РЕШЕНИЕ
№ 24.04.2020г. град Пазарджик
В
И М Е
Т О Н
А Н А Р
О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение
В закрито заседание на двадесет и четвърти
април две хиляди и двадесета
година
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА
РАЛИНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Ралинова т.д.№46 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25 от Закона за
търговския регистър.
Делото е образувано по жалба вх.№2757/18.03.2020г. от „КЕХАЙОВ-КСК“ ООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Пещера ул.“Резервоара“ №4, представлявано от управителя А Д К,срещу ОТКАЗ на длъжностното лице от Търговския регистър към АВп под №20200309140638-2/13.03.2020 година по заявление с вх.№
20200309140638 от 09.03.2020 година, с който е отказано вписване по партидата на „КЕХАЙОВ-КСК“ ООД с ЕИК *********, прехвърляне на дружествен дял между
съдружници и следващо го вписване на едноличен собсдтвеник на капитала.
В жалбата се твърди,че били представили всички
изискуеми документи.
Сочи се, че декларацията по чл.129 от ТЗ/съобр.изм. в бр.102/22.12.2017г./ за липса на неизплатени изискуеми трудови
възнаграждения,обезщетения и задължителни осигуровки на работниците и
служителите,вкл. и не тези с които са прекратени до 3 години преди прехвърляне
на дружествения дял, се прилагала незаконосъобразно, тъй като се отнасяла за
трети лица придобиващи дружествени дялове. Жалбоподателят развива правни доводи,относно
деклариране на обстоятелствата по чл.129 от ТЗ.
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на отказа, с искане за неговата отмяна и даване задължителни указания на ДЛР за вписване на заявените обстоятелства.
По допустимостта на жалбата:
Съдът констатира, че жалбата е подадена е в срока по чл.25 ал.1 от ЗТР, от оправомощено лице /при редовно упълномощаване/, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата д.такса, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.Отказа е връчен на посочена ел.поща на 14.03.2020г., а жалбата е депозирана на
18.03.2020 година ,т.е. в предвидения 7 –дневен срок.
Окръжният съд,след като се запозна с изложените оплаквания в жалбата,счита същата за неоснователна.
От представената по делото преписка
от агенцията е видно, че жалбоподателят е заявил промени в регистрацията
на дружеството досежно прехвърляне на дружествени дялове по реда на чл.129 от ТЗ
от един от съдружниците, заличаване му и вписване на едноличен собственик на
капитала.
Съдът констатира,че към заявлението са
представени доказателства за извършените промени /договор за продажба на
дружествени дялове с нотариална заверка на подписите на страните, протокол-решение
от същата дата, учредителен акт на „КЕХАЙОВ-КСК“ ЕООД.
Дадени са били и указания от ДЛР, които не са
изпълнени.
В
практиката съществуват две становища относно представянето на декларация, но
преобладаващото такова вкл. и на Апелативен съд Пловдив е, че декларация по
чл.129 ал.2 от ТЗ, следва да бъде представена пред ДЛР, във всички случаи – в
т.см. решение №62/19.02.2019г. по т.д.88/19г. на апелативен съд Пловдив,
решение №120/24.04.2018г. по т.д.221/18г. ПАС, решение 1262/19.06.2018г. по
т.д.1894/18г. на СГС и решение №114/6.08.2019г. по т.д.179/19г. на Окръжен съд
София.
Аргументът в жалбата, че прехвърлянето на
дялове между съдружници е свободно, което изключва изискването на чл. 129, ал.
2 ТЗ е неправилен.
Посочената разпоредба, освен че установява
формата, в която се сключва договорът за прехвърляне на дялове, поставя и
изискване за вписването му, без изключение и без да е направено разграничение
нито в способите за прехвърляне, нито качеството на лицата, които го сключват.
Разликата в хипотезите на чл.129, ал. 1 ТЗ има отношение към материалноправните
последици.
Граматическото тълкуване на чл. 129, ал. 2 ТЗ, от своя страна, обуславя факта на вписването от представяне на декларации от
управителя и прехвърлителят на дяловете, че няма задължения по чл.129 ал.1 от ТЗ. В текста на чл.129 ал.2, пр.2 ТЗ не
е направено разграничение с оглед на различните хипотези на чл. 129, ал 1 ТЗ.
Аргументът в жалбата, че прехвърлянето на
дялове между съдружници е свободно, което изключва изискването на чл. 129, ал.
2 ТЗ е неправилен. Посочената разпоредба, освен че установява формата, в която
се сключва договорът за прехвърляне на дялове, поставя и изискване за
вписването му, без изключение и без да е направено разграничение нито в
способите за прехвърляне, нито качеството на лицата, които го сключват.
Разликата в хипотезите на чл. 129, ал. 1 ТЗ има отношение към
материалноправните последици.Това
следва и от обстоятелството, че новото изискване е прибавено автоматично към
старата редакция на чл. 129, ал. 1, изр.2 от ТЗ т. е. то касае двата варианта
на прехвърляне, разглеждани в същата норма.
В случая декларация от управителя на дружеството и от
праводателя за липсата на изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1 на чл.
129 от ТЗ не е представена. Длъжностното лице в съответствие с чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ е дало указания за отстраняване на нередовностите изразяващи се в
представяне на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения
по чл. 129, ал. 1от ТЗ. Заявителят обаче не се е съобразил с тях и не е
представил изискуемата се декларация. Това не е сторено и в настоящото производство по
обжалване на отказа.
Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна,а постановеният отказ е законосъобразен.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА отказ под №20200309140638-2/13.03.2020 година по заявление с вх.№
20200309140638, по партидата на „КЕХАЙОВ-КСК“ ООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Пещера ул.“Резервоара“ №4 на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията -Търговски регистър, на основание чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването му.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се
изпрати на Агенцията по вписванията.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: