РЕШЕНИЕ
№ 1242
гр. Пловдив, 28.06.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на шести юни през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 2821 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производство е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 215 от Закона за устройство на
територията.
2. Образувано е по
жалба на „Александра Стил“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ***, представлявано от управителя – Т. А. и уточнение /л.126/, против заповед № 19
ОА-161/31.01.2019г. на кмета на община - Пловдив, с която е одобрен изменение
на ПУП-ПР за част от кв.19, кв.22 и кв. 27 по плана на кв.“Младежки хълм“, като
се променя югоизточната регулационна граница на УПИ II-зеленина от кв.19,
източната регулационна граница на УПИ II-452 и III-451 от кв.22- като същите
минат по имотните граници на ПИ 517.254 и 517.253, югоизточната регулационна
граница на УПИ VII-489 от кв. 27, като същата мине по имотните граници на ПИ
517.287 по зелените и кафяви линии зачертавания за регулацията, в частта на дворно място, находящо се в
гр. Пловдив, ***, цялото застроено и незастроено по нот. акт и делбени
протоколи, състоящо се от 320 кв.м., а по скица от 340 кв.м., съставляващо имот
пл. № 453 в к. 12 „А“ – стар, кв. 22 – нов, комплекс „Младежки хълм“.
Чрез
процесуалния си представител – адв. И., жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност и нищожност на
оспорения акт. Твърди, че заповедта за е издадена от некомпетентен орган в
хипотезата на чл. 21, ал. 7 от Закона за общинската собственост. Поддържа се,
че заповедта
за изменение на
ПУП - ПР е материално незаконосъобразна, тъй като собственият на дружеството ПИ
56784.517.255 не е бил включен в обхвата на заповед № 18ОА-1101/22.05.2018г. на
кмета на община Пловдив, с която е допуснато изработването на проект за
изменение на ПУП-ПР за част от кв. 19, кв. 22 и кв. 27 по плана на кв.“Младежки
хълм“, град Пловдив. Изменението на плана е в нарушение на забраната по чл. 15,
ал. 1 от ЗУТ и без съгласие на всички собственици на имоти, предмет на плана. Като
съществено нарушение се сочи и това, че текстовата и графичната част на проекта
за изменение на ПУП-ПР не е подпечатан с личния печат на лицето, което го е
изготвило. Претендира се, че заповед № 18ОА-1101/22.05.2018г. не е влязла в
сила. Твърди се, че графичната част на обжалваната заповед не е изработена
върху актуално извлечение от Кадастралната карта на гр. Пловдив към датата на
одобряването му, липсват планове за вертикално планиране и съществуват
несъответствие между текстовата и графичната част на заповедта. Претендират се
разноски.
По жалба на
„Александра Стил“ ЕООД против заповед № 19 ОА-161/31.01.2019г. на кмета на
община- Пловдив е образувано адм. дело № 2825/2019 г. на Административен съд –
Пловдив, по което е постановено решение № 1874/26.10.2020 г., с което жалбата е
отхвърлена. Решението е отменено с решение № 10734/22.10.2021 г. по адм. дело №
4917/2021г. на Върховния административен съд и делото е върнато за ново
разглеждане със задължителни указания.
При новото
разглеждане на делото жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв. И.
поддържа жалбата, като освен завените до този момент възражения, отбелязва, че
заповедта е незаконосъобразна и на друго основание, а именно засягане на
предвиденото в ПИ 56784.517.255 застрояване, без надлежно да е процедирано
изменение на действащия за имота ПУП – План за застрояване. Претендира се
присъждане на съдебни разноски и се възразява срещу размер на разноските на
другите страни.
В
представените писмени бележки, след даване ход на делото по същество, адв. И. претендира за прогласяване
на нищожност или отмяна на заповедта в цялост, алтернативно за прогласяване на
нищожност или отмяна на заповедта само в частта, касаеща имота, собственост на
дружеството – жалбоподател.
3. Ответникът - кмет на община Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт П. е на становище, че жалбата е
недопустима в обхвата на оспорването извън частта, касаеща собствения на
дружеството имот. По същество твърди, че заповед е законосъобразно издадена при
наличие на посочените от органа фактически и правни основания. Не се
претендират съдебни разноски.
4. Заинтересованата страна – Ц.С.Г., чрез
процесуалния си представител – адв. П. – А., поддържа становище за неоснователност
на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Не се претендират съдебни разноски.
Останалите заинтересовани страни - Е.В.А., „Икономик“ ЕООД, В.Х.К., Й.М.Д., Ц.М.Н.,***, И.Х.Г., Н.Х.М., Р.Д.М., И.Д.М., К.Г.Д. и А.С.Г., не вземат становища по
допустимостта и основателността на жалбата.
5. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. За
допустимостта:
6. Според разпоредбата на чл.131, ал.1
вр. ал. 2, т. 1 от ЗУТ, заинтересувани лица при съгласуването и одобряването на
устройствени схеми и планове и техните изменения са собствениците и носителите
на ограничени вещни права върху недвижимите имоти - предмет на самия план.
По делото
безспорно се установява, че „Александра Стил“ ЕООД по силата на нотариален акт
(л. 43) е собственик на ПИ 56784.517.255, от който по действащия ПР на кв. 22 по плана на кв.“Младежки хълм“, гр.
Пловдив, в УПИ II – 452 е включена част от около 45 кв.м. В резултат на
процесното изменение на ПР тази част от ПИ 56784.517.255 се изключва от УПИ II
– 452, чиято регулационна граница се измества по имотната граница на ПИ
56784.517.254.
Относно
възражението по допустимостта на жалбата, следва да се отбележи, че въведените
от процесуалния представител на жалбоподателя допълнителни претенции в
писмената защита по съществото на спора са процесуално негодни да променят
предмета на съдебния контрол, тъй като са несвоевременно отправени.
Очертаният
пред съда предмет на оспорване, посочен в жалбата и уточнението към същата /л.
126/, потвърден от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно
заседание на 28.11.2019г. по адм. дело № 2825/2019 г. на Административен съд –
Пловдив, отнесен към установената фактическа
обстановка, дава основание да се заключи, че жалбата като подадена в
предвидения преклузивен процесуален срок от лица с правен интерес срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите:
7. Според данните в скица № 15-1198302/03.11.2021г., издадена от СГКК –
Пловдив, в Кадастралната карата на гр. Пловдив, одобрена със заповед №
РД-18-48/03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, е нанесен имот к.и.
56784.517.255, с площ 330 кв.м., начин на трайно ползване – ниско застрояване
(до 10 м), номер по предходен план 453, кв. 22, парцел II – 453; липсват данни за
собственост.
8. Според нотариален акт № 45, том 1, рег. 541, дело № 42 от 2001г.,
вписан в СВ – Пловдив с вх. рег. № 3099/13.02.2001г., „Александра Стил“ ЕООД е придобило
собственост върху дворно място, находящо се в гр. Пловдив, ***, цялото
застроено и незастроено по нот. акт и делбени протоколи, състоящо се от 320
кв.м., а по скица от 340 кв.м., съставляващо имот пл. № 453 в к. 12 „А“ – стар,
кв. 22 – нов, комплекс „Младежки хълм“. Описаният имот граничи с парцел II – 452.
9. С писмо вх. № 18ВК508/2/18.04.2018г. от дирекция “Общинска
собственост“ при община Пловдив, във връзка с решение по Протокол №
252/29.03.2018г. на Комисия по чл.2, ал. 3 НРПУРОИ, е инициирано производство
по изготвяне на скица-предложение за изменение на част от кв.19, 22 и 27 по
плана на „Младежки хълм“, гр.Пловдив, като се изследва възможността за промяна
на югоизточната регулационна граница на УПИ II-зеленина, за кв. 22-за УПИ II и
УПИ III- по имотните граници на ПИ 517.255 и 517.256 и за кв.27- за УПИ III-по
имотните граници на ПИ 517.287.
10. С Протокол № 15/25.04.2018г., т. 5
на ЕСУТ при община Пловдив е взето решение на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 и
ал. 2, т. 1 от ЗУТ да се предложи на кмета на община Пловдив да издаде заповед
за допускане изработването на проект за изменение на ПУП – ПР за част от кв.19,
22 и 27 по плана на „Младежки хълм“, гр.Пловдив, в обхват: УПИ II- зеленина,
кв. 19, УПИ II-452, II – 451 от
кв. 22, УПИ III – 489 от
кв. 27 по плана на „Младежки хълм“, гр.Пловдив, с контактни: УПИ I; IV, кв. 22,
УПИ I – 492; улица.
11. Главният архитект на община
Пловдив, на основание чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ, е дал становище от
26.04.2018г., според което е допустимо изработването на проект за изменение на
ПУП – ПР за част от кв.437 по плана на Първа градска част, гр.Пловдив, в
обхват: УПИ II- зеленина, кв. 19, УПИ II - 452, II - 451 от кв. 22, УПИ III - 489 от кв.
27 по плана на „Младежки хълм“, гр.Пловдив.
12. Със заповед № 18ОА1101/22.05.2018г.
на кмета на община Пловдив е дадено съгласие за служебно изработване от
експерти на община Пловдив на проект и е разрешено изработването на проект за
изменение на ПУП-ПР за част от кв.19, кв.22 и кв. 27 по плана на кв.“Младежки
хълм“, гр.Пловдив, с обхват: УПИ II- зеленина, кв. 19, УПИ II-452, II – 451 от
кв. 22, УПИ III – 489 от кв. 27 по плана на „Младежки хълм“, гр.Пловдив.
13. Изработен е проект от инж. Ж. Н. (притежаваща
пълна проектантска правоспособност – л. 300) за изменение на ПУП-ПР за част от
кв.19, кв.22 и кв. 27 по плана на кв.“Младежки хълм“, гр.Пловдив. Според
обяснителната записка към проекта, целта на изменението е уличната регулационна
граница да мине по имотните граници на ПИ 517.254 и 517.253 и за УПИ VII от кв. 27
като уличната регулационна граница мине по имотните граници на ПИ 517.287.
14. ЕСУТ при община Пловдив в т. 8 по
Протокол № 23/27.06.2018г. е разгледал проект за изменение на ПУП-ПР за част от
кв.19, кв.22 и кв. 27 по плана на кв.“Младежки хълм“, гр.Пловдив като с т. 8 по
Протокол № 23/27.06.2018г. Проектът е обявен по реда на чл. 128 от ЗУТ в ДВ бр.
90/30.10.2018г. и в-к „Марица“ от 02.11.2018г. Според разписен лист /л.93/,
съставен от длъжностно лице при община Пловдив, в едномесечния срок срещу
проекта не са постъпили възражения.
15. ЕСУТ при
община Пловдив в т. 19 по Протокол № 1/09.01.2019г. е разгледал проект за
изменение на
ПУП-ПР за
част от кв.19, кв.22 и кв. 27 по плана на кв.“Младежки хълм“, гр.Пловдив и е
предложил на кмета на община Пловдив да издаде заповед за одобряване на
проекта. По проекта няма постъпили възражения.
16. В хода на
съдебното производство са допуснати
основна и допълнителна съдебно технически експертизи с вещо лице арх. Р.И. – Н..
Основното заключение се прие със заявени възражения от страна на жалбоподателя,
а допълнителното заключение - без резерви от страните. Съдът кредитира
с доверие заключенията на вещото лице като ги намира за компетентно съставени и
обосновани. Вещото лице еднозначно и непротиворечиво е установило, че основният
регулационен план за процесната територия, действащ и до момента, е планът на
кв. „Младежки хълм“ – гр. Пловдив, одобрен със заповед № ОА-1382/16.07.1993г. Според
предвижданията на този план североизточната улична регулационна линия на парцел
II – 452 и парцел II
– 451 в отдръпната на североизток от имотните граници като е поставена на
отстояние на североизток, и по този начин в парцел II – 452 ( сега УПИ II – 452) участва
и част от имот пл. № 453, последният идентичен с имот к.и. 56784.517.255. Тази
част установява с приблизителна площ от 45,01 кв.м.
Според
вещото лице, видно от скицата – предложение /л. 116 и 160/ за изменение на ПУП
– ПР за част от кв. 19, кв.22 и кв. 27 по плана на кв.“Младежки хълм“,
гр.Пловдив, се зачертава уличната регулационна линия от североизток на УПИ II- 452 и УПИ III
– 451 и същата се измества върху имотната граница (обща) на имот пл. № 452
(к.и. 56784.517.254) и имот пл. № 453 (к.и. 56784.517.255).
С
проекта за изменение на ПУ – ПР на част от кв.19, 22 и 27 по плана на „Младежки
хълм“, гр. Пловдив, одобрен с обжалваната в настоящото производство заповед, югозападната улична регулационна линия на бул.
