РЕШЕНИЕ
№ 1272 10.06.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На двадесет и осми май две хиляди
и двадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 7691 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А” – Париж,
Франция чрез „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ КЧТ с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.”Младост 4”, бизнес
парк София, сграда 14, представлявано от Д.т.Д. и Ж.м.с., против М.П.Д. с ЕГН ********** ***. Ищецът моли съда да приеме за
установено по отношение на ответника съществуването на следните вземания,
основани на договор за кредитна карта CARD-*********/ 23.01.2018г., за които е
постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 6041/ 2019г. по описа на РС – Бургас : 1 640,90 лв. – главница;
265,56 лв. - възнаградителна лихва
за периода 01.07.2018г. - 04.01.2019г.; 86,03
лв. - мораторна лихва за периода 04.01.2019г. - 21.07.2019г.; и законната
лихва върху главницата от подаването на заявлението на 25.07.2019г. до
окончателното ѝ плащане. Претендира и присъждане на направените разноски.
При условията на
евентуалност е предявен осъдителен иск за тези парични вземания.
Ищецът твърди, че ответникът
е длъжник по договор за кредитна карта CARD-*********, активирана на
23.01.2018г., с кредитен лимит от 1 500 лв., като на 01.07.2018г. е
преустановил обслужването й.
Книжата до
ответника са връчени редовно по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В преклузивния срок
по чл.131 ал.1 ГПК назначеният особен представител на ответника представя
писмен отговор, с който оспорва иска.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявените искове
са с правно основание чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1,
чл.86, ал.1 и чл.240 и сл. от ЗЗД.
Ищецът твърди и
представя сключен с ответника договор за кредит за покупка на стоки CREX-15571728/ 18.12.2017г. с посочена кредитна сума от 1 100,34 лв.,
включваща цената на финансираната стока – конзола за видеоигри – 854,30 лв. и
застраховка по договор за кредит за покупка на стоки CREX-15571728 на стойност 264,04 лв. Съгласно този договор ответникът се е
задължил да върне получената в кредит сума със застрахователна премия от общо
1 100,34 лв. на 36 месечни вноски по 45,96 лв. Така е договорена обща
стойност на плащанията 1 654,56 лв., с годишен процентна разходите – 31,86 % и
лихвен процент – 27,98%. Последната договорена падежна дата е 01.01.2021г. Представен
и сертификат от същата дата № CREX-15571728/ 18.12.2017г. за сключена между трето лице
– застраховател и ответника застраховка на плащанията по предоставения от
ищцовото дружество кредит за покупка на стоки.
На същата дата е
сключен и договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта № CARD-*********, за който се твърди, че е сключен с оглед заплащането на описаната
закупена стока и за усвояване на суми. Съгласно чл.1 от договора отпуснатият
револвиращ кредит е в размер на 1 500 лв. с договорен лихвен процент – 35%
и годишен процент на разходите – 44,90 %, включващ и месечна такса за
обслужване в размер на 4 лв. Ищецът твърди, че ответникът е преустановил обслужването
на кредитната карта на 01.07.2018г., към който момент начислените задължения по
нея са били в размер на общо 1 906,46 лв. – 1 640,90 лв. главница и
265,56 лв. договорна лихва.
От приетото по
делото заключение на вещото лице по извършената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че извършените от ответника плащания по тези договори
са в размер на общо 337,63 лв. – 50 лв. на 06.02.2018г., 106,04 лв. на
01.03.2018г., 60 лв. на 05.04.2018г. и 121,59 лв. на 18.06.2018г. Според вещото
лице отпуснатият револвиращ кредит е използван за заплащане на закупената стока
и за усвояване на суми – на 23.01.2018г. – 7,90 лв. и на 24.01.2018г. – 397,42
лв.
В установеното
облигационно кредитно правоотношение ответникът има качеството потребител по смисъла
на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и чл.9
ал.3 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Съдът приема, че събраните
по делото писмени доказателства не установяват по категоричен начин наличието
на валидно облигационно правоотношение между страните, подлежащо на изпълнение.
Описаните сключени между страните писмени договори не отговарят на изискването
за яснота и разбираемост, установено в чл.10 ал.1 от ЗПК. От съдържанието им не
става ясно защо на същата дата са сключени два отделни договора за кредит –
един за покупка на стоки на изплащане /СREX/ и друг за револвиращ кредит и кредитна карта /CARD/, не е ясно дали посочената кредитна сума по първия договор от
1 100,34 лв. е включена в револвиращия кредит от 1 500 лв. по втория
договор, в двата договора са посочени различни лихвени проценти и ГПР, като не
е ясно кои от тях са приложими по отношение на паричната сума, използвана за
заплащане на цената на финансираната стока.
Освен това,
застрахователната премия по договора за застраховка на плащанията в нарушение
на чл.19, ал.1 вр. § 1, т.1 от ДР на ЗПК не е включена в годишния процент на
разходите по кредита /ГПР/, за който липсват данни как е определен, а е
включена в главницата по договора, за която се начислява договорна лихва. Съдът
приема, че договорената застрахователна премия е разход, пряко свързан с
кредита, и на основание чл.19, ал.1 от ЗПК следва да се включи в годишния
процент на разходите. В противен случай се заобикалят изискванията на закона за
точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, както и се заобикаля
ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК за ГПР не по-голям от петкратния размер на
законната лихва.
Изложеното
мотивира извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.22 вр.
чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Същият се явява и неравноправен по
смисъла на чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП, тъй като поради неяснотата си не
отговаря на изискването за добросъвестност и не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора. Поради това е
налице и нищожност на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Уговореният с
представения договор за кредитна карта лихвен процент от 35 % противоречи на
добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва от 10 %,
въведен като критерий за допустим размер на договорната възнаградителна лихва.
Клаузата е неравноправна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като
представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на страните по правоотношението. Изложеното е основание за
нищожност на клаузата на възнаградителна лихва по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и
чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Следва да се
отбележи също, че липсват доказателства установяващи получаването на
финансираната стока от кредитополучателя, като по делото не е представен
свързаният договор за продажба на стоки, финансиран от потребителски кредит, в
който съгласно изискването на чл.27 ал.1 от ЗПК следва задължително да е
посочено, че цената на стоката или услугата ще е заплатена изцяло или частично
с кредит, предоставен от кредитора. Липсват и доказателства за реално заплащане
на цената на финансираната с договора за кредит стока. Поради това не може да
се направи извод за валидно възникване на задълженията на кредитополучателя,
които на основание чл.27, ал.2, изр.1 от ЗПК възникват от момента на доставяне
на стоката.
Съдът не кредитира
представените по делото месечни извлечения, тъй като те са изходящи от ищеца
частни документи, без данни за авторство, и нямат обвързваща материална
доказателствена сила за удостоверените в тях транзакции. Поради това съдът не
кредитира и изготвените от вещото лице приложения с погасителни вноски и
непогасени задължения, основани на тези месечни извлечения. По делото не е приета
надлежно изготвена счетоводна справка за задълженията на ответника и липсват
данни за редовното водене на счетоводните книги на ищцовото дружество /арг. от
чл.182 ГПК/.
С оглед
установената недействителност на кредитния договор на основание чл.23 от ЗПК
ответникът – потребител дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Въз
основа на заключението на вещото лице съдът приема за установени само описаните
тегления на суми през месец януари 2018г. на обща стойност 405,32 лв., като не
е проведено пълно главно доказване на факта на плащане на посочената цена на
описаната финансирана стока. Като неизгодни за ищеца твърдения съдът приема за
доказани удостоверените от ищеца получени плащания от ответника на обща
стойност 337,63 лв. Така се налага извод за непогасени задължения в размер на
67,69 лв. До тази сума предявеният установителен иск е основателен и ще бъде
уважен. Тъй като това задължение не е изпълнено на падежа чрез плащане на
минимална погасителна вноска, съдът приема за доказана по основание претенцията
за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. На основание
чл.162 от ГПК чрез използване на информационен продукт Апис – финанси
/Изчисляване на законна лихва, за процесния период 04.01.2019г. - 21.07.2019г. съдът
определя това обезщетение в размер на 3,74 лв., до който искът е основателен и
ще бъде уважен.
За разликата над
сумата от 67,69 лв. до предявения размер на главницата от 1 640,90 лв., за
разликата над сумата от 3,74 лв. до предявения размер на мораторната лихва от
86,03 лв., както и искът за договорна лихва, са неоснователни и ще бъдат
отхвърлени. По изложените мотиви, неоснователни са и евентуално съединените
осъдителни претенции за същите вземания.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски съразмерно
с уважените искове. Разноските на ищеца в настоящото производство са 685,29
лв., включващи 39,85 лв. – държавна такса за заповедното производство, 125,79
лв. – държавна такса за настоящото производство, 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство, 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство и 370 лв. – депозит за особен
представител на ответника. За тези разноски съразмерно с уважените искове
ответникът дължи на ищеца сумата от 24,57 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че М.П.Д. с ЕГН ********** ***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А” – Париж, Франция чрез
„БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ КЧТ с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.”Младост 4”, бизнес парк София,
сграда 14, представлявано от Д.т.Д. и Ж.М.С., следните вземания по договор за кредитна
карта CARD-*********/ 23.01.2018г., за които е постановена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 6041/ 2019г. по
описа на РС – Бургас : 67,69 лв. – главница; 3,74 лв. - мораторна лихва за периода 04.01.2019г. - 21.07.2019г. и
законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 25.07.2019г.
до окончателното ѝ плащане.
ОТХВЪРЛЯ следните установителни и осъдителни искове на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А” – Париж, Франция чрез „БНБ Париба Пърсънъл Файненс
С.А, клон България“ КЧТ против М.П.Д.
с ЕГН **********, за които е постановена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 6041/ 2019г. по описа на РС – Бургас, както
следва : 1. за главницата - за разликата над сумата от 67,69 лв. до предявения
размер от 1 640,90 лв.; ведно със законната лихва върху тези главница от
подаването на заявлението на 25.07.2019г. до окончателното ѝ плащане 2.
за 265,56 лв. - възнаградителна лихва за периода 01.07.2018г. - 04.01.2019г.; 3.
за мораторна лихва върху главницата за периода 04.01.2019г. - 21.07.2019г. - за
разликата над сумата от 3,74 лв. до предявения размер от 86,03 лв.
ОСЪЖДА М.П.Д. с ЕГН ********** ***, да заплати на„БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А” – Париж, Франция чрез „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България“ КЧТ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.”Младост 4”, бизнес парк София, сграда 14, представлявано от Д.Т.Д. и Ж.М.С.,
сумата от 24,57 лв. за направените съдебни разноски, съразмерно с уважената
част от заявлението.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /П/
Вярно с оригинала:
НД