Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
16.12.2015 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти
с-в, в публичното заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и
петнадесета година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря С.А. като разгледа
докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 20601 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе пред
вид:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 440 от ГПК.
Ищецът „А.” АД, ЕИК **** твърди, че по силата на Договор за прехвърляне на движима вещ по реда
на чл.65, ал.2 от ЗЗД от 14.02.2014 г., придобил от втория ответник „В.С.*” АД правото на собственост върху движима вещ - преместваемо съоръжение - сглобяема дървена постройка - бунгало тип „Алпийско“.
Върху горния имот
било насочено принудително изпълнение за реализиране на паричното притезание на И.Т.И., срещу „В.С.*“
АД по изп.дело № 2014**0401097/2014
г. образувано въз основа на издаден
в полза на първия ответник И.Т.И. изпълнителен лист и на 20.10.2014 г. е извършен опис на процесната вещ.
При изложените твърдения, ищецът претендира да бъде
признато за установено по отношение на двамата ответници- страни в
изпълнителното производство, че процесния имот , срещу който е насочено
принудителното изпълнение, не принадлежи на длъжника „В.С.*“ АД. Претендира да му бъдат присъдени и направените съдебни разноски.
Ответникът И.Т.И. оспорва иска с
аргументи, че договора , с които ищецът се легитимира като собственик на
бунгалото е антидатиран. Същия аргумент изтъква и
предварителния договор от 01.10.2014
г. между „А.” АД като продавач и Н.Н.П.. Оспорва датите на тези два договора. Твърди също,че
договора между ищеца и втория ответник от 14.02.2014
г. няма материално –правен ефект/собствеността върху вещта
не е прехвърлена, тъй като купувача не е осчетоводил придобитите от „А.”
АД цесии.
Ответникът „В.С.*“ АД признава иска и поддържа доводите, на които този иск се
основава.
Доказателствата са писмени.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
От приложения с исковата молба Изпълнителен лист от 10.09.2014
г. издаден от Районен съд гр.Плевен по гр.д. № 4720/2013 г. се установява, че „В.С.*“
АД е осъдено да заплати на И.Т.И. главница в размер на
20 820.56 лв. , лихва от 1657.79 лв. и разноски в размер на 2100 лв. На
20.10.2014 год. по изп.дело
№ 2014**0401097/2014 г. частен съдебен изпълнител И.К. с peг. № **
КЧСИ, с район на действие Плевенски окръжен съд е извършил опис на дървена
постройка - бунгало тип „Алпийско“ на два етажа с площ от 75 кв.м. Няма спор по делото,че
изпълнителното дело е образувано въз основа на цитирания по-горе изпълнителен
лист,а също,че въпросното бунгало е било предмет на Договор за прехвърляне на движима вещ по реда
на чл.65, ал.2 от ЗЗД от 14.02.2014 г. и предварителния договор от 01.10.2014 г.
Към първия
договор от 14.02.2014 г. ищецът е приложил фактура № 41801 от 14.02.2014г. с продавач „В.С.*“ АД и купувач „А.” АД за сумата от 44739.07 лв. с ДДС - цената на движимата
вещ.
Към втория
договор от 01.10.2014
г. е приложен приемо-предавателен
протокол от 01.10.2014 год., от който е видно, че на същата дата „А.”
АД е предал владението върху бунгалото на Н.Н.П., а
допълнително и фактура 3335/05.12.2014 год. за сумата от 9000 лв. –частично
плащате от Н.Н.П. на „А.”
АД по цитирания договор.
С оглед възраженията,
че горните два договора са антидатирани, ответникът И.Т.И.
е оспорил достоверността на посочените в тях дати на сключването им. Съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е
доказване достоверността на датите на тези договори.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 440
от ГПК, всяко трето лице,
чието право е засегнато от изпълнението,
може да предяви
иск, за да
установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на
длъжника. Предназначението
на този иск е да се отрече принадлежността на онова имуществено право, към което е насочено принудителното изпълнение за събиране на парично
вземане - като се
установи, че вещите, върху които е насочено изпълнението не принадлежат на длъжника. Установяването на този факт препятства възможността на кредитора-взискател
да се удовлетвори от имуществените активи, които не принадлежат на длъжника.
След анализ на събраните по делото доказателства и
твърдения на страните,съдът намира,че искът е неоснователен по следните съображения:
Ищецът „А.” АД твърди ,че към
датата на описа /20.10.2014 год./ „В.С.*“ АД не е било собственик
на процесния движим имот - сглобяема дървена постройка
- бунгало тип „Алпийско“, тъй като
по силата на Договор за прехвърляне на движима
вещ по реда
на чл.65, ал.2 от ЗЗД от 14.02.2014 г. вече е било прехвърлило собствеността му на „А.”
АД.
При своевременно направеното с отговора на исковата молба
от първия ответник И.Т.И. оспорване на датата на този договор, в тежест на ищеца е
било, да установи с допустими доказателствени средства при условията на чл.181 ГПК, че датата на този договор е достоверна. Според настоящия състав ищецът не
е установил достоверността на горната дата, поради което не може да се
приеме,че е придобил собствеността върху въпросното бунгало преди датата на
извършения опис. Оттук следва да се приеме,че към датата на процесния опис
собственик на движимата вещ е бил „В.С.*“ АД.
Според съда достоверността на горната дата не може да
бъде установявана със свидетели/поради което такива не са допуснати/,а само по
начините визирани в чл.181 ГПК. Приложената към този договор фактура не е
официален документ по смисъла на цитирания текст,т.е. не е годна да удостовери
датата на договора,но доколкото процесната сделка е била обложена с ДДС,ищецът
е могъл да установи датата с доказателство/месечната декларация по ДДС/,че
въпросното ДДС е декларирано в съответната данъчна служба,което обаче не е
направено.
С оглед на горното предявения иск е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Доколкото ответниците не са направили искане за
присъждане на разноски такива не следва да им се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от от „А.”
АД, *** срещу И.Т.И., ЕГН ********** с адрес: *** и „В.С.*”
АД, ЕИК **** гр. **** иск с правно основание чл. 440 от ГПК
за установяване, че движима вещ - преместваемо съоръжение - сглобяема дървена постройка - бунгало тип „Алпийско“ не принадлежи на „В.С.*” АД,
ЕИК ****-длъжник по изп.дело №
2014**0401097/2014 г. на ЧСИ
И.К. с peг.
№ ** на КЧСИ, с район
на действие Плевенски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от уведомяването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: