Решение по дело №120/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по чл.63в от ЗАНН и чл.208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба от Директора на РИОСВ – Шумен, чрез пълномощник Н. Г. – служител с юридическо образование, против Решение №48/12.02.2024 г. по АНД №2709/2023 г. по описа на Районен съд град Шумен.

В касационната жалба се излагат доводи, че Решението на Районния съд е неправилно, тъй като е постановено при противоречие с материалния закон. Касаторът счита, че в процесния случай не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. На това основание касаторът моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени атакуваното Решение на РС град Шумен и да потвърди Наказателно постановление №71/10.11.2023 г. на Директора на РИОСВ – Шумен, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна Е. Х. Е., в качеството му на Кмет на Община Омуртаг, редовно призован, не се явява, но е депозирано писмено становище по касационната жалба чрез пълномощник адвокат Р. М. от ВТАК, редовно упълномощена, в което се съдържат доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което е отправено искане Решението на РС град Шумен да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, както и да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е основателна, а решението на Районния съд като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено и съответно потвърдено процесното НП.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Шуменският административен съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, приема за установено следното:

С Решение №48/12.02.2024 г. по АНД №2709/2023 г. ШРС е отменил Наказателно постановление №71/10.11.2023 г. на Директора на РИОСВ – Шумен, с което на Е. Х. Е., в качеството му на Кмет на Община Омуртаг, на основание чл.156 ал.1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ във вр. с чл.120 от ЗУО, е наложена глоба в размер на 2 000.00 лв., както и на основание чл.63 ал.4 от ЗАНН е предупредил санкционираното лице.

Спор по фактите няма между страните. Спорът е по приложение на материалния закон и в частност наличие на основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Настоящият касационен състав намира, че решаващият съд е установил правилно фактическата обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, извършил е правилна преценка на доказателствата както поотделно, така и в тяхната съвкупност, и е достигнал до законосъобразни правни изводи, включително и по отношение приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в настоящия случай. Правните изводи на решаващия съд се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция.

Безспорно е установено по делото, че на 16.02.2023 г. контролните органи при РИОСВ град Шумен са извършили проверка в Община Омуртаг във връзка с чистотата на населените места в общината. Във връзка с тази проверка е бил издаден КП №ДЙ-04 от 16.02.2023 г., с който на Кмета на Община Омуртаг били дадени предписания да се извърши почистване на замърсените участъци, описани в КП, от наличните в тях отпадъци, като за изпълнение на предписанието писмено да се уведоми РИОСВ град Шумен. За изпълнение на предписанията бил определен срок от 1 месец от получаване на протокола, който срок по молба на Кмета на Община Омуртаг бил удължен от Директора на РИОСВ град Шумен до 29.03.2023 г.

При извършена на 30.03.2023 г. справка в деловодната система на РИОСВ гр.Шумен било установено, че няма постъпило писмено уведомление от Община Омуртаг за изпълнение предписанието, дадено с КП №ДЙ–04/16.02.2023 г. На 30.05.2023 г. бил съставен АУАН №ДЙ– 04 срещу Кмета на Община Омуртаг, за нарушение на чл.156 ал.1 във вр. с чл.120 от ЗУО. АУАН е бил връчен на заместник кмета на Община Омуртаг, който вписал възражения, че констатираните замърсявания са почистени и към възражението срещу акта е приложен и снимков материал. На 01.06.2023 г. РИОСВ град Шумен била уведомена от заместник кмета на Община Омуртаг, че даденото предписание с Констативен протокол №ДЙ-4/16.02.2023 г. за отстраняване на допуснатите нерегламентирани замърсявания е изпълнено и са почистени всички замърсените участъци, описани в констативната част на протокола, но поради допусната грешка РИОСВ град Шумен не била уведомена за изпълнението в срок. Въз основа на така съставения акт било издадено и процесното Наказателно постановление.

При тези факти, както и с оглед събраните по делото доказателства, решаващият съд приел, че в хода на административно наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Съдът е приел, че към 29.03.2023 г. е било предприето посоченото в предписанието почистване на замърсените участъци, описани в констативната част на протокола, като единствено в определения срок санкционираното лице не е изпълнило задължението си да уведоми РИОСВ град Шумен за предприетите действия, с което е осъществен състав на нарушение по чл.156 ал.1 във вр. с чл.120 от ЗУО. Съдът е извел извод за „маловажност“ на нарушението, аргументирайки го, че спецификите по извършеното нарушение разкриват смекчаващи обстоятелства, които формират извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, както и доколкото неизпълнението на процесното задължително предписание е само неуведомяване на контролния орган за предприетите действия, то предвидената от закона глоба от 2 000.00 лв. е несъразмерно тежка.

Настоящият касационен състав споделя установената от съда фактическа обстановка, за която са били събрани всички относими доказателства, като са разпитани и свидетели. В решението си съдът е направил обстоен и аргументиран анализ на доказателствения материал, като е обсъдил кои факти приема за безспорно установени и въз основа на кое доказателство. Правилни и обосновани са направените от въззивна инстанция правни изводи, включително и за наличие на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Само за изчерпателност следва да се посочи следното:

В хода на съдебното производство пред районния съд касаторът не е ангажирал доказателства, опровергаващи наличието на предприети действия за почистване на замърсените участъци, описани в констативната част на протокола. От страна на контролните органи не е извършена последваща проверка и съставен съответно КП дали дадените предписания са били извършени, а е констатирано единствено липса на уведомление от санкционираното лице за тези действия и то при извършена справка в деловодната система. Налице са показания на свидетели, че са изпълнили в срок предписанието, които също не са опровергани от останалите събрани доказателства.

Както винаги е сочил настоящият касационен състав, при преценка за приложение на чл.28 от ЗАНН следва да се преценява всяко административно нарушение. В настоящата хипотеза действително се касае за нарушение, извършено чрез бездействие и не е настъпила реална вреда върху околната среда. От показанията на свидетелите М. П. и М. М. се установява, че от страна на Община Омуртаг са били предприети своевременни действия за изпълнение на предписанието за почистване на замърсените участъци, в какъвто смисъла са и подадените възражение срещу АУАН. Макар и разпитани в качеството им на свидетели, посочени от страна на жалбоподателя, техните показания правилно са били ценени от районния съд, доколкото в случая същите не противоречат на останалия доказателствен материал и изложеното от тях не се опровергава. Не е било извършена повторно проверка от страна на служителите на РИОСВ, която да е била осъществена непосредствено след изтичане на срока за изпълнение на дадените предписания. Макар и незадължителна по смисъла на закона, тя би могла да опровергае изложеното от разпитаните свидетели, съответно да подкрепи обвинителната теза на контролните органи. Предвид липса на повторна проверка следва да бъде споделено становището на районния съд, че в случая адресатът на предписанието го е изпълнил в частта му за почистването на замърсените участъци в указания му срок, но е допуснал забава по уведомяването на РИОСВ град Шумен. А това действително сочи на по-ниска степен на обществена опасност на деянието, която, както е посочил и административно наказващият орган, е първа по рода си за привлеченото към отговорност лице.

С оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция приема, че нарушението съставлява маловажен случай и са налице основания, за да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, до какъвто извод правилно е достигнал и районният съд.

От така установеното фактическо и правно положение Шуменският административен съд намира, че Решението на Районен съд град Шумен е постановено при правилно установена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, а касационната жалба се явява неоснователна.

С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане от ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата съдът намира за основателно за сумата в размер на 300.00 лв., като се позовава на Решение от 25.01.2024 г. по дело 438/22 на СЕС. Пълномощникът на ответника не се яви в открито съдебно заседание, като е представен писмен отговор по касационната жалба, както и делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което исканото присъждане на адвокатско възнаграждение към минимума, предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е неоснователно. Или РИОСВ град Шумен следва да бъде осъдена да заплати на адвокат Р. А. М. при ВТАК, в качеството и на пълномощник на ответника Е. Х. Е. – Кмет на Община Омуртаг, адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. за настоящата касационна инстанция.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И:

Оставя в сила Решение №48 от 12.02.2024 г. постановено по АНД №2709/2023 г. на Районен съд град Шумен.

Осъжда РИОСВ град Шумен да заплати на адвокат Р. А. М. – член на Адвокатска колегия – Велико Търново, адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, в размер на 300.00 /триста лева/ лв. за настоящата касационна инстанция.

Решението е окончателно.