№ 28
гр. Асеновград, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20225310200071 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №А-1460/26.11.2019г. издадено от Началник на Районно
Управление -Асеновград, с което на ВЛ. В. Т. от гр. Асеновград, обл.Пловдивска, ул.
„Безово“ №18, ЕГН********** на основание чл.53 от ЗАНН вр. чл. 34а, ал.2 от Закона
за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/ е наложена имуществена санкция в
размер на 5000.00 лева /пет хиляди лева/ за нарушение по чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание. Чрез подадената жалба
изразява становище с което моли обжалваното НП да бъде отменено, като неправилно
и незаконосъобразно, а освен това издадено при допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. Претендира за заплащане на направените по
делото разноски.
Сходно становище изразява и адвокат В.К., който се явява в качество на
повереник на жалбоподателя.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Чрез
отразеното в представеното писмено становище, се оспорва подадената жалба, като
навеждат доводи за потвърждаване на обжалваното НП. Алтернативно, при отмяна на
НП, молят за намаляване на присъдените разноски до предвидения минимум в Наредба
№ 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Свидетелите ПЛ. Г. ИВ., В. Т. П. и Ж. Ф. П. работят като полицейски служители
в РУ Асеновград. На 13.11 срещу 14.11.2019г. тримата свидетели били на работа,
първите двама от тях в състава на полицейски автопатрул, а третия като дежурен по
управление. След полунощ, в управлението се получил сигнал на тел 112 за
нарушаване на нощната тишина в заведение „Пчела“ което се намирало на близко
разстояние от входа на РУ Асеновград. Свидетелите ПЛ. Г. ИВ. и В. Т. П., били
изпратени за проверка на сигнала, като към тях се присъединил и св. Ж. Ф. П.. Още на
входа на управлението тримата установили, че се чува силна музика, която идвала от
близкото заведение „Пчела“. Отивайки на място те установили, че в заведението има
компания от 7-8 човека които се забавлявали. От разговор с ВЛ. В. Т., който се
представил за управител, служителите установили, че заведението не е в работен
режим. Служителите помолили да се намали звука на музиката, при което получили
отказ. Следствие на това, те указали на управителя да заключили заведението и да ги
придружи до управлението. ВЛ. В. Т. изпълнил указанията, като придружил служители
до управлението. Предвид установеното св. П.И. съставил спрямо ВЛ. В. Т. АУАН №
220816/14.11.2019г. в който установеното нарушение било квалифицирано по чл. 16а,
ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда. Нарушителят отказал да подпише
акта, като отказа му бил надлежно удостоверен от подписа на св. Ж.П.., Въз основа на
така съставения акт, било издадено и обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се потвърждава и показанията на свидетелите
ПЛ. Г. ИВ., В. Т. П. и Ж. Ф. П. и приложените по делото писмени доказателства.
Съдът намира жалбата за допустима и за основателна. Внимателната преценка
на приложените по делото доказателства дава основание на съда да заключи, че в хода
на административнонаказателното производство са били допуснати съществени
процесуални нарушения, които са опорочили издаденото НП. Мотивите на съда са
следните: Видно от обжалваното НП, на жалбоподателя ВЛ. В. Т. е вменено обвинение
за извършено на 14.11.2019г. в 00.40 часа нарушение по чл. 16а, ал.2 от Закона за
защита от шума в околната среда, за което на основание 34а, ал.2 от същия закон му е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 5000лв.Съгласно разпоредбите на
ЗАНН, то за извършени деяния които представляват административни нарушения, на
физическите лица, какъвто е и настоящия случай, могат да се налагат само
предвидените в чл.13 от ЗАНН административни наказания, а именно: обществено
порицание, глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия
или дейност. Налагането на имуществени санкции, каквато е наложена, като на
жалбоподателя Т., се предвижда в изключителни случаи уредени в глава ІV от ЗАНН,
и то само когато има неизпълнение на задължение от страна на едноличен търговец
или юридическо лице към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност, но не и на физически лица. В случая при определяне на административното
2
наказание, АНО не се е съобразил с разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗАНН, като е
наложил на жалбоподателя Т., административно наказание, каквото не следва да му се
определя и налага като физическо лице. Съгласно чл. 34а, ал.2 от Закона за защита от
шума в околната среда, „За нарушение по чл. 16а, ал. 1 - 5 физическите лица се
наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци
се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 6000 лв.“. Очевидно е, че при
определяна на вида на административното наказание, АНО не е се е съобразил с
разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗАНН и чл. 34а, ал.2 от Закона за защита от шума в
околната среда, като е определил наказание, което не се предвижда в закона за ФЛ и с
това е издал едно незаконосъобразно НП, което следва да се отмени. Предвид
гореизложеното, съдът намира, че не следва да се произнася по останалите доводи
наведени в жалбата на ВЛ. В. Т..
Направеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски се явява основателно и същото следва да бъде уважено. Същото е
направено на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, който гласи, че „В производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“.
От приложените по делото писмени доказателства /листи 8-9 от съд.дело –пълномощно
и договор за правна помощ/ се установява, че от страна жалбоподателя Т. е бил
изплатен хонорар на адв.В.К. и адв. Л.К. в размер на 650 лева. Това именно се явяват и
направените по делото разноски, заплатено адвокатско възнаграждение. Доколкото по
делото е налице изготвена жаба против обжалваното НП, както и налице процесуално
представителство в съдебната фаза, то е видно, че изпълнил поетите ангажименти
спрямо жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения „За
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението,но не по-малко от 300 лв.“ Предвид факта, че спрямо жалбоподателя е
била наложен имуществена санкция в размер на 5000лв., то ще следва да намери
приложение текста на чл. 7, ал.2,т. 2, от който става видно, че „За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението
при интерес от 1000 до 5000 лв. следва да бъде в размер от 300 лв. + 7 % за горницата
над 1000 лв.“ Това означава, че възнаграждението което е посочено като изплатено в
приложения договор за правна помощ, не е било съобразено с цитираната разпоредба,
тъй като минималното, което следва да се изплати се явява сумата от 580лв. В този
смисъл направеното искане от АНО за прекомерност съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН се
явява основателно и следва да се уважи. Делото не се отличава с някаква фактическа и
3
правна сложност, като същото приключи в рамките на едно заседание. Предвид и което
искането за присъждане на разноски , но в размер на 580лв. следва да бъде уважено,
като осъди ОД на МВР Пловдив, като ЮЛ, в чиято структура е издателят на
процесното НП, каквото в случая се явява ОД на МВР- Пловдив (чл.37, ал.2 от ЗМВР).
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП №А-1460/26.11.2019г. издадено от Началник на Районно
Управление -Асеновград, с което на ВЛ. В. Т. от гр. Асеновград, обл.Пловдивска, ул.
„Безово“ №18, ЕГН********** на основание чл.53 от ЗАНН вр. чл. 34а, ал.2 от Закона
за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/ е наложена имуществена санкция в
размер на 5000.00 лева /пет хиляди лева/ за нарушение по чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на ВЛ. В. Т. с ЕГН********** от гр.
Асеновград, обл.Пловдивска, ул. „Безово“ №18, сумата от 580.00 лева /петстотин и
осемдесет лева / за направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4