Р Е Ш Е
Н И Е № 260461
гр.Пловдив,
02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 2324/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Българска
Индустриална група“ ЕАД, чрез адв.Н.П. *** срещу решение № 260003/13.08.2020г.
по гр.д. № 10826/2019г. по описа на РС Пловдив, ХІІ гр.с., с което е осъдена „Българска индустриална група „
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. Кукленско
шосе № 23, да заплати на „Гудуил Консултинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в София , район Искър , бул. Проф . Цветан Лазаров № 126 бл. А ет. 7 сумата от 11998.01 лева –
остатък от възнаграждание по т. 6.2 от договор за консултантски услуги от дата
28.01.2015г, за която сума е издадена фактура №
**********/ 14.11.2018г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба –
28.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
Решението се обжалва изцяло.
Жалбоподателят сочи, че решението е неправилно като се твърди да е
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и липса на цялостен
анализ на събрания доказателствен материал. Сочи се, че видно от проведената
кореспонденция между страните, ищцовото дружество признавало цялостното
неизпълнение на поетите договорни задължения за обгрижване на договора за
безвъзмездно финансиране, след сключването му и предлагало компенсация. Сочи
се, че едностранчиво и тенденциозно се тълкуват показанията на разпитаните
свидетели. Сочи се, че ясно в чл. 1.1. до чл. 1.4. са били изброени
задълженията на страните по договора. Сочи се, че е установено задължението да
се следи развитието на проекта и да се контактува с финансиращата организация,
което изобщо не е изпълнено. Сочи се, че е ирелевантно кога е съставена
фактурата, след като близо година след изтичане на срока на договора, изрично
са заявили, че не я приемат. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на
предявените искове. Претендират се разноските пред двете инстанции.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „Гудуил консултинг“ ЕООД, с който се сочи, че въззивната
жалба е неоснователна и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно. Претендират се разноските пред въззивната
инстанция.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав,
след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при
дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
По делото
пред РС Пловдив е доказано, че между страните има сключен договор за консултантски услуги под № 813 от
28.01.2015 год., по силата на който „Българска Индустриална група“ ЕАД е
възложило на „Гудуил
консултинг“ ЕООД срещу уговорено
възнаграждение, следното: мониторинг на европейски и други донорски програми,
консултации и изработване на предложения за кандидатстване за финансиране по
тях, изработки на пълната документация за тази цел, администриране на вече
изготвени проекти за целта, изготвяне на
бизнес и финансови планове и изготвяне на тръжна документация, обгрижване на
вече одобрени проекти. Ищецът, като изпълнител, извършил възложеното и изготвил
от името и за сметка на ответното дружество проектно предложение с наименование
„Внедряване на модерни технологии и машини за повишаване на
конкурентноспособността на продуктите на „Българска Индустриална Група ЕАД“.
Проектът бил одобрен за финансиране с размер на безвъзмездна финансова помощ от
999 833,53 лева, която била получена от ответното дружество. Тъй като между страните било договорено и
допълнително възнаграждение за „успех“ в размер на 2% процента от одобрената
сума по проекта, ответното дружество следвало да заплати и 19996.67 лв. без ДДС
( 23996.01 лева с ДДС) такова възнаграждение, от които останали за плащане
половината, 11998.01 лв. с ДДС.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя „Българска
Индустриална група“ ЕАД, че е постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения и липса на цялостен анализ на събрания доказателствен материал и че едностранчиво
и тенденциозно се тълкуват показанията на разпитаните свидетели. За целите на
решаването на настоящото дело по поставения предмет на делото има анализ на
релевантния доказателствен материал. Едностранчивост в тълкуването на
свидетелските показания по делото не се установяват, а няма и конкретни
оплаквания за това в жалбата.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
видно от проведената кореспонденция между страните, ищцовото дружество
признавало цялостното неизпълнение на поетите договорни задължения за
обгрижване на вече сключения договор и предлагало компенсация. Нищо подобно не
е видно от писмата на ищеца „Гудуил консултинг“ ЕООД отправени до насрещната
страна по договора. В писмо на л.62 – л.63 от делото е видно, че се признава
само че за няколко месеца през 2017г. обслужващия ответното дружество експерт
не е обслужвал ответното дружество и то е било принудено да се оправя само.
Предложено е на „Българска Индустриална група“ ЕАД да се окаже помощ в
приключването на проекта, но е получен отказ. Никакво предлагане на компенсация
не е имало в тези писма между съконтрахентите, напротив „Гудуил консултинг“
ЕООД си е искало втората част от предвиденото възнаграждение за успех – писмо
от 04.01.2018г. /л.64/.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
установеното задължението да се следи развитието на проекта и да се контактува
с финансиращата организация, изобщо не е изпълнено. Първо не е неизпълнено
изобщо задължението да се следи развитието на проекта и да се контактува с
финансиращата организация, а частично само за няколко месеца през 2017г. Второ
в какво точно се е изразило това неизпълнение на договора в отговора на
исковата молба не се посочва и не се доказва по-делото. Някакви вреди от това
да е настъпило за ответното дружество също няма твърдения и доказателства по
делото. Освен това по делото въпроса за задълженията на „Гудуил консултинг“
ЕООД е ясно решен в чл.7.2 от договора, а именно в случай на забава на
плащането на възнаграждението за успех по чл.6.1 и чл.6.2 от договора
изпълнителя има право да преустанови изпълнение на задълженията си по договора,
до датата на плащането на това възнаграждение. Като това преустановяване
на изпълнение на задълженията по
договора от страна на консултанта не отменя задължението на възложителя да
плати възнагражденията за успех по чл.6.1 и чл.6.2 от договора и не дава право
на възложителя да иска пропорционално възстановяване на заплатеното
възнаграждение по чл.5.1 от договора. Тоест с тези възражения възложителя не
може да обоснове своя отказ от плащане на втория транш по възнаграждението за
успех по чл.6.2 от договора, защото условието за плащане на втората част от
възнаграждението отдавна е настъпило, а именно да са изминали 6 месеца от
датата на сключване на договора за безвъзмездно финансиране. Издадена е и
съответната фактура от изпълнителя на 14.11.2018г. за 11 998,01 лева
/л.14/. Тоест налице са всички условия за дължимост и плащане на втория транш
по уговореното в договора възнаграждение за „успех“. Независимо, че договорът е
прекратен поради изтичане на срока на неговото действие, то това задължение е
дължимо като настъпило, в срока на действие на договора. Прекратяването на
договора няма обратно действие по отношение на правата и задълженията дължими
по този договор. Ето
защо решението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на
разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. В полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Такива по делото се
доказаха реално направени 1067,93 лева за правна защита и адвокатски хонорар за
въззивната инстанция /л.13 и л.21/. Тази сума е определена на минимума на
предвиденото в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в това число с включен ДДС/ и не
подлежи на по-нататъшна корекция по чл.78 ал.5 от ГПК, поради което
възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатския хонорар е
неоснователно.
Мотивиран така съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260003/13.08.2020г. по гр.д. №
10826/2019г. по описа на РС Пловдив, ХІІ гр.с.
ОСЪЖДА „Българска индустриална
група „ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул.
Кукленско шосе № 23, да заплати на „Гудуил Консултинг“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София , район Искър , бул. Проф . Цветан
Лазаров № 126 бл. А ет. 7 сумата от 1067,93 лева за разноски направени пред въззивния
съд.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.