О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
26.02.2020 година, гр. Бургас
Бургаският административен съд, първи състав, на двадесет и шести
февруари две хиляди и двадесета година, в закрито заседание, в следния състав:
Съдия: Димитър Гальов
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 85 по описа за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от
И.Д.А., чрез пълномощника –адвокат И.Н. ***, със съдебен адрес:***, против ОД
на МВР- гр.Бургас. Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като се иска осъждане на ответната страна да заплати на ищеца сумата от
750 лева, съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. Сочи се, че
срещу ищецът било издадено наказателно постановление № 298 от 25.07.2018г. от
ОД на МВР-гр.Бургас, с което била наложена глоба в размер на 30 лева. В хода на
оспорване на това НП пред компетентните съдилища били образувани НАХД № 196 от
2019г. по описа на БРС, КНАХД № 1415 от 2019. по описа на АдмС-Бургас и НАХД №
4426 от 2019г. по описа са БРС. С Решение № 1593 от 18.12.2019г. на Районен
съд- гр.Бургас по последното образувано дело, обжалваното НП било отменено
изцяло, като незаконосъобразно. Решението влязло в законна сила, като
необжалвано. В производството по оспорване на процесното НП до окончателното му
приключване ищецът заплатил общо адвокатско възнаграждение в размер на 750
лева. Ищецът се позовава на задължителните указания на ТР № 2 от 2009г. на ВАС,
съгласно които съдилищата не могат да присъждат разноски в
адмнистративно-наказателните производства, поради липса на правна уредба. Освен
това, на основание т.1 от ТП № 2 от 2015г. на Общото събрание на ВКС и ВАС,
исканията за обезщетяване на направени разноски по този вид дела подлежали на
разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и съобразно чл.205 от АПК. Иска се
осъждане на ответника да заплати описаната сума, представляваща причинени вреди
от незаконосъобразното НП, ведно със законната лихва върху тази сума от
депозиране на исковата молба до окончателното плащане, както и присъждане на
разноските, направени по настоящото дело.
Ответникът- ОД на МВР-гр.Бургас,
в едномесечния срок по чл.131 от ГПК, субсидиарно приложим по силата на чл.144
от АПК, изпраща писмен отговор на исковата молба. Взема становище за недопустимост на исковата
претенция на две самостоятелни основания. Първо, исковата молба е недопустима,
поради факта, че с ДВ, бр.94 от 29.11.2019г. са приети изменения и допълнения в
чл.63 от ЗАНН по отношение на разноските. С новата алинея 3 е регламентирана
възможност, че страните имат право на разноски, които да им се присъдят в самото
производство по оспорване на НП и ЕФ, а съдът ги присъжда по реда на АПК. Сочи
се, че от представеното от ищеца копие на съдебно решение се установявало, че
последното открито съдебно заседание за разглеждане на НАХД № 4426 от 2019г. по
описа на БРС е проведено на дата 10.12.2019г., безспорно след влизане в сила на
промените в закона /чл.63, ал.3 от ЗАНН/ и до датата на това съдебно заседание,
жалбоподателят е разполагал с процесуалната възможност да поиска присъждане на
разноските. Към момента на предявяване на иска тази претенция била недопустима,
което обуславя прекратяване на делото.
На следващо място, според
ответната страна исковата претенция е недопустима и на друго самостоятелно
основание, с оглед прилагането на копие от съдебен акт, в който страната била
посочена само с инициали, а и липсвало отбелязване на структурата на МВР, в
която е включен административнонаказващия орган. Също така не било отбелязано и
дали съдебният акт е влязъл в законна сила, а причиняването на вреди от
незаконосъобразен административен акт изисква на първо място отмяната на този
акт, с оглед предпоставките за допустимост на такъв иск по чл.204, ал.1 от АПК.
След като не се установява отмяната на незаконосъобразен административен акт
искът е недопустим и на това самостоятелно основание, според ответника.
В условието на евентуалност, ОД на
МВР- гр.Бургас оспорва искът и като неоснователен, съответно недоказан. Прави
се и възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.
Съдът,
след като прецени обстоятелствата изложени в исковата молба и обективирания в
нея осъдителен иск, приложените по делото писмени доказателства, обсъди
доводите и становищата на страните и въз основа разпоредбите на закона, при
обсъждане допустимостта на предявения иск, прие следното:
Във връзка с
произнасяне по подадената искова молба, съдът изиска служебно в цялост НАХД №
4426 от 2019г. по описа на БРС, ведно с всички съдебни производства, образувани
по оспорване на цитираното наказателно постановление, издадено от ОД на
МВР-гр.Бургас.
Както се сочи и в исковата молба, първоначално,
при подаване на жалба срещу Наказателно постановление № 298 от 25.07.2018г. е
образувано НАХД № 196 от 2019г. по описа на БРС, приключило с Решение № 634 от
22.05.2019г., с което НП е потвърдено. Подадена е касационна жалба, въз основа
на която е образувано КНАХД № 1415 от 2019. по описа на АдмС-Бургас, по което е
постановено Решение от 04.10.2019г. С този съдебен акт касационната инстанция
отменя решението на БРС и връща делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд, при дадени указания. Образувано е НАХД № 4426 от 2019г.
по описа са БРС. С Решение № 1593 от 18.12.2019г. на Районен съд- гр.Бургас по
последното образувано дело, обжалваното НП било отменено изцяло, като
незаконосъобразно. В това второ по ред производство пред районния съд са
проведени две открити съдебни заседания. Първото заседание е проведено на
07.11.2019г., а жалбоподателят е редовно призован, но не се явява и
представлява. Второто открито заседание е насрочено за 10.12.2019г., като
отново жалбоподателят е призован по надлежния ред /с връчване на призовка, чрез
пълномощника- адвокат И.Н./, получена на 12.11.2019г., поведе от седем дни
преди съдебното заседание. В последното съдебно заседание на 10.12.2019г.,
страната отново не се явява и представлява, видно от съставения протокол от
открито заседание, съставляващ официален удостоверителен документ. След
събиране на доказателствата, съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в
законния срок, което и сторил. На 18.12.2019г. е постановено последното решение
по процесното АНП, с което оспореното постановление е отменено изцяло, като
незаконосъобразно. Не се и твърди срещу този съдебен акт да е подадена в срок
касационна жалба, нито се установява такова обстоятелство от материалите по
делото и действително, на 04.01.2020г. решението влязло в законна сила, както е
отразено надлежно и върху съдебния акт. Видно от текста на решението, съдът не
се е произнасял по въпроса за разноските, а и не се установява от съдържанието
на съдебните протоколи такова искане да е направено, от която и да е от двете
страни. Не се съдържат и писмени изявления на страните, съдържащи подобни искания
за присъждане на разноски.
На 10.01.2020г. в Административен
съд- гр.Бургас е предявена настоящата искова молба.
При
преценка допустимостта на предявения
осъдителен иск от правна страна, съдът съобрази, както следва:
Считано от 03.12.2019г. настъпиха
законодателни промени, а именно влязоха в сила изменения и допълнения на Закона
за административните нарушения и наказания, обнародвани в Държавен вестник,
бр.94 от 29.11.2019г., съгласно които е създадена нова „Алинея 3“ на чл.63 от ЗАНН със съдържание, както следва: „В
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК.“Както е известно, правомощията на съда при разглеждане на
жалбата срещу НП или ЕФ са предвидени именно в нормата на чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Следователно, цитираните от ищеца указания на съществуващата до момента
задължителна съдебна практика са неприложими. Това е така, защото считано от
посочената дата на влизане в сила на законодателната промяна вече е налице регламентирана
правна възможност за присъждане на разноски по този вид дела и с уреждането на съответния
институт в административнонаказателното производство автоматично отпада съществуващата
до този момент друга процесуална възможност тези разноски да се претендират
като имуществени вреди в отделна процедура, а именно в производство по
обезщетение, съгласно чл.203 и сл. от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Ако се приеме
противното, би се стигнало до признаване на възможността, след приключване на
съответното АНП с влязъл в сила краен акт да се допусне присъждането на
разноски за втори път в отделно производство или с други думи да се стигне до пререшаване
на въпроса за разноските в отделно производство, каквото би било несъвместимо с
действащата правна уредба въобще, защото би нарушило и стабилитета на съдебния
акт. Във всички видове съдебни производства, правоимащата страна /в чиято полза
е постановен съдебен акт/ има и право да й се присъдят направените разноски,
което е нейно процесуално право и акцесорна претенция, а уважаването й произтича
от изхода на делото. В случай, че такова искане е направено, но съдът не се е
произнесъл, съответната страна може да поиска допълване или изменение на
съдебния акт, в частта за разноските, съгласно чл.248 от ГПК, субсидиарно
приложим по силата на чл.144 от АПК, защото присъждането на разноските става по
реда на АПК /чл.63, ал.3 от ЗАНН/. Това право обаче е обвързано от преклузивен срок.
Указано е, че такова искане може да се направи само в срока за обжалване на
съдебния акт или в едномесечен срок, ако решението е необжалваемо. Понастоящем,
постановеното от първоинстанционния съд решение е подлежало на касационно
обжалване и евентуално искане за допълване на решението в тази част би могло да
се направи в 14-дневния срок от получаване на съобщението. Разбира се, този ред
е приложим само в случай, че е направено такова искане, а липсва произнасяне на
съда. В настоящата хипотеза такова искане въобще не е направено, след влизане в
сила на чл.63, ал.3 от ЗАНН, считано от 03.12.2019г. до датата на последното
проведено съдебно заседание- 10.12.2019г., за което страната е редовно
призована и е имала обективна възможност да го стори. Искане за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя не се съдържа нито в писмен вид в материалите
по делото, нито е заявено в открито заседание, най-късно до приключването му.
След като РС-гр.Бургас е разгледал повторно жалбата срещу процесното НП в
производството по НАХД № 4426 от 2019г., при евентуално искане за присъждане на
разноски, съдът е следвало да се произнесе по всички сторени разноски в хода на
оспорване на това постановление, включително направените при първото
разглеждане на жалбата и евентуално сторените разноски от оспорващия в предшестващото
касационно производство, когато делото е върнато за ново разглеждане от първата
инстанция, по аргумент от чл.226, ал.3 от АПК. Именно РС-гр.Бургас е бил
компетентен да се произнесе по тази акцесорна претенция на жалбоподателя, ако е
бил сезиран разбира се и при евентуалния изход от делото. С промяната на
нормативната уредба, предявяване на подобни претенции по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вече е НЕДОПУСТИМО, след като е предвидена изрична възможност в хода на
самото производство по обжалване да се присъждат разноски по делото. Тази
възможност по реда на ЗОДОВ остава открита към момента само за завършилите
производства, в които е постановен краен съдебен акт, преди да бъде изменена
нормативната уредба или в случай, че съдебният акт е изготвен след настъпването
на законовата промяна, но само при положение, че последното открито заседание
по съответното дело е проведено преди влизане в сила на чл.63, ал.3 от ЗАНН в
действащата му редакция, т.е. преди 03.12.2019г., когато обективно не е
съществувала правна възможност за претендиране на разноски по този вид
производства. В процесният казус, последното публично заседание е проведено
СЛЕД промяната на закона и именно това обстоятелство е от първостепенно
значение за преценка допустимостта на иска.
В заключение, предявеният на
10.01.2020г. осъдителен иск е НЕДОПУСТИМ, тъй като за ищеца е съществувал друг
ред за обезщетя-ване за направените в хода на оспорването съдебно-деловодни
разноски, с оглед контекста на изложеното в настоящия съдебен акт, поради което
липсва и възможността от разглеждане на исковата претенция по същество.
Само за пълнота на изложеното следва
да се отбележи, че съдът намира за неоснователно другото възражение на
ответната страна за недопустимост на иска. Противно на изложеното в писмения
отговор на исковата молба, налице са доказателства, съдържащи се в приобщеното
дело на РС-гр.Бургас, на които ищецът се позовава в исковата молба, от които се
установява, че именно той в качеството на физическо лице е бил адресат на
отменения като незаконосъобразен административен акт, а съдебният акт отменил
НП очевидно е влязъл в законна сила. В този смисъл, възраженията, че не
установявали подобни обстоятелства, са несъстоятелни.
Обобщено, изведеният правен извод за
недопустимост на предявения иск, въз основа на който е образувано
производството, обуславя връщане на исковата молба и прекратяване на настоящото
дело.
По изложените съображения, на
основание чл.130 от ГПК, вр. с чл.203 и чл.144 от АПК, Административен съд-
Бургас,
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба от И.Д.А., чрез пълномощника – адвокат
И.Н. ***, със съдебен адрес:***, против ОД на МВР- гр.Бургас, с която е предявен
иск, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за осъждане на ответната страна да
заплати на ищеца сумата от 750 лева, съставляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт /НП № 298 от 25.07.2018г. от ОД на
МВР-гр.Бургас/, като процесуално НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 85 от 2020г. по описа на Административен съд-
гр.Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с
частна жалба от страните, в 7-дневен срок от връчване на съобщението,
пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: