25 лева, които, с оглед изхода на делото
следва да бъдат понесени от ответника М. Д. Б..
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20041135/09.06.2022г., постановено по гр.дело №
10155/2021г. по описа на СРС, 177-и състав, в частта, с която е признато за установено
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 110, ал.
ЗС, че М. Д. Б., ЕГН **********, дължи на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*******, сумата 1 438.77 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия
през периода от 01.02.2017г. до 30.04.2019г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к.
*******1, ведно със законната лихва от 10.02.2020г. до окончателното изплащане, и
сумата 43.87 лева – такса за извършено дялово разпределение за периода от
01.02.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 10.02.2020г. до
окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 6720/2020г. по описа на СРС, 177-и състав, и в
частта, в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. Д. Б., ЕГН **********, е осъдена да
4
заплати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, сумата 870.49 лева – разноски
по делото, сторени пред СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. Д. Б., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, сумата 340 лева – разноски
във въззивното производство за депозит за особен представител.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, М. Д. Б., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийски градски съд, сумата 25 лева – държавна такса за въззивното
производство.
Банкова сметка на Софийски градски съд за държавни такси: BG05 *******
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
– Т. Н.И.“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5