№ 401
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000501832 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 261213/16.11.2020 г. по гр.д. № 16986/2018 г. на СГС, I -13 състав е
осъдено „Софийска вода“ АД да заплати на Е.П. Й. - С., на основание чл. 49 вр. чл. 45
ЗЗД сумата 1000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
изживян психически шок от погрешно съобщение за дължими парични суми,
направено на 19.10.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
20.12.2018 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен в останалата част
до 50 000 лева и за имуществени вреди в размер на 1000 лева, като неоснователен.
Ответникът е осъден още да заплати сумата 8.87 лева – мораторна лихва върху
присъдените 1000 лева за периода 19.10.2018 г. – 19.12.2018 г., като акцесорният иск е
отхвърлен за разликата.
Ответникът „Софийска вода“ АД е депозирал въззивна жалба против
първоинстанционното решение в неговата осъдителна част с твърдения, че същото е
постановено в нарушение на материалния закон. СГС неправилно приел, че е налице
противоправно поведение на служител на „Софийска вода“ АД, изразяващо се в липса
на дължима грижа за установяване несъответствие между личните данни на ищцата и
притежателя на клиентската партида. Не било доказано кой и каква работа е следвало
да извърши и че ответникът му я е възложил. Липсвало противоправност и в
действията по подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение срещу ищцата,
тъй като това право не било упражнено недобросъвестно. Заявителят действал
добросъвестно, а когато открил грешката, производството било прекратено по молба на
заявителя. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в осъдителната му
част и исковете да бъдат отхвърлени.
Ищцата е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за
1
нейната неоснователност и моли същата да бъде оставена без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно
относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и
следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче
следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни
разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата Е.П. Й. - С. е твърдяла в исковата си молба, че на 19.10.2018г. е
получила съобщение от Софийски районен съд по гр.д. №49062/2018г., 36-ти състав на
адрес: гр. ***, ул. „***“ № 4, където ищцата живеела. В съобщението имало
уведомление по чл. 47 ГПК, както и Заповед за изпълнение на парично задължение на
основание чл. 410, ГПК от 07.09.2018г., постановена по гр.д. №49062/2018г. по описа
на СРС, 36-ти състав, с която длъжникът Е.П. Й., ЕГН ********** с адрес: гр. ***, ул.
„***“ № 28, ет. 4, ап. 10 била осъдена да заплати на „Софийска вода“ АД сумата от
5 080.34 лева, представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода
29.03.2012 г. до 27.06.2018 г., заедно със законната лихва от 25.07.2018г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 1 448.19 лева за периода от 29.04.2012г. до
27.06.2018г. и 180.57 лева разноски по делото ( 130.57 лева държавна такса и 50.00 лева
възнаграждение за юрисконсулт).
След видяното и прочетено съобщение ищцата изпадала в шок, получила
силно главоболие, сърцетупкане и замайване, като политнала на една страна. Твърдяла
е, че поради небрежност служителят на Софийска вода предоставил невярна
информация относно клиентски номер ********** за неизплатени суми за потребена
вода за посочения период в разрез с разпоредбите на чл. 23 и сл. ЗЗЛД и Регламент(ЕС)
2016/679, което съставлявало противоправно поведение, като то довело до издаването
на Заповедта за изпълнение на парично задължение. Служителят по непредпазливост и
невнимание предоставил невярна информация относно клиентски номер ********** за
неизплатени суми за потребена вода за периода от 29.03.2012 г до 27.06.2018г. за имот,
находящ се на адрес гр. ***, ул. „***“ № 28, ет. 4, ап. 10 с името и ЕГН на ищцата,
които му били предоставени по други клиентски партиди, по които тя била
действителен клиент. В следствие на това ищцата претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, имала повишено кръвно налягане,
висок пулс, силно безпокойство и напрежение, депресия, влошени отношения със
съпруга си, както и риск от рецидив на онкологично заболяване. Също така претърпяла
и имуществени вреди, които се изразявали в направените разходи за снабдяване с
документи, че имотът, за който има неизплатени парични задължения за потребена
вода от „Софийска вода“ АД не е неин.
Молила е съдът да осъди „Софийска вода“ АД да й заплати сумата от 51 000
лева обезщетение, от които 50 000 лева за неимуществени вреди и 1 000 лева за
имуществени вреди от претърпяното непозволено увреждане, както и законната лихва
от 07.09.2018 г. до датата на исковата молба, заедно със законната лихва върху
обезщетението от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.
Ответникът „Софийска вода“ АД отговора на исковата си молба е оспорвал
2
изцяло предявения иск по основание и по размер. Считал го е за неоснователен и
недоказан, тъй като ищцата не посочила доказателства за претендираните от нея
имуществени вреди. Поддържал е, че не е налице противоправно поведение на
служител на дружеството, а заявление по чл. 410 ГПК било подадено с пълното
съзнание, че именно индивидуализирания в него длъжник е длъжник на дружеството.
Липсвала злоупотреба с процесуални права. Оспорвали са да е налице причнно-
следствена връзка между твърдяното от ищцата противоправно поведение и описания
от нея вредоносен резултат, както и твърдените настъпили неблагоприятни последици.
Оспорвал е иска и по размер.
Така предявеният иск е такъв по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, тъй като ищецът
претендира обезщетение за вреди, претърпени вследствие виновно противоправно
действие на служители на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД
възложителят на някаква работа, отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при
или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗДД има
обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за чужди
противоправни и виновни действия и бездействия. Кумулативните предпоставки, за да
се породи тази отговорност са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на
което ответникът е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по
повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка
между противоправното поведение и вредите.
За установяване отговорността на „Софийска вода“ АД и нейния размер по
делото са събрани писмени доказателства, изслушани са свидетелски показания и
заключение на СМЕ.
От представената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410,
ГПК от 07.09.2018г., постановена по гр.д.№49062/2018г. по описа на СРС, 36-ти
състав, се установява, че Е.П. Й., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Софийска
вода“ АД сумата от 5 080.34 лева, представляваща неизплатена сума за потребена вода
през периода 29.03.2012 г. до 27.06.2018 г., заедно със законната лихва от 25.07.2018 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1 448.19 лева за периода от
29.04.2012г. до 27.06.2018г. и 180.57 лева разноски по делото.
Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на ищцата на 23.10.2018 г. на
постоянния й адрес гр.***, ул.“***“ № 4/съобщение на л. 82 от делото на СГС/ и още
на същата дата Е.П. - С. е подала възражение срещу нея по чл.414 ГПК/л.10 от делото
на СГС/ На същата дата е подадено и възражение пред „Софийска вода“ АД/л.11 от
делото, като на 06.11.2018 г. дружеството е изпратило писмо до ищцата, с което се
поема ангажимент в кратък срок да се направят постъпки за прекратяване на делото.
На 07.11.2018 г. „Софийска вода“ АД е подала молба до СРС бл. 86 от делото
на СГС/, с която оттегля заявлението си по чл. 410 ГПК и с определение от 12.11.2018
год. по гр.д.№ 49062/2018 г. по описа на СРС, 36-ти състав производството по делото е
било прекратено.
Представена е и медицинска документация - медицинско направление №
87/23.10.2018 г. на Е.П. – С. с посочване наличие на артериална хипертония II-III
степен, Нестабилна стенокардия, кръвно налягане 190/110, пулс 92, Увредено общо
състояние, силна тревожност, неспала цяла нощ; Експертно решение на ТЕЛК от
Първа МБАЛ-София № 1184 от зае. № 062 от 01.04.2010 г.,с водеща диагноза
Спондилоза. епикриза към И.З. № 2747 от Клиника по гръдна хирургия на СБАЛО-
ЕАД от 2004 г. за извършена операция, рецептурна книжка и няколко рецепти.
По делото е изслушано заключение от СМЕ, изготвено от д-р Р. Х.,
неоспорено от страните, в което вещото лице е посочило, че при ищцата е налице
хронично заболяване Артериална хипертония, което е с давност преди процесния
3
инцидент. Посочил е обаче, че при силен емоционален стрес е възможно да настъпи
повишаване на кръвното налягане и сърдечен пулс. Установено е, че през 2004 г.
ищцата е оперирана от тумор на дясната млечна жлеза. Относно рискът от рецидив на
онкологичното заболяване силното напрежение не е посочено сред рисковите фактори
за рецидив, като няма и данни за такъв. По отношение на лекарствата, които приема
ищцата е установено, че приема такива за подобряване на сърдечната дейност,
понижаване на кръвното налягане и понижаване на липидното ниво на серума.
По делото са разпитани трима свидетели.
Свидетелката М. К. Б., е посочила, че работи като призовкар в района, където
живее ищцата и от там я познава. Един ден връчила призовка на Е.П. и тогава узнала
името й. Казала й, че има да получава съобщение и заповедно за някакво задължение.
Ищцата й казала, че на никого нищо не дължи. Взела документите, а свидетелката се
обърнала да си върви. Ищцата започнала да вика: „Лошо ми е, лошо ми е“,
свидетелката се обърнала и я видяла да пада и да лежи в антрето. Казвала „мъжа ми,
мъжа ми“. Свидетелката го извикала. Той дошъл, започнал да й мери кръвното, сложил
и нещо под езика. Дал и вода.
Свидетелката П. П. Г. – Л. е посочила, че познава ищцата, тъй като заедно
били оперирани от тумори. Станали приятелки. В средата на октомври ищцата й се
обадила, за да й каже, че е получила Заповед за изпълнение от ВиК и била страшно.
Свидетелката отишла у тях и заедно разгледали документите. Двете видели, че в
Заповедта е посочен адрес, различен от този, на който ищцата живее. Запознали се с
делото в съда и подали възражение. Отишли и в „Софийска вода“ АД и поискали
проверка относно задълженията на ищцата. Там било установено, че имало още 5-6
клиента на дружеството с имената на ищцата, но само една от тях била с тире С..
Подали жалба в дружеството. След това ходили на адреса на ул.“***“ и се убедили,че
става въпрос за задължения на друга Е.П.. Накрая отишли при личния лекар на ищцата,
тя е прегледала, че не е добре, има високо кръвно, треперене. Била червена и запотена.
На моменти и ставало лошо, пръскали я с вода.
Настоящият съдебен състав намира, че при съвкупна преценка на така
събраните доказателства се установяват всички елементи на фактическия състав по чл.
49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД.
На първо място, се установява, че ответното дружество е депозирало
Заявление по чл. 410 ГПК срещу ищцата за парично вземане за потребена вода в
периода 29.03.2012 г до 27.06.2018г. за имот, находящ се на адрес гр. ***, ул. „***“ №
28, ет. 4, ап. 10. Установява се обаче, че длъжник всъщност е друго лице с имената на
ищцата Е.П. Й. (свидетелката Л., както и молбата на ответното дружество, с която
оттегля заявлението си срещу ищцата). Последното обстоятелство не е и оспорвано от
ответника. Очевидно е налице небрежно поведение на служители на ответника при
обработване личните данни на ищцата – имена и ЕГН, и погрешното им свързване с
партида на имот, който не е неин, съответно довело до погрешно насочване на
претенцията им срещу ищцата, вместо срещу действителния длъжник на дружеството.
Установява се, че в причинна връзка с подаденото грешно заявление и
връчването му на ищцата тя е претърпяла неимуществени вреди – шок при
получаването му, довел до колабирането й, последващо силно безпокойство, довело и
до влошаване на съня (свидетелските показания на свидетелките Л. и Б.).
Поведението на служителите на „Софийска вода“ АД, изразяващо се в
допуснато по непредпазливост погрешно свързване личните данни на ищцата с чужда
имотна партида за вода в случая е в разрез с общото правило да не се вреди другиму,
закрепено в чл. 45 ЗЗД, като формата на вината тук е непредпазливост. Вината при тази
форма на вина се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а по делото не са ангажирани
4
доказателства, които да оборват посочената оборима презумпция. Следователно,
ответното дружество носи обективна гаранционна отговорност към ищцата за
виновните противоправни действия на своите служители, като тази отговорност е
налице без значение дали е установен конкретния служител, чието е посоченото
противоправно поведение. Ето защо е неоснователно оплакването на жалбоподателя,
че по делото не е установено противоправно поведение на конкретен негов служител.
Ирелевантни в случая са доводите на жалбоподателя, че служителите му
нямат противоправно поведение, изразяващо се в злоупотреба с процесуални права,
тъй като ищцата не е твърдяла такова тяхно противоправно поведение, нито
първоинстанционният съд е приел наличие на такова.
За посочените по горе неимуществени вреди ищцата има право на
обезщетение.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Като съобразят описаните по-горе психически болки и страдания на ищцата,
техния вид, интензитет и продължителност (емоционален шок, безпокойство и страх,
лош сън, кратковременно влошаване на заболяването на ищцата от артериална
хипертония), обстоятелството, че вредите в пълния им интензитет са доказани само в
деня на получаване на заповедта – 23.01.2018 г., а в последствие само част от тях –
безпокойство и влошен сън, са търпени в причинна връзка с противоправното
поведение на служители на „Софийска вода“ АД не повече от двадесет дни (най-много
до 12.11.2018 г., когато заповедното производство срещу нея е прекратено), като шокът
и повишеното кръвно налягане има доказателства да са търпени само в деня на
връчване на заповедта за изпълнение 23.10.2018 г.; икономическите условия в страната
към 2018 г. и като се съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на
чл.52 ЗЗД, съдът намира, че размера на адекватната обезвреда на претърпените от
ищцата доказани неимуществени вреди е 500 лева. Ето защо е основателно
оплакването на жалбоподателя, че първата инстанция е определила завишено
обезщетение.
Предвид посоченото първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, в която на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за сума
над 500 лева до присъдените 1000 лева и потвърдено за 500 лева.
На ищцата се дължи и законната лихва върху главницата от датата на
деликта – 23.10.2018 г. (на този ден на ищцата е връчена заповедта за изпълнение и
това е първият ден, в който тя е увредена) до датата на исковата молба – 19.12.2018 г. и
от нея до окончателното изплащане на обезщетението. Мораторната лихва върху
приетия размер на обезщетението 500 лева до датата на исковата молба е 8.06 лева
(изчислени служебно от съда с електронен лихвен калкулатор) и доколкото
присъденият от първата инстанция размер е по-голям - 8.87 лева,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е присъдена
мораторна лихва до датата на исковата молба над 8.06 лева до присъдените 8.87 лева и
потвърдено за 8.06 лева. В същото време първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в частта, в която е присъдена мораторна лихва за периода 19.10.2018 г.
– 22.10.2018 г., тъй като, както бе посочено, лихва се дължи от датата на настъпване на
вредите, а това е станало най-рано на 23.10.2018 г.
По разноските: При този изход от спора пред въззивната инстанция право
на разноски в настоящото производство имат и двете страни, съобразно защитения
5
материален интерес.
Въззиваемата е претендирала разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева, които са уговорени и платени към адв. В.. Въззивникът е направил
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Настоящият състав намира, че
това възнаграждение действително следва да бъде намалено до минималното, предвид
фактическата и правна сложност на въззивното производство по конкретното дело.
Съобразно защитения материален интерес от 500 лева на ищцата следва да бъдат
присъдени 150 лева – платен адвокатски хонорар.
Жалбоподателят е претендирал само юрисконсултско възнаграждение и
доколкото е бил защитаван от юрисконсулт, съдът му определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
ответникът е осъден да заплати в полза на СГС сума над 20 лева. Присъдените на
ищцата разноски пред СГС не следва да бъдат намалявани, тъй като са и присъдени
такива в размер под дължимия.
Водено от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261213/16.11.2020 г. по гр.д. № 16986/2018 г. на СГС, I -
13 състав в частта, в която искът на Е.П. Й. – С. против „Софийска вода“ АД с правно
основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди е уважен за сума над 500 лева до присъдените 1000 лева, както и в частта, в
която искът й по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е уважен за сума над 8.06 лева до 8.87 лева и за
периода 19.10.2018 г. до 22.12.2018 г., и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.П. Й. – С., ЕГН ********** против „Софийска вода“
АД, ЕИК ********* с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от погрешно заявление по чл. 410 ГПК за
дължими парични суми по ч.гр.д. № 49062/2018 г. на СРС, 36 състав, заповедта по
което и е връчено на 23.10.2018 г., за сума над 500 лева до присъдените 1000 лева,
както и акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
мораторна лихва в размер над 8.06 лева до присъдените 8.87 лева и за периода
19.10.2018 г. до 22.10.2018 г.
ОТМЕНЯ решение № 261213/16.11.2020 г. по гр.д. № 16986/2018 г. на СГС, I -
13 състав в частта, в която „Софийска вода“ АД е осъдено да заплати на СГС сума над
20 лева до 40 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261213/16.11.2020 г. по гр.д. № 16986/2018 г. на
СГС, I -13 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК ********* да заплати на Е.П. Й. – С.,
ЕГН ********** сумата 150 лева – разноски пред САС.
ОСЪЖДА Е.П. Й. – С., ЕГН ********** да заплати на „Софийска вода“ АД,
ЕИК ********* сумата 100 лева – юрисконсултско възнаграждение пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7