Решение по дело №294/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.210, ал.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалбата на Р. Д. Н., [ЕГН], гр.Варна, [улица], против Решение № 7-37 по Протокол № 7 от 26.11.2024г. на Комисия по чл.210 ЗУТ, назначена със Заповед № 1691/20.05.2024г. на Кмета на Община Варна, в частта, с която за [ПИ] по КККР на гр.Варна, е определено обезщетение за засегнатата от трасе на временен път площ (18кв.м.), в размер на 18,00лв. годишно.

Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на обжалваното решение, по съображения за допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с преследваната от него цел. Твърди, че размерът на обезщетението е определен в несъответствие на чл.191, ал.4, вр. чл.210 ЗУТ и не кореспондира с пазарните цени. Конкретно сочи, че размерът на обезщетението е изключително занижен и в пълно несъответствие с изискването по чл.210, ал.1 ЗУТ. Твърди, че не става ясно въз основа на какви критерии и методи е извършено оценяването. Позовава се на определението за „пазарни цени“ в § 1а, т.2 ДР на ЗДС и твърди, че при изготвяне на оценката лицензираният оценител не е приложил метода на посредственото сравнение, който се основава на пазарни свидетелства за сходни обекти. Алтернативно сочи, че дори и да е приложен този метод, това е сторено формално, без осредняването да е извършено въз основа на три относими сделки. Иска изменение на обжалваното решение, като обезщетението се завиши съобразно действителните пазарни цени.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв.М. С., която поддържа жалбата на наведените с нея основания. Иска обжалваното решение да се измени съобразно заключенията по СОцЕ, като счита, че трети вариант от допълненото заключение, отразява най-точно годишния пазарен наем за процесната част от имота на жалбоподателката. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответната страна – Община Варна, чрез юрк.Р. С., оспорва жалбата. При изслушване на първоначалното заключение по СОцЕ сочи, че използваната като аналог сделка по [НА]/22.12.2023г. се отнася за недвижими имоти, за които има издадена заповед за тяхното индивидуализиране по чл.16, ал.6 ЗУТ, т.е. същите са УПИ, а процесният имот не е такъв. В последното по делото открито съдебно заседание, ответникът не изпраща представител и не изразява становище по същество на спора.

Заинтересованата страна Д. Д. С., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор С.д. № 3742/04.03.2025г. Сочи, че жалбоподателката не доказва наличието на подобрения в частта на имота, предмет на оспорения акт, поради което оценката не само не е занижена, но и надвишава средната наемна цена на площта, попадаща в обхвата на временния път. Отделно сочи, че засегнатата част от имота не се отчуждава, поради което разпоредбата на § 1а, т.2 ЗДС е неприложима. Намира за неоснователно оплакването, че обезщетението е определено в нарушение на чл.191, ал.2 ЗУТ, т.к. срокът на изплащане – на равни месечни вноски, е императивно определен в закона и не следва да бъде предмет на решението на Комисията по чл.210 ЗУТ. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.

Заинтересованата страна С. Д. С., не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

1. Видно от удостоверение за наследници изх. № АУ036747ОД/18.04.2022г. /л.9/, жалбоподателката се легитимира като единствен наследник по закон на М. С. Н..

2. Видно от нот.акт № *****.2004г. на СВ - Варна /л.7/, М. С. Н. е придобила чрез покупко-продажба собствеността върху следния недвижим имот: лозе с площ 500кв.м., находящо се в землището на гр.Варна, м-ст М=, съставляващо ПИ – ***, в кв.122 по плана на гр.Варна – Т.

3. На 05.04.2017г. с рег. № АУ029778ВН /стр.51/, Д. Д. С. и С. Д. С. – собственици на ПИ-***, подали до кмета на Община Варна заявление за учредяване на право на преминаване през чужд поземлен имот без път (услуга 9087). В заявлението посочили, че до собствения им имот ПИ-*** не е осигурен достъп (лице на път или излаз на тупик), поради което такъв следва да им бъде осигурен „чрез прокарване на временен път или учредяване на право на преминаване през съседните поземлени имоти“.

