Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 29

гр. София, 14.02.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 108 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            ИЩЦАТА – Е.М.Д., с ЕГН: **********, и адрес: ***, чрез адв. Р.М. от САК е предявила срещу „З.Л.И." АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** Д, представлявано от М. С. М.-Г. обективно съединени искове, за заплащане на сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, от смъртта на нейната внучка Р. П. Б., починала в резултат на ПТП, настъпило на 23.09.2014г., около 06.30 часа в района на 29 + 230км на път III-161, между гр.Б. и с.Л., при сблъсъка на лек автомобил марка „Мерцедес", модел „190Д", с peг. № СО 2663 ХА, управляван от К.П.Л. с крайпътно дърво, по вина на водача на автомобила, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника с полица № 22114002294773, валидна до 09.09.2015г., ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на ПТП - 23.09.2014г. до окончателното заплащане на обезщетението.

            Претендират се и направените по делото разноски.

            Ищцата твърди в исковата си молба, че на 23.09.2014г., около 06:30 часа, Р. П.Б. пътувала на предна дясна седалка в лек автомобил марка „Мерцедес", модел „190Д", с peг. № СО 2663 ХА, управляван от К.П.Л.. Водачът на лекия автомобил се движел по път III-161, в посока от гр. Б.към с. Л., С. област, когато в района на 29+230 км., при преодоляване на десен завой, вместо да последва траекторията на платното за движение и да предприеме действия за завиване в дясно с автомобила, продължил движението си направо, преминал през лентата за насрещно движение, напуснал пътното платно и се ударил челно в дънер на високо дърво.

За настъпилото пътнотранспортно произшествие било образувано НОХД № 790/2016г. по описа на Софийски окръжен съд и с Присъда № 33 от 08.12.2016г., влязла в законна сила на 24.12.2016г.,  водачът К.П.Л. бил признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 1, б."в", пр.1, вр. чл. 342, ал.1, вр. чл. 54, ал. 1 и ал.2, вр. чл. 58а, ал.1 от НК.

В резултат на настъпилото ПТП, починала Р. П.Б., която била внучка на ищцата. Отношенията между баба и внучка били основани на силна обич и привързаност. Като първо дете в семейството, още от раждането на Р., баба й Е. полагала непрестанни грижи за нея, гледала я като собствено дете. Между двете съществувала изключително силна привързаност, надминаваща обичайната такава между баба и внучка. Р. също била много всеотдайна и грижовна към баба си, споделяла й всичко, помагала й в домакинството, обичала я и я чувствала като своя майка.

След трагичната гибел на внучката си, ищцата била в тежко емоционално състояние, не желаела да разговаря с никого, отказвала да се храни. Станала напрегната, изпитвала чувство на страх и безпокойство, не можела да спи, чувствала пълна апатия към всичко.

Изложено е още в исковата молба, че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие, виновният водач, управлявал лекия автомобил марка „Мерцедес", модел „190Д", с peг. № СО 2663 ХА, притежавал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите в „З.Л.И." АД, полица № 22114002294773, валидна до 09.09.2015г.

Исковете подлежат на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК – с оглед разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК. Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127-128 от ГПК  и предявените искове са допустими.

Препис от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, като неоснователни. Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховката „Гражданска отговорност" сключена с полица № 22114002294773, относно л. а. „Мерцедес 190 Д" с per. № СО 2663 ХА към датата на ПТП и не се противопоставя да се приеме за безспорно това обстоятелство. Оспорва обаче материално-правната легитимация на ищцата да предяви настоящия иск. Оспорва и наличието на кумулативно дадените предпоставки, за да бъде предявен настоящият иск, предвидени в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Сочи, че по делото няма доказателства, установяващи наличието на изискваните „трайна и дълбока емоционална връзка с починалия ". Оспорва изложеното в исковата молба твърдение, че „между двете съществувала изключително силна привързаност, надминаваща обичайната такава между баба и внучка".

Ответникът при условията на евентуалност е въвел и възражение за съпричиняване, поради непоставен обезопасителен колан.

Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищцата с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същата, чрез пълномощника си – адв.М. е депозирала допълнителна искова молба, с която е пояснила и допълнила първоначалната.

Препис от допълнителната и.м. е връчен на ответника с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК същият е депозирал допълнителен отговор, с който е отговорил на допълнителната искова молба. С допълнителния отговор ответникът е заявил, че не възразява да се приеме за безспорен механизма на настъпване на процесното ПТП, така както бил описан в мотивите на присъдата постановена по НОХД № 789/2016г. по описа на СОС.

            Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, а и от представените в съдебното производство присъда № 33 от 08.12.2016г. постановена по НОХД № 789/2016г. по описа на СОС и мотиви към нея се установява, че виновен за процесното ПТП е К.П.Л.. Видно от посочената присъда Л. е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 23.09.2014 г. около 06.30 часа, на път III -161, в района на 29 + 230 км., при управление на моторно превозно средство -лек автомобил марка „Мерцедес", модел „190Д", с per. № СО 2663 ХА в посока гр. Б. - с. Л., С.област, е нарушил правилата за движение, регламентирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно:

- чл. 20 ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват."

и по непредпазливост е причинил смъртта на Р. П.Б., ЕГН ********** ***, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в", пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от 3 /три/ години.

От мотивите на посочената присъда се установява механизма на процесното ПТП, а именно, че К.Л. на 23.09.2014г. около 06,30 часа, по третокласен път № 161 от републиканската пътна мрежа, управлявал собственият си лек автомобил марка „Мерцедес 190Д" с per. № СО 26 63 ХА, като се е движел в посока от гр. Б. към село Л.. Асфалтовото покритие на пътя е било мокро, видимостта е била нормална, като автомобилът, управляван от Л. се движел със скорост около  60 километра в час. До него на предна дясна седалка се возела Р. П.Б..

В участъка от пътя, по който се  движел автомобилът, управляван от Л. се осъществявало двупосочно движение, с по една лента за движение в посока, разделени с единична, бяла непрекъсната линия. Автомобилът се движел по прав участък, като  предстояло преодоляване на десен завой в посоката му на движение. Именно при преодоляване на завоя автомобилът, управляван от Л. не продължил траекторията си на движение, а продължил направо, преминавайки през лентата за насрещно движение, напускайки платното за движение вляво по посоката си на движение, при което се ударил челно в дънер на високо растящо дърво, намиращо се на 4 метра от пътя /левия край на асфалтовото покритие в посоката на движение на автомобила/.

Видно от представеният по делото препис извлечение от акт за смърт № 1275/24.09.2014г. е, че Р. П.Б. е починала на 23.09.2014г. Установява се още от удостоверение за родствени връзки с изх. № 652/28.03.2019г., издадено от С.община – район Т., както и от удостоверение за раждане от ***г., издадено въз основа на акт за раждане № 0300/23.09.1994г. на Община Б., че ищцата по делото е баба на Р. П. Б..

Установява се от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза на труп, че Р. Б. е получила в резултат на процесното ПТП следните травматични увреждания – тежка съчетана черепно-мозъчна травма и гръдна травма, изразяваща се в контузия на мозъчния ствол, малкия и продълговатия мозък, счупване на първи и втори шийни прешлени с разкъсване на връзките между първи шиен прешлен и черепната основа, двустранна белодробна контузия, разкъсване на сърцето с излив на кръв в гръдната кухина, контузия на коремни органи и опорака на червата, както и разкъсно-контузни рани на двете колена. Вещото лице сочи, че смъртта на Б. се дължи на тежката съчетана травма, която била настъпила в резултат на силен удар, съчетан с притискане в областта на гърдите между твърди предмети, които вероятно били такива от интериора на процесния автомобил, т.е. травматичните увреждания били причинени в резултат на процесното ПТП.

С определение от 05.08.2019г. съдът е ОБЯВИЛ ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че  е налице  застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Мерцедес", модел „190Д", с peг. № СО 2663 ХА, обективирано в застрахователна  полица № 22114002294773, сключена с ответника З.“ АД, и валидна 09.09.2015г.

По делото са събрани и гласни доказателства, показанията на свидетелите Ц., П., Л. и Х.. Първата свидетелка сочи, че ищцата и починалата й внучка са живеели заедно винаги. Откакто починала Р. ищцата живеела в общинско жилище – апартамент. Ищцата много се грижила за внучката си и след смъртта й не била същата, много била отчаяна и съкрушена. Е. най-много държала на Р. и много я обичала, защото тя й била първото внуче. Свидетелката сочи, че все пак Е. не е правила разлика между децата си и внуците си, тъй като една баба нямало как да стори това.

Свидетелят П. излага, че Е. приела много тежко станалото с Р., почнала да припада, да вдига кръвно 120/180, постоянно я водели по болници, викали линейки, постоянно й биели някакви инжекции… Излага, че Е. нямала никакви здравословни проблеми преди смъртта на Р.. Р. и Е. живеели заедно в апартамента на Е., защото Е. още от раждането на Р. - първото й внуче много я обичала и я гледала постоянно, дори когато израснала Р. била постоянно с нея, постоянно изисквала мнението на баба си, като я наричала - "мамо", "миличка" и др. Свидетелят установява, че след смъртта на Р. баба й си променила напълно отношението към всички - затворила се в себе си, не излизала. Е., докато е жива, нямало да може да превъзмогне загубата на първото си внуче – Р.. Р. на около 14 години се събрала с мъжа си С. /последният свидетел/. Когато Р. починала, детето й нямало две годинки. Четири-пет месеца, или пет-шест месеца, Р. живеела при мъжа си, но със свекърва й много се карали и тя пак се върнала при баба си, тогава детето й не било родено. След като Р. родила, в началото детето й го гледала нейната майка, после тя заминала за Г. и Р. пак отишла при баба си. Преди Р. да почине, тя и детето й живеели при баба й в дома на баба й.

Свидетелят Л. не установява в показанията си правно релевантни факти. Сочи обаче, че с Р. били като гаджета и били заедно при катастрофата, в която тя е починала.

Свидетелят Х. сочи, че е бил съпруг на Р. и познава баба й откакто станали приятели с Р.. С Е. той се запознал преди десетина-дванадесет години. Тя живеела в гр. Б.. Р. също живеела в Б.. Р. живеела в къща, а баба й живеела в апартамент, били в един квартал, на около стотина метра. Къщите, в една от които живеела Р., били до блока построени, на около 20-30 м от блока на баба й. Е. била майка на майката на Р., и много помагала за отглеждането на детето на Р. и св. Х.. Свидетелят сочи, че Е. идвала при тях, и те ходели при нея. В началото живеели с Р. в къщата на св.Х., три-четири месеца, после Р. се скарала с майка му и отишли да живеят в къщата на Р.. Майка й и баща й на Р. им помагали, но те все ходели да работят някъде, били и в чужбина, затова пък баба й най-много помагала. Тя не била пенсионер тогава, работела към общината. Сега бабата Е. живеела в същия апартамент, където си живеела години наред. Всеки ден я виждал свидетелят, тъй като били в един квартал. Свидетелят Х. излага, че той  продължил да живее в къщата на Р. след смъртта й.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год./ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложима на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год. с оглед момента на сключване на застрахователния договор в случая/ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. При смърт на увредено от ПТП лице възниква въпросът кои негови близки са материално легитимирани за получат обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./.

С Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС се е произнесъл, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително са претърпели вреди. По-късно, с Постановление № 5/24.ХI.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. Поради противоречия в съдебната практика по въпроса дали изброяването на лицата с право на обезщетение е примерно или изчерпателно, е прието Постановление № 2/30.ХI.1984 г. С него са дадени указания, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.

С оглед развитието на обществените отношения и изискванията към българската държава в качеството й на държава членка на Европейския съюз, Общото събрание на Наказателна, Гражданска и Търговска колегии на ВКС прие Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., с което изостави ограничителният подход при определяне кръга на лицата с право на обезщетение. След като и към настоящия момент националният закон не урежда изрично лицата, които могат да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък, и не въвежда ясни критерии за тяхната материалноправна легитимация, както и съобразно задължителните постановки на посоченото тълкувателно решение материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, но само при  

 

 

 

доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

В настоящия случай по делото бе установено по несъмнен начин от събраните писмени доказателства, че причината за настъпването на описаното с и.м. ПТП са субективните действия от страна на водача на МПС - Л., в чийто автомобил се е возила Р. Б..

Не е спорно по делото, досежно механизма на осъществяване на процесното ПТП,  че противоправните действия на К.Л. – водач на процесния автомобил предизвикал ПТП са довели до същото, при което е причинена смъртта на Р. Б..

Налице е и установена по несъмнен начин причинна връзка между горните противоправни действия и вредата /смъртта на Б./. В резултат на ПТП, на внучката на ищцата, видно от заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза на труп, са били причинени физическите увреждания, констатирани от експертизата и довели до смъртта на Б.. Установено бе, че всички описани увреждания са пряк резултат от участието на Б. в ПТП, причинено от водача на лекия автомобил, в който се е намирала.

По делото бе установено и наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на ПТП между ответника по настоящото дело и собственика на МПС участвало в ПТП и виновен за него по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Въпреки изложеното по – горе по делото не се установи материалноправната легитимация на ищцата в производството да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на нейната внучка – Р. Б., тъй като по делото не се установи особено близката й връзка с починалата /различна от нормално съществуващите отношения между баба и внучка/ и действително претърпените от смъртта й вреди. В традиционните за българското общество семейни отношения бабите, дядовците и внуците им са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение не е достатъчна само формалната връзка на родство, а е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл значителни морални болки и страдания, които се характеризират с продължително проявление във времето и не са обичайните. В настоящата хипотеза по делото не се установи при условията на пълно и главно доказване особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалата й внучка, както и настъпили в резултат на нейната смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания за ищцата, различни от нормално възприетите в обществото - Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК. Ищцата и нейната починала внучка не са живеели заедно, в едно домакинство, постоянно през последните години преди смъртта на Р.. Последната е имала свое семейство от 14 годишна /починала е на 20 години/– съпруг и дете, което предполага нормално близки отношения, но не и особено близки, различни от обичайните между баба и внучка.

От събраните гласни доказателства не се установяват факти, които правят отношенията на баба и внучка различни / особено силни и дълбоко емоционални / от нормалните за българските семейства. Безспорно е, че между ищцата и нейната внучка починала при настъпилото ПТП са поддържани традиционните и общоприети добри взаимоотношения, изразяващи се във взаимна грижа един към друг, разговори при срещи и събирания, взаимопомощ, обич и т.н.. Безспорно е, че ищцата е скърбяла за смъртта на внучката си, но при разпределената доказателствена тежест в хода на производството не бе установено, че причинените морални болки и страдания нахвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка.

Независимо от горното следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че показанията на разпитаните по делото свидетели са противоречиви в някои свои части, поради което съдът не следва да ги кредитира изцяло. Така например св. Ц. сочи, че Р. и баба й /ищца по делото/ са живеели винаги заедно и от смъртта на Р. ищцата се преместила да живее в общинско жилище /апартамент/. Свидетелят П. и свидетелят Х. обаче излагат, че Р. е живяла с мъжа си при свекърва си известно време, след което двамата се преместили при родителите на Р.. Тези свидетели в показанията си обаче се разминават и за още едно обстоятелство - къде е живяла Р. след като родителите й са заминали да работят в Г.. Свидетелят П. сочи, че тя е отишла да живее при баба си в апартамента й, а свидетелят Х. установява, че те двамата с Р. са останали да живеят в нейната къща /най вероятно тази на родителите й/ до смъртта на Р. и след като са се преместили от неговата къща, дори той продължавал да живее сега там. Този свидетел, който се предполага, че е бил най близо до Р., тъй като е живеел с нея през последните й шест години излага, че баба й  - Е.Д. ги е посещавала в къщата, както и че и те са ходили при нея в апартамента й.

При така събраните доказателства е установена формалната връзка на родство, но не е обосновано в достатъчна степен основанието за изключение от разрешението залегнало в ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 г. на ВС – че в случай на смърт право на обезщетение имат най-близките на починалия.

 Предвид на гореизложеното предявените от ищцата искове, като неоснователни и недоказани, следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на разноските по делото:

            В хода на производството по делото ответникът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение на вещи лица и свидетели. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.8 от ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 700 лева, от които – 200 лева за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ предвид вида производство, конкретиката на спора и вида осъществена защита, 400 лева за възнаграждения на вещи лица и 100 лева за разноски за свидетели.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.М.Д., с ЕГН: **********, и адрес: ***, чрез адв. Р.М. от САК срещу „З.Л.И." АД, с ЕИК:., със седалище и адрес на управление:*** Д, обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и по чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, от смъртта на нейната внучка Р. П.Б., починала в резултат на ПТП, настъпило на 23.09.2014г., около 06.30 часа в района на 29 + 230км на път III-161, между гр.Б. и с.Л., при сблъсъка на лек автомобил марка „Мерцедес", модел „190Д", с peг. № СО 2663 ХА, управляван от К.П.Л. в крайпътно дърво, по вина на водача на автомобила, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника с полица № 22114002294773, валидна до 09.09.2015г., ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на ПТП - 23.09.2014г. до окончателното заплащане на обезщетението.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК, Е.М.Д., с ЕГН: **********, и адрес: *** да заплати на „З.Л.И." АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** Д сумата от 700 лева, съставляваща направени по делото съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: