Определение по дело №408/2020 на Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 260006

 

гр.Пловдив, 24.08.2020г.

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на 24.08.2020г., в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

след като разгледа докладваното от съдия Елена Арнаучкова възз.ч.гр.дело № 408 по описа на АС - Пловдив за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Въззивно производство по реда на чл.278, на осн.чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх.№ 19 912/15.07.2020, подадена от Н., представлявано от управителя проф.П. С., чрез пълномощник юрисконсулт К.А.,***, против Разпореждане № 5006 от 02.07.2020г., постановено по възз.гр.дело № 510/2020г. по описа на ОС - Пловдив, с което се връща подадената от въззивника касационна жалба против въззивното решение.В частната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, иска се неговата отмяна и връщане на делото на въззивна инстанция за администриране на касационната жалба.

В подадения в срок писмен отговор, вх. 23090/12.09.2020г. от насрещната въззиваема страна „М.б.з.а.л.У.М.“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от упарвителя Ж. Ч., чрез адв.С.М., частната жалба се оспорва, моли се да бъде оставена без уважение и за присъждане на разноски, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Постъпилата въззивна частна жалба е допустима, като подадена против подлежащо на въззивно обжалване разпореждане на въззивна инстанция по чл.274, ал.1, т.2, във вр.с чл.286, ал.2 ГПК, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от активно процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за връчване на препис за отговор на насрещната страна, поради което се поставя на разглеждане по същество.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията в частната жалба и оспорванията в отговора и след като извърши цялостна служебна проверка за законосъобразност на обжалваното разпореждане, намира следното:

Върнатата касационна жалба е против постановеното по делото въззивно Решение № 561/09.06.2020г., обявено на 10.06.2020г., с предмет парични вземания за сумата 11 607лв. и 2 469.91лв., дължими по сключени между страните по делото – Н. и „М.б.з.а.л.У.М.“ ЕООД договори от 16.05.2017г. за оказване на болнична помощ по КП и за извършване на АПр, като във въззивното решение е посочено, че е неподлежащо на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба, въззивна инстанция е приела, че същата е подадена срещу окончателен съдебен акт, неподлежащ на касационно обжалване, тъй като цената на иска е по-малко от нормативно определения минимум от 25 000лв. за търговски дела.

В частната жалба се оспорват изводите, че делото е търговско, с оглед на това, че една от страните по сделките, въззивника Н., не е търговец, както и изводите за необжалваемост на въззивното решение, респективно за недопустимост на касационната жалба, с доводи, че достъпът до касационно обжалване, според паричната оценка на предмета на делото, следва да е като по граждански дела – 5000лв.

Разгледана по същество, подадената въззивна частна жалба е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно императивната норма на чл.280, ал.3, т.1 ГПК достъпът до касационно обжалване е ограничен за решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. - за граждански дела, и до 20 000лв. - за търговски дела, при изрично посочени в процесуалния закон изключения.

По отношение на понятието „търговско дело“ липсва легална дефиниция в закона.За преодоляване на формираната противоречива съдебна практика за разграничаване на гражданските и търговските дела е образувано тълк.д.№ 3/2019г.на ОСГТК на ВКС по въпроса „Гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото?“.

Доколкото липсват основания за спиране на делото в настоящата инстанция до постановяване на тълкувателно решение, при разрешаване на поставения процесуално-правен спор се приема следното:Претендираните парични вземания, предмет на делото, са възникнали по сключените между страните договори, по които една от страните– въззиваемото дружество е търговец и договорът е свързан с упражняваното от него занятие и, следователно, се касае за субективни търговски сделки по см. на чл. 286, ал.1, ТЗ. Търговският характер на правоотношенията между страните, от които произтича предметът на делото, обуславя търговския характер на спора.Този извод не се променя от това, че една от страните - въззивникът Н. не е търговец, тъй като липсват основания за него да намира приложение допълнението на разпоредбата на чл. 113 от ГПК, извършеното преди постановяване и обявяване на въззивното решение със ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр. 100/2019г., в сила от 24.12.2019г.Следователно, с оглед паричната оценка на предмета на делото, която е под минималния праг за достъп до касационно обжалване за търговски дела, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, въззивното решение по делото не е подлежало на касационен контрол, както правилно е посочено в него.

Налага се извод, че действително е било налице основанието на чл.286, ал.1, т.3 от ГПК за връщане на касационната жалба с обжалваното разпореждане.

Поради изложеното, обжалваното разпореждане, като законосъобразно, се потвърждава, а въззивникът следва да бъде осъден да заплати на насрещната въззиваема страна направените разноски за адвокатско възнаграждение в производството в размер на 320лв., доказани с приложения договор за правна защита.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 5006 от 02.07.2020г., постановено по възз.гр.дело № 510/2020г. по описа на ОС - Пловдив.

ОСЪЖДА Н., представлявано от управителя проф.П. С., да заплати на„М.б.з.а.л.У.М.“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от управителя Ж. Ч., направените разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата 320лв.(триста и двайсет лева).

Определението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: