№ 338
гр. Варна, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично при закрити врати заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20233100900268 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.625 във вр. с чл.608 ТЗ.
Постъпила е молба от ЕЙЧ ТИ АЙ БЪЛГАРИЯ EООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с.Казичене, общ.Столична,
ул."3-ти март" №22, ет.2, за откриване на производство по несъстоятелност на
ДГД-ТС ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Младост, ж.к.Владислав Варненчик, бл.30, вх.1, ет.2, ап.6,
представлявано от Тодор Станчев Станев.
Молителят твърди, че между него и длъжника са сключени
неформални договори за продажба на стоки- елементи от изграждането на
спринклерна инсталация, които били доставени от молителя, а длъжникът се
задължил да ги заплати в посочения във всяка фактура срок. Излага, че за
периода 29.03.20г. до 24.05.20г. е доставил стоки на обща стойност
28369,55лв с ДДС по следните фактури- фактура №********** с падеж
29.03.20г. на стойност 21420,59лв с ДДС, фактура №********** с падеж
11.04.20г. на стойност 4745,40лв с ДДС, фактура №********** с падеж
25.04.20г. на стойност 146,35лв с ДДС и фактура №********** с падеж
24.05.20г. на стойност 2048,21лв с ДДС. Сочи, че по фактурите длъжникът
извършил частични плащания, като към момента непогасеното и ликвидно
1
задължение на длъжника възлизало на 19256,04лв с ДДС. Тъй като длъжникът
не изпълнил задълженията си и не бил в състояние да ги изпълнил за период
от три години след настъпване на изискуемостта им, счита, че същият е
неплатежоспособен на осн. чл.608, ал.1, т.1 вр. ал.3 ТЗ. Моли да бъде открито
производство по несъстоятелност срещу ДГД-ТС ЕООД и същият да бъде
обявен в несъстоятелност.
Ответникът ДГД-ТС ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, р-н Младост, ж.к.Владислав Варненчик, бл.30,
вх.1, ет.2, ап.6, редовно призован, не е депозирал отговор и не взема
становище по молбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно действащата редакция на чл.608, ал.1 ТЗ
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.
Ищецът обосновава качеството си на кредитор по търговска
сделка на основание изискуемо вземане, породено от изпълнението на
сключени между страните договори за продажба на стоки.
В тази връзка по делото са представени фактура №**********/
28.02.20г. на стойност 21420,59лв с ДДС с падеж 29.03.20г., фактура
№**********/12.03.20г. на стойност 4745,40лв с ДДС с падеж 11.04.20г.,
фактура №**********/26.03.20г. на стойност 146,35лв с ДДС с падеж
25.04.20г. и фактура №**********/24.04.20г. на стойност 2048,21лв с ДДС с
падеж 24.05.20г., които не са оспорени от насрещната страна. По делото няма
спор още, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати
дължимото възнаграждение по издадените фактури. Не се оспорва и фактът
на извършена доставка на стоките, предмет на постигнатите договорености.
От събраната по делото ССЕ се установява, че задълженията към молителя са
в общ размер на 19256,04лв, като датират от 29.03.20г. и към момента не са
2
погасени. Вещото лице в с.з. сочи още, че процесните фактури са включени в
дневниците по ДДС и от двете страни. Тъй като договорите за продажба на
стоки, обективирани в гореописаните фактури, са сключени между търговци
и попадат в предмета на тяхната дейност, същите имат характера на търговска
сделка по смисъла на чл.286 ал.1 от ТЗ. Ответната по делото страна не
ангажира доказателства за погасяването на задълженията, чиято изискуемост
е настъпила на уговорения падеж. От изложеното по-горе безспорно се
извежда извода, че молителят има качеството на кредитор на ответника за
ликвидно и изискуемо парично вземане, произтичащо от договори за
продажба на стоки, поради което и същият се явява активно легитимиран да
иска откриване на производство по несъстоятелност.
От заключението по ССЕ, допусната по делото за установяване на
икономическото състояние на дружеството, се установява, че за финансовата
2021г. дружеството не е публикувало ГФО, както и не е публикувана
декларация за неактивност по реда на чл.38, ал.9 от ЗСч. Използвайки
данните от публикувания счетоводен баланс за 2020г., вещото лице изчислява
коефициентите на финансова автономност, задлъжнялост и ликвидност.
Видно е, че показателите за обща ликвидност през 2020г. са 0,19, което е под
препоръчителната стойност. Под препоръчителната стойност са и
показателите за бърза /0,19/, незабавна и абсол.ликвидност /0/ през същия
период. По отношение на показателите за финансова автономност и
задлъжнялост е видно, че същите са отрицателни величини, като през 2020г.
дружеството функционира с привлечен капитал. Вещото лице сочи, че към
31.12.20г. дружеството не притежава материални запаси и стоки, като отчита
счетоводна загуба от 150 хил.лв. Дава заключение, че дружеството има
неплатени публични задължения за ДДС, данък върху доходите по ЗДДФЛ,
ДОО, ЗО, пенсионен фонд, към 27.06.23г. в общ размер на 85169,05лв-
главница и лихви-24723,43лв., като е образувано изпълн.дело и има наложени
обезп.мерки-запор върху банкови сметки. Излага, че предвид
непредоставянето на счетоводна информация не би могло да се направи извод
за това водена ли е счетоводна отчетност и редовно ли е отразяването на
стопанските операции по дейността, както и не може да установи дали
дружеството извършва търг.дейност. Сочи, че по данни от счетов.баланс към
31.12.20г. пасивът е надхвърлял актива.
Видно от гореизложеното дружеството, считано от 2020г., е с
3
висока степен на задлъжнялост и не е финансово автономно, като анализът на
показателите сочи, че изпитва сериозни затруднения и не разполага с парични
средства за покриване на текущите си задължения. Установява се, че към
момента няма данни то да извършва дейност. Съобразявайки изложеното
съдът счита, че се извежда извода, че дружеството не може да обслужва
разходите си и е силно зависимо от кредиторите си за уреждане на
задълженията си. Както се посочи по-горе на вещото лице по ССЕ не е
предоставена счетоводна информация, въпреки вмененото на ответника
процесуално задължение за предоставяне на наличната счетоводната
документация, на основание чл. 190 от ГПК. Отчитайки констатираното от
вещото лице спиране на плащанията както към кредитор, така и към
държавата предвид наличието на публичноправни задължения, съдът намира,
че е налице презумпцията на чл.608, ал.3 ТЗ. Тежестта да обори законовата
презумпция по чл.608, ал.3 ТЗ, лежи върху длъжника, който следва да
представи в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи
извод за временни затруднения за извършването на тези плащания или че
разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си.
Доказателства в тази насока не са представени от страната. Изложеното,
преценено в своята съвкупност и при приложение на разпоредбите на чл.190,
ал.2 във вр. чл.161 от ГПК, сочи на траен и необратим характер на
затрудненията на дружеството, като показателно в това отношение е и факта
на предприето действие към принудително изпълнение за събиране на
вземания спрямо длъжника.
При тези фактически данни съдът намира, че се установява
обективното състояние на невъзможност на ответника да изпълни свое
изискуемо и ликвидно задължение, произтичащо от търг.сделка, по смисъла
на чл. 608, ал.1 от ТЗ, и да обслужва евентуално други текущи задължения,
без опасност за кредиторите, което обосновава извод, че ответникът се
намира в състояние на неплатежоспособност. Ето защо съдът намира
подадената молба за откриване производство по несъстоятелност за
основателна.
Началната дата на неплатежоспособността на длъжника следва да
се определя не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по
вземане на конкретен кредитор, а при съобразяване общото икономическо
състояние на длъжника и момента на спиране на обслужване на задълженията
4
му / така Решение №275/13.04.06г. по т.д.№26/2006г. на ВКС, Решение №
115/25.06.10г. по т.д.№169/10г. на ВКС, Решение №90/20.07.12г. по т.р.
№1152/11г. на ВКС, Решение № 33/07.09.10г. по т.д.№915/09г. на ВКС/.
Анализът на величините на изследваните по –горе коефициенти показва, че
влошаването на финансовото състояние на дружеството е настъпило през
2020г., като съгласно заключението по изслушаната ССЕ към 14.05.20г. е
било налице изискуемо публично вземане с настъпил падеж и установено по
размер, по което молителят не е извършвал плащания. Именно спирането на
плащания на публ.задължения към този момент – 14.05.20г. съдът намира, че
съставлява израз на трайното му обективно състояние на невъзможност да
погасява задълженията си по чл.608 ТЗ. Т.е. след тази дата, съобразно
обективното финансово състояние на длъжника, преценено към момента на
постановяване на съдебното решение, съдът намира, че същият е изпаднал в
невъзможност да изпълнява паричните си задължения. Съобразявайки това, за
начална дата на неплатежоспособността на длъжника следва да се приеме
датата 14.05.20г., към която дата се установява състоянието на
неплатежоспособност.
Въз основа на заключението на ССЕ съдът приема, че не се
установява налично имущество на длъжника, което да е достатъчно за
покриване както на задълженията, така и разноските по несъстоятелността,
поради което и с протоколно определение от 11.07.2023г. съгласно чл.629б
вр. чл.632 ТЗ са приканени кредиторите да предплатят минимални начални
разноски в производството по несъстоятелност в размер на 7000лв., в
едноседмичен срок от уведомлението, като в указания срок не е заявена
готовност за предплащане на разноски. При така установените факти, съдът
прави извода, че е налице хипотезата на чл.632, ал.1 от ТЗ, поради което
длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност, едновременно с
откриването на производство по несъстоятелност, и производството да бъде
спряно. С оглед предвидената в чл.632, ал.2 от ТЗ възможност за
възобновяване на производството и предвид обстоятелството, че с решението
по чл.632, ал.1 от ТЗ длъжникът не се заличава от ТР, съдът намира, че
имуществото на ответника, което евентуално ще бъде открито след
решението по чл.632, ал.1 от ТЗ, следва да бъде запазено за удовлетворяване
на кредиторите и постигане целта на производството по несъстоятелността,
като се постанови обща възбрана и запор върху същото.
5
Воден от горното и на основание чл.632, ал.1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на ДГД-ТС
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н
Младост, ж.к.Владислав Варненчик, бл.30, вх.1, ет.2, ап.6, с начална дата -
14.05.20г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на ДГД-ТС ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост,
ж.к.Владислав Варненчик, бл.30, вх.1, ет.2, ап.6.
ПОСТАНОВЯВА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху
имуществото на ДГД-ТС ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Младост, ж.к.Владислав Варненчик, бл.30, вх.1,
ет.2, ап.6.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на ДГД-ТС ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост,
ж.к.Владислав Варненчик, бл.30, вх.1, ет.2, ап.6.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност ДГД-ТС ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост, ж.к.Владислав
Варненчик, бл.30, вх.1, ет.2, ап.6.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника ДГД-ТС ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост, ж.к.Владислав
Варненчик, бл.30, вх.1, ет.2, ап.6, при обявяване на фирмата си да прибави
добавката „в несъстоятелност”.
СПИРА производството по несъстоятелност на ДГД-ТС ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост,
ж.к.Владислав Варненчик, бл.30, вх.1, ет.2, ап.6, на основание чл. 632, ал. 1,
изр. 1-во от ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл.632, ал.6 ТЗ длъжника ДГД-ТС ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост,
ж.к.Владислав Варненчик, бл.30, вх.1, ет.2, ап.6, в едномесечен срок от
вписването на решението да извърши прекратяване на трудовите
6
правоотношения с работниците и служителите, да изпрати уведомления за
това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за
приходите, да издаде необходимите документи за трудов и осигурителен стаж
и осигурителен доход, да изпълни процедурата за информиране на
работниците и служителите, да изготви справките за лицата с право на
гарантирани вземания съгласно Закона за гарантираните вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и
нормативните актове по прилагането му и да предаде ведомостите в
съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт.
След влизане в сила на решението да се уведоми НОИ за дадения
срок на длъжника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в Търговския регистър,
воден от Агенция по вписванията, на основание чл.622 от ТЗ.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенция по вписванията служебен препис
от настоящото решение, на основание чл.624, във вр. с чл.622 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при
АВп, на основание чл. 633, ал. 1 вр. чл. 613а, ал. 1 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО да се впише в книгата по чл. 634 в от ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7