Р Е Ш Е Н И Е
№ 3111/5.7.2019г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти СЪСТАВ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, в публично заседание, проведено на 07.06.2019г., в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НEЛА КРЪСТЕВА
при
участието на секретар АТАНАСКА ИВАНОВА разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 17961 по описа за
2018г.
Производството по делото е
образувано по повод предявени от
ищеца
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
ВАРНА"ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя В*** срещу ответника А.Д.А. ЕГН **********,***,
офис 1, съединени
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 от
ГПК вр. чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД
за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството
си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер
1143438, за ползвани и незаплатени В и К услуги, следните суми, а именно : сума в общ размер на 861.32лв.(осемстотин
шестдесет и един лева и 32ст.), представляваща главница за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 05.08.2016г. до 10.09.2018г. на адрес
гр.Варна, ул.***л.2, вх.В, ап.12; сума в
общ размер на 80.60лв.(осемдесет лева и 60ст.), представляваща лихва за забава
върху тази главница за периода от 12.10.2017г. до 19.09.2018г.; законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-27.09.2018г. до
окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед № 7273 от
01.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 14557/2018г. по описа
на ВРС.
Претендира се за осъждане на
ответника да заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски, сторени
от ищеца в заповедното производство в размер заплатената държавна такса от 25.00лв.
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен
интерес от провеждане на установителния иск,
навеждайки следните фактически твърдения:
Твърди се
в исковата молба, че „В.и к." ООД, в качеството си на В и К оператор
съгласно чл.2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с
поел. изм.), предоставя В и К услуги на А.Д.А. ЕГН **********,***, който в
качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните ВиК услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен
номер 1143438, чийто титуляр е ответникът.
Съгласно
чл.5, т.6 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите
от В и К оператор „В.и к." ООД потребителите са длъжни да заплащат
ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил.
Съгласно
чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за
използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след
изтичане на който срок той изпада в забава.
На
27.09.2018г., В и К операторът сочи, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу А., въз
основа на което е било образувано частно гражданско дело №14557/2018г. по описа
на ВРС, ГК-14 състав.
На
01.10.2018г., съдът издал заповед № 7273 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, с която разпоредил на А. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата
от 861.32лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 05.08.2016г. до 10.09.2018г.; сумата от 80.60лв., представляваща лихва
за забава върху тази главница за периода от 12.10.2017г. до 19.09.2018г.;
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда-27.09.2018г. до окончателното плащане, както и сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса
в размер на 25.00лв. и юрисконсултеко възнаграждение
в размер на 50.00лв.
На
23.10.2018г. ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение на
основание чл.414, ал.1 ГПК.
На
29.10.2018г., заявителят (сега ищец) е бил уведомен, че на основание чл.415,
ал.1 ГПК предвид подаденото възражение от А. може да предяви иск за
установяване на вземането си.
Претендиралите
от ищеца суми за главници и лихви по фактури, се излага, че са подробно описани
в Справка за недобора на частен абонат № 1143438 до 19.09.2018г.
Ответникът, в срока
по чл. 131
от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба. По
основателността на иска, се сочи от ответникът следното:
ПЪРВО:
Посоченото като отчетено количество вода не отговаря на реално потребената, като в тази връзка, се оспорва представената
справка за недобора, като се твърди, че същата не отразява реално отчетено
количество потребена вода. Издадената справка за
недобора представлява частен свидетелстващ документ, изхождащ от страната,
която го представя и удостоверяващ изгоден за нея факт, предвид което не
съставлява годно доказателствено средство за факта на
извършената доставка на ВиК услуги, нито количеството
предоставена и потребена вода. Справката не отразява реално
отчетена и потребена вода, а посочените данни са
произволни. Не е спазена съответната процедура за отчитане на твърдяните като доставени ВиК
услуги, няма твърдение дали същите са отчитани реално или са начислени
служебно, и ако това е така - по какви причини. Освен това не са издавани
посочените в справката за недобора фактури, не е водено редовно счетоводство.
ВТОРО: Твърди се, че индивидуалният водомер водомер не представлява годно средство за техническо
измерване и не отговаря за изискванията на Закона за измерванията и подаконовите нормативни актове към него. В тази връзка,
съгласно чл.16 и чл.17 от Общите условия на ВиК -
Варна, на водопроводните и канализационни отклонения и сградните
инсталации се монтират само средства за измерване, одобрени по реда на Закона
за измерванията и подзаконовата уредба към него. Съгласно чл.16, ал.2 от Общите
условия средствата за измерване подлежат на задължителна първоначална проверка
преди техния монтаж. Периодичните проверки на индивидуалните водомери, като средства
за измерване и разпределение на изразходваното количество вода се извършват от
и за сметка на потребителите през 10 години, считано от датата на последната
метрологична проверка. Когато представителят на В и К оператора установи
потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно чл. 16, ал. 4, същият
прави предписание на потребителя за извършване на периодична проверка, със срок
за изпълнение три месеца. В случай, че след изтичането на този срок не е
извършена периодична проверка, количеството изразходвана вода се начислява по
реда на чл. 25, ал. 8 и 10 (съгл. чл.21 от Общите условия). Доколкото съгласно
разпоредбата на чл.16, ал.2 от Общите условия средствата за измерване подлежат
на задължителна първоначална проверка преди техния монтаж и предвид
обстоятелството, че монтажът и първоначалната проверка на водомера се
осъществява от доставчика на услугата, то ВиК
операторът е наясно, че индивидуалният водомер не е технически годно средство и
е следвало да даде съответни предписания, като е следвало да отчита/определя
количеството изразходвана вода по изрично разписана в Общите условия процедура.
ВиК операторът не може да черпи права от собственосто си неправомерно бездействие.
Общият водомер също не е годно техническо средство за
измерване и не отговаря за изискванията на Закона за измерванията и
подзаконовите нормативни актове към него.
С оглед и на горните обстоятелства се счита, че
неправилно е отчетена твърдяната като потребена от
ответника вода.
ТРЕТО: На следващо място, за да бъде обвързано едно лице
от договор за получаване на услугите водоснабдяване и/или канализация (ВиК) при публично известни общи условия, следва да бъде
установено, че същото има качеството потребител на тези услуги. В тази връзка
се твърди, че А.Д.А. не е и никога не е бил потребител на ВиК
услуги по смисъла на закона, подзаконовите нормативни актове и Общите условия
за сочения в исковата молба обект на потребление.
Предвид горното се настоява да бъдат отхвърлени исковите
претенции на „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, като
неоснователни и недоказани.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в производството по чл.422, ал.1, вр.чл.415
от ГПК.
Предвид оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие
на А.Д.А., ЕГН:**********,се моли на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1,
т.3 (колега и роднина), вр.чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата заявителят „Водоснабдяване и канализация" ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:***, да бъде осъден
да заплати на адв.И***, ЕГН:**********, АК - Варна, с адрес на кантората в гр.Варна, бул."***"
55, ет.4, офис 1 адвокатско възнаграждение в предвидения съгласно Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимален размер.
От
събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/
потребители на ВиК услуги са юридически или физически
лица, собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и доказателства за публикацията им и за
влизането им в сила.
Представена е Справка за
недобора на частен абонат №
1143438
до 19.09.2018г. и карнетни
листи/л.85-86/ по партида на А.Д.А. ЕГН **********,***.
По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, за установяване размера на
месечните задължения на абоната, както и
за установяване на лихвите за забава.
При
така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
Искът е предявен по
реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния
месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение, поради което се
явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск ищецът да докаже
възникването на спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Представени са по
делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Водонабдяване
и канализация” ООД – Варна, одобрени с решение на ДКЕВР ОУ – 018 от
19.06.2006г. Представени са доказателства за публикуването на Общите условия и
в един централен и един местен вестник.
Влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от потребителите.
Поради което и на основание чл.69 от Общите условия, съдът приема, че Общите
условия за влезли в сила след 30 дни след първото им публикуване.
Съгласно чл.31,
ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор, потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането.
По делото е
оспорено от ответника, че е титуляр на партидата на посочения адрес на
потребление за имот на
адрес гр.Варна, ул.***л.2, вх.В, ап.12, както
и че е ползвател на ВиК услуги в този имот.
Не е спорен фактът,
че посоченият имот е включен към водопреносната
мрежа.
По възражението на
ответната страна, че няма качеството на потребител съдът намира следното:
Изрично съдът е указал в проекта за доклад на делото, че ищецът следва да докаже твърдяната облигационна връзка с ответника, на основание която е доставил твърдяното
количество вода и ВиК услуги, т.е., че ответникът е потребител
на водоснабдителни и канализационни услуги на
процесния имот.
Съгласно пар.1, ал.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители
на ВиК услуги са:
а) юридически или физически лица - собственици или ползватели
на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги;
б) юридически или физически лица - собственици или ползватели
на имоти в етажната собственост;
в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена
за питейни води.
С идентично съдържание е и текста на разпоредбата на чл.2,
ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр.Варна.
В настоящия случай, ищецът с оглед доказване качеството на
потребител на ответницата, представя справка от Служба по вписванията
гр.Варна/л.62 и сл./, в която е отразено, че ответника се явява собственик на
имота, на адрес гр.Варна, ул.***л.2, вх.В, ап.12.
Съгласно чл. 22 от ОУ, изразходваните количества питейна вода
се отчитат от водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора.
От ответникът с отговора са оспорени редовността на отчитане
на фактурираните ВиК услуги, както игодността на средството за измерване в имота.
Уреден с общите условия, в раздел втори, е и редът за
отчитане на количествата питейна вода, като според ал. 1 на чл.23, показанията
на водомерите на водопроводните отклонения се отчитат за период не по-дълъг от
един месец. Предвидено в ал. 4 на чл. 23,
е, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, като при
неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и
длъжностно лице на ВиК оператора.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ВиК
услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. Според ал. 2 на чл. 32 от цитираната наредба, за
сгради – етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се
заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на
водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на
водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след това
се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в
присъствието на представител на потребителите.
Отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно
с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител, освен
в случаите на отчитане по електронен път – ал. 4 на чл. 32.
В представените по делото общи условия на дружеството ищец
също е посочено, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или негов представител, който с
подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета, като при
неосигуряване на представител отчетът се подписва от свидетел, който може да
бъде длъжностно лице на ВиК оператора, освен в
случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет – арг. чл. 23, ал. 4 от ОУ.
За доказване предоставените на ответника водоснабдителни и
канализационни услуги в заявения обем, съответно, че доставената и потребената вода е отчетена и измерена по предвидения в
Общите условия ред, ищецът представя два броя карнетни
листи/л.85, л.86/, като видно от първия карнетен лист,
касаещ отчитането за период от м.10.2017г. до м.04.2019г.
се съдържат данни за положен подпис от потребител само по отношение записаните
показания на водомер за шест месеца/от общо деветнадесет месеца на отчитане/,а
във втория карнетен лист, приложен на л.86 от делото
са вписани показания на водомера за 21 месеца/ от м.02.2016г. до м.10.2017г./, като в графа „подпис на потребител“ са
положени подписи за 13 месеца отчитане.
Представените карнети за отчитане
на количествата доставена питейна вода, съдът намира, че не са от естество да
установят отчитането на водата да е станало по горния ред, детайлизиран с
общите условия на дружеството. Отделно
от факта, че в по-голямата си част при отчитането не се съдържа подпис на
потребител, в случаите на положен такъв, не е установено този подпис да
принадлежи на ответника, като потребител, за да се приеме например, че той е
направил признание поне по отношение на отчетените количества ВиК услуги за онези месеци, за които в карнетите
фигурира положен подпис в графата за потребител.
Представената справка за недобора на частен абонат, също не
може да служи за доказателство за количествата на доставени ВиК
услуги в процесния период, доколкото отразява
единствено информацията за заведено задължение в счетоводството на дружеството
ищец в претендирания от същия размер и счетоводната
отчетност на ищеца относно процесните стопански
операции, но не касае правнорелевантния факт дали ищцовото дружество е доставило на ответника описаното в процесните фактури количество питейна вода.
При наведеното изрично оспорване от ответната страна, за да
се приемат тези счетоводни записвания (по своето правно естество частни
свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за
техния издател обстоятелства) за доказателства по делото, е необходимо обективираните в тях факти да се подкрепят и от останалите
събрани по делото доказателства. А такива не бяха събрани по делото.