„Васил Априлов“ минава по североизточната имотна граница на имот к.и. 56784.517.254 (за който е отреден УПИ II – 452 - нов), обща
с имот к.и. 56784.517.255. Като последица от изменението на ПУП – ПР частта на
имот к.и. 56784.517.255 в УПИ II – 452
се изключва от границите на този урегулиран поземлен и имот остава ведно с
останалата част от площта на имот к.и. 56784.517.255 изцяло в отреждането за
улица.
В
този аспект вещото лице приема, че имот к.и. 56784.517.255, чрез площта му в УПИ
II- 452, се явява включен както в обхвата на скицата – предложение, така и в
одобрения проект за изменение на ПУП – ПР, макар този имот да не е изписан в
текстовата част на заповедта. Последното вещото лице намира и за ненужно, тъй
като предмет на изменението е изместване на улична регулационна линия, която
засяга изброените в акта урегулирани поземлени имоти.
Вещото лице
установява, че проектът за изменение на ПУП – ПР, одобрен с обжалваната
заповед, не предвижда промени в застрояването за УПИ II – 452 и УПИ III – 451, кв. 22 и за
тях запазва действието си застроителният план, одобрен със заповед №
ОА-1382/16.07.1993г., според който в за УПИ II – 452 се предвижда „свързано“
основно жилищно средно етажно
застрояване, отдръпнато на пет метра навътре от уличната регулационна
линия, а между него и уличната регулационна линия – едноетажно застрояване с
обществени функции.
Относно имот пл. № 453 (к.и. 56784.517.255), за участващата
в УПИ II – 452 част, след изключването и от урегулирания поземлен имот, отпада предвиденото
застрояване.
Не се
установява да са провеждани процедури по отчуждаване за имот пл. № 453 (к.и.
56784.517.255).
Експертът
установява, че проектът за изменение на ПУП – ПР за част от кв. 19, кв.22 и кв.
27 по плана на кв.“Младежки хълм“, гр.Пловдив, одобрен с обжалваната заповед, е
в съответствие с предвижданията на действащия Общ устройствен план на гр.
Пловдив.
IV. За правото:
17. Съгласно чл. 103, ал. 4 от ЗУТ
всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на концепциите и схемите
за пространствено развитие и устройствените планове от по-горна степен, ако има
такива, и представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна
разработка. Също така по правилото на чл. 104, ал. 1 от ЗУТ предвижданията на
общите устройствени планове, с които се определят общата структура и
преобладаващото предназначение на териториите, видът и предназначението на
техническата инфраструктура и опазването на околната среда и обектите на
културно-историческото наследство, са задължителни при изготвянето на
подробните устройствени планове.
Според чл.
136, ал. 1 от ЗУТ проектите за изменения на устройствените планове на
основанията по чл. 134, ал. 1 и 2 се изработват, съгласуват, обявяват,
одобряват и влизат в сила при условията и по реда на раздел III от глава седма.
Съгласно чл.
129, ал. 2 от ЗУТ подробният устройствен план в обхват до един квартал, а в
Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала,
както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания,
включително за необходимите за тях елементи на техническата инфраструктура, се
одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок след приемането на
проекта за подробен устройствен план от общинския експертен съвет.
При тази
фактическа и правна обстановка съдът намира, че обжалваният административен акт
е издаден от материално и териториално компетентен орган в предписаната от
закона форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения.
Несъстоятелни
са възраженията на жалбоподателя, че оспореният акт е нищожен поради нарушение
на правилата на чл. 21, ал. 7 от ЗОС. Видно от съдържанието на
административната преписка, в нито един момент (от началния етап на производството по изменение на
плана до одобряването на проекта) не е поставян въпрос, респ. не е сочена
необходимостта за приемане на ПУП в хипотезата на чл. 21, ал. 1 от ЗОС с цел
задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг
начин. Напротив като фактически и правни основания за изменението на плана са
заявени настъпили съществени промени в обществено-икономическите или
устройствените условия, при които е бил съставен планът и необходимостта да
бъде приведена уличната регулационна граница на съответните урегулирани
поземлени имоти с имотните им граници, така като са отразени в кадастралната
карта. Безспорно е също, че имот пл. № 453, кв. 22 по плана на кв. “Младежки
хълм“, град Пловдив е включен в обхвата на уличната регулация още през 1993 г.
по действащия ПУП – ПР. В този аспект въпросите за отчуждаването на имота,
изплащането на обезщетение на собственика и прилагането на регулацията, са
извън предмета на процедираното изменение на ПУП, чиято единствена цел е
привеждане на регулационните граници на УПИ II - 452 в съответствие с имотните
граници именно поради наличието на неприложена регулация. По аргумент от чл.
14, ал. 5 от ЗУТ, ако регулацията бе приложена към датата на одобряване на
кадастрална карта или след това, ще бъде налице основание за изменение на
одобрената кадастрална карта поради непълнота и грешка, респ. поради настъпили
нови обстоятелства.
Приложимата
към момента на издаване на заповед № 18ОА-1101/22.05.2018 г. на кмета на община
Пловдив редакция на чл. 135 ЗУТ не предвижда изискване за съобщаване на
заповедта по ал. 5 на заинтересовани в производството лица. Препращащата норма
на чл. 138 ЗУТ поставя изискване за обявяване на самия проект за изменения на
плана, което изискване в случая е било удовлетворено чрез изпълнената процедура
по чл. 128 ЗУТ. Въпреки това посочената норма следва да се тълкува в смисъл, че
заповедта е следвало да бъде разгласена по реда на чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ, за
каквото действие по делото не се ангажират доказателства.
Разрешението
за изработване на проект за изменение на ПУП - ПРЗ по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ, като в производството по издаването му органът извършва преценка относно
допустимостта на предвидената устройствена процедура и с акта си определя
териториалния обхват на разработката, устройствените показатели за изменение на
застроителния план, правното основание за допуснатото изменение. С издаване на
разрешението приключва предварителната фаза от производството по одобряване на
плана, като последицата от постановяването на този акт е спиране прилагането на
действащия устройствен план в частта, за която се отнася съгласно чл. 135, ал.
6 от ЗУТ, което обуславя и възможността за самостоятелното му обжалване от
заинтересованите лица и въведеното с изменението на чл. 135, ал. 7 (ДВ, бр. 1/2019 г., в сила от
1.01.2019 г.) изискване за съобщаването
му по реда на чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ. Самото производството по изменение на
ПУП, част от което е заповедта по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, приключва със
заповедта за одобряването му от компетентния орган, която и заповед в процесния
случай е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство. В този случай,
т. е. след издаване на окончателния акт за одобряване на проекта за изменение
на ПУП, даденото разрешение, с което е допуснато изработването му, губи своето
самостоятелно правно значение. То притежава такова значение само докато
производството пред органа е висящо с оглед на спиране прилагането на
действащия устройствен план. Ето защо, след като процедурата е финализирана, то
за заинтересованите лица, с оглед защита на техните права и интереси, е налице
правната възможност да оспорят единствено крайния акт. Затова и ненадлежното им
уведомяване и невъзможността им да обжалват заповедта по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ,
не съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила
по издаване на последващата заповед за одобряване на проекта за ПУП - ПРЗ,
доколкото заповедта по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ губи самостоятелното си правно
значение и подлежи на проверка в производството по обжалване на окончателния
акт. Защитата срещу допустимостта на устройствената процедура, конкретните
основания за изменение на ПУП и одобрените с него предвиждания се осъществява
чрез оспорването на акта за одобряване на плана (в този смисъл Решение № 4190
от 4.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 970/2022 г., II о.).
Не се
установяват и сочените от оспорващия съществени нарушение в процеса на
изработване на проекта за изменение на ПУП. От представените по делото и
неоспорени от страните доказателства се констатира, че проектът е изготвен от
лице с пълна проектантска правоспособност. Разпоредбата на чл. 230, ал. 4 от ЗУТ допуска служителите в общинските администрации, които имат пълна или
ограничена проектантска правоспособност, да могат да изработват служебно
проекти за устройствени планове за държавни или общински поземлени имоти на
територията на общината, а за изграждането на обекти общинска собственост - и
инвестиционни проекти, в съответствие с придобитата проектантска
правоспособност. В съответствие с цитираната норма, за да може служител на
общинската администрация да изработи служебно проект за подробен усторйствен
план, следва да притежава пълна или ограничена проектанска правоспособност и
имотът, предмет на плана, да бъде общински или държавен. В конкретния случай по
делото безспорно се установява, че предпоставките по чл. 230, ал. 4, предл.
първо от ЗУТ са налице, тъй като в обхвата на плана е включен УПИ II-зеленина
(общинска собственост) от кв.19, чиято югоизточната регулационна граница се
изменя, при което с оглед правилното устройство на територията се уличната
регулационна линия се прокарва успоредно на оста на пътя по протежението му в
обхвата на кв. 19, кв. 22 и кв. 27.
Длъжностното лице, изготвила проекта за изменение на ПУП – ПР, предмет
на оспорената заповед, притежава нужната проектанска правоспособност. В тази
връзка следва да се има предвид, че процесния ПУП – ПР няма за предмет имоти,
частна собственост, както приема жалбоподателя, тъй като изместването на източната
регулационна граница на УПИ II-452 цели съвпадне с имотната граница на имот к.и.
56784.517.254 за нуждите на уличната регулация, а не за урегулиране на
поземления имот с цел определяне на предназначението му по смисъла на чл. 8 от ЗУТ. В приложимата в случая хипотеза на чл. 230, ал. 4, предл. първо от ЗУТ не
се поставя изискване служителя да бъде само с пълна или само с ограничена
проектанска правоспоспобност, поради което е неприложима и нормата на чл. 7,
ал. 3, т. 1, б. "в" от ЗКАИИП, която и касае предоставянето на
проектански услуги, но не и служебното изработване на проекти от длъжности лица
в общинската администрация. Разпоредбата на чл. 230, ал. 4 от ЗУТ въвежда
изискване за конкретна проектанска правоспособност само по отношение
изработването на проекти за изграждане на обекти общинска собственост, както и
на инвестиционни проекти, какъвто безспорно процесния случай не е. Доколкото в
случая не се касае за предоставяне на проектантски услуги, а е изпълнена
хипотезата на чл. 230, ал. 4, предл. първо от ЗУТ, то процесният проект за изменение
ПУП – ПР се явява изработен от правоспособно лице.
Правилото на
чл. 7, ал. 8 от Закона за камарите на
архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране /ЗКАИИП/ изисква при подписването на проектите
проектантите по ал. 3 и 7 да използват собствен печат, съдържащ името и
регистрационния им номер, а за инженерите - и частта на проектната
документация. Проекти на устройствени планове и на инвестиционни проекти за
изграждане на обекти, които не са подписани и подпечатани от проектанти със
съответната проектантска правоспособност, не подлежат на разглеждане,
оценяване, съгласуване и одобряване от компетентните органи и за тях не се
издава разрешение за строеж. Видно от съдържанието на процесния проект, същият
е подписан от изготвилото го лице, но без да е положен печат. Без съмнение е
налице допуснато процесуално нарушение, но настоящият състава на съда намира,
че то не е от категорията на съществените, така че липсата му да предопредели
друг изход на производството. Смисълът на изискването за полагане на печат,
съдържащ името и регистрационния номер на проектанта, очевидно е да бъде
обезпечена възможността по тези индивидуализиращи данни всякога да се извърши
справка дали това лице е вписано по реда на ЗКАИИП и притежава ли нужната
проектантска правоспособност, а по тези обстоятелства в случая не се формира
спор.
Неоснователни са и възраженията на оспорващия за
незаконосъобразност на заповедта, поради неспазване на нормативни изисквания
относно съдържанието и оформянето на графичните материали към процесния проект
за изменение на ПУП – ПР. Обхватът на изискванията по чл. 108, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ се определя от предмета на конкретния проект за ПУП. В случая, както
отбелязва и съдебната експертиза, графичната част на процесния проект за
изменение на ПУП – ПР се явява достатъчна и с нужното съдържание, тъй като за устройството
на бул. „Васил Априлов“, гр. Пловдив е налице одобрен предходен Работен план. Доколкото
в конкретния случай предмет на разработката е само изменение на плана за
регулация и видно от заключението на вещото лице проектът е изработен върху
актуална извадка от действащата кадастрална карта, то настоящата инстанция
намира, че са спазени нормативни изисквания относно съдържанието и оформянето
на графичните материали към проекта.
Неоснователно
е също и възражението, че проектът е одобрен в нарушение на забраната по чл.
15, ал. 1 вр. ал. 3 от ЗУТ. Каза се, в случая е налице самостоятелно основание
за изменение на плана в частта за регулацията, за чието наличие е от значение единствено
доказано несъответствие между регулационните граници на имота и отразените в
кадастралната карта имотни граници (така Решение № 6074 от 21.06.2022 г. на ВАС
по адм. д. № 3093/2022 г., II о.; Решение № 2248 от 9.03.2022 г. на ВАС по адм.
д. № 12168/2021 г., II о.). Такова несъответствие в случая е налице, поради
което привеждането на регулационните граници в съответствие с имотните граници
е в изпълнение на целта на закона, като постигането й не може да бъде
обуславяно от съгласие или несъгласие на заинтересованите лица. При този вид
изменение на плана такова съгласие не е необходимо. Съгласието на
заинтересованите лица е законово изискуемо, когато с изменението на плана в резултат на промяна на границите на вече
урегулираните имоти се стига до разместване на вещни права. Настоящият случай
не е такъв. Видно от действащия ПУП – ПР имот пл. № 453, макар да участва с
площ от 45 кв.м. в УПИ II – 452, не се явява
урегулиран като самостоятелен поземлен имот, част от парцела. Видно от
сигнатурата на последния същият е отреден за урегулиране на имот пл. 452 (сега
к.и. к.и. 56784.517.254), спрямо чиято имотна граница се цели да бъде приведена
в съответствие уличната регулационна линия в хипотезата на чл. 14, ал. 3, т. 1 ЗУТ - улична регулационна линия, която определят границата на УПИ с прилежащата
улица (лице на имота).
Обжалваната заповед
се явява постановена в съответствие с целта на закона. Теренът, в който попада
основната част от имот с к.и. 56784.517.254, е с отреждане за улица още с действащия
регулационния план, одобрен през 1993 г., като това отреждане се запазва и с
настоящото изменение. С оспорената заповед не е налице изменение на
предвидената вече с предходните планове улична регулация в частта за бул.
„Васил Априлов“, засягаща имота на жалбоподателите. Вещото лице изрично
отбелязва, че процедираното изменение не засяга самата улица, а се отнася до
пешеходната зона, която след привеждане на регулационната линия с имотната
граница увеличава своите габарити.
Несъстоятелни
са и възраженията на оспорващия, че с изменението на ПР незаконосъобразно се
променя предвиденото за собствения му имот застрояване. Предвид всичко, както
вече бе отбелязано, процесното изменение третира урегулирани поземлени имоти,
по отношение на които не се установява промяна в начина и характера на
застрояването. Такова не се установява и за собствения на оспорващия имот, след
като същия по действащия ПР и ПЗ вече е бил включен в обхвата на уличната
регулация. Участието на имот пл. № 453, с част от 45 кв. м. в УПИ II – 452, кв. 22, не
променя този извод, тъй като по смисъла на чл. 8 от ЗУТ отреждането е приложимо
за поземления имот в цялост, а не за негови несамостоятелни части.
Оспорваната заповед
се явява съответна на материалноправните норми и на целта на закона, формулирана
в чл.1 ЗУТ: чрез устройството на територията да се гарантира устойчиво развитие
и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението, включително и
посредством ограничения върху собствеността за устройствени цели.
Не се установява и нарушение на
принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото със заповедта не
се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото
за изпълнение на законово установените правомощия на административния орган.
Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
V. За разноските
18. Страните, в чиято полза се явява изходът на производството, не са отправили претенции за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне по възраженията на жалбоподателя не се дължи.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Александра Стил“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ***, представлявано от управителя – Т. А., против заповед № 19 ОА-161/31.01.2019г. на
кмета на община - Пловдив, с която е одобрен изменение на ПУП-ПР за част от
кв.19, кв.22 и кв. 27 по плана на кв.“Младежки хълм“, като се променя
югоизточната регулационна граница на УПИ II-зеленина от кв.19, източната
регулационна граница на УПИ II-452 и III-451 от кв.22- като същите минат по
имотните граници на ПИ 517.254 и 517.253, югоизточната регулационна граница на
УПИ VII-489 от кв. 27, като същата мине по имотните граници на ПИ 517.287 по
зелените и кафяви линии зачертавания за регулацията, В ЧАСТТА на дворно място,
находящо се в гр. Пловдив, ***, цялото застроено и незастроено по нот. акт и
делбени протоколи, състоящо се от 320 кв.м., а по скица от 340 кв.м.,
съставляващо имот пл. № 453 в к. 12 „А“ – стар, кв. 22 – нов, комплекс
„Младежки хълм“.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: