№ 1262
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20241000501136 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 6275 от 06.12.2023 год., постановено по гр.д.№ 1161/2023 год. по описа на
СГС, ГО, 2-ри състав, Столична Община е осъдена на правно основание чл.49 от ЗЗД да
заплати на А. Ю. В. сумата от 30 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди и сумата от 2 784.80 лева – имуществени вреди, вследствие на непозволено
увреждане, настъпило на 02.09.2022 год., ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на деликта до окончателното изплащане, като са разпределени и
разноските по делото.
Решението е обжалвано от ответника Столична Община в осъдителната част досежно
неимуществените вреди, като излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй
като определеният размер е силно завишен с оглед получените увреди и търпените болки и
страдания. Молят съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което
размерът на обезщетението за причинените неимуществени вреди бъде намален.
Претендират юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият А. Ю. В. оспорва наведените по жалбата доводи като неоснователни и моли за
потвърждаване на решението, като се претендират и разноските по делото.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
1
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетение.
Ищцата А. Ю. В. е пострадала в резултат на падане, причинено от спъване в разрушен
тротояр и липсващи плочки, намиращи се на ул. „Д-р Калинков“ в гр.София, станало на
02.09.2022 год. /показания на свидетеля Т., която е очевидец на събитието/, при което
стипела на криво и паднала. Собствеността на тротоара /неоспорено обстоятелство от
ответната страна/, противоправното бездействие на служители на ответника, изразяващо се
в неизпълнението на задължението за поддържане на съоръжението в състояние
осигуряващо безопасност за пешеходците, телесните увреждания на пострадалата ищца и
причинната им връзка с деликта са установени от събраните пред първата инстанция
доказателства и не се оспорват пред настоящата инстанция.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р М., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните
се установява, че ищцата вследствие на инцидента е получила три глезенно счупване на
дясната глезенна става, със частично изкълчване и разместване на фрактурите, което
наложило оперативна интервенция, като с латерален достъп е достигнато до счупването на
фибулата, наместени са фрагментите от счупването и е стабилизирана фрактурата с 1/3
тубуларна плака с шест отвора и винтове. Достигнато е с миниинвазивен достъп до счупения
вътрешен глезен, наместен е и е бил фиксиран задния триъгълник с два АО винта.
Пострадалата е прекарала в болница „Пирогов“ от 02.09.2022 г. до 08.09.2022 г., а след
изписването, лечението епродължило амбулаторно, включващо медикаментозна терапия,
обездвижване за 30 дни, ходене с проходилка до 75-я ден и 35-дневна рехабилитация и
физиотерапия. Установява се, че ищцата е изпитвала много силни болки непосредствено
след счупването, защото е имала разместване на фрактурните повърхности, разкъсване на
периоста, частично изкълчване на ставата, нарастване на фрактурния хематом и
посттравматичен оток. В продължение на 30 дни тя не е могла да се обслужва сама заради
пълното обездвижване, а след това 75 дни е имала затруднения в придвижването си.
Възстановяването на пострадалата е преминало нормално, а към момента на прегледа от
вещото лице е имала лек оток в областта на глезена и непостоянна болка при физическо
натоварване. Също така ищцата имала 8-10 градуса дефицит в активната дорзална флексия
2
на дясната глезенна и с 1,5 см по-голяма обиколка на десния глезен спрямо левия. Все още
не са били отстранени металните импланти, а обикновено след като това бъде направено,
функцията и външният вид на глезена биха се подобрили.
От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел Т. се установява, че познава ищцата
и е непосредствен свидетел на събитието. Установява, че ищцата има 4-5 годишно дете,
което е болно от синдрома на „Даун“ и за което не можела да полага адекватни грижи,
вследствие на падането си. При общуване с нея, пострадалата й казвала, че има периоди в
които не може да спи, поради което взема хапчета ца сън и е напрегната.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на деликта – септимври 2022 г., възрастта на
пострадалата, обстоятелството, че все още не са извадени пироните, фиксиращи счупването,
както и съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата от 30 000 лева адекватно
ще обезщети причинените на ищцата неимуществени вреди.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на
първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора пред въззивния съд, ищеца има право на разноски, но доказателства
за извършени такива не се събраха, поради което не следва да се присъждат. Не следва да се
присъжда и адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за
твърдяното осъщественото безплатно представителство, тъй като липсва договор, от които
да е видно това обстоятелство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6275 от 06.12.2023 год., постановено по гр.д.№ 1161/2023 год.
по описа на СГС, ГО, 2-ри състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3