РЕШЕНИЕ
№803/07.12.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на пети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор……………….………………………………………………………...като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 804 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК,
във вр. с чл.124, във връзка с чл.121, ал.1, т.1 от Закон за държавния служител
(ЗДСл).
Образувано е по жалба на А.В.И. ***, против Заповед №8/11.08.2020 г. на Кмета на Община Ивайловград.
Жалбоподателката счита процесната заповед за неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с материално правни разпоредби. Твърди, че работила по служебно правоотношение в Община Ивайловград на длъжност „Главен счетоводител“ с ранг IV младши въз основа на Заповед за назначаване №5/10.03.2014г. На 10.07.2017г. ѝ била връчена Заповед №3/03.07.2017г. на Кмета на Община Ивайловград, с която, на основание чл.107 ал.1 т.10 от ЗДСл, считано от 04.07.2017г. било прекратено служебното ѝ правоотношение. Обжалвала посочената заповед и с Решение №832/04.12.2017г., постановено по адм. д. №840/2018г. по описа на Административен съд – Хасково същата била отменена. Решението на Административен съд – Хасково било потвърдено с Решение №2356/19.02.2019г. по КАД №1529/2018г. по описа на Върховен административен съд. Със Заповед №8/01.03.2019г. на Кмет на Община Ивайловград оспорващата била възстановена на заеманата преди уволнението ѝ длъжност „Главен счетоводител“ в Дирекция „Финансово-стопански дейности и управление на собствеността“, Община Ивайловград. Със Заповед №9/01.03.2019г. на Кмета на Община Ивайловград било прекратено служебното ѝ правоотношение на основание чл.107,, ал.1, т.9 от ЗДСл. В заповедта било посочено, че причина за прекратяването е, че: „Държавният служител е назначен без конкурс, когато провеждането е задължително.“. След обжалване на посочената заповед, с Решение №603/06.08.2019г., постановено по адм. д. №366/2019г. по описа на Административен съд – Хасково същата била отменена. Решението на АС – Хасково било потвърдено с Решение №10471/29.07.2020г., постановено по КАД №11762/2019г. по описа на ВАС. Със Заповед №7/11.08.2020г. на Кмет на Община Ивайловград била възстановена на заеманата преди уволнението ѝ длъжност „Главен счетоводител“ в Дирекция „Административноправно обслужване и финансово-стопански дейности“, Община Ивайловград, считано от 11.08.2020г. Със заповед №8/11.08.2020г., връчена на същата дата и считано от тази дата, на основание чл.107, ал.1, т.10 от Закона за държавния служител служебното ѝ правоотношение било прекратено. Като причини за прекратяване било посочено, че: „Длъжността, заемана по чл.16а, ал.1 от ЗДСл е определена за заемане при пълно работно време. Друга длъжност на непълно работно време по служебно правоотношение по действащото длъжностно разписание не съществува.“.
Според жалбоподателката разпоредбата на чл.107, ал.1, т.10 от ЗДСл представлявала основание за едностранно прекратяване на служебно правоотношение от работодателя без предизвестие, но само в хипотезите, когато „длъжността по чл.16а, ал.1“ от ЗДСл бъде определена за заемане при пълно работно време. В настоящия случай от значение за законосъобразността на процесния административен акт било обстоятелството дали длъжността, заемана от оспорващата, може или не да се подведе като такава по чл.16а, ал.1 от ЗДСл. Безспорно било, а и видно от Заповед №5/10.03.2014г. на Кмета на Община Ивайловград, че жалбоподателката била назначена за държавен служител на длъжност „Главен счетоводител“ с дневно работно време 7,5 часа и 37,5 часа седмично при 5-дневна работна седмица , т.е. при условията на чл.16а от ЗДСл, която разпоредба била и изрично посочена като правно основание на заповедта за назначаването ѝ на държавна служба. На тази длъжност била и възстановена със Заповед №7/11.08.2020г. на Кмета на Община Ивайловград. Към момента на назначаването ѝ – 10.03.2014г., действала разпоредбата на чл.16а от ЗДСл, според която „Държавният служител може да бъде назначаван на длъжност в администрацията по служебно правоотношение при непълно работно време“. Към това служебно правоотношение не били приложими приетите по-късно изменения в чл.16а от ЗДСл (изм. ДВ бр.57 от 2016г.), след които чл.16а имал вече пет алинеи. Сочи се, че при новата редакция на чл.16а, според ал.1 „Държавният служител може да бъде назначен при непълно работно време само на експертна длъжност. В общинските администрации може да бъдат назначавани държавни служители на длъжност „главен архитект“ при непълно работно време.“. Според ал.2 „Длъжностите, които могат да се заемат при непълно работно време, се определят в длъжностното разписание на съответната администрация. Дневната продължителност на непълното работно време не може да е по-кратка от 4 часа и по-дълга от 6 часа.“, а ал.3 предвиждала, че „В случаите на ал.1 не се допуска преназначаване на друга длъжност на пълно работно време, както и на същата длъжност, ако тя бъде определена за заемане на пълно работно време.“. Макар при старата редакция на чл.16а от ЗДСл оспорващата да била назначена на непълно работно време, не можело да се приеме, че заема длъжност по чл.16а ал.1 от ЗДСл, която алинея не съществувала към момента на назначаването ѝ. Разликата била видна и от обстоятелството, че правоотношението с жалбоподателката било сключено за работно време от 7,5 часа дневно, което надвишавало допустимата дневна продължителност на непълното работно време от 6 часа, според чл.16а ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДСл (изм. ДВ бр.57 от 2016г.). Само за длъжност, попадаща в случаите на ал.1 от закона, не се допускало преназначаване на друга длъжност на пълно работно време, както и на същата длъжност, ако тя бъде определена за заемане на пълно работно време. В противоречие с регламентирания в чл.6 ал.3 от АПК принцип на съразмерност било тълкуването, че служителят има качества да изпълнява длъжността при 7,5 часа дневно работно време, но не и ако същата бъде определена за заемане при пълно работно време по чл.49 ал.1 от ЗДСл, което било 8 часа дневно. Като прекратил служебното правоотношение на основание чл.107 ал.1 т.10 от ЗДСл, без да е налице основната предпоставка за това, а именно длъжността, която е определена за заемане на пълно работно време, да е такава по чл.16а ал.1 от ЗДСл, административният орган постановил материално незаконосъобразен акт, който подлежал на отмяна. Прекратявайки служебното правоотношение, при липса на забрана същото да бъде трансформирано в такова на пълно работно време, Кметът на Община Ивайловград освен това упражнил оперативната си самостоятелност недобросъвестно и несправедливо, засягайки права и законни интереси на служителя в степен, несъответстваща на необходимото за постигане на целта, за която била издадена оспорената заповед и игнорирайки наличието на по-благоприятен вариант, с прилагането на който тази цел също би била постигната. Моли се за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, Кмет на Община Ивайловград, чрез процесуален представител и в депозирани писмени бележки, мотивира съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Моли също да бъдат присъдени и направените по делото съдебно деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №5/10.03.2014 г. на Кмета на Община Ивайловград, считано от 10.03.2014 г. жалбоподателката А.В.И. е назначена на основание чл.16а от ЗДСл за държавен служител на длъжност Главен счетоводител в дирекция „Административно правно обслужване и финансово-стопански дейности“, Община Ивайловград, с ранг IV младши, с дневно работно време 7,5 часа и 37,5 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Със Заповед №3/03.07.2017 г. на Кмета на Община Ивайловград, на основание чл.107, ал.1, т.10 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с А.В.И., работеща на длъжност Главен счетоводител в Община Ивайловград, с ранг IV младши, считано от 04.07.2017 г. Като причини за прекратяване на служебното правоотношение в заповедта е посочено, че длъжността, заемана по чл.16а, ал.1 от ЗДСл е определена за заемане при пълно работно време, считано от 01.01.2016 г., в резултат на влизане в сила на ново длъжностно разписание, съгласно Решение №113/26.11.2015 г. на Общински съвет Ивайловград за одобряване на обща численост и структура на Общинска администрация Ивайловград. Със заповедта е разпоредено на служителя да се изплати обезщетение на основание чл.61, ал.2 от ЗДСл за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. – 29 работни дни, и че съгласно чл.108, ал.2 от ЗДСл служителят запазва придобития си IV младши ранг.
А.В.И. е оспорила Заповед №3/03.07.2017 г. на Кмета на Община Ивайловград пред Административен съд – Хасково и с Решение №832 от 04.12.2017г., постановено по адм. д. №840/2017г. заповедта е отменена. Решението е влязло в сила след осъществен касационен контрол от ВАС по адм.д.№1529/2018г. , по което е постановено Решение №2356/19.02.2019г.
Със Заповед №8/01.03.2019г. на Кмета на Община Ивайловград, на основание чл.16а от ЗДСл и Решение на Върховен административен съд №2356/19.02.2019г., потвърждаващо Решение 840/2017г. на Административен съд – Хасково, считано от 01.03.2019г. жалбоподателката А.В.И. е възстановена на длъжността „Главен счетоводител“ в Дирекция „Финансово-стопански дейности и управление на собствеността“, Община Ивайловград, с ранг IV младши, с дневно работно време 8 часа и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. На същата дата със Заповед №9/01.03.2019г. на Кмета на Община Ивайловград, на основание чл.107, ал.1, т.9 от ЗДСл, отново е прекратено служебното правоотношение с А.В.И., считано от 01.03.2019г. Като причини за прекратяване на служебното правоотношение в заповедта е посочено, че държавният служител е назначен без конкурс, когато провеждането му е задължително. Със заповедта е разпоредено на служителя да се изплати обезщетение на основание чл.61, ал.2 от ЗДСл за неизползван платен годишен отпуск за 2017г., 2018г. и 2019г. – 33 работни дни, и че съгласно чл.108, ал.2 от ЗДСл служителят запазва придобития си IV младши ранг.
Със Заповед №7/11.08.2020г. на Кмета на Община Ивайловград и във
връзка с влязло в сила Решение №603/06.08.2019г. на АС -Хасково (служебно е известно
на съда, че същото е постановено по адм. д. №366/2019г. по описа на АС-Хасково)
жалбоподателката е била възстановена на заеманата преди уволнението ѝ
длъжност „Главен счетоводител“ в Дирекция „Административноправно обслужване и
финансово-стопански дейности“, Община Ивайловград, считано от 11.08.2020г.
На същата дата е издадена и оспорената Заповед №8/11.08.2020г. на Кмета на Община Ивайловград, с която на основание чл.107, ал.1, т.10 от ЗДСл и считано от 11.08.2020г. е прекратено служебното правоотношение с А.В.И., на длъжност Главен счетоводител в Община Ивайловград, като е посочено, че длъжността е заемана въз основа на Заповед за назначаване №5/10.03.2014г., издадена на основание чл.16а от ЗДСл. Посочени са следните причини за прекратяване: „Длъжността, заемана по чл.16а, ал.1 от ЗДСл е определена за заемане при пълно работно време. Друга длъжност на непълно работно време по служебно правоотношение по действащото длъжностно разписание не съществува.“.
Видно от отбелязването в нея, заповедта е получена от служителя срещу подпис на 11.08.2020 г.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 24.08.2020 г., чрез Община Ивайловград.
По делото са представени Длъжностно разписание на Общинска администрация – Ивайловград, в сила от 10.03.2014г., Длъжностно разписание на Общинска администрация – Ивайловград в сила от 01.01.2016г., Длъжностно разписание Общинска администрация – Ивайловград към 01.03.2019г. и Длъжностно разписание Общинска администрация – Ивайловград към 02.03.2020г., всички утвърдени от Кмет на Община Ивайловград.
Представена е и Длъжностна характеристика за длъжността „Главен счетоводител” в Дирекция „Административно правно обслужване и финансово-стопански дейности“, Администрация: Община Ивайловград, Област Хасково, утвърдена на 10.03.2014г. от Секретар на Община Ивайловград, с която А.В.И. е запозната срещу подпис на 10.03.2014г.
Жалбата е процесуално допустима, като депозирана в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.107, ал.1, т.10 от ЗДСЛ, а именно Кметът на Община Ивайловград, явяващ се орган по назначаването по отношение на жалбоподателката.
Заповедта е
обективирана в изискуемата писмена форма по чл.108, ал.1 от ЗДСл. Същата
съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение и
придобитият от жалбоподателката ранг на държавна служба. Не е отразено
дължимото обезщетение за неизползван
платен отпуск, но липсата на този реквизит не представлява съществено
нарушаване на изискването за спазване на законоустановената форма на акта
досежно съдържанието му.
От фактическа страна заповедта е мотивирана с това, че длъжността,
заемана по чл.16а, ал.1 от ЗДСл въз основа на Заповед
№5/10.03.2014г., издадена на основание чл.16а от ЗДСл, е определена за
заемане при пълно работно време и не съществува друга длъжност на непълно
работно време по служебно правоотношение по действащото длъжностно разписание. От
правна страна е приложена нормата на чл.
107, ал.1, т.10 от ЗДСл.
Не се установява при издаване на оспорената заповед да
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
При преценка относно съответствието на заповедта с
материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно чл. 107, ал.1, т.10 от ЗДСл, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато: длъжността по чл. 16а, ал.1 бъде определена за заемане при пълно работно време.
Чл. 16а, ал.1 от ЗДСл допуска
назначаване на държавен служител на експертна длъжност при непълно работно
време. В чл. 16а, ал. 2 от ЗДСл е регламентиран начинът за определяне на длъжностите,
които могат да бъдат заети при непълно работно време, а именно с изричното им
определяне като такива в длъжностно разписание на съответната администрация.
Определена е и дневната продължителност на непълното работно време – не по -
кратка от 4 часа и не по-дълга от 6 часа.
Анализът на горепосочените
разпоредби, наред със събраните по делото доказателства налага извод, че
заеманата от жалбоподателката длъжност, съгласно Заповед №5/10.03.2014г., посочена в оспорения
акт като заемана преди уволнението, не е
такава по чл.16а, ал.1 от ЗДСл, за да се приеме, че в случая е приложимо
основанието по чл.107, ал.1, т.10 от ЗДСл за прекратяване на служебното
правоотношение.
Този въпрос е разгледан във влязлото в сила Решение
№832/04.12.2017г. по адм.д.№840/2017г. на АС-Хасково, приложено към преписката,
касаещо незаконосъобразността на предходно издадена заповед за уволнение на
жалбоподателката. В решението е прието, че към служебното правоотношение на
жалбоподателката, възникнало на основание Заповед №5/10.03.2014г., не са
приложими приетите по-късно изменения в чл.16а от ЗДСл (Д.в. бр.57/2016г.) като
подробно е разяснена разликата между старата и новата редакции на нормата, но
независимо от последното, органът по назначаване отново е прекратил служебното
ѝ правоотношение на същото основание, приемайки, че се касае за длъжност
по чл.16а ал.1 от ЗДСл.
Заповед №5/10.03.2014г., с която жалбоподателката е
назначена за първи път на държавна служба е издадена на основание чл.16а от
ЗДСл, който в редакцията си, действаща към този момент е допускал държавен
служител да може да бъде назначаван на длъжност в администрацията по служебно
правоотношение на непълно работно време. Дори и да се приеме, че към този
момент жалбоподателката е заемала длъжността „Главен счетоводител“ при непълно
работно време, то тази длъжност не е равнозначна на визираната в чл.16а, ал.1
от ЗДСл, на първо място поради това, че ал.1 на разпоредбата не е съществувала
към 10.03.2014г. В потвърждение на извода, че длъжността, заемана от
жалбоподателката по служебното правоотношение, възникнало от издадената на
основание чл.16а от ЗДСл Заповед №5/10.03.2014г. не е такава по чл.16а, ал.1 от
ЗДСл е и продължителността на определеното ѝ работно време - 7.5 часа
дневно и 37.5 часа седмично при 5 - дневна работна седмица. При действащата към
момента на издаване на оспорената заповед редакция на чл.16а от ЗДСл (в сила от
26.07.2016г., Д.в. бр.57/2016г.) продължителността на непълното работно време
съгласно ал.2 е не по-кратка от 4 часа и не по-дълга от 6 часа дневно.
Последното съществено отличава длъжността по чл.16а, ал.1 от ЗДСл от тази,
заемана от жалбоподателката по служебното правоотношение, възникнало от
издадената на основание чл.16а от ЗДСл в предходната му редакция.
Следва също да се отчете, че от представените по
делото длъжностни разписания на Общинска администрация-Ивайловград, действащи към 10.03.2014г. и след това , вкл. длъжностното
разписание от 02.03.2020г. , действащо към момента на процесното уволнение, не
се установява в нито един момент от този период длъжността „Главен
счетоводител“ да е била определена за заемане при непълно работно време. В този
смисъл са изложени съображения в писмено становище на ответника с
изх.№94-00-1651/2 от 05.11.2020г. , както и в депозираните писмени бележки.
Предвид гореизложеното, съдът счита,
че заеманата от жалбоподателката длъжност не е такава по смисъла на чл.16а ал.1
от ЗДСл, а последното води до извода, че в случая не са налице материалноправните
предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл.107,
ал.1, т.10 от ЗДСл.
Като е прекратил служебното правоотношение с жалбоподателката на основание чл. 107, ал.1, т.10 от ЗДСл, без да е налице основната предпоставка за това, а именно длъжността, заемана от последната съгласно издадената на основание чл.16а от ЗДСл Заповед №5/10.03.2014г., да е такава по чл. 16а, ал.1 от ЗДСл, административният орган е постановил акта си в противоречие с материалния закон.
Материалната незаконосъобразност на оспорения акт обосновава и несъответствието му с целта на закона. Събраните по делото доказателства налагат извод, че процесното – трето по ред уволнение на жалбоподателката е предприето по-скоро с цел да се прегради възможността ѝ да осъществява служебните си задължения в администрацията на Община Ивайловград. След като длъжността, която е заемала жалбоподателката до уволнението ѝ не е такава по чл.16а, ал.1 от ЗДСл, то не може да бъде активирана и забраната по ал.3 от същата разпоредба, респ. липсва забрана служебното ѝ правоотношение да бъде трансформирано в такова на пълно работно време. Игнорирайки тази възможност, административният орган превратно е упражнил правомощията си, което води до несъответствието на акта с целта на закона.
Необходимо е да се подчертае също, че както в
писменото си становище, представено в съдебно заседание, така и в депозираните
по-късно писмени бележки, ответният административен орган излага изцяло
противоречиви доводи, с което явно цели да оправдае собственото си поведение,
сочещо на злоупотреба с права и датиращо още към момента на назначаване на
жалбоподателката на държавна служба на основанието по чл.16а от ЗДСл (в
действащата към 2014г. редакция), и явно целящо заобикаляне на конкурсното
начало, въведено в чл.10 от ЗДСл. От това си недобросъвестно поведение обаче
ответникът няма как да черпи благоприятни за себе си последици.
По изложените съображения съдът счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т.4 и т. 5 от АПК и следва да се отмени.
С оглед изхода на производството, на основание чл. 143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени поисканите и действително извършени разноски по производството – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева, платими от бюджета на ответника. Разноски в размер на 10.00 лв - внесена държавна такса не следва да се присъждат. Такава не е изисквана от съда, респ. не е внасяна от жалбоподателката , доколкото съгласно разпоредбата на чл.126 от ЗДСл по съдебните производства относно прекратяване на служебни правоотношения не се събират държавни такси.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №8/11.08.2020 г. на Кмета на Община Ивайловград.
ОСЪЖДА Община Ивайловград да заплати на А.В.И. ***, направените по делото разноски в размер 500.00 (петстотин ) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: