РЕШЕНИЕ
№ 1323
гр. Варна , 05.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на трети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина Х. Желева
Секретар:Силвия С. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Х. Желева Административно
наказателно дело № 20203110203640 по описа за 2020 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Община Попово, област Търговище, с ЕИК000875856, със седалище
и адрес на управление-гр.Попово, обл.Търговище, представлявана от Кмет на
Община Попово - д-р Л.В., депозирана чрез пълномощник адвокат Р. Д.
против Наказателно постановление № НЯСС-44/29.04.2020 г. на Заместник
председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор , с
което на основание чл. 83 от ЗАНН вр. чл. 201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от
Закона за водите /ЗВ/ на Община Попово е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 4000 /четири хиляди/ лева за
нарушение на чл. 190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите /ЗВ/.
С жалбата се моли за цялостна отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Твърди се, че НП е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Сочи се, че Община Попово не е извършила посоченото
деяние-осъществяване фактическия състав на чл.190а ал.2 във връзка с
чл.190а, ал.1 ЗВ, която задължавала собствениците на язовирни стени и
съоръженията към тях да изпълняват предписанията по чл.190а , ал.1 т.3 от
1
ЗВ. Сочи се, че съгласно ЗВ малки и средни язовири не подлежат на контрол
от Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор. Счита се, че
съгласно Договор за отдаване на концесия на микроязовир „Водица и
рибарници"Водица 6"/'Водица 7" и Водица 8" от 28.09.2001год. на „Фиш-
индустрия -2000" ООД ,ЕИК 25511092, представлявано от Н.М.Д. задължено
лице концесионерът. Предписанията е следвало да бъдат изготвени и
връчени на концесионера на язовира, с оглед наличието на цитирания
концесионен договор съгласно разпоредбата на чл.20 от Закон за водите/ в
сила от 2018год.По силата на посочената разпоредба на лицето на което се
възлага концесия за водностопанска система, с концесионния договор се
възлагат и дейности на управление и поддържане на съоръженията съгласно
изискванията на Наредбата по чл.141 ал.2, т.е. задължено лице бил
концесионерът, а не Община Попово, област Търговище. Със сключения
договор за концесия било възложено на концесионера да осъществява
дейностите по Наредбата като в самия договор концесионерът поемал
задължения да изпълнява предписанията на компетентните органи във връзка
с поддържане на техническата изправност на чашката,стената изпускателите и
преливника на обекта на концесията.
В жалбата се сочи още, че язовирът отговаря на условията на чл.141 а ал.3
от Закон за водите и не подлежал на контрол от Държавна агенция за
метрологичен и технически контрол. Съгласно Закон за водите малки и
неопасни язовири не подлежали на контрол от Агенцията .В Наредба №1 от
11.04.2011год. за мониторинг на водите се визира КИС само за отпадни води,
каквито от язовир „Водица „ не се кумулират. Язовир „Водица „ бил построен
и въведен в експлоатация около 1957год. Съгласно действащото
законодателство от този период не се е изисквало предвиждане и изграждане
на КИС. С тези и други аргументи се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, законен представител
не се явява, представлява се от адв. Р.Д., която поддържа жалбата с
наведените в нея основания. В хода по същество излага конкретни доводи за
неправилно определяне на наложената имуществена санкция, като моли за
нейното редуциране до предвидения в закона минимум. Представя списък с
разноски за присъждане на посочената в него сума в полза на жалбоподателя.
Представя и писмени бележки, които изцяло преповтарят аргументите
2
посочени в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител по
делото. Чрез надлежно упълномощен процесуален представител депозира
писмено становище по делото за законососъобразност на НП.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 26.03.2019г. представители на ГД „Надзор на язовирните стени и
съображенията към тях“ при ДА „Метрологичен и технически надзор“, сред
които и св.Р.Р., извършили проверка на техническото и експлоатационното
състояние на язовир "Водица ", находящ се в имот с № 000 445, в землището
на с. Водица, община Попово. Язовирът бил собственост на Община Попово,
съгласно акт за публична общинска собственост № 2654/14.02.2000 г..
