№ 8703
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110169207 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на з срещуз, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата в размер от 415,61
лева, представляваща невъзстановена от ответника част от регресно вземане за платено от
ищеца застрахователно обезщетение за наем на заместващ автомобил по имуществена
застраховка „Каско на МПС“, във връзка с щети по МПС „Киа Соренто“, с рег.№ ,,
причинени при ПТП на 02.10.2021 г. в гр. София, по вина на водача на МПС „Фолксваген
Тигуан“ с рег. № ,, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2022
г., до окончателното плащане.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 02.10.2021 г. в гр. София, на
подземно ниво на паркинг на търговски център „Сердика“, водачът на лек автомобил
„Фолксваген Тигуан“, с рег. № ,, отнел предимството на МПС „Киа Соренто“, с рег. № ,, с
което предизвикал ПТП и увредил МПС с рег. № ,, със собственика на което ищецът имал
сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“, валидна към датата на ПТП. Твърди,
че по повод процесното ПТП изплатил застрахователно обезщетение в общ размер на
8934,84 лева, включващо и направени от ищеца разходи за предоставяне на увреденото лице
на заместващ автомобил за периода на ремонта. Поддържа, че за лек автомобил „Фолксваген
Тигуан“, с рег. № ,, е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което
отправил регресна покана към същото за сумата в общ размер на 8949,84 лева, включваща
платеното обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Сочи, че ответникът
изплатил само част от дължимата сума, а именно сумата в размер на 8534,23 лева, като
останал задължен за исковата сума в размер на 415,61 лева. По така изложените доводи
предявява разглеждания иск и моли да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск. Счита, че с плащането на сумата от 8534,23 лева е изпълнил
задължението си по повод процесното събитие. Твърди че неплатеният остатък
представлява разходи за заместващ автомобил, които били допълнителна услуга по
имуществената застраховка, предоставянето на която не цели обезщетяване на вреди.
1
Излага съображения, че предявените разходи не се обхващат от регресната отговорност на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. По така изложените доводи счита
предявения иск за неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на
посочените обстоятелства, че е заплатил процесната сума.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 153
ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 02.10.2021 г. между водача на МПС „Киа Соренто“, с рег.
№ ,, застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“ и водача на лек автомобил
„Фолксваген Тигуан“ с рег. № ,, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, е реализирано ПТП по вина на водача на МПС „Фолксваген Тигуан“ с рег.№ ,;
че определеното и платено от ищеца обезщетение е в общ размер на 8934,84 лева, с
включени разходи за предоставяне на заместващ автомобил; че ищецът е отправил регресна
покана към ответното дружество за сумата в общ размер на 8949,84 лева, включваща
платеното обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски; че ответното дружество е
възстановило част от претендираната сума, а именно сумата от 8534,23 лева, като
невъзстановена останала сумата от 415,61 лева, представляваща направени от ищеца
разходи за предоставяне на заместващ автомобил, като в проведеното открито съдебно
заседание е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че
претендираният от ищеца размер представлява средната пазарна стойност на наема на
заместващия автомобил.
Основния спорен по делото въпрос е свързан с наличието на причинна връзка между
процесното ПТП и заплащането на претендираната от ищеца сума за осигуряването на
заместващ автомобил, респ. дължимостта на исковата сума на твърдяното от ищеца
основание.
По посочения спорен въпрос, съдът намира следното:
В задължителната за настоящия състав на съда съдебна практика (Тълкувателно
решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК) е разяснено, че обемът
на отговорността на застрахователя по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“
е ограничен от обема на гражданската отговорност на самия делинквент, чиито граници са
определени в чл. 51 и чл. 52 ЗЗД, а в хипотезата на суброгация по чл. 411 КЗ – и от размера
на изплатената от застрахователя на увреденото лице застрахователна сума. Съгласно чл.
386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение следва да е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Дължимото обезщетение следва
да се определи по пазарна стойност на увреденото имущество, която стойност е към датата
на увреждането. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда)
или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество (чл. 400, ал. 2 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид и качество, в т.ч. всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и др., без прилагане на обезценка (чл. 400, ал.3 КЗ).
В разглеждания случай претендираната от ищеца сума за наемна цена на заместващ
автомобил не е предназначена да възстанови или замести увреденото от ПТП имущество (за
която вреда страните не спорят, че са уредили извънсъдебно отношенията си), а следва да
2
послужи като обезвреда за неудобствата, които търпи увреденото лице докато бъдат
отстранени вредите, поради което е извън обхвата на застрахователното обезщетение по чл.
386, ал. 2 КЗ. Отделно от това, както бе посочено по-горе, размерът на дължимото
застрахователно обезщетение се определя съобразно действителните вреди към деня на
настъпване на събитието, докато разходите за заместващ автомобил са обусловени и от
продължителността на ремонтните дейности по отстраняване на вредите. Самото ПТП не е
необходимо и достатъчно условие за извършване на разходите за наем за заместващ
автомобил и не се явяват типична, закономерна и адекватна последица от неговото
настъпване. В този смисъл е и преобладаващата практика на въззивната инстанция (така
напр. Решение № 2922 от 26.10.2022 г. по в.гр.д. № 6991/2021 г., по описа на СГС, II-E
състав, Решение № 1575 от 24.06.2022 г. по в.гр.д. № 12521/2021г., по описа на СГС II-Д
състав, Решение № 2785 от 14.10.2022 г. по в.гр.д. № 1588/2022 г., по описа на СГС, III-Б
състав, Решение № 2759 от 13.10.2022 г. по в.гр.д. № 773/2022 г., поописа на СГС, III-Б
състав, Решение № 1891 от 14.07.2022 г. по в.гр.д. № 10014/2021 г., по описа на СГС, II-Е
състав, Решение № 1764 от 06.04.2023 г. по в.гр.д. № 12726/2021 г., по описа на СГС, III-В
състав и др.)
Предвид изложеното се налага извод, че претендираната от ищеца сума не попада в
обема на регресната отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, поради което предявеният иск за заплащане на сумата в размер на 415,61 лева
следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът, поради което в негова полза следва да бъдат присъдени претендираните такива
за юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя на сумата в размер на 100
лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от з, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, срещу з, с ЕИК , и със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, осъдителен иск с правно основание чл.
411 КЗ за заплащане на сумата в размер от 415,61 лева, представляваща невъзстановена част
от регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение - за наем на
заместващ автомобил, по имуществена застраховка „Каско на МПС“, във връзка с щети по
МПС „Киа Соренто“, с рег. № ,, причинени при ПТП на 02.10.2021 г. в гр. София, по вина на
водача на МПС „Фолксваген Тигуан“ с рег. № ,, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва от 20.12.2022 г. до
окончателното плащане.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3