4. С Решение № 2-12 по Протокол № 2/18.02.2021г. /л.68/, Комисията за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване право на преминаване и прокарване на временен път, назначена със Заповед № 0415/06.02.2019г., допуснала процедура по прокарване на временен път до [ПИ] по КК на гр.Варна по трасето на уличната регулация, като съществуващ на място път, обозначен в КК с ид. ***, се разшири до 3,50м. от двете страни и се премине през части от поземлени имоти, сред които [ПИ], от който са засегнати 18кв.м. В решението е посочено, че преписката по заявление на Д. Д. С. и С. Д. С. – с искане за прокарване на временен път до [ПИ] по КК на гр.Варна, СО „Т.“, се разглежда повторно, т.к. предходните две заповеди на кмета на Община Варна за прокарване на временен път – Заповед № 1803/20.06.2017г. и Заповед № 3899/20.09.2019г., са отменени от Административен съд – Варна, съответно с Решение № 322/25.02.2019г. по адм.д. № 3399/2018г. и Решение № 1562/21.10.2020г. по адм.д. № 2933/2019г., и преписката е връщана за преразглеждане, т.к. съдебно-техническите експертизи са установили други варианти.

5. С изх. № 334/29.06.2021г. /стр.53/ от Община Варна, Дирекция „АГУП“, Отдел „КР“, е изготвена скица на част от ПУП-ПУР на СО „Т.“ с нанесен временен път до [ПИ]. На скицата е отразено, че се издава за заповед за прокарване на временен път на основание чл.190, ал.1, ал.2, вр. ал.6 ЗУТ.

6. Със Заповед № 1865/06.07.2021г. /стр.50/, кметът на Община Варна на основание чл.190, ал.1, ал.2, вр. ал.6 ЗУТ разрешил на заявителите – собственици на [ПИ], прокарване на временен път, като съществуващ на място път, обозначен в КК с ид. ***, се разшири до 3,50м. от двете страни и се премине през части от осем поземлени имота, сред които [ПИ] – собственост на М. С. Н., от който са засегнати 18кв.м. Неразделна част от заповедта е скица № 334/29.06.2021г., на която временният път е обозначен със зелени линии.

7. Със Заповед № 1691/20.05.2024г. /стр.30/ кметът на Община Варна на основание чл.44, ал.1 и ал.2 ЗМСМА, чл.16, чл.205 и чл.210 ЗУТ, назначил Комисия по чл.210, вр. чл.16 и чл.205 ЗУТ и утвърдил правилник за нейната дейност.

8. С договор рег. № ***/05.09.2024г. /л.66/ Община Варна възложила на П. Д. Х. – лицензиран оценител на недвижими имоти (със Сертификат за оценителска правоспособност рег. № ****/14.12.2009г. – стр.44), изготвянето на пазарна оценка за наем и обезщетение, както и подобренията и насажденията, за частите от поземлени имоти, попадащи в трасето на временния път до [ПИ] по КК на гр.Варна, СО „Т.“, съгласно Заповед № 1865/06.07.2021г. на кмета на Община Варна, през посочените в т.1 поземлени имоти, сред които [ПИ].

9. През м.11.2024г. оценителят изготвил Доклад за извършена експертна оценка за определяне на пазарната стойност за наем и обезщетение /стр.34-44/, с който за засегнатата част от [ПИ] е определен годишен наем в размер на 18,00лв. Според т.7 от доклада /стр.42/, в [ПИ] няма обекти и трайни насаждения, които да са засегнати от временния път. Според оценителския доклад, при изготвянето му са приложени: стандарт на стойността – „Пазарна стойност“ (т.3.6); метод на оценка - на сравнимите продажби/„Сравними пазарни аналози“ (т.3.7). Към доклада е приложена информацията за използваните аналози – 3бр. обяви в www.imot.bg.

10. С Решение № 7-37 по Протокол № 07/26.11.2024г. Комисията по чл.210 ЗУТ, назначена със Заповед № 1691/20.05.2024г. приела изготвената оценка без възражения по методиката на оценяване и определила стойностите за обезщетение на засегнатите имоти, като за [ПИ] - със засегната от временния път площ 18,00 кв.м., е определено годишно обезщетение, в размер на 18,00лв. В имота няма подобрения и трайни насаждения.

11. Оценката, определена с Решение № 7-37/26.11.2024г. на Комисията по чл.210 ЗУТ, е изпратена на директора на Дирекция „АГУП“ с писмо рег. № АУ029778ВН_046ВН/31.12.2024г.

12. Оценката е съобщена на М. С. Н. (собственик на ПИ-***) с обявление, залепено на адреса на местоживеене на 23.01.2025г.

По делото е работила Съдебно – оценителна експертиза /СОцЕ/, по която са приети първоначално заключение С.д. № 7806/12.05.2025г., коригирано и допълнено със заключение С.д. № 8652/23.05.2025г., изготвени от в.л. инж.М. А.. СОцЕ е имала за задача – след като се запознае с материалите по делото, при необходимост извърши оглед на място и изследва пазара на недвижими имоти относно реално сключените сделки за продажба и наем – да определи пазарната стойност на месечното и годишно обезщетение за 18кв.м. от [ПИ] по КККР на гр.Варна, която площ се заема от прокарване на временен път. При назначаване на експертизата на вещото лице е указано: да съобрази дефиницията за „пазарни цени“, дадена в § 1а, т.2 ДР на Закона за държавната собственост и в § 1, т.2 ДР на Закона за общинската собственост; да използва като аналози реални сделки с аналогични/подобни на оценявания имоти характеристики, вписани в Служба по вписванията, които да се посочат изрично в изготвеното заключение; в случай че при изготвяне на заключението извърши корекции за целите на пазарната оценка, същите да бъдат конкретно мотивирани в заключението; при установяване на съществени различия между изготвената пазарна оценка и тази, приета в хода на административното производство, изрично да посочи и мотивира в заключението, на какво се дължат същите.

Съдебно-оценителната експертиза е използвала като аналози реално сключени сделки, вписани в СВ – Варна, както следва: нот.акт № ***2024г.; нот.акт № ***.2024г.; нот.акт № ***.2024г.; нот.акт № ***/09.04.2024г. и нот.акт № **/22.12.2023г. Заключението е изготвено във варианти, както следва: І-ви вариант – при съобразяване на всички 5 посочени сделки. Установена е коригирана пазарна стойност по пазарен аналог – 3197,00лв., пазарна стойност на средно месечно обезщетение – 9,00лв., пазарна стойност на средно годишно обезщетение – 108,00лв.; ІІ-ри вариант – без стойността на сделките по нот.акт № **/05.11.2024г. и нот.акт № **/22.12.2023г. Установена е коригирана пазарна стойност по пазарен аналог – 3246,00лв., пазарна стойност на средно месечно обезщетение – 9,00лв., пазарна стойност на средно годишно обезщетение – 108,00лв.; ІІІ-ти вариант – без стойността на сделката по нот.акт № **/22.12.2023г. Установена е коригирана пазарна стойност по пазарен аналог – 3598лв., пазарна стойност на средно месечно обезщетение – 10,00лв., пазарна стойност на средно годишно обезщетение – 120,00лв.

При изслушване на първоначалното заключение в с.з. на 20.05.2025г., вещото лице уточнява, че сделката по [НА]/22.12.2023г. е използвана като аналог, независимо че за поземлените имоти е посочена обща цена, т.к. в същите няма постройки и цената се определя средно на кв.м. Относно сделката по [НА]/05.11.2024г. уточнява, че същата е използвана като аналог, т.к. пазарните условия през м.09.2024г. и м.11.2024г. не се различават. При изслушване на коригираното и допълнено заключение в с.з. на 03.06.2025г., вещото лице уточнява, че с експертизата е установена наемната пазарна цена на засегнатата част от процесния имот – месечна и годишна. Съобразяването на дефинициите за пазарни цени съгласно ДР на ЗОС и ДР на ЗДС по никакъв начин не е повлияло на оценяването и на даденото заключение, т.к. оценката е съобразена с правилата за оценяване и е изготвена на база реални сделки, данните за които са взети от Служба по вписванията.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ (Оспореното решение е съобщено чрез залепяне на уведомление на 23.01.2025г., а жалбата до съда е подадена чрез Община Варна на 30.01.2025г.), от надлежна страна – лице, което се легитимира като единствен наследник по закон на собственика на засегнат от временния път поземлен имот, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на оспорване по съдебен ред административен акт – Решение на Комисията по чл.210, ал.1, вр. ал.3 ЗУТ, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на служебната проверка по чл.168, ал.1, вр. чл.146 от АПК, съдът констатира, че обжалваното решение е постановено от компетентен орган – Комисия по чл.210, ал.1 от ЗУТ, назначена със заповед № 1691/20.05.2024г. на кмета на Община Варна. Заседанието на комисията от 26.11.2024г. е проведено при наличието на изискуемият от чл.12, ал.1 от Правилника кворум – присъствали са: председателят, секретарят и шестима от общо седемте членове, като решение № 7-37 относно заявление на Д. Д. С. и Заповед № 1865/06.07.2021г., е взето с мнозинство от 7 гласа (или единодушно, в случай че е допусната техническа грешка, т.к. не са отразени гласове „против“ и „въздържал се“).

Решението обаче е постановено при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл.190, ал.1 ЗУТ, когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. При нужда временни пътища се прокарват в урегулирани части на населени места и селищни образувания, за които ще бъдат създадени нови подробни устройствени планове, както и в неурегулирани още части, включени в общ устройствен план (ал.2). Собствеността върху частите от поземлени имоти, заети за временни пътища, се запазва. Временни пътища се използват до откриване на новите улици съгласно подробния устройствен план (ал.4). Временни пътища се прокарват въз основа на писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на общината (ал.5).

Съгласно чл.191, ал.1 ЗУТ, обезщетенията на правоимащите за вредите, причинени от прокарването на временни пътища, са за сметка на собствениците на поземлени имоти, които ще се обслужват от временните пътища. Обезщетението за частите от поземлени имоти, използвани за временни пътища, се определя за съответната година и се изплаща на равни месечни вноски. Обезщетението за подобренията, които се унищожават във връзка с временните пътища, се изплаща в брой преди заемане на поземлените имоти (ал.2). Размерът на обезщетенията се определя по реда на чл.210 (ал.4).

Съгласно чл.210, ал.1 ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината.

От цитираната правна уредба следва, че при процедиране на акт по чл.190, ал.2, вр. ал.1 ЗУТ – заповед за прокарване на временен път, се определя и одобрява обезщетение за период от време по пазарни цени, като може да бъде определено и обезщетение за подобренията, които се унищожават при прокарването на временния път, което се заплаща преди заемане на имота. Обезщетението по 191, ал.1 ЗУТ е с временен характер – със срок до откриване на улица съгласно ПУП (чл.190, ал.4) и съгласно чл.191, ал.2 от ЗУТ се определя за съответната година и се изплаща на равни месечни вноски. Не се изисква внасянето на сумата за обезщетяване да предхожда издаването на заповедта за прокарване на временния път, с изключение на обезщетението за нанесените от прокарването вреди.

Не се спори, че жалбоподателката като единствен наследник по закон на М. С. Н., се легитимира като собственик на [ПИ] по КК на гр.Варна (предишен ПИ-***). Безспорно е и че съгласно Заповед № 1865/06.07.2021г. на кмета на Община Варна и скица № 334/29.06.2021г. – неразделна част от нея, трасето на проектирания временен път засяга 18кв.м. от [ПИ]. В изпълнение на изискването по чл.191, ал.4 ЗУТ, Комисията по чл.210 ЗУТ, назначена със Заповед № 1691/20.05.2024г. на кмета на Община Варна, е одобрила изготвената на основание договор рег. № ***/05.09.2024г. пазарна оценка, като спорът между страните е формиран по въпроса дали одобрената и приета от Комисията по чл.210 от ЗУТ оценка, отговаря на изискванията да е пазарната такава.

За разрешаването на спора между страните, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.210, ал.1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. ЗУТ не регламентира конкретни критерии, по които следва да се извърши оценката на обезщетението за частите от поземлени имоти, използвани за временни пътища, поради което, противно на застъпеното от заинтересованата страна становище, няма пречка при определяне на пазарната цена по чл.210 ЗУТ като ориентир да се съобразяват дефинициите за „пазарни цени“, дадени с § 1а, т.2 ДР на ЗДС и § 1, т.2 ДР на ЗОС.

Всъщност тези дефиниции не предвиждат отклонения от общите правила за оценяване по метода на сравнимите продажби, а само задават определени обективни критерии, следването на които гарантира търсената от закона съпоставимост между оценяваните имоти и имотите по сделките – аналози, а именно: относно аналозите – като такива да се използват само реални сделки, вписани в Службата по вписванията, по които поне една от страните е търговец и са сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката; относно осредняването – сделките аналози да са поне две, а в случай че са повече от 20, осредняването на установената редица от стойности по сделките аналози, да се извършва само за последните 20 сделки.

От изложеното следва, че пазарните цени, по които следва да се изготвят оценките и да се определят обезщетенията по чл.191, ал.1 и ал.2, вр.чл.210, ал.1 ЗУТ, следва да се основават на пазарни аналози – реално осъществени сделки, вписани в Служба по вписванията, т.е. изключено е определянето на пазарната цена по офертни цени.

Размерът на обезщетението по чл.191, ал.1 и ал.2 ЗУТ, определено по реда на чл.210, ал.1 ЗУТ, е елемент от материалната законосъобразност на решението на Комисията по чл.210, ал.3 ЗУТ, тъй като обуславя фактическите основания, представляващи материалноправните предпоставки за издаването на оспореното решение в частта относно размера на обезщетението. Несъответствието между възприетия от административния орган размер на оценката на засегнатия от временния път имот, от една страна, и евентуално установената от съда различна стойност на оценката, респ. размер на обезщетението, от друга страна, обосновава извод за материалноправна незаконосъобразност на оспорения акт в тази част.

Настоящият състав преценява, че в случая са налице основанията за изменение на решението на Комисията по чл.210 ЗУТ, т.к. одобрената с него оценка, не отговаря на изискванията да се счита за „пазарна“ по горепосочените критерии, т.к. не се основава на пазарни аналози – реално осъществени сделки, вписани в СВ-Варна, а на офертни цени.

Експертът - оценител по възлагането от Община Варна, въпреки че при описанието на използвания подход на оценяване (стандарт „пазарна стойност) изрично е посочил, че пазарната стойност е разчетна величина, равна на паричната сума, за която се предполага преминаването на едно имущество от един собственик в друг, е изготвил оценката и е определил размера на пазарния наем/обезщетението, въз основа на три оферти от сайта - www.imot.bg, със статут на предлагани за продажба имоти, т.е. като аналози не са използвани реални сделки. Само на това основание заключението на оценителя е незаконосъобразно, т.к. се основава на офертни, а не на реални цени, т.е. не съответства на изискването на чл.210, ал.1 ЗУТ, оценката и размерът на обезщетението да са определени по пазарни цени – Решение на ВАС № 6840/01.06.2017г. по адм.д. № 249/2017г., Решение на ВАС № 14515/29.10.2019г. по адм.д. № 6270/2019г., Решение на ВАС № 14149/16.11.2020г. по адм.д. № 5910/2020г.

Отделно от това, одобрената от Комисията по чл.210 ЗУТ оценка се явява необоснована и на друго основание, т.к. при определяне на размера на пазарния наем за засегнатите части от поземлените имоти, респ. на размера на обезщетенията, оценителят не е извършил самостоятелна съпоставка между използваните оферти – аналози и всеки един от засегнатите имоти, предмет на оценката. Видно от таблицата на стр.6 от оценителския доклад, засегнатите от временния път имоти са „възприети“ за целите на оценката като един имот – оценяван обект, съпоставен с обектите за сравнение – ПИ по трите оферти. Установената от експерта „среднопретеглена коригирана цена на кв.м.“ е всъщност осреднената стойност на коригираната цена на кв.м. – след корекциите за „офертни цени и стагнация“ (еднакъв за трите имота – 0,95) и „общо корекционен коефициент“ – 0,75 за трите оферти. Спрямо установената „среднопретеглена коригирана цена на кв.м.“ – 203,62лв., е определено обезщетението по пазарни цени за всеки от засегнатите имоти, съобразно площта на сервитутна ивица (засегнатата от временния път част) и след прилагане на „норма на капитализация“ – 3 % и „оперативни разходи, вкл. ползване на изградената инфраструктура“ – 3 %, еднакви за всички имоти.

В изготвения оценителски доклад липсва какъвто и да било анализ на основните параметри и характеристики на оценяваните имоти, и за сравнението им с предлаганите по офертите имоти, което противоречи на посоченото в т.3.7 от доклада – че методът на „Сравнимите пазарни аналози“ се основава на официални данни от сравними продажби с параметри и характеристики до оценявания обект. В т.4 от доклада „Основни характеристики и състояние на оценявания недвижим имот“, са посочени само идентификаторите на засегнатите ПИ, техните собственици и засегнатите от временния път площи. В същото време видно от използваните оферти, за два от имотите изрично е посочено, че „са в регулация“, какъвто безспорно [ПИ] не е.

По изложените съображения съдът намира, че „пазарна“ по смисъла на чл.210, ал.1 ЗУТ се явява наемната цена на засегнатата част от имота на жалбоподателката, установена в ІІІ-ти вариант на коригираното и допълнено заключение по СОцЕ със С.д. № 8652/23.05.2025г., изготвен при съобразяване на сделките по [НА]/05.11.2024г., [НА]/01.02.2024г., [НА]/25.07.2024г. и [НА]/09.04.2024г.

Основателно в проведеното на 20.05.2025г. с.з. процесуалният представител на ответника възразява по използването на сделката по [НА]/22.12.2023г. като аналог, т.к. видно от този нот.акт, за двата поземлени имота, предмет на продажбата, са издадени заповеди по чл.16, ал.6 ЗУТ – т.е. същите са урегулирани с план по чл.16, ал.1 ЗУТ. При това положение тези имоти не са със сходни характеристики и не може да се ползват като аналози при оценяването. Останалите сделки съгласно третия вариант на заключението, отговарят на изискването да са сходни и както е видно от самото заключение в този вариант, вещото лице е извършило съпоставка за: вид и местоположение; маломерност; функционалност и статут. Изрично при изслушване на първоначалното заключение вещото лице заявява, че пазарните условия през м.11.2024г. и м.09.2024г. са еднакви – без резки скокове, поради което сделката е съпоставима и правилно е съобразена за целите на оценяването. Установена е коригирана пазарна стойност на част от ПИ с ид. ****– 1840 EUR, или 3598лв. Така, пазарният наем за засегнатата част от процесния ПИ е изчислен от вещото лице на: 120,00лв. годишно, 10 лв. месечно.

По изложените съображения съдът намира, че заключението по СОцЕ – в третия му вариант, отговаря в най-пълна степен на изискването по чл.210, ал.1 от ЗУТ за справедлива пазарна оценка, доколкото същата е определена при съобразяване като аналози на конкретни сделки със сходни характеристики, а не обяви.

По така изложените съображения обжалваното решение на комисията по чл.210 от ЗУТ следва да се измени, като пазарната стойност на засегнатата от временния път част от [ПИ] – 18,00 кв.м., се определи съобразно третия вариант на заключението по СОцЕ със С.д. № 8652/23.05.2025г., а именно в размер на 120,00лв. годишно.

При този изход на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят сторените в производството разноски общо в размер на 910,00лв., от които 10,00лв. за държавна такса, 400,00лв. за адвокатски хонорар, който видно от представения договор за правна защита и съдействие от 30.01.2025г. /л.15/ е заплатен изцяло в брой при подписване на договора, и 500,00лв. възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ по жалбата на Р. Д. Н., [ЕГН], гр.Варна, [улица], Решение № 7-37 по Протокол № 7/26.11.2024г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ при Община Варна, назначена със Заповед № 1691/20.05.2024г. на кмета на Община Варна, в частта, с която във връзка със заявление вх.№ АУ029778ВН/05.04.2017г. на Д. Д. С. и С. Д. С., и Заповед № 1865/06.07.2021г. на кмета на Община Варна за прокарване на временен път до [ПИ] по КК на СО „Т.“, по отношение на засегнатата част от [ПИ] – 18,00кв.м., попадащи в трасето на временния път, е определено годишно обезщетение в размер на 18,00лв., като определя годишно обезщетение – пазарна наемна цена, за засегнатата част от [ПИ] – 18,00кв.м., попадащи в трасето на временния път, в размер на 120,00лв. (сто и двадесет лева) годишно.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Р. Д. Н., [ЕГН], гр.Варна, [улица], разноски за производството в размер на 910,00лв. (деветстотин и десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!