При липсата на доказателства, че ищецът е предоставил на
ответника посочените водоснабдителни и канализационни услуги в заявения обем,
като доставената и потребената вода е отчетена и
измерена по предвидения в Общите условия ред, настоящият съдебен състав намира
предявеният иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 327 ТЗ за неоснователен и като такъв счита, че следва да бъде отхвърлен.
При изложеното намира, че не се явява необходимо да обсъжда
заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ,
установяващо размера на всяко едно от фактурираните месечни задължения на
абоната по справката за отчетени като доставени, на незаплатени ВиК услуги в процесния обект на
потребление, както и установяващо размера на обезщетението за забава в размер
на законната лихва, съгласно чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на
спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, в полза на ответникът се дължат сторените
от него разноски в настоящото и в заповедното производство, на основание чл.78,
ал.1, т.3 от ЗАдв.
В хипотезата на чл.
38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.,
адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва
безплатна адвокатска помощ. Не се касае за сключен възмезден договор с адвоката
за оказване правна защита и съдействие, в който случай страната има право да
бъде обезщетена за направените разноски, затова следва да докаже, че ги е
направила, за да ги претендира по чл. 78 ГПК.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на
лице по чл.
38, ал.1, т. 3 от ЗАдв.,
е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи
разноски, съгласно чл.
38, ал. 2 от ЗАдв.
адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско
възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение съдът
присъжда на адвоката.
За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който
да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.
38, ал. 1, т. 3 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че
клиентът е близък приятел на адвоката. В този смисъл е съдебната практика
/вж.Определение № 95 от 19.02.2015 г. на ВКС
по ч. т. д. № 1451/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева/.
Съдът,
съобразявайки факта, че както в исковото производство, така и в заповедното
производство, е приложен
договор за правна защита и съдействие, в който е посочено в графа договорено
възнаграждение-безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., съответно отчитайки, че правото на адвоката да окаже
безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., е установено със закон, намира, че в случая, след като
насрещната страна дължи разноски, то
съгласно чл.38,
ал. 2 от ЗАдв.
адвокатът, оказал на страната-ищец безплатна правна защита, има право на
присъждане в негова полза на адвокатското възнаграждение, в размера, определен
от съда.
Определен на основание Наредба №1/2004г. за МРАВ, в исковото
производство с правно основание чл.422 ГПК, размера на адв.възнаграждение
възлиза на 300лв., на основание чл.7, ал.2, т.1 от посочената наредба.
За заповедното производство, размера на адв.възнаграждение
на ответника възлиза на основание чл.7,
ал.7 вр. с ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за
МРАВ, на сумата от 150.00лв.
Така мотивиран,
Варненски районен съд,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ищецът "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
ВАРНА"ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя В*** срещу ответника А.Д.А. ЕГН **********,***, офис 1, съединени
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД,
за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството
си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер
1143438, за ползвани и незаплатени В и К услуги, следните суми, а именно: сума в общ размер на 861.32лв.(осемстотин
шестдесет и един лева и 32ст.), представляваща главница за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 05.08.2016г. до 10.09.2018г. на адрес
гр.Варна, ул. *** л.2, вх.В, ап.12; сума
в общ размер на 80.60лв.(осемдесет лева и 60ст.), представляваща лихва за
забава върху тази главница за периода от 12.10.2017г. до 19.09.2018г.; законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-27.09.2018г. до
окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед № 7273 от
01.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 14557/2018г. по описа
на ВРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, вр. с чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата, "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА"ООД, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В***сумата от 300.00лв./триста
лева/, представляваща
определено на основание чл.
38, ал.1, т. 3 от ЗАдв.
във вр. с чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004г. За МРАВ адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по гр.д.№ 17961/2018г. по
описа на ВРС, 33-ти състав, както и сумата от 150.00лв.,
представляваща сторени разноски за адв.възнаграждение
по ЧГД № 14557/2018г. по описа на ВРС, 14-ти състав, определени на основание чл.
38, ал.1, т. 3 от ЗАдв.
във вр. с чл.7, ал.7 вр. с ал.2,
т.1 от Наредба №1/2004г. за МРАВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: