Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 17.12.2018г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети ноември две
хиляди и осемнадесета година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 565/2016 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството е
по чл. 346 и сл. от ГПК - втора фаза на делбата.
По настоящото
дело е допусната да бъде извършена съдебна делба между съделителите
Т.С., Б.Ц. и В.Т. на следния притежаван
от тях недвижим имот : УПИ I
– 622 в кв. 39 по ПУП на с. И., общ. С., с площ от 859 кв.м., заедно с
построената в него през 1970г. масивна двуетажна жилищна сграда, върху мазе,
със застроена площ на сградата от 86 кв.м., с права 4/6 идеални части за С.,
1/6 идеална част за Ц.
и 1/6 идеална част за Т..
В първото съдебно
заседание след допускането на делбата съдът е :
1) допуснал и приел за
разглеждане искането направено от Т.С. за възлагане на делбения имот – на основание
чл. 349, ал. 2 от ГПК ;
2) допуснал и приел за разглеждане исканията от страна на Т.С.
за сметки по реда на чл. 346 от ГПК срещу В.Т., а именно да бъде осъдена да й заплати
сумата от 2 000 лева, представляваща 1/6 част от паричната равностойност на
направени в имота подобрения, изразяващи се в цялостна подмяна на покрива на
сградата – дървена конструкция, хидроизолация и покритие. Претендираните
подобрения са подробно описани в молбата на л. 154 от делото ;
3) допуснал и приел за разглеждане исканията от страна на В.Т. за сметки по реда на чл. 346 от ГПК срещу
Т.С. и Б.Ц. – за заплащане на
обезщетение за ползата, от която е лишена за собствените й 1/6 идеална част от делбения имот : триетажна къща с дворно място, в размер на
по 90 лева от всяка от съделителите (общо 180 лева)
месечно, считано от 26.04.2017г. до настъпване на причина за прекратяването,
платимо в срок до 5-то число на всеки текущ месец, заедно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
Свогенският районен
съд, първи състав, приема за установено следното от фактическа страна :
От приетите по делото
съдебно-технически експертизи, които съдът кредитира и не са оспорени от страните, се установява
следното :
1) общата пазарна
стойност на допуснатия до делба недвижим имот е в размер на 59032,20 лева. По
допуснатите квоти (идеални части) : за Т. С. – 39354,80 лева ; за Б. Ц.
– 9838,70 лева и за В. Т. – 9838,70 лева ;
2) евентуално би могло да се оформят два отделни
имота от УПИ I –
622, но
съделителите са трима, като между тях липсва съгласие за получаване на част от
имота в общ дял, а що се отнася до построената масивна двуетажна жилищна
сграда, върху мазе, със застроена площ на сградата от 86 кв.м., стойността на
необходимите преустройства за да се оформят два самостоятелни жилищни обекта е
в размер на 28413 лева, но и за сградата липсва съгласие за получаване на част
от нея в общ дял ;
3) приблизителната
стойност на претендираните подобрения към момента на извършването им е в ориентировъчен
размер от 5502,90 лева, като не са уточнени основни характеристики на твърдяния
ремонт на покрива ;
4) Пазарната наемна цена на имота за
един месец е в размер на 330,16 лева.
В показанията си
разпитаните по делото свидетели установяват, че С. и нейният съпруг са
използвали имота като вила и са живеели постоянно в него през по-топлите
месеци, когато не е имало нужда от отопление, а през останалата част от
годината са го посещавали периодично. Съдът кредитира
показанията на свидетелите, тъй като те са безпротиворечиви и не се
разколебават от никое приобщено по делото доказателство.
Приетите по делото
писмените доказателства напълно кореспондират със свидетелските показания и
заключенията на вещото лице.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че имотът се е
ползвал от С. и нейния съпруг като вила (жилищна сграда за сезонно обитаване). Т.е. самото предназначение на имота
не предполага постоянно живеене в него, тъй като такъв тип имоти се ползват в
почивните дни и през отпуските, както и след пенсиониране на собствениците –
главно през летните месеци. Също така, от приложените към делото писмени
доказателства, както и от показанията на свидетелите, е видно, че Т.С. преди
седемдесет години е напуснала родното си село и не е живяла там постоянно, нито
пък нейният съпруг – починал през месец … на …г. От друга страна обаче, също
безспорно се установява от свидетелските показания, че съпрузите са ползвали
имота по предназначението му, определено от самите тях, като вилен имот,
включително в годините преди смъртта на съпруга, както и към момента на смъртта
му, те трайно са пребивавали в имота през летните месеци и са го посещавали и
през другите месеци от годината. В тази насока е и извлечението от „ЧЕЗ България”
ЕАД относно ползваната електроенергия в имота, включително през месец .. на …г.
е начислена ползвана електроенергия. С оглед на изложеното и като се вземе
предвид предназначението на имота, според съда може да се приеме, че е налице трайно фактическо състояние
- продължително във
времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използуването
му по предназначение.
Предназначението на имота може да се изведе от следните обстоятелства : имотът
е продаден на С. от баща й през 1960г., като незастроен, а през 1970г. тя е
започнала строеж на жилищна сграда. Към посочените дати, както тя, така и
съпругът й, не са живели в с. И., но въпреки това са започнали строеж на
жилищна сграда там, от което може логично да се заключи, че още към този момент
предвижданото предназначение на сградата е било да се ползва като вилен имот и
като такова е останало и до днес. Следователно, според съда, при откриване на
наследството С. е живяла в имота, както и нейният съпруг, което в конкретния
случай означава, че те са го ползвали по предназначението му.
Имотът
е жилище по смисъла на чл. 40 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и е
неподеляем на три дяла – в този смисъл са заключенията на вещото лице. В
открито съдебно заседание проведено на 16.11.2018г. съдът е оставил без
уважение искане за изпълнение на процедурата по чл. 201 и чл. 203 от ЗУТ, тъй като евентуално би могло да се оформят два
отделни имота, но съделителите са трима, като между тях липсва съгласие за
получаване на част от имота в общ дял, а що се отнася до построената масивна
двуетажна жилищна сграда, върху мазе, със застроена площ на сградата от 86
кв.м., стойността на необходимите преустройства е по-голяма от ½ от
пазарната цена на сградата, следователно не би могло да се твърди, че се касае
за незначителни преустройства и за обикновени неудобства или за по-малки.
Делбеният
имот е служил за жилище на наследодателя, както и на С. – според
предназначението, което те двамата са му придали - на вилен имот, но
представляващ жилищна сграда и находящ се в жилищна зона, по смисъла на ЗУТ, а
не вилна сграда по смисъла на същия закон, находяща се във вилна зона.
По
делото не се събраха данни С. да притежава друго жилище.
Когато
вещта е била в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта
на единия съпруг, не възниква смесена съсобственост, тъй като преживелият
съпруг е и наследник по закон на общия наследодател.
Следователно,
тъй като са налице всички законови изисквания, възлагателната претенция следва
да се уважи. Когато други съделители не са
предявили претенция за възлагане е неоправдано неподеляемият жилищен имот да
бъде изнесен на публична продан.
За уравняване на дяловете на останалите съделители
и на основание
чл. 349, ал. 5 от ГПК ищецът следва да бъде
осъдена да
заплати сумата
от 9838,70 лева – на всяка от дъщерите си, съобразно
приетата и неоспорена експертиза, в шестмесечен срок от влизане в сила
на съдебното решение, заедно със законната
лихва.
Относно претендираните
подобрения
:
Вещото лице е установило, че е направена цялостна подмяна на покривната
конструкция и покритие, но по делото не се
събраха никакви доказателства кога, от кого, как
и за чия сметка са извършени
тези подобрения. Нито има свидетелски показания, нито документи, които да установят
извършени разходи. Не се събраха
и никакви доказателства относно следните обстоятелства :
С. лично ли е извършила тези подобрения, или е заплатила на другиго
да ги направи,
съответно дали са платени/извършени
от трето лице, но в нейна
полза. При липса на доказване съдът следва да отхвърли
претенцията.
За възникване на
правото на обезщетение по чл.
31, ал. 2 от Закона за собствеността е необходимо наличието на следните предпоставки : съсобственост между
страните, личното ползване на съответната вещ от единия от съсобствениците и
отправянето на писмена покана от невладеещия собственик. Всички посочени
условия са изпълнени по настоящото
дело, с оглед на което претенцията
е основателна – за периода от поканата
(дата на връчване – 26.04.2017г.) до датата на предявяване
на иска – 11.05.2018г.
За периода след последната
дата би могло
да се предяви
нов иск, в отделно производство. Месечният наем е определен от вещото
лице – 330,16 лева на месец, като
1/6 от сумата е 55,03 лева, а за исковия
период от дванадесет месеца и половина сумата е 687,88 лева, изчислена от съда на основание
чл. 162 от
ГПК. Задължението е платимо
еднократно – след влизане на решението
в сила, а не се дължи ежемесечно,
поради което искането за постановяване
изискуемостта му да настъпва на
5-то число на месеца, за който
се дължи, не е съобразено с характера на претенцията.
Съделителите трябва да бъдат осъдени да заплатят държавна
такса върху стойността на дяловете си, както и държавна
такса върху уважената част
на присъединените искове. По последните ще следва
да се приложат
правилата на чл. 78 от ГПК. Претенцията за възлагане не
е самостоятелен иск и по нея разноски
не се дължат.
Искът за подобрения е отхвърлен, а за обезщетение е уважен частично. Разноските за съдебни експертизи
относно извършване на делбата са заплатени съгласно разпоредбата на чл. 355 от ГПК, а по присъединените искове от страните, които са
ги предявили. По делото
няма доказателства В. Т. да е заплатила на адв. М. З. адвокатско
възнаграждение. С оглед
на изложеното С. и Ц. дължат само разноските за вещо
лице – според уважената част от претенцията за
обезщетение, но само по първата експертиза, в която е определен наема, т.е.
30,57 % от 140 лева. При отхвърляне на иска също се дължат
разноски, но от страна на пълномощника на С. не е посочено каква част от
заплатената сума в размер на 1000 лева е за защита по иска предявен
от Т., както и дали изобщо има такава част. Също така заплатеното от нея
възнаграждение на вещо лице не е във връзка с този предявен срещу нея иск. С
оглед на изложеното съдът счита, че не следва да й
присъжда разноски за отхвърлената част от иска - предявен срещу
нея от Т., тъй като също не е доказано такива да са
направени.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
Възлага на основание чл.
349, ал. 2 от ГПК в дял и изключителна собственост на Т.А.С. ***,
ЕГН **********, допуснатия до делба УПИ I – 622 в кв. 39 по ПУП на с. И., общ.
С., с площ от 859 кв.м., заедно с построената в него през 1970г. масивна
двуетажна жилищна сграда, върху мазе, със застроена площ на сградата от 86
кв.м., с пазарна цена от 59032,20 лева.
Осъжда Т.А.С., ЕГН **********, да заплати
за уравнение на дяловете от възложения й имот, в шестмесечен срок от влизане в
сила на настоящото решение, следните суми на останалите съделители
: на Б.Г. ***, ЕГН **********,
сумата от 9838,70 лева, ведно със законната лихва от влизане
на решението в сила, и на В.Г. ***, ЕГН **********, сумата от 9838,70 лева, ведно със
законната лихва от влизане на решението в сила.
Отхвърля иска предявен от Т.А.С. ***, ЕГН **********,
срещу В.Г. ***, ЕГН **********, за
заплащане на сумата от 2000 лева, представляваща 1/6 част от паричната равностойност
на направени в имота подобрения, изразяващи се в цялостна подмяна на покрива на
сградата – дървена конструкция, хидроизолация и покритие на масивна двуетажна
жилищна сграда, върху мазе, със застроена площ на сградата от 86 кв.м.,
построена през 1970г. и находяща се в УПИ I – 622 в кв. 39 по ПУП на с. И.,
общ. С., с площ от 859 кв.м.
Осъжда Т.А.С. ***, ЕГН **********, и Б.Г. ***, ЕГН
**********, да заплатят
на В.Г. ***, ЕГН
**********, сумата от 687,88 лева – представляваща обезщетение за това, че е лишена от възможността да
ползва своята част от делбения имот за периода от 26.04.2017г. до 11.05.2018г., заедно със законната лихва върху тази
сума, считано от 11.05.2018г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска до пълния
претендиран размер от 2250 лева.
Осъжда Т.А.С. ***, ЕГН **********, и Б.Г. ***, ЕГН
**********, да заплатят на В.Г. ***, ЕГН **********, сумата от 42,80 лева – представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на
вещо лице, съгласно с уважената част от иска по
сметки.
Охвърля искането от страна на Т.А.С. ***, ЕГН **********, за присъждане
на разноски при отхвърляне на предявения срещу нея иск, тъй като липсват
доказателства такива да са направени по този иск.
Охвърля искането от страна на В.Г. ***,
ЕГН **********, за присъждане на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като липсват доказателства такива да
са направени.
Осъжда Т.А.С. ***, ЕГН **********, да заплати държавна
такса върху стойността на дела си, в размер на 1574,19 лева, в полза на държавата, по
сметка на Свогенския районен съд.
Осъжда Б.Г. ***, ЕГН **********, да заплати държавна такса върху стойността на дела си, в размер на 393,55 лева, в полза на държавата, по сметка на Свогенския районен съд.
Осъжда В.Г. ***, ЕГН **********, да заплати държавна такса върху стойността на дела си, в размер на 393,55 лева, в полза на държавата, по сметка на Свогенския районен съд.
Осъжда Т.А.С. ***, ЕГН **********, и Б.Г. ***, ЕГН **********, да заплатят държавна такса върху присъединения иск в размер на 50 лева, в полза на държавата, по сметка на Свогенския районен съд.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :