РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Бургас, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20222000500078 по описа за 2022 година
Обжалвано е с въззивни жалби решение № 338 от 10.11.2021 г.,
постановено по гр.д. № 2441/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, а с
частна жалба – определение № 261115 от 17.12.2021 г. по същото дело. С
обжалваното решение съдът е осъдил Г.Ф. да заплати на Д. СТ. Д. и на СТ. Д.
Д. сума в размер на по 66 000 лв. на всеки от тях, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на АМ.Р., заедно със
законната лихва, считано от 05.06.2020 г. до окончателното изплащане, като
до претендирания размер от по 200 000 лв. за всеки от ищците исковете са
отхвърлени. В полза на ищците се присъдени разноски в размер на 712,50 лв.,
а на представляващият ги адвокат на осн. чл. 38 ЗА е присъдено
възнаграждение в размер на 7530 лв. С обжалваното определение съдът е
оставил без уважение молбата на процесуалния представител за изменение на
решението в частта за разноските чрез увеличение на възнаграждението на по
чл. 38, ал. 2 ЗА от 7530 лв. на 10 872 лв. вкл. дължимия ДДС.
Въззивниците-ищци СТ. Д. Д. и Д. СТ. Д. са останали недоволни от
тази част от решението, с която са отхвърлени претенциите им против Г.Ф.
при участието на трето лице-помагач В. Н. К. за обезщетение за
неимуществени вреди над присъдения размер от по 66 000 лв. до
претендирания размер от по 116 000 лв. В отхвърлителната част решението
било неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
1
необосновано, постановено в противоречие със съдебната практика и при
дискриминационен подход.
Определените от съда размери на обезщетението били прекомерно
занижени с оглед принципа на справедливост и постоянната практика по
приложението на чл. 52 ЗЗД. Съдът не изследвал задълбочено и не оценил в
достатъчна степен всички доказани по делото факти, имащи значение за
справедливия размер на претендираното обезщетение, между които
свидетелските показания за изключителната близост, любов, доверие, взаимна
отдаденост, емоционална привързаност и зависимост между ищците и
починалата тяхна майка, които превръщали загубата в изключително тежка,
непрежалима и непосилна за децата трагедия, както и актуализираните към
датата на настъпване на застрахователното събитие лимити на
застрахователните суми за неимуществени вреди.
В отхвърлителната част решението било постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения, тъй като съдът не изпълнил
задължението си да извърши задълбочена и всестранна преценка на
релевантните обстоятелства, а поради това решението било и необосновано.
Без основание съдът отхвърлил доказателственото искане на ищците за
извършване на комплексна съдебна психологична и психиатрична експертиза.
Решението било неправилно в частта, с която е присъдена законна
лихва върху обезщетенията, считано от 05.06.2020 г., като било оставено без
уважение искането лихвата да се присъди на осн. чл. 429, ал. 3 КЗ, считано от
14.05.2020 г. - датата, на която било депозирана застрахователната претенция
на ищците. Задълженията за лихви по чл. 429 и чл. 497 КЗ били с различни
правни основания: едното било част от общия размер на дължимото
застрахователно обезщетение, а другото било за забава на ответника с
определянето и изплащането на общия размер на дължимото обезщетение.
Поради това, считано от 05.06.2020 г., ответникът дължал на осн. чл. 497, ал.
1, т. 1 КЗ законната лихва върху общия размер на дължимото застрахователно
обезщетение, включващо главница и лихва по чл. 429, ал. 3 КЗ.
Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 116
000 лв., т.е. допълнително по 50 000 лв., заедно със законната лихва на осн.
чл. 429, ал. 3 КЗ, считано от 14.05.2020 г. - датата на депозиране на
застрахователната претенция, до окончателното изплащане, както и законната
лихва на осн. чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 558, ал. 1 КЗ върху общия размер на
застрахователното обезщетение, включващо главница и законна лихва по чл.
429, ал. 3 КЗ, считано от 05.06.2020 г. до окончателното погасяване на
вземането. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият ответник Г.Ф. и третото лице-
помагач В. Н. К. не са изразили становище по въззивната жалба на ищците.
Ответникът Г.Ф. е останал недоволен от решението в осъдителната
част, с която на ищците са присъдени обезщетения в размер на по 66 000 лв.
