№ 36
гр. Берковица, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. Г.ЕВА-ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. Г.ЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20231610200015 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 14Б/ 16.09.2012 г. на Началника на РУ
град Берковица към ОД МВР - Монтана на С. В. А. от град Берковица, кв.
„Р.“, ул.“ ....... и ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР за
нарушение на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал С.
В. А., който обжалва същото, излага доводи за отмяна, за което моли съда. В
съдебно заседание не се явява, тъй като е заминал в чужбина на работа. Не
изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща процесуален
представител и не взема становище по жалбата. В писмото, с което изпраща
жалбата, моли съда да потвърди издаденото НП по ЗМВР.
Въззивният съд като съобрази събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
1
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение на 17.08.2022 г. от свидетеля Н. С. С., затова че на 17.08.2022 г.
около 17,20 часа в град Берковица, ул. „...........„ А. предизвиква скандал с
лицето Б.В.М. като прави опит за физическа саморазправа с него. На А. е
издадено устно полицейско разпореждане при невъзможност за издаване на
писмено разпореждане, като същият не го изпълнява и продължава с
противоправните си действия.
Актосъставителят приел, че жалбоподателят виновно е нарушил
разпоредбата чл.64 ал.2 от ЗМВР. Свидетел на съставянето на акта бил Г. Ч.
В.. АУАН е представен на жалбоподателя за запознаване, като същият е
отказал да го подпише. В съдебно заседание актосъставителят С. и
свидетелят В. редовно призовани, се явяват и потвърждават констатациите,
отразени в АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН серия АД № 14, бланков №
235949 било издадено и атакуваното Наказателно постановление на
16.09.2022 г., в което изцяло била възприета констатираната в акта
фактическа обстановка. В него е посочено, че жалбоподателят е нарушил
чл.64 ал.2 от ЗМВР, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.257 ал.1
от ЗМВР му е наложена глоба от 500 лева. НП е връчено на нарушителя на
09.12.2022 г., а жалбата е подадена в срок на 16.12.2022 г. и е процесуално
допустима.
При извършената служебна проверка за законосъобразност на
атакуваното НП съдът установи, че същото е законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Мотивите на съда за това са следните:
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателя е
санкциониран за това, че на 17.08.2022 г. в 17,20 часа в град Берковица, ул.
„...........“ предизвиква скандал с лицето Б.В.М. като прави опит за физическа
саморазправа с него. На А. е издадено устно полицейско разпореждане при
невъзможност за издаване на писмено разпореждане, като същият не го
изпълнява и продължава с противоправните си действия. В своята жалба А.
сам потвърждава, че между него и Б.В. има скандали от години. „Имам устно
полицейско разпореждане, да не се предизвикваме и караме……Явно съм му
отговорил нещо…“
2
Акта за установяване на административното нарушение е изготвен от Н.
С. С. – полицейски инспектор със съответните компетенции, съдържа
необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е
предявен надлежно по реда на чл. 43 ал.1 от ЗАНН. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, същото отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Наказателното
постановление е мотивирано и не противоречи на императивната разпоредба
на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН. В производството се събраха доказателства в
подкрепа на деянието, за което е наложено административно наказание, в
частност участието на жалбоподателя в него, тоест налице са съображенията
на наказващия орган, поради които той е приел за несъмнено установено, че е
извършено конкретното нарушение и го е приписал като неправомерно
деяние на точно определено лице. Няма разминавания в имената и други
данни, които индивидуализират субекта на извършената проверка в лицето на
жалбоподателя. Така изложените обстоятелства в НП са напълно достатъчни
за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административно
нарушение и да организира адекватно защитата си.
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че НП е редовно от
формална страна и в административно наказателното производство не са
допуснати процесуални нарушения от категорията на тези, които ограничават
правото на защита на жалбоподателя и могат да бъдат основания за неговата
отмяна.
Жалбоподателя не прави възражения в хода на въззивното производство,
че не е извършил нарушението, за което е наказан.
Още при извършване на полицейската проверка от свидетелите С. и В.
жалбоподателят е разбрал, че е приканен с устно разпореждане да спре с
противоправните си действия.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е
това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на
държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е
извършено виновно – умишлено или непредпазливо /чл.7 ал.1 от ЗАНН/.
3
Деянието е извършено умишлено, когато деецът е съзнавал
общественоопасният характер на нарушението, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и пряко е искал или съзнателно е допуснал
настъпването на тези последици. В конкретният случай жалбоподателят е
действал умишлено, дори е създал условия за невъзможност да се издадат
писмено разпорежданията спрямо него. Съгласно чл. 257 ал.1 от ЗМВР
налага се наказание на онзи, който не изпълни разпореждане на орган на
МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лева.
По разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани с
настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
особено като се има предвид характера на този вид административно
нарушение, както и че жалбоподателят е бил пиян и агресивен.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал
жалбоподателя. При определяне размера на наказанието
административнонаказващият е имал предвид целите на наказанието
определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да
отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното
състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид
административно нарушение. Предвид на това е определил в максималния,
предвиден в закона размер глоба от 500 лева. С оглед на това, че извършеното
нарушение на чл. 64, ал 2 от ЗМВР не представлява престъпление съдът
намира, че административното наказание глоба следва да бъде намалено в
рамките на минимума.
Съдът намира, че АНО неправилно е индивидуализирал размерът на
глобата, която следва да се наложи на жалбоподателя в рамките, установени
от законодателя. Съдът счита, че в издаденото наказателно постановление
липсват изложени обстоятелства защо глобата е определена в размер на 500
лева и НП не е мотивирано относно размера на наложеното наказание. По
делото липсват доказателства, от които да се направи обоснован извод, че
така определеният размер на глобата е правилен и законосъобразен, като
следва да се има предвид, че мотивите за определяне размера на наказанието
е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. По тези съображения НП
4
следва да се измени като размерът на глобата се намали от 500 лева на 100
лева.
Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна,
а атакуваното НП - законосъобразно.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Районен съд-Берковица
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 14Б/ 16.09.2012 г. на
Началника на РУ град Берковица към ОД МВР - Монтана, с което на С. В. А.
от град Берковица, кв. Р., ул. ........... № 3 и ЕГН ********** е наложено
административно наказание – глоба в размер на 500 (петстотин) лева на
основание чл.257 ал.1 от ЗМВР за нарушение на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, като
НАМАЛЯВА размера на глобата от 500 (петстотин) лева на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
5