Р Е
Ш Е Н
И Е
№….
От публичен
регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел,02.05.2019 година
Решение от книга за открити
заседания №…… от 02.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелски
районен съд в публично съдебно заседание
проведено на осемнадесети април , през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:
Р. Б.
При участието на секретаря И.
Ч., сложи на разглеждане докладваното от районния съдия Росен Балкански гр.дело
№686 по описа на Тервелски районен съд за 2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Гр. Дело №686 / 2018 година
по описа на Тервелски районен
съд е образувано по искова молба с вх. № 3399 от 21.12.2018 година от „
ПРИМЕКС“ ЕООД, с ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление
гр. Каспичан, ул. „ Ропотамо“ № 7 , представлявано от управителя Г.К.П.,
чрез пълномощника си адвокат Г.П.Б. ***, със съдебен адрес *** , пл. „
Освобождение“ № 12 , ет. 3, срещу „ ВИВА
2000“ ООД , с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Тервел , общ. Тервел , ул. „
Цар Калоян“ № 10 , ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя си М.И.М..
Предявени са
ОСИ, както следва :
Главния
иск е
осъдителен и е с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327
ал. 1 от ТЗ и чл. 318 от ТЗ, по силата
на който е заявена претенция от ищцовата страна
, ответното дружество да бъде осъдено да
и заплати сумата от
637,46 лева -
представляваща главница ,неизплатено
задължение по сключен между страните неформален
договор за покупко – продажба на движими
вещи – автомобилни гуми , с
периодична доставка, като за
извършените продажби са били
издадени фактури от ищеца
с описани марки, количества и
партидни номера , както следва фактура
№ 21000108209 / 16.011.2017 година на стойност 637,34 лева с вкл. ДДС
с падеж 31.12.2017 година и
Фактура № 31000143351 / 17.11.2017 година на стойност 159,96 лева
с вкл. ДДС с падеж 01.01.2018 година ,по която има частично плащане в размер на
159,84 лева с оглед на което дължимия остатък по втората фактура се явява в размер на 0,12 лв. / дванадесет стотинки /
, ведно със законната лихва върху
главницата от дата на депозиране на исковата молба при РС Тервел - 21.12.2018 година до окончателното изплащане на
задължението .
Аксесорния е с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като по
силата на същия иск се претендира ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на ищцовата страна сумата от
63,15 лева – представляваща обезщетение за забава върху главницата
от 26.11.2018 година – дата на
депозиране на покана за доброволно
изпълнение до ответното дружество до
входирането на ИМ при съда
.
Ищцовото дружество претендира разноски
по упълномощен процесуален представител
в размер на 360,00 лева- съгласно договор за правна защита и съдействие и
съдебно деловодни разноски в
размер на 50,00 лева .
С Разпореждане № 1157 от 28.12.2018
година , съдът приема исковата молба за редовна и че същата отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което и разпореди
препис от исковата молба и от приложенията към
нея, да се изпрати на ответната
страна ,
на основание чл. 131 от ГПК .
Книжата са връчени на
ответното дружество ,чрез
законния му представител на 28.02.2019 година .
Ответното дружество
не е ангажирало писмен отговор на исковата молба .
С Определение № 74 от 29.03.2019 година , по гр.
Дело № 686 / 2018 година по описа
на Рс Тервел , съдът
изготви проекто
доклад по делото, с който разпредели
доказателствената тежест на
страните и даде правна квалификация на предявените искове – обективно съединени .
С исковата молба ищцовата страна на
осн. Чл. 238 ал. 2 от
ГПК моли делото да се разгледа в отсъствието на процесуален
представител на ищцовото дружество .
Проекто
доклада не е оспорен от страните .
По делото е
депозирана молба - от ответното дружество – молба вх. № 937 от
16.04.2019 година. По селото на същата
ответната страна , чрез законния
си представител твърди ,че е заплатил на
ищеца дължимото по договора , като с молбата са представени писмени доказателства за извършени преводи в полза на
ищеца , както следва : на 23.01.2019 година платена сума в размер на 137,34 лева , на 13.02.2019
година платена сума в размер на
100,00 лева , на 26.03.2019 година
платена сума в размер на 400,12
лева и платежно нареждане с дата 08.04.2019 година по което е видно , че
ответното дружество е извършило
плащане в полза на ищцовата
страна в размер на 63,15
лева .
По делото
е депозирано становище от дружеството
ищец , чрез процесуалния си представител – адв.- Г.Б.- вх. № 942 от 16.04.2019 година . По същото
процесуалния представител на ищцовата страна
потвърждава искането съдът да даде
ход на делото в отсъствие на
процесуален представител на страната.
Със същото становище процесуалния
представител на ищцовата
страна не оспорва , че плащанията
от ответната страна са
плащания именно по договора за
търговска продажба, като
неизпълнението на купувача да плати
стоката е довело и
до водене на настоящите искове ,но се сочи , че задълженията са вече
изцяло погасени. Със становището си страна
твърди , че наличието на доброволните
плащания не освобождават
ответната страна от
разноски по делото, тъй като плащанията са извършени след изпадане на
длъжника в забава , - след настъпването на падежа по
издадените на купувача фактури , след поканата за доброволно изпълнение
и след дата на завеждане на исковата
молба .
В съдебно
заседание ищцовата страна
не се представлява .
Ответното страна
не се
представлява по делото .
От
събраните по делото доказателства, от твърденията обективирани в исковата молба, становищата на
страните , нормативната уредба
регулираща облигационото
отношение в което са встъпили страните ,които
съдът прецени отделно и в тяхната
съвкупност намира за установена следната
фактическа обстановка :
Не се спори от страните по делото за следните обстоятелства :
Страните са сключили
договор за покупко
– продажба / неформален / по силата на
който дружеството ищец се е задължило да
предаде собствеността на ответната
страна на автомобилни гуми / по
техн. Параметри и цени
съгласувани между страните
/ като ответната страна е
поела ангажимент да извърши плащания по
издадените и фактури .
При
сключването на търговската сделка,при периодичното предаване на стоката
са били издадени от продавача на купувача фактури , както следва :
фактура №
21000108209 / 16.011.2017 година на стойност
637,34 лева с вкл. ДДС с падеж 31.12.2017 година и Фактура № 31000143351 / 17.11.2017 година на
стойност 159,96 лева с вкл.
ДДС с падеж 01.01.2018 година .
Не се спори между страните ,че собствеността върху вещите е преминала у купувача на същата дата, за която и доставка била
издавана съответната фактура.
Анализирайки доказателствата съдът приема
за безспорно установено между страните , че плащания ответната страна е направила
по договора в полза на ищцовата
страна - продавача след дата на завъждане на
исковата молба - след 21.12.2018
година .
От правна страна :
Страните по настоящото дело, видно от
доказателствата са сключили договор за продажба по смисъла на чл. 318 от ТЗ .
Предвид спецификата на вещите страните постигат съгласие за
периодичността и времето на действие на
договора .По силата на сключения
договор ищцовото
дружество се е задължило и продава периодично определени количества вещи – / посочени по ИМ като автомобилни
гуми /
на ответника,като за всяка една
от доставките е издавана фактура.
Страните постигнали съгласие
собствеността върху вещите да премине у купувача в деня на извършваните
периодични доставки,като задължение на купувача- ответното дружество остава да
заплати цената ,към момента на издаване
на данъчната фактура и падежа и .
Анализирайки доказателствата
съдът възприема становище ,че страните по настоящото дело са сключили
двустранен ,възмезден консенсуален,комутативен, не формален договор.По правило договора за
продажба е не формален договор- закона
не предвижда изрична писмена форма.В настоящия случай за целите на
счетоводството и предвид разпоредбите на ЗДДС са съставени фактури, по които е видно параметрите на договора/ количеството стока и
цената / - родово определени вещи , дата
и място на сключване на договора ,страни по договора , ред за получаване на
вещта и начин за заплащането и от
купувача.Същият договор се явява възмезден тъй като и двете страни дължат
насрещна престация- знае се веща
,знае се и цената.Договора е консенсуален, тъй като се счита за сключен от момента на
постигане на съгласие между страните, без да е необходимо предаване на веща и
плащане на цената.Последните действия се явяват действия – задължение по един
вече сключен договор. Настоящият договор се явява комутативен договор- при договарянето
всяка от страните знае каква облага ще извлече от него,знае се обемът и
съдържанието на двете взаимни задължения- както е в настоящият случай знае се количеството,знае се и цената която ответното дружество
следва да заплати за договорените
вещи .
Страните не спорят по това ,
че плащания по
договора ответната страна извършва едва след
депозиране на исковата молба при РС
Тервел- след дата 21.12.2018 година .
Доказателствата мотивират съдът да приеме, че така предявените искове са погасени, чрез плащане от страна на
ответното дружество – след
завеждане на исковата молба
. В този смисъл исковете следва да бъдат отхвърлени , като погасени чрез плащане ,след дата
21.12.2018 година - дата на завеждане
на исковата молба при РС Тервел .
Предвид установеното съдът
приема , че следва да отхвърли главния
иск и
акцесорния, като погасени чрез
плащане, след завеждане
на исковата молба - като погасени чрез плащане в хода на процеса .
По отношение на факта на
плащане по сключения между страните договор за търговска продажба – след
депозиране на исковата молба
страните не спорят , но доколкото ответната страна с
поведението си е дала повод да
се водят
така предявените ОСИ ,ищцовата страна
прави искане за
разноски . Според преценката на съда
в тежест на ответното дружество следва да
бъдат присъдени сторените от ищцовата
страна съдебно деловодни разноски
- в размер на 50,00 лева -внесена
държавна такса и сумата от 360,00 лева - заплатени разноски по упълномощен процесуален представител съгласно
договор за правна защита и съдействие
№ 145 серия БС , за които и разноски
ищцовата страна представя
списък
с правно основание чл. 80 от ГПК
.
Тъй като длъжникът не
е погасил дълга си преди процеса, очевидно е, че е станал повод за завеждане на
делото,като настоящия състав приема, че
отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответника по делото,
тъй като с поведението си е предизвикал завеждане на производството от
ищеца - арг. от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК и следва да понесе
отговорност за направените от
ищеца разноски.
Сторените съдебно деловодни
разноски от ищцова страна, предвид изхода на делото
следва да се присъдят за изплащане от
ответната страна.
Водим от гореизложеното ,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, предявения от „ ПРИМЕКС“ ЕООД, с
ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление гр. Каспичан, ул. „ Ропотамо“
№ 7 , представлявано от управителя Г.К.П., чрез пълномощника си адвокат Г.П.Б. ***,
със съдебен адрес *** , пл. „ Освобождение“ № 12 , ет. 3, срещу „ ВИВА 2000“ ООД , с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Тервел
, общ. Тервел , ул. „ Цар Калоян“ № 10 , ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя си М.И.М. осъдителен иск с правно основание чл. 79 ал.
1 от ЗЗД във вр.
с чл. 327 ал. 1 от ТЗ и чл. 318 от ТЗ, по
силата на който е заявена
претенция от ищцовата
страна , ответното дружество да бъде
осъдено да и заплати сумата
от 637,46 лева - представляваща
главница – неизплатено
задължение , по сключен
между страните неформален договор за покупко
– продажба на движими вещи –
автомобилни гуми , с периодична
доставка, като за извършените продажби са били издадени
фактури от ищеца с описани марки, количества и партидни
номера , както следва
фактура № 21000108209 /
16.011.2017 година на стойност 637,34
лева с вкл. ДДС с падеж 31.12.2017 година и Фактура № 31000143351 / 17.11.2017 година на стойност 159,96 лева
с вкл. ДДС с падеж 01.01.2018 година ,по която има частично плащане в размер на
159,84 лева с оглед на което дължимия остатък по втората фактура се явява в размер на 0,12 лв. / дванадесет стотинки /
, ведно със законната лихва върху
главницата от дата на депозиране на исковата молба при РС Тервел - 21.12.2018 година до окончателното изплащане на
задължението , като погасен
чрез плащане след
завъждане на исковата молба - погасен
чрез плащане в хода на процеса .
ОТХВЪРЛЯ, предявения от „
ПРИМЕКС“ ЕООД, с ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление
гр. Каспичан, ул. „ Ропотамо“ № 7 , представлявано от управителя Г.К.П.,
чрез пълномощника си адвокат Г.П.Б. ***, със съдебен адрес *** , пл. „
Освобождение“ № 12 , ет. 3, срещу „ ВИВА
2000“ ООД , с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Тервел , общ. Тервел , ул. „
Цар Калоян“ № 10 , ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя си М.И.М. осъдителен иск с правно основание с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като по
силата на същия иск се претендира ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на ищцовата страна сумата от
63,15 лева – представляваща обезщетение за забава върху главницата -неизплатено задължение
,по сключен между страните неформален
договор за покупко – продажба на движими
вещи – автомобилни гуми , с
периодична доставка, като за
извършените продажби са били
издадени фактури от ищеца
с описани марки, количества и
партидни номера , както следва фактура
№ 21000108209 / 16.011.2017 година на стойност 637,34 лева с вкл. ДДС
с падеж 31.12.2017 година и
Фактура № 31000143351 / 17.11.2017 година на стойност 159,96 лева
с вкл. ДДС с падеж 01.01.2018 година , от
26.11.2018 година – дата на депозиране на покана за доброволно изпълнение до ответното дружество до входирането на ИМ при съда , като погасен чрез
плащане след завеждане на
исковата молба - погасен
чрез плащане в хода на процеса .
Осъжда „ ВИВА 2000“ ООД , с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр. Тервел , общ. Тервел , ул. „ Цар Калоян“ № 10 , ет. 2,
ап. 6, представлявано от управителя си М.И.М. да заплати на ищеца- „ ПРИМЕКС“ ЕООД, с ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на
управление гр. Каспичан, ул. „ Ропотамо“
№ 7 , представлявано от управителя Г.К.П.,сторените от ищцовото дружество
съдебно деловодни разноски ,както следва
: сумата от 50,00 лева
-внесена държавна такса и сумата от
360,00 лева - заплатени
разноски по упълномощен процесуален
представител .
Решението подлежи на обжалване
пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението му до страните .
Районен съдия :