2
Поддържа се, че в тази част съдебното решение е неправилно. Г.Ф. изплатил
доброволно на ищците обезщетения за неимуществени вреди в размер на по
84 000 лв. и те били достатъчни за репариране на вредите им. Поддържа се
възражението за съпричиняване на вредите от пострадалата, която намирайки
се в близост до работещият багер, не съобразила своето поведение и
движение с машината. Тя пренебрегнала основни правила за безопасност и в
значителен обем съпричинила вредоносния резултат.
Иска се отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на
исковете. В условия на евентуалност се иска изменение на решението и
намаляване размера на обезщетенията.
Ищците, въззиваеми по тази въззивна жалба, са представили писмен
отговор, с който я оспорват и излагат насрещни аргументи по оплакванията
на ответника.
Процесуалните представители на ищците – адв. Н.Д. и адв. П.С.,
обжалвайки с частна жалба определението на съда по чл. 248 ГПК, сочат, че
съдът неправилно изчислил размерът на дължимото им обезщетение общо за
двама ищци, а не поотделно за всеки един от тях, а освен това не присъдил
заедно с възнаграждението дължимият ДДС съгласно § 2а от ДР на Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отправят
искане за отмяна на определението и изменение на решението чрез
присъждане на възнаграждение в размер на 5436 лв. относно защитата на С.Д.
и в размер на 5436 лв. за защитата на Д.Д., в които суми е включен
дължимият ДДС.
Ответникът и третото лице-помагач не са изразили становище по
частната жалба.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани да обжалват
страни, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговарят на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 04.03.2022 г. са
допуснати за разглеждане по същество.
Съдът е сезиран със субективно съединени искове за обезщетение за
неимуществени вреди заедно с обезщетение за забава. Ищците СТ. Д. Д. и Д.
СТ. Д. изложили твърдения, че при инцидент, станал на 30.01.2020 г. в гр.
Каблешково в пункт за изкупуване на метали, верижен багер, управляван от
неправоспособния В. Н. К. застъпил с дясната си верига АМ.Р., фактическа
съжителка на първия ищец и майка на втория ищец, и тя починала. Смъртта
на А.Р. настъпила вследствие на непредпазливо и неправомерно поведение на
водача на багера. За това моторно превозно средство не била сключена
задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което
легитимиран да носи отговорност за настъпилите за ищците
3
неимуществените вреди от смъртта на майка им бил Г.Ф.. ГФ отказал да
изплати обезщетение, поради което ищците отправили до съда искане да бъде
осъден ГФ да заплати на всеки от тях: (1) обезщетение за неимуществени
вреди в размер на по 200 000 лв.; (2) законна лихва върху обезщетението
съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ от датата на уведомяване на ГФ 14.05.2020 г. до
окончателното изплащане и (3) законната лихва на осн. 497, ал. 1, т. 1 КЗ
върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение, включващо
обезщетението за неимуществени вреди и лихвата по чл. 429, ал. 3 КЗ,
считано от 05.06.2020 г. (денят, следващ изтичането на 15 работни дни от
уведомяването на ГФ) до окончателното изплащане.
Ответникът ГФ оспорил претенциите, като възразил, че е изплатил на
ищците обезщетение в размер на по 84 000 лв., като е приел, че на всеки от
тях се дължи обезщетение в размер на по 120 000 лв., което следва да се
намали с 30 % поради съпричиняване от страна на пострадалата. Възразил
срещу претендираните размери на обезщетение. Възразил, че пострадалата е
съпричинила увреждането, като е поставила в опасност живота и здравето си
и е застанала в опасна близост до работното оборудване. Оспорил
претенцията за лихва. Привлякъл като трето лице-помагач водачът на багера
В. Н. К. с оглед хипотетичен бъдещ регресен иск срещу него.
С нарочна молба след получаване на сумите от по 84 000 лв. ищците
заявили отказ от исковете до този размер. По този въпрос липсва произнасяне
на първоинстанционния съд, но той остава извън предмета на въззивното
обжалване.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че всеки от
ищците има право на справедливо обезщетение за неимуществени вреди в
размер на по 150 000 лв. и след като съобразил вече изплатеното обезщетение
в размер на по 84 000 лв. на всеки ищец, присъдил в полза на двамата
допълнителни обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 66 000 лв.
заедно със законната лихва, считано от 05.06.2020 г. до окончателното
изплащане. В останалата част претенциите били отхвърлени като
неоснователни.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части -
допустимо.
По съществото на спора по главните претенции за обезщетения за
неимуществени вреди в обжалваната част решението е правилно, като на осн.
чл. 272 ГПК настоящият въззивен състав препраща към мотивите му.
В допълнение и по повод на конкретните оплаквания във въззивните
жалби:
Неоснователни са оплакванията и на двете наасрещни страни относно
определените размери на дължимите обезщетения за неимуществени вреди.
Между страните няма спор относно това, че вследствие смъртта на жената, с
който първият ищец живеел на съпружески начала в продължение на над 30
4
години, съответно на майката на втория ищец, който към момента на
инцидента е бил на 20 години, двамата ищци са претърпели значителни
неимуществени вреди, изразяващи се в силен психически и емоционален
стрес от загубата на най-близък човек – съответно партньор в живота и майка.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът съгласно чл. 52
ЗЗД трябва да определи по справедливост. Понятието “справедливост” е
всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от
обективните икономически условия в страната, индиция за които са
нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За да
определи паричния еквивалент на понесените от ищците емоционални и
психически травми, съдът съобрази дългогодишния съвместен живот в
хармония и разбирателство между починалата и първия ищец;
обстоятелството, че са създали и отгледали заедно деца; възрастта на втория
ищец, обстоятелството, че той е бил отглеждан и обгрижван през целия си
живот от своята майка и е останал лишен от нейната обич, внимание, помощ
и подкрепа. При тези данни съдът намира, че за обезщетяване на
неимуществените увреждания и на двамата ищци ще е справедливо
обезщетение в размер на по 150 000 лв. за всеки от тях. Неоснователно е
оплакването на въззивниците-ищци за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения при обсъждането и преценката на събраните
доказателства за празначимите факти и обстоятелства.
По повод възражението на ответника ГФ за намаляване на
обезщетението поради съпричиняване на вредите от страна на пострадалата
следва да се вземе под внимание формираната казуална съдебна практика на
ВКС, основана на ППВС № 17/1963 г. и ТР № 1/23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014
г. на ОСТК, например: решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ІІ
ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ІІ ТО, решение №
151/12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ІІ ТО, решение № 169/02.10.2013 г.
по т. д. № 1643/12 г. на ІІ ТО, решение № 16/04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г.
на І ТО, решение № 92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на І ТО, решение №
256/21.04.2015 г. по т. д. № 3557/2013 г. на I ТО, решение № 36/02.05.2019 г.
по т. д. № 1354/2018 г. на II ТО, решение № 137/20.11.2020 г. по т. д. №
1775/2019 г. на II ТО, и др. Според нея, за да бъде намалено на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да
бъде надлежно релевиран от застрахователя (или ГФ) чрез защитно
възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от въвелата възражението
страна. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за реализиране на вредоносния резултат.
Намаляване размера на обезщетението може да се извърши въз основа на
5
комплексна преценка относно степента на каузалност на действията, както на
делинквента, така и на пострадалия. Преценка е необходима и относно
степента на тяхната обективна вредоносност.
В случая въвелата възражението за съпричиняване страна, Г.Ф., не е
провела пълно и главно доказване на конкретните действия, извършени от
пострадалата и тяхната обективна вредоносност. В заключението на
извършената по делото съдебна-автотехническа експертиза, отговорила и на
формулирани от ответника въпроси, не се съдържат ясни и категорични
данни за конкретно поведение на А.Р., без което не биха настъпили вредите, а
заключението на експерта почива на предположения и допускания. Такива
данни не могат да се извлекат и от показанията на разпитаните свидетели
Ангелина Д.а, дъщеря на починалата, и Яни К., син на деликвента.
Единственият безспорно установен факт е, че А.Р. се е намирала в близост до
багера, когато В.К. го е задвижил и я е засегнал. За това как и защо тя се е
озовала толкова близо до машината, не са събрани категорични
доказателства. Свид. Д.а не дава обяснения за конкретните обстоятелства, при
които майка е загинала. Свид. Яни К. твърди, че А.Р. е опитала да мине
пред работещия багер, когато е била затисната. Преценявайки че този
свидетел е син на деликвента и е работил в същия пункт за вторични
суровини, съдът приема, че той е заинтересован от изхода на делото и че само
въз основа на неговите показания не може да се приемат за категорично
установени действия на пострадалата, които да бъдат преценени като
обективно вредоносни. Ето защо възражението за съпричиняване остава
недоказано. Размерът на обезщетението не може да бъде намалено само въз
основа на факта, че пострадалата е била в близост до машината, защото това
би означавало изводът за съпричиняване да почива на предположение.
В обобщение – водачът на самоходната машина К. е извършил
неправомерни действия, довели до смъртта на А.Р.. На територията на
притежаван и управляван от него пункт за изкупуване на черни и цветни
метали той е управлявал самоходната машина, без да притежава
правоспособност за това, без да вземе мерки за обезопасяване и
сигнализиране обхвата на стрелата , без да е проведен инструктаж на
работещите на обекта, които са били без сключени трудови договори, без
работно облекло и каквито и да е предпазни средства. Фаталната за Радева
маневра е била предприета от К., когато тя се е намирала в непосредствена
близост до машината. Тези действия са неправомерни, тъй като са в
нарушение на ЗЗБУТ и ЗРЗКТГ, а настъпилата смърт е тяхно пряко следствие.
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното. При установените факти с
правно значение: липсваща застраховка “Гражданска отговорност” на
самоходната машина и причинени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на тази машина, Г.Ф. съгласно по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. “а” КЗ
дължи изплащане на обезщетение от Фонда за незастраховани МПС.
По горните съображения съдът намира оплакванията на въззивниците
6
за неоснователни. Крайният извод по главните искове е, че в полза на ищците
следва да се присъдят обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 66
000 лв., които прибавени към вече изплатените им обезщетения от по 84 000
лв., дават общ справедлив размер от по 150 000 лв. за всеки от тях.
Заедно с главницата на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ГФ дължи законната лихва
за времето на забавата. Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди,
като в този случай той покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т.
2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429,
ал. 3 КЗ е предвидено (1), че застрахователят покрива лихвите, дължими от
застрахования, само в рамките на застрахователната сума и (2) че
застрахователят плаща само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие
от застрахования по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от
датите е най-ранна. В случая лихвата се дължи от 14.05.2020 г., на която
дата е предявена застрахователната претенция от наследниците на
пострадалата, а не от 05.06.2020 г., както е приел окръжният съд. В тази част
решението ще се отмени и лихвата върху присъденото от окръжния съд
обезщетение от по 66 000 лв. ще се присъди от 14.05.2020 г. Виждането на
ищците, че наред с това обезщетение за забава им се дължи и друго – за
собствената забава на ГФ – не намира опора в закона. Сочената разпоредба на
чл. 497, ал. 1 КЗ намира приложение във вътрешните отношения между
застраховател и застрахован, но не се отразява върху размера на
обезщетението за забава, което има право да получи пострадалото лице.
В заключение: въззивните жалби относно размерите на присъдените
обезщетения са неоснователни и в тази част обжалваното решение ще се
потвърди. Първоинстанционният съд е стигнал до различен извод относно
началната дата на дължимост на обезщетението за забава в размер на
законната лихва и в тази част решението ще бъде отменено и лихвата ще се
присъди, считано от 14.05.2020 г.
По частната жалба на процесуалните представители на ищците:
С решение № 338 от 10.11.2021 г. по гр.д. № 2441/2020 г. на БОС е
осъден ГФ да заплати на адв. Н.Д. сумата 7530 лв. – “адвокатско
възнаграждение в минимален размер за представителство на всеки от двамата
ищци на осн. чл. 38 ЗА и чл. 78, ал. 1 ГПК”.
С молба от 15.11.2021 г. адв. Д. е поискал на осн. чл. 248 ГПК
изменение на решението в частта за разноските, каято е поискал да му се
присъди на асн. чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение, както следва:
5436 лв с вкл. ДДС за представителството на С.Д. и 5436 лв. с вкл. ДДС за
представителството на Д.Д., или общо сумата 10 872 лв., а евентуално –
сумата 1506 лв. върху определения размер на адвокатското възнаграждение
7
съгласно ЗДДС.
С обжалваното определение № 261115 от 17.12.2021 г. съдът оставил
без уважение молбата по чл. 248 ГПК, но допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка на решението в частта за разноските, като постановил
адвокатското възнаграждение от общо 7530 лв. да се изплати не на адв. Н.Д.,
а на адв. П.С..
Установява се, че с исковата молба е представено пълномощно от
ищците в полза на адв. Н.Д.. В хода на предварителната размяна на книжа е
представен и договор за правна защита и съдействие между ищците и адв. Н.
Д., който се е ангажирал да ги представлява безплатно при условията на чл.
38 ЗА, както и списък по чл. 80 ГПК. В първото открито съдебно заседание за
двамата ищци се е явил друг процесуален представител – адв. П.С., която е
представила пълномощно и договор за са правна зашита и съдействие, също
при условията на чл. 38 ЗА. До края на първоинстанционното производство
по делото са постъпвали молби от двамата процесуални представители – адв.
Д. и адв. Свиленова, като с молба непосредството преди съдебното заседание
от 11.10.2021 г., в което делото е обявено за решаване, е представен нов
списък на разноските. Вторият списък е съставен и подписан от адв. П.С.. Той
съдържа пера, които не са посочени в първия списък, както и изрично
указание, че се претендира по т. 1 “възнаграждение за правна защита и
съдействие … на основание чл. 38, ал. 2 … ЗАдв в полза на адв. П.С.”. С
молба преди последното съдебно заседание и с писмената защита, подписани
от двамата адвокати, отново се съдържа искане адвокатското възнаграждение
да се присъди в полза на адв. П.С..
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право
на разноски съразмерно с уважената част от исковете, в т.ч. разноски за
адвокатско възнаграждение в условията на чл. 38, ал. 2 ЗА. Съгласно чл. 2, ал.
5 от Наредба № 1 на ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения “за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно”. При предявени от двама
ищци два отделни иска за обезщетение за неимуществени вреди, всеки от
които в контекста на произнасянето по разноските следва да се счита уважен
до размер от 150 000 лв., адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредбата възлиза на 5030 лв. по всеки иск за всяка инстанция.
Следователно за първата инстанция се дължи възнаграждение в общ размер
от 10 060 лв. Определеният от първоинстанционния съд размер не е съобразен
с разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата. Възнаграждението се дължи в
полза на адв. П.С., така както са поискали да бъде присъдено самите
процесуални представители. Тъй като няма данни адв. Свиленова да е
задължено лице по ЗДДС, няма основания заедно с възнаграждението да се
присъжда в тежест на насрещната страна ДДС. В полза на адв. Свиленова
следва да се присъди възнаграждение за първата инстанция в размер на 10 060
лв.
8
Относно разноските за въззивното производство:
Страните имат право на разноски за защитата срещу неоснователната
жалба на насрещната страна. С оглед защитавания интерес от 132 000 лв. (2 х
66 000 лв.) в полза на адв. Н.Д. следва да се присъди на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА
вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 адвокатско възнаграждение в размер на
общо 5020 лв. (2 х 2510 лв.) плюс дължимия ДДС. С оглед защитавания
интерес от 100 000 лв. на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП в полза на ГФ
ще се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 338 от 10.11.2021 г., постановено по гр.д. №
2441/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта с която е осъден
Г.Ф. да заплати на СТ. Д. Д. и на Д. СТ. Д. законна лихва върху присъдените
обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 66 000 лв., считано от
05.06.2020 г. до окончателното изплащане, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.С. ул.
Г.И. № *, ет. *, да заплати на СТ. Д. Д., ЕГН **********, и на Д. СТ. Д., ЕГН
**********, двамата ответници със съдебен адрес: гр.С. ул. Х.Б. № *, ***
офис *, чрез адв. Н.Д., законната лихва върху присъдените им обезщетения
в размер на по 66 000 лв за всеки от тях, за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания във връзка със смъртта на АМ.Р.,
настъпила на 30.01.2020 г., причинена при инцидент по време на управление
на верижен багер Хюндай с рег. № *** от В. Н. К., ЕГН **********, без
сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, считано от
14.05.2020 г. до окончателното изплащане.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника Г.Ф. - В. Н. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. О. № *.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 338 от 10.11.2021 г., постановено по гр.д.
№ 2441/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в останалата обжалвана
част.
ОТМЕНЯ определение № 261115 от 17.12.2021 г., постановено по гр.д.
№ 2441/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.С. ул.
Г.И. № , ет. , на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адвокат П.С., с адрес на
кантората: гр.С. ул. Х.Б. № , *** офис и , адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство в размер на 10 060 лв.
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.С. ул.
9
Г.И. № , ет. , на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адвокат Н.Д., с адрес на
кантората: гр.С. ул. Х.Б. № , *** офис и , сумата 6024 лв. – възнаграждение
за въззивната инстанция с влючен ДДС.
ОСЪЖДА СТ. Д. Д., ЕГН **********, и Д. СТ. Д., ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес: грС. ул. Х.Б. № , *** офис , чрез адв. Н.Д., да
заплатят на Г.Ф., ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.С. ул. Г.И.
№ , ет. , сумата 1150 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10