О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                            гр.Ловеч, ………2020 г.

 

         Окръжен съд - Ловеч гражданско отделение в закрито заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                    ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА 

 

Като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 238 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Ловеч и за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.267, ал.1 от ГПК.

Производството по настоящето дело е образувано по „въззивна” жалба подадена от адв.Ц.Т. ***, кантора 404, като особен представител по ЗПрПом на И.В.Р., с адрес: *** против Решение № 42 от 05.02.2020 г. постановено по гр.д. № 1560 по описа за 2019 г. на Районен съд – Ловеч в частта му, с която съдът е постановил да й се изплати възнаграждение в размер на **** лева от внесения депозит, за което е издаден РКО. Сочи, че е изпълнила всички задължения по защитата като особен представител, проучила е приложените към исковата молба писмени доказателства,  изготвила е в срок писмен отговор, явила се е в съдебно заседание. Твърди, че съдът незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК.

Моли да се отмени в тази му част постановеното решение и да й бъде изплатен пълния размер на адвокатско възнаграждение в размер на ***.00 лева.

При служебната проверка по допустимостта на въззивната жалба настоящата инстанция установи следното:

С Решение № 42 от 05.02.2020 г. по гр.д. № 1560 по описа за 2019 г. Районен съд – Ловеч е признал за установено по отношение на И.В.Р., с адрес: ***, че „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *****, с адрес гр. Софи, ж. к. „Младост“ *, **** София, сграда 6 има вземане в размер на **** лева, от което 245.77 лева - стойност на предоставени мобилни услуги към мобилни номера *****, **** и ****1 за периода 10.01.2017 г. до 09.04.2017 г. и към мобилен номер **** за периода 15.03.2017 – 14.04.217 г. и 575.47 лева – вноски по договори за лизинг за ползването на следните мобилни устройства: *****, ******, *******, ведно със законната лихва от 05.04.2019 г. до изплащането му, за което е издадена Заповед № 379 за изпълнение на парично задължение по ч. 410 ГПК от 05.04.2019 г. по ч.гр.д. № 707/2019 г. на РС Ловеч, като отхвърлил исковете за горницата до сумата от **** лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК осъдил И.В.Р., с адрес: *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *****, с адрес гр. Софи, ж. к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от *** лева - сторени разноски според уважената част от исковете.

Постановил да се изплати на адв. Ц.Т. – особен представител на И.В.Р., възнаграждение в размер на **** лева от внесения депозит, за което се издаде РКО.

При така установеното, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата подадена от адв.Ц.Т. няма характер на въззивна жалба. От нейното съдържание се определя характера й, но не и от начина на наименование. В конкретния случай в подадената от адв.Ц.Т. въззивна жалба не се излагат възражения срещу изводите на съда по съществото на спора. С жалбата се прави искане да се увеличи определеното възнаграждение до размера от ***.00 лева или до размера на внесения от ищеца депозит за възнаграждение за особен представител.

С Разпореждане №1009 от 13.04.2020 г. по реда на чл.262 от ГПК първоинстанционният съд е приел, че жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и следва да се изпрати на Окръжен съд – Ловеч, като посочил, че в случая не се касае за производство по реда на чл.248 от ГПК и се позовал на Определение № 19 от 15.01.2020 г. на ВКС по ч.гр.д.№4137/2019 г. на ІІІ г.о., ГК.

Настоящата инстанция приема, че производството не е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Подадената „въззивна” жалба е с характер на молба по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, с искане да бъде определено допълнително възнаграждение на назначения особен представител. От компетентността на първоинстанционният съд е да се произнесе по молбата на адв.Ц.Т. с определение за допълване на постановеното решение в частта за разноските.

Видно от постоянната съдена практика /в този смисъл Определение № 526 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№4137/2019 г. на ІІІ г.о., ГК и Определение № 7 от 16.01.2020 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4518/2019 г. на І г.о., ГК/ предмет на разглеждане са били частни жалби срещу актове на съда постановени по чл.47, ал.6 от ГПК, разгледани от съответната инстанция, която се е произнесла и по съществото на спора.

С оглед на приетото настоящето производство следва да бъде прекратено и делото върнато на Районен съд – Ловеч за произнасяне по направеното от адв.Ц.Т. искане за увеличаване размера на възнаграждението на назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител.

Водим от тези съображения, съдът

        

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 238 по описа за 2020 г.на Окръжен съд - Ловеч.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Ловеч за произнасяне по направеното от адв.Ц.Т. искане за увеличаване размера на възнаграждението на назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител.

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                              1.

                                                             ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                    2.