Язовирът, заедно с рибарниците „Водица“ 6, 7 и 8 бил отдадена под концесия
с концесионен договор от 23.09.2001г., вписан в Агенцията по вписванията
под №220, том 3 , рег.№881/03.,4.2002г. на „Фиш-индустрия-2000" ООД, ЕИК
25511092, представлявано от Н.М.Д.. Залята площ на язовира била 218.87
дка, завирения му обем 270 000 куб.тона, а височина на язовирната стена 7м .
Язовирът се ползвал за рибовъдство.
В хода на проверката, проверяващите извършили визуален оглед на
място и проверка на документацията от експлоатацията на язовирната стена и
съоръженията към нея, като от страна на общината собственик участвала
св.С.Н.-старши експерт в Дирекция “Финансово-стопанска дейност и
управление на собствеността“.
При проверката, проверяващите констатирали, че на язовира има
изградена само нивомерна контролно-измервателна система /КИС/, състояща
се от 1 бр. нивомерна рейка за отчитане водни стоежи до 1м. под и над кота
преливен ръб, а като минимално задължителни елементи на КИС, съгласно
изискванията на Наредбата за условията и реда за осъществяването на
техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията
към тях, както и на контрол за техническото им състояние (Приета с ПМС
№262/07.10.2016 г., Обн. ДВ. Бр. 81 от14.10.2016 г.), се изисквали: 1.
3
Геодезическа мрежа за следене на поведението на язовирната стена / служеща
за измерване на вертикалните и хоризонтални деформации на язовирната
стена/; 2. Нивомерно устройство за измерване на водното ниво; 3. Изграден
пункт за измерване на филтриралото водно количество под и през тялото на
язовирната стена; 4. Нивомерен стълб в язовирното езеро за измерване на
наносите.
Констатациите на проверяващите били отразени в КП № 05-04-
12/28.03.2019 г. С КП на собственика на язовирната стена –Община Попово на
основание чл.190а, ал.2 от ЗВ било дадено предписание " Да се представи
проект за Контролно-измервателна система (КИС) на язовира." Бил определен
краен срок за изпълнение -01.10.2019 г., като на собственика било указано да
уведоми писмено за изпълнение на предписанието председателя на ДА
„МТН“ чрез РО „НЯСС“ –Североизточна България, находящо се в гр.Варна.
КП, ведно с предписанията бил връчен на Община Попово на 03.04.2019 г.,
като на 15.04.2019г. кметът на Община Попово, с писмо изх.№30-751-
4/15.04.2019г. препратил констативния протокол за изпълнение на
предписанията по безопасна техническа експлоатация на обекта на
концесионера.
С оглед контрол по изпълнение дадените в КП № 05-04-12/28.03.2019 г.
предписания, на 01.11.2019г. св.Раденков и негов колега от РО НЯСС
Североизточна България отново извършили проверка на техническото и
експлоатационното състояние на язовир "Водица ", собственост на община
Попово. Проверката протекла по същия начин - визуален оглед на място и
проверка на документацията от експлоатацията на язовирната стена и
съоръженията към нея, като от страна на община Попово отново участвала
св.С.Н.. Проверката констатирала, че на язовира отново има само нивомерна
КИС, състояща се от 1 бр. нивомерна рейка за отчитане водни стоежи до 1м.
под и над кота преливен ръб, като документалната проверка констатирала и
че в документацията не присъствал изготвен проект за контролно-
измервателна система като такъв не бил предоставен и заведен в деловодната
система на ДАМТН.
При горните факти, отчитайки резултатите от последващата проверка,
св.Раденков преценил, че Община Попово не е изпълнила предписанието за
4
изграждане на КИС в срок до 01.10.2019г. Поради това с писмо-покана, изх.
№ 85-02-264/08.11.2019 г. Община Попово чрез нейния представляващ-кмета
на общината, била поканена на 04.12.2019г. за съставяне и връчване на акт за
установяване на административно нарушение (АУАН). Тъй като представител
на Община Попово не се вил на 04.12.2019г., АУАН бил съставен в отсъствие
на представляващ нарушителя. Впоследствие, със съдействието на РУ
Полиция „Попово“ АУАН бил надлежно връчен на представител на Община
Попово- зам.кмета, който го подписал с отбелязване, че ще представи
възражения в писмен вид. Такива били депозирани в срока по чл. 44, ал.1 от
ЗАНН.
АНО не възприел депозираните възражения. Той приел изцяло
фактическите и правните констатации на актосъставителя и въз основа на
материалите по преписката на 29.04.2020г., издал НП, предмет на настоящата
въззивна проверка.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят- Ростислав Раденков, както и служител на въззивната
община-жалбоподател –С.Н., присъствала по време на проверките.
Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и
заверени за вярност с оригинала преписи от приложените към жалбата
писмени доказателства.
Съдът напълно кредитира показанията на св. Р.Р.. Съдът намира
показанията на този свидетел са подробни, последователни и вътрешно
непротиворечиви. В тях той възпроизвежда обстоятелства, които
непосредствено е възприел като очевидец в хода на извършената проверка.
Показанията на свидетеля изцяло се подкрепят от събраните писмени
доказателства, които служат за тяхната проверка. Не се установяват и
основания, по които свидетелят да се счита за заинтересован или предубеден.
По тези съображения настоящият съдебен състав кредитира изцяло
показанията на св.Р..
Съдът кредитира като добросъвестно дадени и кореспондиращи с
5
доказателствената съвкупност и показанията на св.С.Н.. Същата е
присъствала по време на двете проверки, като изяснява, че предписание е
било дадено на Община Попово, конкретизира и срокът на изпълнение- до
01.10.2020г., като сочи и кога е било изпълнено- през месец април 2020г.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и
приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са
непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото
фактическа обстановка.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна,
в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния
съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение и съобразно
определената местна подсъдност от страна на ВКС. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-заместник-
председателя на ДАМТН съгласно чл.201, ал.12 от ЗВ и приложената по АНП
Заповед №А-5/02.01.2018г. на Председателя на ДАМТН . В случая АУАН е
съставен от инспектор в РО на НЯСС, който в унисон с разпоредбата на
чл.201, ал.11 от ЗВ е оправомощен от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор със Заповед №А-601/18.09.2019г. Затова и
съдът намира, че АУАН и НП не са съставени от компетентен орган.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен
в присъствието на представляващи нарушителя и свидетел. Действително
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, чието ЕГН не е посочено
в акта, но това нарушение не е съществено, тъй като не рефлектира пряко на
правото на защита на наказания правен субект. Той е съставен в присъствието
на представител на нарушителя, предявен и връчен, като срещу него
нарушителят се е защитил чрез своя представител.
6
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е
налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение
от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1
от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши
преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако
прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление,
като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-
наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка
и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на
наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление
последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят
не е маловажен.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата
на чл. 52, ал.4 от ЗАНН,. Съгласно последната разпоредба преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства. В случая възражения по съставения АУАН са
депозирани, като АНО не е взел становище по същите. Следва да бъде
посочено, обаче, че с факта на издаване на НП АНО е манифестирал волята
си, че възраженията са неоснователни. Нещо повече, задължителните
реквизити на НП са изчерпателно изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, в десет
точки и излагане на мотиви за издаване на НП не са сред тях.
В хода на административнонаказателното производство, настоящата
инстанция не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, препятстващи адекватно упражняване на правото на защита от
страна на общината, спрямо която е наложена имуществената санкция.
Съставеният АУАН и издаденото НП притежават изискуемите реквизити,
предвидени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Описанието на нарушението,
обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които
са били нарушени са посочени пълно и ясно. Отдавна в теорията и съдебната
практика е утвърдено разбирането, че наказаният субект се защитава срещу
фактите описани в АУАН и НП. А фактите в АУАН и НП ясно посочват
каква е волята на АНО и за какво нарушение е санкциониран въззивникът.
7
Съдът намира, че мястото на извършване на нарушението е
недвусмислено ясно както от АУАН, така и от НП. Вменено е нарушение чрез
бездействие- неизпълнение на предписание за представяне на проект на КИС,
който да бъде доведен до знанието на ДАМТН чрез нейния председател т.е.
да бъде заведен в деловодната система на ДАМТН при ясно указване в КП, че
това е следвало да бъде сторено в срок до 01.10.2019 г., за което да бъде
уведомен председателя на ДА „МТН“ чрез РО „НЯСС“ –Североизточна
България, със седалище се в гр.Варна. Правилно е била определена и датата
на нарушението, тъй като до 01.10.2019г. предписанието не е било изпълнено,
то нарушението е довършено/извършено именно на следващата дата
02.10.2019г.
Съдът намира, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен
начин. В подкрепа на този извод са както показания на разпитаните по делото
свидетели Р. и Н., така и останалите събрани по АНП писмени доказателства
и приобщените такива в с.з..
По делото, от обективна страна, по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят Община Попово е собственик на процесния язовир "Водица",
находящ се в имот с № 000 445, в землището на с. Водица, община Попово и
рибарниците„Водица“ 6, 7 и 8. Обстоятелството, че именно жалбоподателят е
собственик на проверявания обект, не е и спорно между страните. На
следващо място по категоричен начин се установява и фактът на даденото
предписание с раздел V, т. 1 от КП № 05-04-12/28.03.2019 г., както и неговото
съдържание: „Да се представи проект за контролно-измервателна система на
язовира, срок: 01.10.2019 г.“. Така даденото предписание от правна страна се
квалифицира като такова по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Това е така, защото
предписанието е дадено от длъжностни лица, оправомощени от председателя
на ДАМТН, доказателство за което представлява Заповед № А-601/18.092019
г. – приложена по преписката, съобразено е с правомощията им по ЗВ,
предписанието е адресирано до собственика на процесния язовир, а по
съществото си засяга осъществяването на безопасната техническа
експлоатация на контролирания обект. Следователно процесното
предписание се ползва със задължителния характер, който му придава чл.
190а, ал. 2 от Закона за водите спрямо собственика на язовирната стена и
съоръженията към нея. Цитираната разпоредба ясно посочва адресата на
8
правилото за поведение, който е собственикът, а не концесионерът, поради
което жалбоподателят се явява годен субект на административното
нарушение, за което е санкциониран с обжалваното НП. Обстоятелството, че
язовирът и рибарниците към него са отдадени под концесия на „Фиш-
индустрия-2000" ООД, ЕИК 25511092 не променя факта на собственост и
задълженията, които ЗВ вменява на собственика, тъй като концесията
осигурява единствено особено право на ползване върху обекта на концесия,
като не променя факта на собствеността и не дерогира задълженията на
собственика.
Тук е мястото да се посочи, че съдът не споделя виждането в жалбата, че
процесния язовир не подлежи на контрол от органите на ДАМТН. В чл. 141а,
ал.1 от ЗВ (Нов - ДВ, бр. 55 от 2018 г.) язовирите са класифицирани на малки
и големи в зависимост от техните размери - височина на язовирната стена и
обема на водохранилището. Големи язовири са тези, които отговарят поне на
едно от следните условия:
1. язовири с височина на стената, по-голяма от 15 м, мерена от най-ниската
точка на основата до короната на язовира;
2. язовири с височина между 5 м и 15 м, завиряващи обем, по-голям от 3
милиона куб.м.
Малки язовири са язовири, които не отговарят на горепосочените условия.
Съгласно ал.3 на горепосочения текст на контрол по реда на ЗВ и наредбата
по чл. 141, ал. 2 подлежат всички големи и малки язовири, с изключение на
малките язовири, за които при класифицирането им по отношение на тяхната
потенциална опасност е установено, че нарушаването на конструктивната
цялост на язовирните им стени не създава заплаха за човешки жертви или не
застрашават критична инфраструктура и отговарят поне на едно от следните
условия:
1. създаваният воден напор е по-малък от 7.0 м и завиреният обем е по-
малък от 50 000 куб.м;
2. създаденият воден напор е по-малък от 2.0 м независимо от завирения
обем;
3. завиреният обем е по-малък от 15 000 куб.м независимо от създавания
9
воден напор;
4. водосборният му басейн е не повече от 2.0 кв.км и водохранилището не
се пълни чрез деривации или помпена станция.
В случая, видно от доказателствата по делото процесният язовир е със
завирен обем от 270 000 кубични метра, височина на стената 7м. и водосборна
област от 20,1 кв.м. Следователно яз.“Водица“ е малък язовир, който не
попада в изключенията на чл.143а, ал.3 от ЗВ, поради което и подлежи на
контрол от органите на ДАМТН.
Съгласно чл.20, ал.2 от ЗВ на лицето, на което се възлага концесия за
водностопанска система, с концесионния договор се възлагат дейностите по
управление и поддържане на съоръженията съгласно изискванията на
наредбата по чл. 141, ал. 2. Съгласно параграф 1, т.94 -"язовир" е
водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена,
съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са
изградени. Следователно с концесионния договор е следвало да бъде
възложено на концесионера дейностите по управление и поддържане на
съоръженията на язовирната стена. Видно от съдържанието на договора
такова възлагане не е налице. Горното обаче е ирелевантно, тъй като касае
дейност по поддържане и управление, а не по изграждане на КИС. Съгласно
чл. 174 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и
безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях,
както и на контрол за техническото им състояние от 2016 г. /Приета с ПМС №
262 от 07.10.2016 г.Обн. ДВ. бр.81 от 14 Октомври 2016г., отм. ДВ. бр.9 от 31
Януари 2020г./ в сила към момента на констатиране на нарушението ,
техническият мониторинг осигурява информация за оценка на сигурността на
малките язовирни стени и на съоръженията към тях в експлоатация и
възможност своевременно да се идентифицират потенциалните опасности. За
всяка малка язовирна стена и съоръженията към нея се създава база данни от
измервания, която се поддържа актуална. Елементите на КИС са определени
в проектната документация. За задължително необходими, като налични, се
считат следните елементи на КИС:
1. геодезическа мрежа за следене на поведението на язовирната стена;
2. нивомерно устройство за измерване на водно ниво и на наносите в
10
язовирното езеро, което да осигурява връзка с информационната система
за язовирите и съоръженията към тях на ДАМТН;
3. изграден пункт за измерване на филтриралото водно количество под и
през тялото на язовирната стена;
4. нивомерен стълб в язовирното езеро за измерване на наносите.
Именно горните четири елемента не са били налични при извършената
проверка, поради което е дадено предписание за изграждане на проект за
КИС. Тъй КИС е свързана пряко с мониторинг върху оценка на сигурността
на малките язовирни стени и на съоръженията към тях в експлоатация и
възможност своевременно да се идентифицират потенциалните опасности, то
проектирането й е именно задължение на собственика, а не на концесионера,
който е длъжен единствено да я поддържа и управлява, в случай, че е
налична. Ирелевантно в случая е и обстоятелството, че КИС е част от
проектната документация, а язовирът бил изграден през 1957г. Независимо от
годината на изграждането му изискванията за безопасност са свързани с
изграждане и поддържане на КИС, съобразно действащите нормативни
изисквания.
По делото е доказано от обективна страна, че така даденото предписание е
било доведено до знанието на жалбоподателя, което не се оспорва и от
въззивника, като същото е било препратено на концесионера на 15.04.2019г.,
видно от ангажираните от възз. доказателства. Съдът намира, че по делото
категорично се доказа, че процесното предписание – такова по чл. 190а, ал. 1,
т. 3 от ЗВ, не е било изпълнено в определения срок до 01.10.2019 г. От
показанията на свидетелите Р. и Н. и от КП № 05-04-62/04.11.2019 г.се
изяснява, че на 01.11.2019 г., на която дата е бил изтекъл срокът за
изпълнение на предписанието, при извършен оглед на язовира било
констатирано, че отново има само нивомерна КИС, състояща се от 1 бр.
нивомерна рейка за отчитане водни стоежи до 1м. под и над кота преливен
ръб, като документалната проверка констатирала и че в документацията не
присъствал изготвен проект за контролно-измервателна система.Такъв не бил
предоставен и заведен в деловодната система на ДАМТН. При тези факти,
съдът прави извод, че предписанието не е било изпълнено в срок, тъй не е бил
представен в срок до 01.10.2019г. проект на КИС в ДАМТН. Именно такава
действие е било указано на жалбоподателя, че следва да бъде извършено чрез
11
процесното предписание. Фактът на неизпълнение в срок на предписанието
не се и оспорва от жалбоподателя, който към жалбата прилага проект на
КИС, изготвен през март 2020г.. Деянието няма да представлява
административно нарушение единствено ако предписанието е изпълнено
изцяло и в срок, което по делото се доказа, че не е сторено от жалбоподателя
Община Попово.
По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че
жалбоподателят като собственик на проверявания обект – язовир „Водица“,
не е изпълнил предписанието по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, дадено с раздел
V, т. 1 от КП № 05-04-12/28.03.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл.190а, ал.1,
т.3 от ЗВ, председателят на ДАМТН или оправомощените от него
длъжностни лица по чл.190, ал.4 от ЗВ имат право да дават задължителни
предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към
тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на
мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за
експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното
изпълнение. Неизпълнението на дадено задължително предписание от
адресата му съставлява административно нарушение по чл.200, ал.1, т.39 от
ЗВ, съгласно който се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен
ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице,
което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.2 и чл.190а, ал.1, т.3 – от
1000 до 20 000 лв.
За възз. община е регламентирана отговорност, в отклонение от
принципа, установен в чл. 24 от ЗАНН, която е обективна и безвиновна и за
да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано
неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната
дейност. От съвместния анализ на разпоредбите на чл. 190а, ал. 2 и чл. 200, ал.
1, т. 39 от ЗВ се установява по несъмнен начин, че законодателят е предвидил
задължението по чл. 190а, ал. 2 ЗВ в тежест именно на собственика на
язовирната стена и съоръженията към нея. По тези съображения съдът
намира, че правилно с наказателното постановление е ангажирана
отговорността на Община Попово в качеството й на собственик на
проверявания обект, а наведените с жалбата възражения счита за
неоснователни.
12
При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира,
че АНО правилно е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен
случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен
случай, трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче
винаги представляват конкретни факти от обективната действителност и
поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото,
както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на
обществена опасност. Следователно преценката дали едно административно
нарушение представлява маловажен случай не е субективна и абстрактна, а
винаги трябва да почива на конкретни факти, т.е. винаги трябва да бъде
установено с какво конкретното деяние разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид. В тази връзка следва да се посочи, че липсата на настъпили
вредни последици в резултат от деянието не е обстоятелство, обосноваващо
такъв по-нисък интензитет на обществената опасност. Това е така, защото
нарушението, за извършването на което е наказан жалбоподателят, е
формално. Законодателят е предвидил административнонаказателната
отговорност в тези случаи да се реализира след самия факт на извършване на
деянието, без необходимост от настъпване на някакъв допълнителен резултат.
По тези съображения съдът намира, че обстоятелството, че не са настъпили
вредни поледици, не води до маловажност на процесния случай, тъй като и
обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват същата степен на
обществена опасност. Нещо повече, съдът напълно споделя становището на
процесуалния представител на ДАМТН, че преките и непосредствени
последици от техническото състояние на язовирните стени и съоръженията
към тях, са свързани с човешкия живот и здраве, околната среда, културното
наследство и стопанската дейност. По тези съображения настоящият съдебен
състав намира, че процесното нарушение не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид и за това не представлява маловажен случай.
13
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя
съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е предвидена имуществена
санкция в размер от 1 000 до 20 000 лева. При определяне на размера на
имуществената санкция съдът следва да вземе предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя
по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай
административнонаказващият орган е отмерил имуществена санкция в размер
на 4 000 лева. В наказателното постановление обаче наказващият орган не е
посочил как е определил именно този размер на следващата се на нарушителя
санкция, нито кои обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и
как те се съотнасят. Административнонаказващият орган няма задължение
във всеки случай на първо по ред нарушение да налага най-лекото предвидено
наказание, тъй като това би противоречало на правомощията му по чл. 27
ЗАНН. Щом обаче наказващият орган счита, че следващото се наказание за
даденото нарушение трябва да бъде определено над минималния предвиден
размер, то следва да изложи мотиви за това си решение, за да може
наказаният да се защитава адекватно срещу определения размер на
наказанието му. Отделно от това в случая съдът намира, че не се установяват
отегчаващи обстоятелства, които да налагат определяне на санкция в размер
над предвидения от закона минимум. Нарушението е първо по ред за
жалбоподателя, той е предприел необходимите действия за отстраняване на
нарушението. По тези съображения настоящата инстанция намира, че
имуществената санкция следва да бъде индивидуализирана при превес на
смекчавашите обстоятелства. Съдът не споделя подхода за обосноваване на
размера на имуществената санкция с характера на защитаваните обществени
отношения чрез конкретния състав на административното нарушение. Следва
да се има предвид, че определяйки размера на следващата се за нарушението
санкция чрез долна и горна граница, законодателят е приел, че всяка от тези
стойности, включително и най-ниската предвидена, е съответна на характера
и обществената значимост на защитаваните обществени отношения. Ако това
не беше така, то законодателят не би предвидил възможност да се налага
санкция в такъв размер. Съдът намира, че по делото не се установяват
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което имуществената
санкция следва да бъде намалена до предвидения минимум от 1 000 лева. По
14
гореизложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посока на
намаляване на имуществената санкция от 4000 лв. на 1000 лв. Съдът намира,
че този размер съответства на конкретната степен на обществена опасност на
деянието и ще съдейства за постигането на предупредителен ефект спрямо
нарушителя.
С оглед направеното искане за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства
по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на
издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери
приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че
ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
В конкретния случай от страна на въззиваемата стран не е направено
15
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От друга страна
такова искане е направено от процесуалния представител на въззивника- адв.
Д. в хода на устните състезания.
Според задължителните указания дадени в Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС - т. 1,
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава,
когато страната е заплатила възнаграждението. В обстоятелствената част на
решението е прието, че за да бъде присъдено възнаграждението, страната
трябва да е доказала реалното му заплащане на процесуалния си
представител. В зависимост от уговорения в договора за правна помощ и
съдействие начин на плащане - в брой или по банков път, заплащането на
възнаграждението се доказва или чрез вписване на направеното плащане в
самия договор, който има характер на разписка, или с представяне на
доказателства за извършен банков превод. Видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие от 01.06.2020 г./ приложен на л. 7 от
АНД 165/2020г. на РС-Попово/ и приложеното пълномощно се установява, че
жалбоподателят е възложил на адвокат Д. оказването на правна защита и
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред първа
инстанция. В договора е вписано, че размерът на адвокатското
възнаграждение е 1000 лева, като в графата начин и срок на плащане е
вписано- по сметка, 02.06.20г., а в графата платена сума е вписано по сметка -
1000 лв. По делото не са представени доказателства възнаграждението да е
преведено на процесуалния представител по банков път до приключване на
устните състезания във въззивното производство. При отсъствие на
доказателства за плащане на възнаграждението въззивният съд намира, че
няма законово основание възнаграждението да бъде присъдено на страната
под формата на разноски по чл. 78 ГПК. Така възприетото разрешение
съответства и на задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение
№ 6/06.11.2013 г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, обуславящи
присъждането на адвокатско възнаграждение от представянето на
доказателства за реалното му плащане. В този смисъл- Определение №
145/13.02.2014г. по ч.гр.дело № 358/2014 год. на ВКС, трето гражданско
отделение.
Предвид изложеното съдът намира искането за присъждане на разноски за
16
неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-44/29.04.2020 г. на
Заместник председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор, с което на основание чл. 83 от ЗАНН вр. чл. 201, ал.12 и чл.200, ал.1,
т.39 от Закона за водите на Община Попово, област Търговище, с
ЕИК000875856, със седалище и адрес на управление-гр.Попово,
обл.Търговище, представлявана от Кмет на Община Попово - д-р Л.В. е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
4000 /четири хиляди/ лева за нарушение на чл. 190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3
от Закона за водите, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена
санкция” от 4 000 /четири хиляди/ лева на 1 000 /хиляда / лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и
мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
17