Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 20.06.2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Д.
Такова, като разгледа т.д. № 5295 по
описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 125, ал. 3 ТЗ.
Ищецът И.Х.АД (н.) твърди, че е бил съдружник в ответното дружество Ц. ООД, като е притежавал 977 броя дружествени дяла от капитала. Членственото правоотношение било прекратено поради обявяването му в несъстоятелност с решение от 16.01.2017 г. и поради това в негова полза е възникнало вземане за стойността на дружествения му дял. Ето защо моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 30 829,20 лв., представляваща част от стойността на дела, изчислена според счетоводния баланс към 31.01.2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването, както и разноски.
Ответникът Ц. ООД (л.) оспорва иска, като твърди, че към момента на обявяването си в несъстоятелност ищецът не е притежавал дружествени дялове, тъй като ги е прехвърлил с договор за продажба, а и защото записаните 972 дяла не били изплатени. Оспорва размера на иска при твърдението, че дружественият дял следва да се изчисли според уговорения в дружествения договор метод на дисконтираните парични потоци. Претендира разноски за вещо лице.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Фактическият състав на съдебно предявеното вземане за стойността на дружествения дял включва наличие на членствено правоотношение между ищеца и ответното дружество, което правоотношение е прекратено на основание чл. 125, ал. 1 или 2 ТЗ. Размерът на вземането се определя по императивно уреден в закона начин – въз основа на счетоводния баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяването.
Безспорно между страните е, че 1). при учредяване на ответното дружество ищецът е записал 5 дяла и е заплатил тяхната номинална стойност в размер на 5000 лв. (факт, установим и от представеното удостоверение от Е.В.Б.Б.Б.АД, л. 187); 2). при увеличение на капитала ищецът е записал 972 дяла (фактът на тяхното изплащане е спорен);
Общоизвестно (като в писано в Търговския регистър) е обстоятелството, че с решение от 16.01.2017 г. ищецът е обявен в несъстоятелност; с решение от 26.05.2017 г. е отменен отказ на Агенцията по вписванията за вписване прекратяване на членственото правоотношение на ищеца на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 ТЗ и заявеното вписване е извършено.
Спорни са следните факти: 1). притежавал ли е ищецът дружествени дялове от капитала на ответното дружество към момента на обявяването си в несъстоятелност – с оглед твърдението за предхождащо разпореждане с дяловете; 2). какво е значението на изплащането на записаните при увеличението дялове; 3). как следва да се определи стойността на дружествения дял. В тази хронология съдът ще разгледа спорните въпроси:
На 27.06.2006 г. между К.Б.мбХ като съдружник-купувач и ищеца като съдружник-продавач е сключен договор, по силата на който ищецът прехвърля притежаваните от него 977 дяла от капитала на Ц. ООД. Договорът е сключен в предвидената от закона към момента на сключването му форма (чл. 129, ал. 2 ТЗ в ред. ДВ бр. 48/1991 г.) – писмена с нотариално заверени подписи.
Възражението на ищеца, че нотариалното удостоверяване е нищожно, е неоснователно. Съгласно действащата към момента на извършване на удостоверяването уредба (ГПК 1952 г., отм.), нотариалното удостоверяване е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши; когато е нарушено изискването за лично явяване, както и когато са нарушени други процедурни правила, сред които не е удостоверяването от нотариуса, че лицата, подписали документа, са действали като законни представители – вж. чл. 472 ГПК (отм.). Съгласно чл. 474, ал. 4 ГПК (отм.) нотариусът е длъжен да се увери в представителната власт на лицата (чието наличие не се оспорва), но не и да удостовери този факт в печата, в който удостоверява и верността на подписа. Нещо повече – разпоредбата на чл. 472 ГПК (отм.) сочи за нищожно само това удостоверяване, което е извършено в нарушение на чл. 474, ал. 4 ГПК (отм.) в частта за личното явяване, а не за проверката на представителната власт. С аргумент от това не би могло да е нищожно удостоверяване, което не обективира извода на нотариуса за наличие на представителна власт.
Неоснователно е и възражението на ищеца, че поради липсата на вписване на договора за продажба на дялове, той не е породил транслативен ефект или дори да е породил, не може да се противопостави на дружеството. Вписването на договора не е предпоставка за настъпване на транслативния ефект, а за противопоставянето му, но на трети лица (арг. чл. 141, ал. 4 ТЗ, вж. Определение № 376/28.05.2012 г. по т. д. № 909/2011 г., ТК., ІІ ТО на ВКС и цитираната там практика) – ищецът като страна в продажбеното правоотношение не може да се позовава на неговата непротивопоставимост нито спрямо него самия, нито спрямо дружеството, което също не е трето лице.
Липсата на решение на Съвета на директорите на дружеството-продавач не се отразява върху валидността и транслативния ефект на договора – арг. чл. 236, ал. 4 ТЗ. Липсата на доказателства за внасяне на стойността, срещу която са записани 977 дяла при увеличението на капитала, е неотносима към възможността за настъпване на транслативния ефект, тъй като неплащането не е основание за автоматично отпадане на собствеността върху записаните дялове (арг. чл. 121 ТЗ).
Поради изложеното съдът приема, че със сключване на договора от 27.06.2006 г. ищецът се е разпоредил с притежаваните от него дружествени дялове и като участник в сделката не може да черпи права от липсата на вписване на договора в Търговския регистър. Действително, към настоящия момент в Търговския регистър е вписано прекратяване на членственото правоотношение на ищеца на основание обявяването му в несъстоятелност, което предполага до този момент той да е имал качеството на съдружник. Спрямо ищеца обаче това вписване също е непротивопоставимо – съгласно мотивите на т. ІІ от ТР 1/2002 г. вписването на обстоятелство, което не се е осъществило (членственото правоотношение е прекратено с прехвърляне на дяловете и не може да бъде повторно прекратено на друго основание), до заличаването му няма действие спрямо членовете на дружеството, а само спрямо трети лица.
Ето защо настоящият състав счита, че в процесните, вътрешни отношения, ищецът се явява лице, разпоредило се със своите дружествени дялове, и поради това няма право на стойността на дружествения дял, дължима при прекратяване на членственото правоотношение по чл. 125, ал. 1 ТЗ. Поради изложеното искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 620, ал. 5 ТЗ ищецът следва да заплати по сметка на съда сумата от 1233,17 лв., а на ответника – 300 лв. разноски за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Х.АД (н.), ЕИК *******, срещу Ц. ООД, ЕИК *******, частичен иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ за сумата от 30 829,20 лв., представляваща част от стойността на дружествения дял, дължима поради прекратяване на членственото правоотношение на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 ТЗ.
ОСЪЖДА И.Х.АД (н.), ЕИК *******,
да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Ц. ООД, ЕИК *******, 300 лв.
разноски, а на основание чл. 620, ал. 5 ТЗ по сметка на съда сумата от 1233,17
лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: